Бевърли Бартън
Любов с непознат (23)

21.

Джим се събуди от тихото тананикане и от аромата на прясно сварено кафе. Претърколи се, подпря глава на възглавницата и отвори очи. Това не беше неговото легло.

И не се намираше в апартамента си в „Есекс билдинг“. От пет години насам живееше на „Секънд стрийт“, само на три преки от Съдебната палата, но това тук определено не бяха неговия апартамент и неговата спалня. Тази стая тук беше боядисана в бледо жълто, за разлика от неговата. Пък и той — Джим хвана с два пръста чаршафа, с който беше завит — не притежаваше жълти атлазени чаршафи.

— Не се паникьосвай — обади се женски глас. — Само шест и половина е.

Той отново се претърколи, протегна се и погледна към Сандра Холмс, която стоеше от едната страна на леглото с яркочервена чаша с кафе в ръката. На лицето й грееше самодоволна усмивка.

Сега вече всичко си спомни. Сандра. Удовлетворението. Джим се усмихна.

— Добро утро.

— Да, наистина е добро. А нощта беше невероятна. — Сандра приседна на ръба на леглото и му подаде червената чаша. Огромната й тениска се вдигна нагоре — достатъчно, че да разкрие пред очите му босите й крака и бедра. Беше повече от очевидно, че не носи гащички.

Да, вечерта наистина беше невероятна. Сандра може и да беше първокласен полицай, който по нищо не отстъпва на останалите си колеги, но в спалнята си беше стопроцентова жена. Що се отнася до неговите две представления през нощта — или по-скоро рано сутринта и те не бяха толкова лоши, ако можеше да се изрази така. Ако съдеше по поведението на Сандра при всеки оргазъм, той сигурно бе направил нещата както трябва.

Джим се надигна и седна в леглото. Чаршафът се плъзна в скута му. Протегна ръка и взе чашата от Сандра.

— Надявам се, че това е кафе.

— Горещо и черно.

— Точно както го харесвам. — Той отпи една глътка, свел поглед към чашата, опитвайки се да избегне погледа на жената, седнала до него.

Джим не беше съвсем сигурен какво да каже в момент като този. Никога не е бил особено добър на сутрините след подобни срещи, а този път се чувстваше по-неловко от всякога. За пръв път му се случваше да спи с колега от полицейското управление.

— Радвам се, че се отби снощи — рече му тя.

— Да, аз също. — Отново отпи от кафето.

Тя се засмя. Дълбок, гърлен смях.

— Всичко е наред, Джим, тази сутрин не очаквам нищо от теб. Снощи те желаех. Ти също ме желаеше. Затова правихме фантастичен секс. Два пъти при това. Това обаче не означава, че днес трябва да си даваме някакви обещания и да се кълнем във вечна любов. Ако се окаже, че снощното преживяване е било просто еднократна свалка, то аз ще го приема. Но не бих имала и нищо против, ако решим, че имаме бъдеще заедно и искаме да продължим да се виждаме.

Джим мислено въздъхна от облекчение. Иначе просто вдигна поглед към Сандра и се ухили. Отпи още една глътка кафе, подаде й чашата й рече:

— По-добре да вървя. Налага се да се прибера в апартамента си, за да се изкъпя, избръсна и преоблека, преди да отида на работа.

Сандра се изправи, обърна се с гръб към него и отговори:

— Този уикенд не съм дежурна, така че ще се видим в понеделник. — Без да изчака отговора му, тя излезе от стаята, скри се в съседната баня и затвори вратата.

Джим скочи от леглото, събра разхвърляните си дрехи и се облече възможно най-бързо. Чувстваше обаче, че трябва да каже нещо на Сандра, преди да си тръгне. Пък било то и едно най-обикновено довиждане. Приближи се до банята и почука на вратата.

— Да? — извика от вътре Сандра.

— Аз тръгвам.

Тя открехна вратата едва-едва — напълно достатъчно обаче, за да му позволи да зърне голото й тяло. Невероятното й тяло. Страхотна жена!

— Можеш да се върнеш, когато пожелаеш.

Джим преглътна.

— Да, може и да го направя. Благодаря.

— Аз ти благодаря. — Намигна му и затвори вратата.

„Изчезвай докато все още можеш. Ако не тръгнеш веднага, само след три минути ще си заедно с нея под душа.“

Джим буквално избяга от стаята и хукна по коридора. Тръгна надолу по стълбите. Постепенно намали крачка и започна да си подсвирква.

 

 

Чад Джордж посрещна Анабел на десетия етаж на съдебната палата. Докато пътуваше към Мемфис бе звъннала на клетъчния му телефон, за да го информира, че е решила да присъства на оповестяването на резултатите от ДНК теста. В края на краищата, смяташе, че му дължи тази любезност и предпочете да го предупреди, за да не се почувства засегнат от неочакваната й поява.

— Нямаше нужда да идваш — каза й той. — Щях да ти се обадя по телефона, за да ти съобщя резултатите. — Хвана я за ръка и я поведе право към празната стая за разпити. — Да ти предложа чаша кафе?

— Не, благодаря. — Тя огледа първо стаята, а след това помещението на детективите, което се виждаше през отворената врата. — Аз ли съм първа?

— Всеки момент очакваме Кортез и Аарон Тули, заедно с адвоката на Кортез. Рандъл Милър също ще доведе адвоката си.

— Ти запозна ли се вече с резултатите от ДНК изследването?

— Не, аз самият пристигнах само преди няколко минути. Сигурен съм обаче, че партньорът ми вече ги знае.

Анабел долови някакво напрежение в гласа и израза на лицето му. Гняв? Да, точно така — добре прикрит гняв. Да не би да беше разстроен от факта, че колегата му, който беше по-старши и водеше разследването, ще види резултатите преди него?

— Тази вечер в Мемфис ли ще останеш? — попита Чад. — Ако е така, бих искал да те поканя на вечеря.

— Ще остана, но въпреки това, се налага да отклоня поканата ти. Вече имам планове за вечерта. — Нямаше никакво намерение да му казва, че възнамерява да прекара вечерта с Куин.

— О! — На лицето му се изписаха раздразнение и разочарование. — Някой друг път тогава.

Чад понечи да каже още нещо. Анабел се досети, че възнамерява да я попита с кого смята да прекара вечерта. Точно в този момент обаче Джим Нортън влезе в стаята като си подсвиркваше весело и я избави от необходимостта да му отговаря.

Лейтенант Нортън забеляза Анабел, приближи се и й кимна:

— Добро утро, госпожо Вандерли. Не очаквах да ви видя днес.

— Реших, че трябва да присъствам като представител на семейството. — „И за да бъда до Куин, когато той разбере дали наистина е баща на бебето на Лулу.“

— Ние, разбира се, нямаме нищо против присъствието ви тук — увери я Нортън. — Полицейското управление на Мемфис прави всичко възможно, за да помогне на вас и на цялото семейство Вандерли.

Джим Нортън държеше под мишница някаква папка. Резултатите от ДНК теста? Той остави папката на масата и издърпа един стол. Анабел се вгледа изпитателно в лейтенанта. Широкоплещест, с тънки и стройни бедра и плосък като дъска корем. Тъмнокафявата му коса бе подстригана в консервативно къса прическа. Дрехите му бяха чисти, спретнати, но евтини — очевидно конфекция, закупена преди няколко години. Лейтенантът беше гладко избръснат, а очите му блестяха. Цялото му същество излъчваше щастие. Породено от нещо дълбоко лично.

— Прочете ли доклада? — Чад погледна папката и протегна ръка.

Джим седна и отпусна голямата си ръка върху папката, не позволявайки на Чад да я вземе.

— Да, прочетох го. Веднага щом всички засегнати пристигнат, ще ви запозная с резултатите.

Чад гневно изгледа партньора си.

Вниманието на Анабел бе привлечено от гласове, долетели през отворената врата. Мъж на около петдесет години с посребрена коса и още един, на четиридесет и няколко, с почти плешива глава, влязоха в стаята. Чад и побелелият мъж, когото Чад наричаше господин Милър, си размениха любезни поздрави. Този, значи, беше един от любовниците на Лулу — този, когото наричаше Ранди. Мъжът беше два пъти по-стар от Лулу, но в това нямаше нищо чудно. Лулу обичаше по-възрастните мъже. Особено онези, които притежаваха пари и власт.

— Хайде да приключваме с това — настоя Рандъл Милър.

— Чакаме господин Кортез и господин Тули — обясни Чад.

— Кой е този Тули? — попита Милър.

— Един мъж, който също е правил секс с Лулу Вандерли през последните два месеца — отвърна лейтенант Нортън. — Другият кандидат за татко.

На лицето на Милър се изписа недоволна гримаса.

— Защо не седнете, господин Милър? Вие също, господин Болдуин. — Чад издърпа един стол и го предложи на Милър.

Анабел не можеше да не забележи демонстрираното от Чад почтително отношение към Милър и неговия адвокат. Държанието му съвсем точно се вписваше в понятието „целуване на задници“, което мигновено изплува в съзнанието й. Започна да й става ясно, че Чад съзнателно сервилничи пред хора, които биха могли да му бъдат полезни по някакъв начин. Интересно каква ли изгода очакваше от краля на недвижимите имоти Милър? Какви ли бяха плановете на Чад за бъдещето?

Изведнъж осъзна, че Куин е пристигнал — почувства присъствието му няколко мига преди да го е видяла. Сякаш притежаваше някакъв радар, който засече присъствието му в мига, в който се появи в отдел „Убийства“. Стомахът й се сви; сърцето й ускори ритъма си.

Анабел вдигна поглед към вратата и видя Куин да се приближава към стаята за разпити. За част от секундата преплетоха погледи. Дълбоко в душата й се надигна гореща вълна, която бързо се разпространи по цялото й тяло. Чувствен огън, запален от близостта на Куин Кортез.

— Предлагам всички да седнат, за да свършим възможно най-бързо — рече Джим Нортън, изправи се и им посочи празните столове.

Чад издърпа стола вляво от Анабел и седна до нея. Постави ръката си на облегалката на стола й, но тя погледна през рамо и се намръщи. Той мигновено отдръпна ръката си.

Анабел погледна към двамата мъже, които придружаваха Куин. Предположи, че по-младият от двамата е Аарон Тули. Беше още младеж, но на ръст беше колкото Куин. Освен това беше мургав и тъмнокос като работодателя си. Другият мъж, адвокатът на Куин, Джъд Уокър, й се стори смътно познат. Беше с няколко сантиметра по-висок от Куин, а забележителните му златисти очи бяха с няколко нюанса по-светли от косата му с цвят на тъмен пчелен мед. Още когато чу името му за пръв път, Анабел си помисли, че би трябвало да го познава. Сега беше убедена, че наистина са се срещали. Но кога и къде?

Когато мина край нея, господин Уокър й кимна и се усмихна.

— Как сте, госпожо Вандерли? Позволете ми да ви изкажа съболезнованията си за смъртта на вашата братовчедка.

Тя отвърна на усмивката му.

— Благодаря, господин Уокър.

И тогава Анабел си спомни откъде го познава. Запознали се бяха преди няколко години на едно благотворително събитие в Чатанууга. Същото, на което бе срещнала и Грифин Пауъл.

Куин седна от другата страна на масата, но не погледна към нея. Адвокатът му остана прав. Адвокатът на Рандъл Милър — също. Седнала с изпънат гръб и скръстени в скута ръце, Анабел погледна право към лейтенант Нортън и мълчаливо се помоли резултатите от ДНК теста да доказват, че баща на детето на Лулу е Аарон Тули. Или пък Рандъл Милър. Искрено се надяваше — заради Куин — детето да не е негово.

Нортън разтвори папката, хвърли един поглед на доклада, след което се огледа, като спираше погледа си за малко върху всеки един от присъстващите.

— Резултатите от ДНК изследването доказват по безспорен начин, че Рандъл Милър не е баща на бебето на Лулу.

Милър шумно въздъхна.

— Сега свободен ли съм да си вървя?

— Разбира се — отвърна Нортън. — В хода на разследването обаче, може да се наложи да ви разпитаме отново.

— Клиентът ми ще бъде на ваше разположение — увери го господин Болдуин и последва клиента си, който беше толкова нетърпелив да си тръгне, че вече отваряше вратата на стаята.

— Аарон Тули също не е баща на детето — продължи Нортън.

Стомахът на Анабел се сви на топка. Позволи си да погледне за миг към Куин, който седеше спокойно срещу нея, а лицето му си оставаше напълно безизразно.

Анабел се обърна и погледна Чад. Той се усмихваше, проклет да е!

— Господин Кортез? — Джим погледна Куин право в очите. — Вие също не сте бащата.

— Какво? — кресна Чад.

Анабел срещна погледа на Куин. Заля я вълна на облекчение, което й подейства като пречистващ пролетен дъжд. С всяка фибра на тялото усети и облекчението, обхванало Куин.

— Господин Тули, свободен сте да си вървите, но онова, което казах на господин Милър, се отнася и за вас. Имайте предвид, че може да се наложи да ви разпитаме отново — рече Нортън.

— Чакай малко! — Чад рязко скочи от стола си. — Щом детето не е от Кортез, нито пък от Милър или Тули…

Нортън го прекъсна по средата на изречението, като се обърна към Анабел.

— Госпожо Вандерли, бихте ли останали, ако обичате. Бих искал да поговоря с вас за резултатите от ДНК теста.

— Да, разбира се. — Почувства, че цялата настръхва. „Моля те, Господи, не му позволявай да ми каже онова, от което се страхувам най-много.“

— Лейтенант Нортън, двамата с господин Кортез бихме искали да поговорим с вас, след като свършите. — Джъд Уокър погледна Анабел. — Госпожо Вандерли, ако искате да се присъедините към нас, ние не бихме имали нищо против.

— Всъщност аз имам още няколко въпроса към господин Кортез. Разговорът с госпожа Вандерли няма да отнеме много време, така че ще ви помоля да изчакате отвън. След като свършим, ще ви дам възможност да кажете онова, което желаете.

Куин се изправи и последва Аарон Тули към вратата. Преди да излезе се обърна и я погледна. Анабел разбра, че се опитва да й каже, че ще я чака и няма да си тръгне от тук без нея. Кимна в отговор, давайки му да разбере, че е схванала мълчаливото послание. Куин мълчаливо излезе от стаята за разпити, следван по петите от Джъд Уокър.

— Какво точно става тук, по дяволите? — попита Чад, насочил поглед към Джим. — Трябваше да ми дадеш да прочета доклада, преди да оповестиш резултатите пред засегнатите страни. И защо му е на адвоката на Кортез да иска лична среща с теб?

— Ти закъсня тази сутрин — спокойно отвърна Джим. — Имаше време само да посрещнеш и поздравиш госпожа Вандерли преди пристигането на останалите. Що се отнася до адвоката на господин Кортез, не зная какво иска да ми каже, но след като покани и госпожа Вандерли да се присъедини към нас, едва ли може да се твърди, че срещата ще бъде лична.

— Защо помоли Анабел да остане? Не смяташ, надявам се, че тя е знаела, че Лулу е имала и друг любовник, но не ни е казала.

Лейтенант Нортън погледна Анабел и в сиво-сините му очи проблесна съчувствие и разбиране.

— ДНК изследването на плода доказва, че баща на детето е… — Нортън леко се изкашля — мъж, който е близък роднина на Анабел.

Очите на Анабел се напълниха със сълзи.

— Мили боже! Да не би да казваш, че… — Чад се наведе напред и погледна Анабел право в очите. — Не си знаела за това, нали?

Нортън стовари ръка върху рамото на Чад и го дръпна далеч от Анабел. Чад мигновено настръхна, изгледа Нортън като обезумял, но въпреки това се отдръпна и запази нужната дистанция.

— Съжалявам, госпожо Вандерли, че се налага да ви запозная с резултатите от това изследване, но подозирам, че вие сте знаела за интимната връзка между Лулу и нейния заварен брат.

Анабел стисна зъби. Затвори за миг очи и сълзите заблестяха по миглите й.

— Да, знаех.

— И защо не ни каза? — попита Чад.

— Защото се молех да не се наложи да говорим за това. Уайд не е убил Лулу. По време на убийството беше в Остинвил. А чичо ми Луис изобщо не подозира, че… Ако научи истината, това ще го убие. Връзката между Лулу и Уайд е малката мръсна тайна на фамилията — тайна, която се надявах да бъде погребана заедно с братовчедка ми.

— Как разбрахте за връзката между тях? — попита Нортън.

— Лулу ми се довери преди няколко години. — Нямаше намерение да споделя с двамата полицаи нищо повече от онова, което вече знаеха. Мнението им за Лулу вече нямаше никакво значение. Дали Лулу щеше да получи опрощение за греховете си, ако тези двама мъже тук научеха, че е била съвсем малко момиченце, когато Уайд започнал да я малтретира сексуално? Не им беше работа да знаят, че на петнадесетгодишна възраст Лулу вече вярваше, че е влюбена в собствения си заварен брат. Нито пък ги интересуваше, че сексуалната връзка между двамата е продължила много след като Лулу се бе освободила от романтичното си увлечение по Уайд.

— Обещавам ви, че ще направя всичко възможно да запазя тази информация в тайна — увери я Нортън. — Когато обаче убийството на Лулу влезе в съда…

— Разбирам. — Анабел се изправи и подаде ръка на лейтенанта. — Благодаря ви. Задължена съм ви, че не споделихте тази информация с останалите.

— Сметнах, че не се налага.

— Сега бих искала да отида да се поосвежа. — Тя избърса сълзите си с пръсти. — И тъй като господин Уокър ме покани да се присъединя към разговора ви, ще се върна веднага щом съм готова.

Лейтенант Нортън я упъти как да стигне до дамската тоалетна и Анабел побърза да излезе преди Чад да е предложил да я придружи. Огледа се за Куин, но не го видя наоколо. Вече почти се бе отказала, когато ги зърна — него и Джъд Уокър — пред мъжката тоалетна. Огледа се да види дали някой не я наблюдава и остана на мястото си, забелязала, че Куин се насочва към нея.

Куин я доближи, но спря на цял метър от нея.

— Плакала си. Искаш ли да ми кажеш какво става?

— Ще ти кажа. По-късно. След като излезем от тук и останем насаме.

Куин кимна.

— Знаеш защо поискахме тази среща с детективите, разследващи убийството на Лулу, нали?

— Смятате да им предоставите информацията за убийствата на Джой Елис и Карла Миликан.

— След като научат за двете убийства нещата могат да се развият по два начина — или ще решат, че съм убил и четирите жени, или ще проумеят, че съм невинен и ще започнат издирването на серийния убиец.

Анабел копнееше да го докосне, да хване ръката му, да се опита да го успокои. А ако съдеше по начина, по който я гледаше, разбираше, че и той желае същото.

Джъд Уокър, застанал дискретно далеч от тях, бавно се приближи и сложи ръка на рамото на Куин.

— Лейтенант Нортън ни даде знак да влизаме. Мисля, че е готов да чуе онова, което имаме да му казваме.