Бевърли Бартън
Любов с непознат (22)

20.

Джим Нортън погледна към папките върху бюрото си, в които се съдържаше информацията за двете убийства, върху които работеше отделът. Тъй като беше водещ детектив в разследванията на двете убийства, за които се смяташе, че са свързани и вероятно извършени от един и същ човек, цялата отговорност за откриване на убиеца тежеше върху неговите плещи. Чад бе заминал, опитвайки се да натрупа червени точки пред Анабел Вандерли, и всичката работа бе останала за Джим. Когато Чад му се обади сутринта, за да го информира, че смята да присъства на погребението на Лулу и заминава за Мисисипи, Джим го бе попитал защо го прави. Той обаче и сам знаеше отговора. Младокът очевидно вярваше, че все още има шанс да спечели госпожа Вандерли. И това ако не беше свръх самонадеяност! Джим обаче бе решил, че е напълно безсмислено да се опитва да налива разум в главата на партньора си. Дамата сама щеше да му покаже пътя. Беше само въпрос на време. Чад вероятно си мислеше, че Анабел ще има нужда от рамо, на което да поплаче, след като Кортез бъде арестуван заради убийствата на Лулу и Кендъл. Той очевидно разчиташе, че ДНК тестовете ще докажат, че Кортез е бащата на детето на Лулу.

Джим отново насочи поглед към резултатите от ДНК теста, пристигнали само преди час, за да се увери, че е прочел правилно заключенията на лабораторията. Кучият му син! Всякакви отрепки населяваха тази земя! По време на работата си се бе сблъсквал с какви ли не негодници и подлеци и предполагаше, че вече е обръгнал. И макар че не бяха много нещата, които можеха да го изненадат, все още имаше такива, които го изпълваха с отвращение и погнуса. Като резултатите от това изследване.

Възнамеряваше да изчака Чад да се върне от Остинвил, за да сподели информацията с него. Той със сигурност щеше да се вбеси. От друга страна би могъл да изчака и до сутринта, преди да го запознае с резултатите. В края на краищата, вече минаваше шест и беше малко вероятно да успеят да привикат основните играчи тази вечер.

— Да не би да възнамеряваш да прекараш нощта тук, Нортън? — Лейтенант Ед Палмър, стар професионалист като него самия, мина край бюрото на Джим, като пътьом навличаше сакото си.

Джим поклати отрицателно глава.

— Не, и аз тръгвам след няколко минути. Ще ходя да се видя със сина си в дома на бившата ми съпруга. Той ми се обади и ме покани на вечеря.

— Бъди нащрек! — предупреди го Еди. — Щом бившата ти жена е решила да ти приготви вечеря, вероятно ще иска по-голяма издръжка за себе си и за детето. Или пък ще направи опит да се сдобрите.

— Доколкото познавам Мери Лий, определено мога да кажа, че става дума за първото. Освен това се съмнявам, че тя е приготвила вечерята. Вероятно е поръчала пица или е минала през „Кентъки фрайд чикън“.

Ед изсумтя.

— Ако някога ти се прияде домашно приготвена храна, заповядай у дома. Бети Джийн ме храни прекалено добре. — Ед потупа огромното си шкембе.

Ед си тръгна, а Джим остана още няколко минути, потънал в мисли за онова, което се бе случило с живота му. Той беше старомоден мъж, който на времето вярваше, че съпругата му ще си остане у дома, за да се грижи за семейството. Точно както бе правила майка му навремето. В ония години думата развод изобщо не присъстваше в речника му. Ако нещата бяха по-различни… ако Мери Лий не беше такава… ако той самият беше друг…

„По дяволите, престани да се ровиш в миналото. Няма смисъл да се измъчваш по този начин.“

Вдигна телефонната слушалка и избра номера на клетъчния телефон на Чад. Остави го да звъни дълго. Никой не вдигна. Щеше да се опита да се свърже с Чад по-късно. На път за дома на Мери Лий.

— Здрасти, Нортън. — Сандра Холмс, едната от двете жени в отдела, поспря край бюрото му. — Върви ли?

Сандра притежаваше страхотни гърди. Джим си беше истински мъж и това бе първото нещо, което привличаше погледа му, когато се изправеше срещу нея. Сандра обаче можеше да се похвали и с много други неща. Беше завършила „Джон Д. Холт“ първа по успех и след осем години в полицията бе доказала на всички, че наистина е изключително добро ченге.

— Върви — отвърна Джим. Обмислял бе възможността да покани Сандра да излязат, но не беше сигурен дали ще прояви интерес. Тя самата се разведе преди три месеца и от тогава насам не остана човек в управлението — женен или не — който да не я покани на среща. Тя ги отряза до един. Дори и Чад.

Тя му подаде някакъв лист хартия.

— Изпълних заявката ти и попълних формуляр с информация относно убийствата на Вандерли и Уелс, след което я пуснах през програмата на ФБР с база данни за извършените убийства и други криминални прояви. Това тук е резултатът, който получих. Мисля, че ще ти се стори интересен.

Отделът разполагаше със специална компютърна програма, която позволяваше да се изготви формуляр, съдържащ цялата информация относно дадено престъпление. Пак със същата програма готовият формуляр се сравняваше с базата данни на ФБР. След убийството на Лулу те решиха, че то е било извършено от човек, познавал лично Лулу. След смъртта на Кендъл Уелс обаче, нещата се промениха. Макар Чад и останалите му колеги от отдела да вярваха, че Куин Кортез е виновен, инстинктът на Джим му подсказваше, че тук има и още нещо.

Ами ако се окажеше, че и двете жени са били убити от сериен убиец? От човек, който е убивал преди и би могъл да убие отново? През последните два дни се бе свързал с местните офиси на ФБР в съседните няколко щата с надеждата да свърже двете убийства с други сходни престъпления. Но не му провървя. Не откри нищо в Алабама, Мисисипи, Джорджия, Арканзас и Тенеси. Чад трябваше да провери базата данни на ФБР днес, но тъй като реши да замине за Остинвил, за да се прави на влюбен глупак, Джим бе помолил Сандра да свърши работата вместо него. Сега, след като бе получил резултатите от ДНК теста на детето на Лулу Вандерли, Джим бе по-уверен от всякога, че е изправен пред сериен убиец.

— Благодаря, много съм ти задължен. — Протегна ръка и взе разпечатката. Прочете я и тихичко подсвирна.

— Три убийства, извършени абсолютно по същия начин като двете тук — отбеляза Сандра.

Джим си отбеляза полицейските управления и имената на детективите, разследвали всяко убийство.

— Едно в Луизиана преди около година и още две в Тексас. Едното преди четири месеца, а другото… преди почти две години.

— Куин Кортез е от Хюстън, Тексас, нали? Едното от двете убийства е било извършено в Далас, а другото в Бейтаун, което на практика си е предградие на Хюстън.

— Хм… — Джим прочете имената на трите жертви: Джой Елис в Ню Орлиънс; Карли Миликан в Далас и Кели Флеминг в Бейтаун, Тексас.

— Искаш ли още тази вечер да се свържа с всяко от полицейските управления, за да опитам да науча нещо повече? — попита Сандра.

— Нямаш ли някакви планове за вечерта? — попита той.

— Не и за тази вечер. Смятах да се прибера у дома, да полежа малко в горещата вана, а след това да си легна с хубава книга в ръка. Нямам нищо против да поостана и да проведа няколко телефонни разговора. За връзка ще им оставя номера на мобилния си телефон.

— Дай им моя — предложи Джим.

— Няма да ти е приятно да те безпокоят докато вечеряш с Кевин, нали?

Джим я изгледа въпросително, но тя само се усмихна в отговор. Сандра имаше страхотна усмивка, макар че тя самата не беше красавица. Въпреки това беше привлекателна по един леко грубоват, но твърде земен начин.

— Чух те като каза на Ед — обясни тя. — Разбрах, че смяташ да вечеряш със сина си и бившата си съпруга. Затова настоявам да ми позволиш да се обадя на колегите и да им оставя номера на клетъчния си телефон. А ти би могъл да се отбиеш в апартамента ми по-късно вечерта, за да те информирам какво съм научила.

Дали поканата на Сандра включваше и още нещо, или само така му се струваше?

— Става — чу се да казва Джим.

Усмивката й стана още по-широка.

— Живея на „Юнион авеню“ в стар жилищен комплекс, който носи името „Джорджиан Уудс“. — Сандра взе лист и химикалка от бюрото му, надраска нещо, след което му го подаде. — Това са адресът и телефонният ми номер. Можеш да дойдеш по всяко време. Без значение колко е късно.

Джим внезапно се изпоти. Устата му пресъхна, слабините му пламнаха.

— Да, разбира се. Ще се видим довечера.

Тя си тръгна, а той изчака още няколко минути, след което се изправи, свали сакото си от облегалката на стола, облече го и излезе от службата. Най-напред трябваше да се погрижи за най-важните неща. А Джим винаги бе поставял сина си на първо място сред приоритетите си. Когато в седем часа му позвъни Кевин и го покани на вечеря, Джим се поинтересува дали майка му знае за тази покана. „Идеята беше нейна, татко“, информира го синът му. Всеки път, когато Мери Лий се държеше мило с него — а поканата за вечеря определено беше мил жест — Джим се преизпълваше с подозрения. Откакто се бяха развели, Мери Лий полагаше неимоверни усилия, за да вгорчи живота му и той не можеше да не се пита какво точно я бе подтикнало да го покани в дома си на вечеря и да му позволи да прекара малко повече време с Кевин.

„Бъди внимателен, Нортън. Мери Лий е в състояние да ти забие нож в гърба, когато най-малко го очакваш.“

 

 

Анабел придружи Чад до вратата и излезе на верандата заедно с него. Видя блещукащите ярки звезди и жълтия сърп на луната, увиснал на ясното, мастиленочерно небе. След като слънцето залезе, температурата падна рязко и Анабел предполагаше, че в момента беше не повече от петнадесет градуса и сигурно щеше да падне до десет през нощта. Черният й копринен костюм, макар и с дълги ръкави, изобщо не можеше да я предпази от хладния нощен ветрец.

— Не мога да ти кажа с думи колко съм ти благодарна, че дойде за погребението и остана с мен докато изпратя всички гости — рече Анабел. Макар той да не беше мъжът, когото искаше до себе си, нито пък опората, за която бе копняла през този тъжен ден, Чад се оказа истински дар божи за всички тях, даже и за чичо й Луис, който бе останал много доволен да се запознае с един от детективите, разследващи убийството на Лулу.

— И аз се радвам, че можах да ти помогна поне малко. — Чад взе ръцете й в своите. — Анабел, надявам се, че разбираш колко си специална за мен.

Тя устоя на първоначалния си инстинкт да отдръпне ръцете си, погледна го и се усмихна насила.

— Не съм съвсем сигурна как да отговоря на това. Двамата с теб се запознахме само преди седмица и то при доста трагични обстоятелства. Няма да е много разумно да…

— Не казвай нищо повече. — Той нежно стисна ръката й. — Просто исках да знаеш какво изпитвам. Мога само да се надявам, че не би имала нищо против двамата с теб да се опознаем по-добре.

— Да, разбира се.

Той подръпна ръката й и я привлече към себе си. След което най-неочаквано я целуна по устните. Бързо, но страстно. Анабел буквално онемя от изненада. Нямаше право да продължава да заблуждава Чад и да му дава повод да си мисли, че между тях двамата може да възникне нещо повече от приятелство. Но как би могла да му обясни това? Не може да се изправи и да му каже:

— Харесвам те, Чад, но мисля, че извърших непростимото и се влюбих в Куин Кортез. И да, и с него се познаваме едва от седмица. Запозната съм със скандалната му слава на непоправим женкар и си давам сметка, че е сред заподозрените в убийството на Лулу. И да, не бих могла да отрека, че ти си хиляди пъти по-подходящ за мен от него. За съжаление обаче сърцето не се подчинява на разума, а само на чувствата.

Клетъчният телефон на Чад внезапно иззвъня. Анабел чак подскочи от изненада.

Той отметна предницата на сакото си и извади телефона от калъфа, окачен на колана на панталона му.

— Извинявай. Държах го изключен почти целия след обед. Включих го едва преди няколко минути. — Натисна бутона и допря телефона до ухото си.

— Сержант Джордж слуша.

Анабел обгърна тялото си с ръце, опитвайки се да се постопли. През последните няколко минути хладният пролетен вятър се бе усилил значително.

— Да, това е добре. Утре сутринта. Разбира се. Ще информирам госпожа Вандерли — рече Чад. — Да, тази вечер се връщам в Мемфис. Ще се видим утре сутринта. — Чад прибра телефона в калъфа му.

— Какво става?

— Беше Джим. Обади се, за да ми каже, че утре сутринта ще разполагаме с резултатите от ДНК теста на детето на Лулу.

— Толкова скоро?

— Помолих ги да побързат.

— Ти смяташ, че детето е от Куин Кортез, нали?

— Да, така смятам. А утре сутринта ще знаем със сигурност. — Погледна я с копнеж. — Ще ти звънна веднага щом видя резултатите от изследването.

Тя кимна.

— Благодаря.

Чад изглеждаше като човек, който иска да я целуне отново. Анабел отстъпи няколко крачки назад по посока на затворената врата.

— Карай внимателно. И още веднъж благодаря за… за днес.

— Пази се, Анабел. Ако имаш нужда от мен, трябва само да ми позвъниш.

Тя остана на верандата докато той влезе в колата си. После се обърна и се прибра в къщата. Леля й Пърдита я очакваше.

— Доста интересен млад мъж — отбеляза Пърдита. — Той е доста увлечен по теб, мила моя.

— Чад ми харесва. Той е добър човек.

— И подходящ ухажор. — Пърдита се усмихна и хвана ръката на Анабел. — Кафето ни ни очаква в задния салон.

— Само ние двете ли сме? — попита Анабел.

— Да. Не е ли прекрасно? Хайръм ми каза, че Уайд излязъл през задната врата преди около час, качил се в колата си и отпрашил нанякъде. Явно му дойде много да се преструва цял ден на смазан от скръб и да играе театър пред Луис и другите ни приятели и роднини.

— Ако питаш мен, може изобщо да не се връща повече.

Анабел последва леля си надолу по коридора. Двете влязоха в задния салон, който на времето е бил предназначен само за жени. Това беше любимата стая на Анабел. Декорирана бе в светли тонове на синьото и зеленото и бе обзаведена с безценни антики. Анабел си спомняше как на времето бе играла на домино и дама с баба си Вандерли в същата тази стая. А баба й, която държеше да спечели на всяка цена, бе известна с навика си да мами в тези игри. Някога тази къща кипеше от смях и любов. А сега бе обгърната единствено от тъга.

— Трябва да се прибереш у вас, в собствената си къща — заяви Пърдита и наля кафето от сребърния кафеник, поставен върху сребърен поднос. — Предлагам утре сутринта да си съберем багажа и…

— Утре сутринта тръгвам за Мемфис — прекъсна я Анабел и взе чашата си с кафе.

Пърдита я изгледа въпросително.

— Мислех, че беше решила да не се връщаш в Мемфис, преди да си се справила с чувствата си към този Кортез.

Анабел седна на един от двата стола, поставени пред масичката за чай. Пърдита сипа кафе и за себе си и се настани срещу нея.

— Има нещо, което не съм казвала на чичо Луис. Принудих и Уайд да обещае, че няма да му казва — обясни Анабел. — Въпросът е в това, че Лулу е била бременна. Приблизително на шест седмици.

Пърдита зяпна от изумление.

— Куин Кортез ли е бащата?

— Той казва, че не е, но… Тя е имала и други любовници и всеки един от тях може да е баща на детето й. Трима мъже дадоха кръв за ДНК тест. Чад току-що ми каза, че резултатите ще бъдат готови утре сутринта.

— Не е необходимо да се връщаш в Мемфис само заради това. — Пърдита поднесе чашата към устните си, погледна Анабел право в очите и възкликна: — А-а!… — Отпи глътка кафе и продължи: — Жалко, че не се запозна с този господин Кортез при по-различни обстоятелства.

Анабел се загледа в чашата си и въздъхна.

— Хайде, давай, наречи ме глупачка. Защото съм точно такава. Искам да съм там, до него, когато научи дали е баща на детето.

— Бедничката ми Анабел. Животът понякога ни сервира много жестоки изненади, нали?

 

 

Кевин се поспря на вратата, преди да излезе от всекидневната.

— Мамо, позволи ми да поостана с вас още мъничко. Не се случва често да прекарам вечерта с татко.

— Вече ти казах, че не може. — Мери Лий посочи с пръст коридора, който водеше към банята. — Измий си зъбите и се приготви за лягане. Вече е десет и половина. Позволих ти да останеш тридесет минути повече от обикновено.

Кевин я изгледа умолително и тя се намръщи.

— Татко ти ще дойде да ти пожелае лека нощ, преди да си тръгне.

— Хайде, върви, приятел. Послушай майка си. — Джим можеше да обвинява Мери Лий за много неща, но не можеше да не й признае, че макар и да не беше идеалната майка, тя полагаше огромни старания. И когато разбереше, че е изработила определени правила, които Кевин да следва, Джим правеше всичко възможно, за да я подкрепи.

Кевин неохотно излезе в антрето, а Мери Лий се обърна към Джим.

— Още една бира?

— Не, благодаря.

Точно както бе предположил, Мери Лий бе поръчала пица за ядене, а за пиене сервира студена бира за тях и кола за сина им. За десерт хапнаха купени от магазина шоколадови бисквити. След вечеря Джим помогна на Кевин да си напише домашните, а Мери Лий разчисти масата. Не беше честно да се опитва да сравнява бившата си съпруга с майка си, която редовно им приготвяше домашни сладки и курабийки. Освен това до последния си ден беше изключително любяща, предана и вярна съпруга.

„Но пък и ти не си същият като баща си“, напомни си Джим. „Ако ти беше по-добър съпруг. Мери Лий може би също щеше да бъде по-добра съпруга.“

— Как върви разследването на двете убийства? — попита Мери Лий. — Още не сте арестували онзи нафукан адвокат от Тексас, нали? Куин Кортез. Господи, дори и името му звучи секси.

Колко типично за Мери Лий! Само тя би могла да твърди, че някое име звучи секси. Готов беше да се обзаложи, че ако й се отдаде и минимална възможност, веднага щеше да се хвърли на врата на Кортез.

— Не, все още не сме арестували никого.

— Защо не поседнеш? — предложи тя.

Той поклати отрицателно глава.

— Ще отида да пожелая лека нощ на Кевин и ще си тръгвам.

Мери Лий се приближи до него.

— Виж, предлагам да свалим картите на масата. Какво ще кажеш?

„Ето, започва се. Сега ще се разбере защо ме покани на вечеря и ми позволи да прекарам известно време с Кевин.“

— Разбира се.

— Зная, че знаеш, че имам връзка с Чад.

„Стига бе! Затова ли била тази покана за вечеря? Тя наистина ли си мислеше, че на него му пука? Да не би да се е притеснявала как ще реагира като научи?“

— Да. И какво?

— Това не те ли притеснява? — Пристъпи още по-близо — толкова близо, че гърдите й почти се опряха в него.

Имаше време, когато Джим се възбуждаше само като я видеше да влиза в стаята. Но това беше отдавна.

— И защо да ме притеснява?

Тя облегна тяло на неговото, вдигна ръце и ги обви около врата му.

— Не ревнуваш ли поне мъничко? Не ти ли се иска да съм с теб, а не с него? Сексът ни винаги е бил много добър, нали, Джими?

Членът му потрепери, стари спомени проблеснаха в главата му.

— Да, скъпа, сексът беше страхотен. — Хвана я за китките, свали ръцете й от врата си и отстъпи крачка назад.

Тя погледна към слабините му и се усмихна, забелязала възбудата му.

— Защо не поостанеш малко и след като Кевин заспи…

— Не мога — отвърна той. По дяволите, изкушаваше се да остане. Част от него все още я желаеше. Да, онази част от него, която не притежаваше и капчица здрав разум. — По-късно тази вечер имам среща. — И това си беше самата истина. Сандра му бе предложила да мине през дома й тази вечер и бе намекнала, че може да остане цялата нощ.

Ноздрите на Мери Лий се разшириха и тя рязко пое въздух. Джим познаваше това изражение. Беше вбесена.

— Предложението е валидно само за момента — предупреди го тя. — Можеш да приемеш, можеш и да откажеш. Искам обаче да знаеш, че никога повече няма да те поканя отново.

Нищо подобно! Щеше да го покани отново. Откакто се бяха развели, тази сцена се повтаряше поне веднъж на шест месеца и тя всеки път се заричаше, че е за последно.

— Ей, татко, готов съм да си лягам — провикна се Кевин от коридора.

— Ще отида да пожелая лека нощ на Кевин.

Джим хвърли един поглед на бившата си съпруга, която цялата се тресеше от гняв.

— Веднага идвам — извика в отговор той и излезе от всекидневната. Опасяваше се, че Мери Лий може да се разкрещи след него.

Но тя не го направи. Когато, десет минути по-късно, излезе от стаята на Кевин, я завари да гледа телевизия.

Пожела й лека нощ, но тя изобщо не го погледна и не го удостои с отговор.

 

 

След като се качи в спалнята си във Вандерли хол, Анабел лежа почти цял час във ваната с надеждата, че горещата вода ще й помогне да се отпусне достатъчно, за да заспи. Веднага щом си легна обаче с широко отворени очи и се загледа във високия таван, си даде сметка, че вероятно трябваше да помоли леля си Пърдита да й даде от сънотворните си хапчета.

Леля й беше ходеща аптека и по всяко време носеше със себе си всевъзможни медикаменти.

— Никога не знаеш кога някой приятел ще има нужда от хапче срещу болка, за сън или пък за ободряване — беше й казала веднъж Пърдита.

Може би трябва да слезе на долния етаж и да почука на вратата на леля си. Какво толкова щеше да стане, ако изпие едно сънотворно хапче тази вечер? И без друго рядко пиеше нещо по-силно от аспирин. Анабел отхвърли завивките настрани и се плъзна към края на леглото. Точно в този момент телефонът й иззвъня. Анабел веднага се досети кой й се обажда. Грабна телефона от нощното шкафче и го допря до ухото си.

— Ало?

— Добре ли си? — попита Куин.

— Сега вече съм добре — честно си призна тя.

— Тежък ден, а?

— От най-тежките.

— Предполагам вече знаеш, че полицейското управление на Мемфис утре ще разполага с резултатите от ДНК изследването.

— Да, зная — отвърна тя.

— Джим Нортън ли ти се обади?

— Нортън се обади на сержант Джордж, който пък ми каза на мен.

Мълчание.

— Куин?

— Чад Джордж е присъствал на погребението на Лулу? Бил е заедно с теб тази вечер?

— Да.

— Той си пада по теб, нали?

— Да, мисля, че да.

— А ти какво изпитваш към него? — попита Куин.

— Би трябвало да отговоря, че това не ти влиза в работата, но… Ако бяха живи, родителите ми биха го охарактеризирали като изключително подходящ млад мъж.

— Което означава, че е бял англосаксонски протестант от уважавано семейство от средната класа и изявен представител на една уважавана и почтена професия.

— Да.

— В сравнение с мен той е далеч по-подходящ за теб. Ще бъдеш истинска глупачка, ако го отхвърлиш заради мен, при положение, че аз не притежавам нито едно от неговите предимства.

„Кажи му. Признай му истината. Не можеш да продължаваш да лъжеш себе си. Защо тогава да лъжеш Куин?“

— Ти очевидно смяташ, че положението е или-или — отбеляза тя.

Куин тихичко се разсмя.

— Да, предполагам, че значително стесних полето и ограничих избора ти, нали?

— Куин, утре сутринта се връщам в Мемфис — смени темата тя. — Искам да съм там, когато излязат резултатите от ДНК теста.

— Би трябвало да ти кажа да не идваш и да стоиш колкото е възможно по-далеч от мен, но не мога да го направя. Виждаш ли, скъпа, аз съм едно себично копеле. Искам да пожелаеш да бъдеш заедно с мен.

— Ще се видим утре сутринта и след това… след като си тръгнем от полицейското управление, ще трябва да отидем някъде и да поговорим. Аз ще отседна в „Пийбоди“, така че…

— Има нещо, което би трябвало да знаеш.

— Какво? — Сърцето й пропусна един удар.

— Грифин е открил, че още една жена измежду моите познати — Карла Миликан — е била убита в Далас преди четири месеца. Убийството е било извършено в ден, в който съм се намирал в града. Аз обаче ти се кълна, Анабел, че не съм я убил. Така, както не съм убил Лулу, Кендъл и Джой Елис.

Четвърта жертва! Четири от бившите любовници на Куин са били убити! Няма начин това да е съвпадение.

— И тя… и тя ли е била убита по същия начин?

— Била е удушена, а показалецът на дясната й ръка е бил отрязан след смъртта й.

— Някой се опитва да те натопи — заяви Анабел. — Така е, нали?

— Възможно е. Грифин и Джъд са убедени, че сме изправени срещу психопат. Сериен убиец. Ако се съди по доказателствата, събрани от Грифин до момента, излиза, че първото убийство е било извършено преди година.

— Ще трябва да съобщиш тази информация в полицията. Те няма как да не заключат, че си напълно невинен.

— Може би. Но не е изключено обаче да решат, че съм извършил и четирите убийства, тъй като не разполагам с алиби, а съм се намирал в съответните градове по време на въпросните убийства.

— Но ти не си ги убил. Зная, че не си. — И как би могла да го знае? Как можеше да е толкова сигурна? Изобщо не познаваше Куин, че да му има такова доверие. Вярно, че беше силно привлечена и, може би, дори влюбена в него, но това по никакъв начин не означаваше, че Куин е невинен.

— Не бих могъл да те виня, ако изпитваш известни съмнения. По дяволите, ако не бях сигурен в противното, дори и аз можех да си помисля, че съм виновен.

— Може и да изпитвам някои съмнения с разума си — призна тя. — Но със сърцето си зная, че си невинен.

— О, Анабел, скъпа! — В гласа му се долавяше искрена мъка. — Моля те, моля те, не ми позволявай да те нараня.

 

 

В единадесет и петнадесет Джим Нортън застана пред апартамента на Сандра Холмс. Почука на вратата възможно най-тихо, тъй като не искаше да безпокои съседите. Изчака малко и почука отново. Изчака още малко. Точно когато реши да се откаже и се обърна да си върви, вратата се отвори.

— Джим?

Той рязко се обърна кръгом. Сандра бе облечена с памучни шорти и широка тениска. Зърната на гърдите й прозираха през тънката материя.

— Здрасти — рече той. — Да не би да е твърде късно…

Тя протегна ръце, сграбчи го за реверите на сакото и го привлече към себе си.

— Никога не е твърде късно за теб, Джими Нортън. И никога няма да бъде.

Сандра го прегърна през кръста и плъзна ръце надолу към задника му. Джим откликна мигновено. Тя се изправи на пръсти, повдигна лице и го целуна. Джим отвърна на целувката, сложи ръка на врата й и я притисна към себе си. Тя пъхна език в устата му и изстена, когато преплетените им езици затанцуваха в пламенен ритъм.

Сандра буквално го издърпа навътре в апартамента си. После изрита вратата, за да я затвори и дори не си направи труда да заключи. Само след две минути беше напълно гола. Разкопча ципа на панталона му и освободи твърдия му като скала пенис. Джим я вдигна на ръце и я положи на канапето във всекидневната. После изведнъж се отдръпна.

— Чакай малко! — Надигна се от нея, извади един кондом от джоба на панталона си и бързо го нахлузи на твърдия си член.