Бевърли Бартън
Любов с непознат (12)

10.

— Бебето не е било мое! — Куин разпалено отричаше обвиненията, отправени му от сержант Джордж.

— Как можеш да си толкова сигурен? — Джордж се наведе напред и погледна Куин в очите. — Правил си секс с Лулу Вандерли, нали? Не бяхте ли заедно с нея преди приблизително шест седмици?

Куин присви очи. Силен гняв се надигна в душата му. Стисна коленете си толкова силно, че пръстите му побеляха от усилието. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да не удари наперения млад сержант. Когато Кендъл протегна ръка и го хвана за китката, Куин вдигна ръце, сви ги в юмруци и я погледна. Преглътна изгарящия го гняв, забелязал предупреждението в очите на адвокатката си. Не можеше да допусне да изгуби самообладание — това бе последното нещо, което му трябваше в момента.

— Никога не правя секс, без да използвам предпазни средства — отвърна Куин. Гласът му прозвуча неестествено спокойно.

— Никога? — присмя се Чад Джордж. — Нито веднъж през целия си живот?

Куин не отговори. Пък и въпросът не предполагаше какъвто и да било отговор. Да, естествено, че и той е бил млад и глупав и на няколко пъти бе спал с жени, без да използва кондом. Но това се бе случило преди повече от двадесет години, за бога. Дори и тогава обаче бе използвал презерватив в седемдесет и пет процента от случаите.

— Кондомите не са напълно сигурни — заяви сержант Джордж.

Не думай, мислено възкликна Куин, но на глас не произнесе нито дума. Би ли могъл да е сто процента сигурен, че детето, което е носела Лулу, не е било от него? Разбира се, че не. И все пак, шансът беше на негова страна. Освен това кой би могъл да е сто процента сигурен за каквото и да било в този живот?

— Мисля, чу Лулу ти е казала, че е бременна и е започнала да те притиска да се ожениш за нея — рече Джордж. — Когато си й дал да разбере, че сватба няма да има, тя се разстроила и вероятно е отправила някоя и друга заплаха. Ти си изгубил самообладание, и в пристъп на ярост, си я убил. Точно това се е случило, нали?

Куин едва въздържа ръмженето, зародило се в гърлото му. Беше толкова ядосан, че му идеше да изтръгне сърцето на Чад Джордж с голи ръце.

— Значи, душа я аз в пристъп на гняв, а след това й режа пръста — подхвърли Куин. — Тъй като очевидно вярвате, че разполагате с всички отговори, сержант, кажете ми защо съм го направил?

Джордж внезапно се отдръпна назад и увеличи разстоянието помежду им. Хитър ход, помисли си Куин. Рано или късно те двамата щяха да стигнат до сблъсък. Но не сега. Не и преди да бъдат свалени подозренията от Куин. Онези, които познаваха Куин, знаеха, че той никога не забравя да си отмъсти по подобаващ начин.

— Бихме искали да се подложите на ДНК изследване — рече лейтенант Нортън. — Възразявате ли да…

— Ще се подложа на теста — отвърна Куин. — Лулу не е била бременна от мен. Детето, което е носела, не е било мое. И аз не съм я убил.

Убеждението му, че не е баща на детето, не означаваше, че това непременно е вярно, но инстинктът на Куин му подсказваше, че не греши. Винаги се бе отнасял към тези неща с изключително внимание. Никога не би си позволил да създаде нежелано дете. Още повече, че той самият беше от онези нежелани и необичани деца, бе израсъл с майка, който всеки божи ден му бе напомняла, че той е съсипал живота й.

Кендъл стисна ръката на Куин, след което се обърна към лейтенанта.

— Господин Кортез се съгласи да се подложи на ДНК изследване, целящо да сравни неговата ДНК с тази на зародиша. Ако това е всичко, което искате от клиента ми днес, ние бихме желали изследването да се извърши веднага. Освен това ще ви бъда благодарна, ако вие лично се заемете с това.

Чад Джордж видимо настръхна и отвори уста, вероятно за да изрази гневния си протест, но лейтенант Нортън го изпревари и той не успя да каже нито дума.

— Чад, защо не се свържеш с господин Милър относно въпроса, който обсъдихме, докато аз довърша тук с господин Кортез?

— Ами щом настояваш, добре — неохотно се съгласи сержантът.

— Ако се съгласите да изчакате тук, ще се свържа с медицинската служба и ще уредя изследването на господин Кортез да бъде проведено възможно най-бързо.

Веднага щом двамата детективи излязоха от стаята и ги оставиха сами, Кендъл се обърна към Куин и го прикова под пламналия си поглед.

— Наистина ли си сигурен, че не си бащата на бебето на Лулу?

— Какво има, госпожо адвокат, не ми ли вярваш? Щом собственият ми адвокат се съмнява в думите ми, какво остава за полицаите?

— Не ми се прави на умник. Просто отговори на проклетия въпрос.

— Дали съм сто процента сигурен? Не. Но знам, че никога не съм правил секс с Лулу, без да използвам предпазни средства.

— Но си се любил с нея преди шест седмици, нали?

— Да, плюс-минус ден-два — отвърна Куин. — Бях зает с процеса на Макбрайър и тя дойде в Нешвил за няколко дни.

— Значи времето съвпада. Напълно е възможно именно ти да си бащата.

Да, времето съвпадаше. Но пък той със сигурност не беше единственият мъж, с когото си бе лягала Лулу преди около шест седмици. А и шансовете му някой от презервативите му да се бе оказал дефектен, не бяха особено големи.

— Нали си даваш сметка, че ако твоята ДНК съвпадне с тази на зародиша, това, само по себе си, е достатъчен мотив за убийството на Лулу? — предупреди го Кендъл.

— Така е, но само при положение, че хората повярват на теорията на сержант Джордж, според която Лулу ми е казала за бебето, а аз съм я убил, за да не се налага да се оженя за нея. — Куин се изправи и погледна Кендъл право в очите. — Ако — и това е едно голямо ако — се окаже, че бебето на Лулу е било от мен и тя ми е казала за него, което не отговаря на истината, то аз искрено се съмнявам, че тя би поискала да се оженим. По дяволите, та аз дори съм изненадан, че не е направила аборт веднага щом е разбрала, че е бременна.

— Ако това бебе се окаже от теб… — Кендъл изразително завъртя очи. — Дявол да те вземе Куин, този сержант Джордж умира от желание да ти припише това убийство. Знаеш го не по-зле от мен. Този ДНК тест би могъл да повлече след себе си десетки свидетели, които ще се надпреварват да твърдят, че си безсърдечен женкар. След тях пред съдебните заседатели ще се изправят още толкова, които пък ще се опитват да ги убедят, че си страшно избухлив и ставаш напълно неконтролируем, когато се почувстваш притиснат до стената.

— Нито един от тези факти обаче не доказва, че съм убил Лулу. — Куин дълбоко си пое въздух. — Не забравяй и факта, че някой е отрязал десния показалец на Лулу. Моят опит сочи, че подобни улики обикновено означават, че престъплението е извършено от сериен убиец.

— Може би. Възможно е. — Кендъл сви рамене, а после положи длан върху ръката на Куин. — Вярвам, че си невинен, но… Виж, в живота на Лулу сигурно е имало и други любовници и ченгетата вече сигурно знаят кои са те. Което означава, че те ще поискат ДНК проби от всички мъже, с които Лулу се е срещала през последните месеци.

— Да не би да смяташ, че сценарият на сержант Джордж е убедителен? Само дето се заблуждава по отношение на бащата?

— Мисля, че трябва да сме сигурни, че полицаите разследват този случай с необходимата задълбоченост и безпристрастност. Затова бих те посъветвала да поискаш от Грифин Пауъл да открие дали има и други евентуални кандидати за титлата баща на годината.

— Ще му се обадя веднага щом изляза от тук.

 

 

Рандъл Милър си сипа питие. Бърбън. Чисто. Нямаше навик да пие толкова рано през деня — преди обед — но не му се случваше всеки ден да го викат в полицията и да искат от него да се подложи на ДНК тест. Какво щеше да прави, по дяволите, ако се окажеше, че детето на Лулу е от него? Ако това се случеше, той просто не би могъл да продължи да отрича любовната им връзка. А когато Валери научи — а тя несъмнено щеше да научи, ако го арестуват по обвинение в убийство — дали щеше да му прости изобщо? Едно е да подозира, че той й изневерява. Но съвсем друго е неговите похождения да станат публична тайна. Валери бе предпочела да си затвори очите пред недостатъците му и да се престори, че не подозира за кръшканията на съпруга си, защото й харесваше да бъде госпожа Рандъл Милър. Обичаше тяхната красива къща в централната част на града почти толкова, колкото обичаше да си играе на грандама. Готова беше да плати необходимата цена, за да запази илюзията за техния щастлив брак. Затова по-скоро би умряла, но не би допуснала да се превърне в посмешище на фала.

— Случило ли се е нещо?

Гласът на съпругата му, разнесъл се зад него, го стресна толкова силно, че Рандъл едва не изпусна чашата си. Не бе очаквал да я завари у дома днес. В понеделник тя винаги обядваше с приятелките си в кънтри клуба.

Той се обърна към нея и залепи широка усмивка на лицето си.

— Скъпа, какво правиш у дома?

— Бих могла да ти задам същия въпрос.

Какво обяснение би могъл да й даде? И то такова, че да му повярва? Може би трябваше да й поднесе част от истината — в подобни случаи това изглеждаше най-доброто решение.

— Боя се, че се оказах въвлечен в разследването за убийството на Лулу Вандерли. Трябваше да отговоря на няколко въпроса за отношенията ни с момичето.

Валери влезе във всекидневната, свали кашмиреното си сако и го остави заедно с кожената си чанта на канапето.

— До този момент не си бях дала сметка, че ние сме поддържали някакви отношения с госпожа Вандерли.

Рандъл отпи голяма глътка бърбън, хлъцна леко и изпусна продължителна въздишка.

— И двамата сме я срещали в обществото, а аз имах и няколко служебни срещи с нея, за да обсъдим продажбата на къщата й в Чикасоу Гардънс.

— Наистина ли? — Валери го изгледа въпросително. — Не си споменавал преди.

— Не съм ли?

Тя поклати отрицателно глава.

— Защо си толкова изнервен от факта, че е трябвало да отговориш на няколко въпроса в полицията?

Можеше да й каже всичко, да падне на колене и да я помоли за милост. В края на краищата, ако полицаите я извикат на разпит, те веднага щяха да научат, че в петък вечер не се е прибрал направо у дома и не е прекарал вечерта със съпругата си, както им бе казал.

— Изглежда, че някой е успял да им втълпи нелепата идея, че съм имал любовна връзка с Лулу. — Насили се да се засмее, но смехът му прозвуча фалшиво дори и в собствените му уши.

Валери се приближи до него и го погледна право в очите.

— Заподозрян ли си за убийството й?

— Не. Не още.

— Ти ли я уби?

— Валери!

— Ти ли я уби?

— Не! Разбира се, че не съм.

— Разполагаш ли с алиби за времето, когато е била убита?

— Не съвсем.

— Какво каза на полицаите, когато те попитаха къде си бил?

— Казах им, че съм работил до късно в офиса, а след това съм се прибрал направо у дома.

— Джънива ще излъже ли заради теб?

Рандъл поклати отрицателно глава. Прекрасно знаеше, че секретарката му не би излъгала, за да го защити.

— Не, не мисля. Но тя не би излъгала, ако каже, че съм бил в офиса до към седем.

— Каза ли на полицаите, че след това си се прибрал направо у дома?

— Не, обърках се. Не можех да мисля логично. Казах им, че съм тръгнал от офиса към девет и съм се прибрал направо у дома.

— Постъпил си много глупаво, нали? — Валери взе чашата от треперещата му ръка и я остави на подвижната количка за сервиране на алкохол. — Ако те разпитват отново, кажи им, че си се объркал по отношение на времето. Излязъл си от офиса в седем и си се прибрал право у дома. Двамата с теб сме прекарали тиха и спокойна вечер у дома, тъй като в петък вечер прислугата ни почива.

— Валери, мила моя, как бих могъл да ти се отблагодаря…

Тя положи пръст върху устните му.

— Рандъл, ти си една разпътна свиня. Изневерявал си ми с толкова много жени, че отдавна вече съм се отказала да ги броя. Но ти си добър баща на дъщерите ни и ни осигуряваш отличен живот. Престанах да те обичам още преди години и от доста време не давам пет пари какво правиш и с кого го правиш. Не ме интересува дали си имал връзка с Лулу Вандерли, и ако трябва да бъда честна, изобщо не ми пука дали наистина си убил малката кучка. Но аз няма да позволя твоите необмислени постъпки да засегнат по някакъв начин мен, или дъщерите ни. Ясно ли се изразих? Каквото и да направя, то няма да е заради теб. Ще бъде заради мен и момичета.

— Каквито и да са причините, аз съм ти искрено благодарен. И ти се кълна, че не съм убил Лулу.

 

 

Анабел се качи с асансьора до апартамента на Грифин Пауъл в „Пийбоди“ само няколко минути след като той й се обади по телефона. Беше се разделила с Уайд в полицейското управление, предупреждавайки го да стои далеч от нея по време на престоя си в Мемфис. Той я познаваше достатъчно добре, за да приеме думите й на сериозно. Особено пък когато беше в компанията на Брус Аскю — служителя на Пауъл, който работеше като неин бодигард. Никога не бе заявявала в прав текст, че е запозната с гнусните му перверзии, но подозираше, че Уайд е наясно, че тя поназнайва това-онова за многобройните му грехове. В края на краищата той трябваше да е пълен идиот, за да не си даде сметка за дълбокото отвращение, което Анабел изпитва към него, и за усилията й да стои далеч от него и да го отбягва на всяка цена.

Пък и никой от двамата нямаше да забрави оня ден, скоро след погребението на Крис, в който Уайд се бе опитал да я изнасили. Той, естествено, се бе опитал да й обясни, че не бил преценил правилно ситуацията и си помислил, че тя го желае, заблуден от авансите, които му давала.

Лъжи! Гнусни лъжи. Изфабрикувани от един болен и перверзен мозък.

Анабел застана пред вратата на Грифин и почука. Той й отвори лично и я покани във всекидневната. Тя рязко спря, когато забеляза Куин Кортез, застанал до един от прозорците. Косата му, осветена от лъчите на следобедното слънце, искреше със синкавочерни отблясъци. Стомахът й рязко се сви.

— Когато ми телефонирахте, не споменахте, че и господин Кортез е тук.

— Предположих, че и сама ще се досетите, че той или е тук, или идва насам — отвърна Грифин. — Аз работя за вас двама ви. Едновременно. Каквото и да имам да кажа, държа да го кажа и на двама ви. По едно и също време.

— Да, разбира се. Разбирам.

— В такъв случай предлагам да седнем, за да ви запозная с нещата, които успяхме да открием до момента. — Грифин махна с ръка по посока на канапето.

Двамата мъже изчакаха Анабел да заеме мястото си. След като тя се настани на един от столовете, Куин и Грифин седнаха в двата края на канапето точно срещу нея. И двамата бяха едри и широкоплещести мъже. Грифин беше с няколко сантиметра по-висок и с поне десетина килограма по-тежък. Седнали един до друг, двамата напомняха за двете страни на една пара. Единият беше синеок и русокос викинг. А другият — тъмноок и тъмнокос дивак.

„Мили боже, откъде се вземат тези мисли в главата ми?“ — зачуди се тя.

— От самото начало искам да ви предупредя, че преди да приема някой случай, аз задължително правя проверка на евентуалните си клиенти — призна Грифин. — В този случай проверих и двама ви.

— Налагаше ли се? — попита Анабел.

— И открихте ли нещо интересно? — Куин кръстоса ръце пред гърдите си и огледа Анабел от главата до петите. — С удоволствие бих чул всичко, което сте научил за госпожа Вандерли.

Грифин погледна Анабел.

— Що се отнася до мен, това е стандартна процедура. Нищо повече. — Обърна се към Куин. — Научих всичко, което исках да зная за вас двамата. А ако искате да узнаете нещо повече за госпожа Вандерли, предлагам да питате нея самата.

Куин се ухили и кимна.

— Може и да го направя.

— Хмм… — Грифин кимна с глава по посока на папката, която лежеше върху масичката за кафе. — Това е предварителният ми доклад за Луиза Маргарет Вандерли. Съсредоточих се върху последните два месеца, тъй като една от възможните версии, по които работят в полицията, е, че убийството е било извършено от бащата на бебето. Освен това те са твърде убедени, че бащата сте вие, Куин.

— Не съм — заяви Куин.

— Да се надяваме, че е така. — Грифин размърда едрото си тяло и се облегна по-удобно на облегалката на канапето. После преметна крак върху коляното на другия. — Този доклад, естествено, обхваща само очевидни неща, тъй като разследването едва започна. Въпреки това вече сме на ясно, че през последните два месеца Куин не е бил единственият мъж в живота на Лулу.

— Да, зная това — заяви Анабел. — Детективите ми показаха дневника със срещите и ангажиментите й. Виждала се е доста често с Рандъл Милър, но той се закле в полицията, че срещите им са били чисто делови. Той обаче излъга, когато каза на сержант Джордж, че Лулу се е консултирала с него във връзка с намерението си да продаде къщата си.

— Защо смятате, че е излъгал?

— Защото Лулу никога не би продала дома си. Той означаваше твърде много за нея. Тази къща бе принадлежала на майка й и Лулу с много обич си спомняше за моментите, които бяха прекарали двете заедно след развода на родителите й.

Грифин кимна.

— Рандъл Милър е женен и много уважаван местен бизнесмен. Ако бебето на Лулу е от него…

— Означава ли това, че двамата са имали любовна връзка? — попита Куин.

— Вероятно — отвърна Грифин. — Лулу се е срещала често с още един мъж, но той спокойно би могъл да бъде изключен от списъка със заподозрените.

— Защо? — попита Куин.

Анабел обаче вече се бе досетила за отговора.

— Защото този мъж е Уайд.

— Да — потвърди Грифин. — Един от мъжете, с които се е виждала често, е нейният брат.

— Един от мъжете? — попита Куин.

— Лулу не се е срещала често с другия мъж, но ние имаме основание да вярваме, че са поддържали сексуални отношения и са правили секс поне веднъж преди около шест седмици.

— Значи той спокойно може да се окажа баща на детето й — заключи Куин. — И кой е той?

— Аарон Тули. — Грифин погледна Куин в очакване на реакцията му.

— Кой е Аарон Тули? — Анабел бе почувствала, че името означава нещо за Куин.

— Лулу е спяла с Аарон? — Куин рязко скочи от канапето. — Как, по дяволите, изкопа тази информация?

— Аарон Тули е един от служителите на Куин. Нещо като шофьор, иконом и момче за всичко — поясни Грифин. — Що се отнася до въпроса за източниците ни, личната асистентка на Куин, Марси Симс, твърди, че ги е хванала заедно един следобед по време на посещението на Лулу в Нешвил. — Грифин погледна Куин. — Докато ти си бил в съда, Лулу и Аарон са правили секс… в твоето легло.

Куин гневно обиколи стаята няколко пъти, след което спря и се разсмя.

— Цяло чудо е, че едно дете като него е успяло да оцелее след секса с Лулу. Ако човек не знаеше как да се пази, тя бе в състояние да го сдъвче и да го изплюе парче по парче.

Грифин леко се изкашля.

— Струва ми се, че забравяш, че Лулу беше братовчедка на Анабел.

Куин присви очи и ги прикова върху Анабел.

— Ти не храниш никакви илюзии по отношение на Лулу, нали? Знаеш каква беше тя. Знаеш как се отнасяше към хората и особено към мъжете. Лулу не изпитваше уважение към мъжете, които не можеха да й отвърнат по подобаващ начин. Тя беше мъжемелачка. Ако знаех, че се върти около Аарон, щях да се опитам да го предпазя от нея.

— Прекрасно зная, че Лулу не беше светица, но… — Има причини, поради които тя стана такава, искаше да изкрещи Анабел. Но не го направи. Някои неща просто не трябваше да се казват. Заради семейството тази тайна щеше да отиде в гроба заедно с Лулу. — Ако наистина е спала с Тули, значи той би могъл да бъде баща на бебето й. Ще трябва да кажем на полицаите, за да поискат ДНК проба и от него.

— Грифин би могъл да информира лейтенант Нортън — рече Куин. — Аз лично му имам доверие. Но дори и да се окаже, че е Аарон е баща на детето, убийството не би могло да бъде негово дело.

— Защо? — попита Анабел.

— Защото той не е бил в Мемфис в деня на убийството на Лулу. Бил е в самолета заедно с Марси Симс и Джейс Морган и е пътувал за Хюстън.

— Всъщност, това не е точно така — възрази Грифин. — Тримата не са пътували заедно за Хюстън онази вечер. — Грифин се изправи, наведе се и взе папката от масичката. Разлисти я и извади от нея няколко листа. — Госпожица Симс е взела късен полет от Нешвил — излетяла е в десет и петдесет вечерта. Тули и Морган са пътували на следващата сутрин.

— Не разбирам — рече Куин. — Мислех, че тримата си тръгнаха заедно за Хюстън в петък вечерта. Не зная нищо за решението им Марси да пътува сама, а Джейс и Аарон да останат в Нешвил още една нощ.

— Сещаш ли се за някаква причина, поради която не са ти казали за намеренията си? — Грифин прибра листите обратно в папката и я остави отново на масата. — Те не са били на работа, нали? Доколкото разбрах, след големи процеси като този на Макбрайър, ти обикновено им даваш няколко дни отпуск, нали?

— Да, разбира се. А онова, което правят в свободното си време, не е моя работа, стига да не се забъркват в неприятности. Вероятно вече си разбрал, че те и тримата бяха проблемни деца и си имаха неприятности със закона, преди да започнат работа при мен. Веднага обаче искам да подчертая, че Аарон може и да се е позабавлявал с Лулу, но за нищо на света не би извършил убийство. Момчето не е способно да отнеме нечий живот.

— Готов ли си да заложиш живота си на това? — попита Грифин.