Бевърли Бартън
Любов с непознат (31)

29.

— Събуди се, Куин. Събуди се, по дяволите!

Куин отвори подпухналите си от съня очи. Главата го болеше неописуемо. Чувстваше се напълно смазан.

— А? Какво?

— Събуди се и помисли как да се справиш с положението — рече му Джейс Морган. — Ченгетата вече пътуват насам. Трябва да си бодър, когато пристигнат, защото съм сигурен, че ще ти зададат много въпроси.

Куин седна в леглото, завъртя се на една страна и спусна крака на пода. Последното, което си спомняше, бе телефонният разговор с Анабел, след който изпи цяла чаша чай. Обърна се и погледна към нощното шкафче. Чашата я нямаше. Къде се бе дянала? Дали не я бе занесъл обратно в кухнята?

„Мамка му! Пак ли съм изгубил съзнание?“

— Виж, зная, че не си го направил ти, ясно? — продължи Джейс. — Но ченгетата ще искат да узнаят как точно се е случило. Ти чу ли нещо? Видя ли нещо?

— За какво говориш, по дяволите? — Куин разтърка слепоочията си. Главата му продължаваше да се цепи от болка.

— Какво искаш да кажеш? Нищо не знаеш, или просто не си спомняш?

— Какво да зная? Какво трябва да си спомням?

— Марси е мъртва. — Гласът на Джейс потрепери.

Куин рязко скочи от леглото, сграбчи Джейс за раменете и го прикова с поглед. В очите му се четеше неописуем шок и ужас.

— Марси е мъртва?

— Да. Аарон я открил. В момента седи в стаята й, прегръща я и плаче. Аз… аз се обадих в полицията. Скоро ще бъдат тук.

„Това трябва да е някакъв кошмар. Това е! Той просто сънува. Това не се случваше наистина. Събуди се, мислено си заповяда той. Събуди се веднага!“

Но не се събуди. Не можеше да се събуди, защото не спеше. И това не беше сън. Нещата се случваха наистина. Джейс току-що му бе казал, че Марси е мъртва. Но как е възможно това? Та той говори с нея, опитвайки се да я успокои, само преди няколко минути.

— Колко е часът? — попита Куин.

— Не съм сигурен. Предполагам, че е около седем и половина.

— Седем и половина? — Беше се прибрал в стаята си, за да се обади на Анабел малко след пет. Ако сега наистина беше седем и половина, това означаваше, че му се губят цели два часа. Отново. И този път отново бе загинал човек.

— Какво се е случило с Марси? — Куин обаче знаеше, преди да чуе отговора на Джейс. Знаеше, че убиецът е нападнал отново. Този път в собствената му къща.

— Аз… не зная със сигурност, но Аарон каза, че я заварил с възглавница върху лицето, така че предполагам, че е била задушена. — Джейс погледна Куин. Кафявите му очи изглеждаха огромни под очилата. — Господи, Куин, той… той отрязал пръста й. Точно както е постъпил и с останалите жени.

Горчива жлъч се надигна в гърлото на Куин и опари езика му.

— Ти също беше тук, Джейс. Не чу ли нещо? Не видя ли някого?

„Моля те, Господи, иска да е видял и е що — каквото и да е то. Нещо, което би насочило подозренията на полицията към друг човек. Не може да съм убил Марси. Не бих могъл. Не бих могъл да убия нито нея, нито Кендъл или Лулу. Нито пък някоя от останалите.“

— Не бях тук — отвърна Джейс. — Взех джипа и отидох до аптеката, за да купя имодиум. Знаеш как реагира стомахът ми, когато съм разстроен. А днешният ден беше доста мъчителен… дори и преди Марси да бъде убита.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че двамата с Марси сме били сами в къщата по времето, по което е била убита?

— Ама ти беше тук, в стаята си. Спеше си сладко като бебе — заяви Джейс. — Сигурен съм обаче, че не си бил сам. Убиецът също е бил в къщата — същият онзи, който е убил и останалите жени.

Куин излезе в коридора на втория етаж на къщата. Джейс го следваше по петите.

— Аарон ли е намерил трупа на Марси?

— Да.

— Той сигурно е обезумял от мъка. Представям си колко го боли. Той я обичаше. Всички я обичахме. — Куин все още не можеше да асимилира напълно факта, че Марси не е вече между живите. Сладката малка Марси с русите къдрици и заразителната усмивка. Господи, не! Не и Марси.

— Той е много разстроен. Чух да говори някакви налудничави неща по твой адрес. Той… той смята, че ти си я убил.

Пронизителният вой на сирените долетя до ушите им още преди да слязат на долния етаж. Някъде отвън се затръшнаха врати на кола. Объркан и замаян, Куин едва осъзнаваше какво става около него и не знаеше какво да направи по-напред — да скърби за Марси или да се опита да измисли начин да докаже невинността си.

— Полиция. Отворете.

— Иди да им отвориш — рече Куин.

Джейс се спусна към входната врата, отключи и я отвори. Двама униформени полицаи влязоха в антрето.

— Ти ли се обади? — попита единият от тях.

Джейс кимна.

— Къде е тялото? — попита другият.

— Там отзад. В спалнята й — рече Джейс.

— Докосвал ли си нещо?

— Аз… аз не съм влизал в стаята. Не съм аз този, който намери тялото. Аарон беше.

— Този ли е Аарон? — Първият полицай посочи Куин.

— Аз съм Куин Кортез. Това е моята къща.

— Мамка му! — възкликна първият полицай. Нервно докосна кобура на пистолета си, сякаш се опасяваше, че всеки момент може да му се наложи да извади оръжие.

— Вие сте онзи, дето… — Обърна се към партньора си и издаде заповед: — Свържи се с управлението и им кажи, че е най-добре да се свържат с лейтенант Нортън и да му кажат, че Куин Кортез отново се намира на поредното местопрестъпление. Този път в собствения му дом. Ако вече са изпратили друг детектив, да го върнат. Ние ще изчакаме Нортън.

— Куин не е убил Марси — рязко извика Джейс.

— А ти откъде знаеш, че не е? — попита вторият полицай.

— Зная. Куин не е убиец.

— Вие двамата влезте ей там. — Той им посочи всекидневната. — Аз ще остана с вас докато пристигнат детективите. След като полицай Григс приключи разговора с управлението, ще остане да ви пази, а аз ще отида да погледна сцената на престъплението.

— Аарон е там заедно с нея — обясни Джейс. — Той може и да не ви позволи да се приближите до нея.

— Кой е този Аарон, дето все говориш за него?

— Той е… ами, той е приятелят й.

— Той ли я е убил?

— Не зная. Аз не бях тук. Когато се върнах, чук Аарон да крещи и хукнах надолу по коридора. Заварих го да държи Марси в прегръдките си. Целият се тресеше от плач. Останах до вратата в продължение на няколко минути, а след това Аарон ми каза да се обадя в полицията.

Полицаят кимна по посока на Куин.

— А къде беше господин Кортез през това време?

— Бях на горния етаж — отвърна Куин. — Спях.

— Доста раничко сте си легнали днес, а?

— Предвид положението, в което се намирам, мисля, че за мен ще е най-добре да не отговарям на въпросите ви без присъствието на адвокат.

Преди полицаят да успее да отговори, колегата му влезе във всекидневната.

— Екипът на съдебния лекар току-що пристигна. Лейтенант Нортън също е на път.

 

 

Докато пътуваше към местопрестъплението, Джим Нортън проведе два телефонни разговора. Най-напред позвъни на Грифин Пауъл. След това се свърза с партньора си и му каза къде да отиде, но без да му съобщава никакви подробности. Единственото, което Джим знаеше до момента, бе, че Марси Симс е била убита в спалнята си в къщата, наета от Куин Кортез. Пресата щеше да обезумее в мига, в който чуеше за това.

Ако Марси е умряла от задушаване и ако показалецът на дясната й ръка беше отрязан, това я превръщаше в жертва номер шест. И в петата по ред жена, свързана пряко с Кортез. В този случай Марси беше приятелка и служителка, а не любовница, но по-рано през деня тя лично бе признала, че е влюбена в Кортез.

Джим паркира колата си зад черния шевролет на Удел Уайт и забеляза съседите, наизлезли по верандите на къщите си и на алеите отпред. Никой обаче не се бе осмелил да излезе на улицата. За момента поне.

Почука на входната врата и бе посрещнат от полицай Григс. Джим му показа значката си.

— Къде е съдебният лекар?

— Все още е в стаята с тялото.

— Кой се обади в полицията?

— Момче на име Джейс Морган. Той е още почти дете. Той и Кортез и още едно момче на име Аарон Тули са във всекидневната. Тули е силно разстроен. Едва успяхме да го накараме да се отдели от тялото на госпожица Симс. — Григс снижи глас. — Момчето седеше на леглото, държеше я в прегръдките си и плачеше на глас. Двамата с Боб едва успяхме да го откъснем от нея.

Джим изпъшка. Сцената на престъплението е била компрометирана още преди пристигането на униформените полицаи.

Джим мина край всекидневната и видя другия униформен полицай, който пазеше пред вратата. Хвърли един поглед към канапето и забеляза, че Куин и Джейс седят един до друг, а Аарон Тули е заел мястото срещу тях. Погледът му изглеждаше замаян и нефокусиран. Куин срещна погледа на Джим, но той побърза да отклони очи и да продължи към местопрестъплението.

— Сега накъде? — попита той.

— Надолу по този коридор. Вратата е отворена — обясни Григс.

Наближи стаята на Марси Симс и срещна Удел, който тъкмо излизаше от нея. Съдебният лекар се спря при Джим.

— Още една жертва. Задушена до смърт. С отрязан пръст на дясната ръка.

— Мамка му!

— Мъжът, който я държеше в прегръдките си, когато пристигнах… май се казваше Аарон… Та той отправи някои конкретни обвинения. Повтаряше, че Куин Кортез я е убил, че той е бил сам в къщата с нея и няма кой друг да е.

— Предполагам, че изобщо не му е хрумнало, че и той самият може да е заподозрян.

— Мисля, че не.

— Можеш ли да ми кажеш приблизителното време на смъртта? — попита Джим.

— Станало е скоро. Преди не повече от час или два.

Джим кимна. Инстинктът му подсказваше, че един от тримата мъже във всекидневната е убил Марси Симс. Не беше изключено някой от тях да се окаже сериен убиец. Но кой точно? Чад веднага щеше да заяви, че е Кортез. И може би с основание. Ако станеше ясно, че Кортез отново не разполага с алиби, това шесто убийство можеше да се окаже последният пирон в ковчега му.

 

 

Къщата на Куин вече гъмжеше от полицаи, когато Джъд Уокър и Грифин Пауъл се появиха на сцената. Куин бе предупредил Джейс и Аарон да не отговарят на никакви въпроси преди появата на Джъд. Джейс го послуша. Но не и Аарон. Той не спираше да говори. За Марси и за това колко много я обичал. За Джейс и за това, че момчето се оказало напълно безполезно лайно, което не могло да защити Марси от Куин.

— Ти, откачен кучи син такъв! Ти я уби, нали? — Аарон се бе спуснал към Куин и двамата полицаи едва успяха да го възпрат и да го дръпнат далеч от него.

Аарон се държеше като побъркан. Беше напълно обезумял от скръб. А Куин беше напълно безчувствен. Джейс в началото нервничеше, не можеше да си намери място и през пет минути ходеше до тоалетната, но постепенно се овладя и сега изглеждаше относително спокоен.

Джъд информира лейтенант Нортън, че иска да разговаря с клиента си насаме и Нортън им позволи да отидат в кухнята. Когато влязоха там обаче, завариха няколко униформени полицаи, които претърсваха стаята.

— Аз съм адвокатът на господин Кортез и ще го изведа зад къщата — информира ги Джъд. — Няма да се отдалечаваме много. Можете да разговаряте с лейтенант Нортън, за да се уверите, че имаме неговото позволение.

Двамата излязоха пред задната врата и застанаха на малката веранда. Джъд веднага се обърна към Куин.

— Разкажи ми какво се случи.

— Не зная какво се е случило. Бях изпаднал отново в състояние на безпаметност. Спях дълбоко, когато Джейс влезе в стаята ми и ме събуди.

Джъд се намръщи.

— Къде беше когато е била убита Марси?

— В стаята си на втория етаж. Спях.

— Кое е последното нещо, което си спомняш?

— Обадих се на Анабел по телефона и избих чаша студен чай.

— Къде е чашата? Още ли е в спалнята ти?

— Странното е, че не е там — отвърна Куин. — Когато Джейс ме събуди, аз се огледах за чашата. Бях сигурен, че съм я оставил на нощното шкафче. Тя обаче не беше там.

— Искам да се подложиш на тест за наркотици — заяви Джъд. — Още тази вечер.

— Мислиш, че някой ме е упоил?

— Твърде е възможно.

— Но кой…

— Джейс или Аарон.

— Не, не биха го направили. Не може да си мислиш, че някой от двамата е убил Марси. Аарон я обичаше. Освен това той не е убиец. Нито пък Джейс. Момчето е болезнено стеснително. И се плаши от собствената си сянка.

— Ако не я е убил някой от двамата и липсват следи от проникване с взлом, ти оставаш единственият заподозрян. Ти ли я уби, Куин?

— Не, не съм я убил.

— Или поне не си спомняш да си я убивал.

— Майната ти, Уокър!

— Ти си този, който може да отиде на майната си — не му остана длъжен Джъд. — Ако не успеем да докажем, че си бил упоен, можеш да се окажеш обвинен в убийство. Особено пък като се има предвид факта, че си главен заподозрян и в убийствата на Лулу Вандерли и Кендъл Уелс.

— Видях, че Грифин пристигна заедно с теб. По-рано вечерта беше при Анабел. Тя знае ли какво се е случило? Той каза ли й?

— Не, не й каза. Извини се с някакъв неотложен служебен ангажимент и остави един от агентите си да я охранява.

Куин въздъхна дълбоко. Питаше се какво ще си помисли Анабел, когато научи за смъртта на Марси. Нали нямаше да реши, че той е убил влюбената в него асистентка?

Задната врата се отвори, Джим Нортън надникна, погледна Куин и извика.

— Вие двамата влизайте вече вътре. Веднага.

— Все още не съм приключил разговора с клиента си — възрази Джъд.

— Ще разговаряш с него в управлението — отвърна Джим.

— Какво се е случило? — попита Куин.

— Моля ви, влезте вътре.

Джъд и Куин влязоха в кухнята. Куин мигновено забеляза сержант Джордж и обърна внимание на самодоволната му физиономия. Това беше лош знак. Ама много лош знак.

— Прочети му правата — рече Джордж. — Или искаш аз да го направя?

— Какво става? — попита Джъд.

— Докато претърсвахме къщата, намерихме доказателства в стаята на господин Кортез, които го свързват не само с това престъпление, но и с останалите пет — информира ги лейтенант Нортън.

— Какви доказателства по-точно? — настоя Джъд, като местеше поглед между Нортън и Куин.

— В гардероба на господин Кортез беше намерена малка кутийка, скрита в празна кутия за обувки — поясни Джим. — В кутийката намерихме пет малки стъкленици, съдържащи отрязани пръсти, съхранени вероятно във формалдехид.

— Какво? — извика Куин. — Но това е невъзможно. Тази кутийка не е моя. Аз…

— В кутията за обувки намерихме още нещо. — Чад Джордж се усмихна. — В малка кърпа за ръце намерихме завит окървавен пръст. Искаш ли да се обзаложим, че това е пръстът на Марси Симс?