Бевърли Бартън
Любов с непознат (17)

15.

Аарон загаси всички лампи в къщата, заключи вратите и тръгна по коридора към стаята си. Когато пътуваха заедно с Куин, Марси винаги наемаше жилище с три или четири спални, а когато се налагаше — и хотелски апартаменти, в които спокойно можеха да живеят четирима човека. Макар че предпочиташе да има собствена стая, Аарон нямаше нищо против и да живее в една стая с Джейс. Хлапето беше изключително подредено — до фанатизъм почти — и не си падаше много по приказките. Не бяха точно първи приятели, но откакто Джейс се присъедини към екипа на Кортез преди година, двамата установиха помежду си отношения на доверие и разбирателство. Момчето, което по-рано заемаше длъжността на Джейс, в момента беше в армията и служеше в Ирак. Боби Джо Кърби беше поредният възпитаник на лагера за момчета на името на съдия Харууд Браун и още едно от протежетата на Куин. Да, в една или друга степен всички те бяха само част от многото проекти на Куин. Проекти, насочени към извършването на добри дела. Аарон предполагаше, че за външния свят те са просто само още един пример за благотворителност. Убеден бе, че в очите на хората Куин подпомага финансово лагера и се опитва да промени лошите момчета с едничката цел да си спечели допълнителна популярност. Само че тези хора изобщо не познаваха Куин. Той не търсеше показност, когато се опитваше да помогне на изпадналите в беда деца да променят живота си. Просто го правеше. Говореше се, че самият Куин на времето бил необуздан тийнейджър, който имал неприятности със закона. Не станал престъпник благодарение на стария Харууд Браун — съдия, който си имал свои собствени методи на работа с малолетни нарушители на закона.

Докато вървеше по коридора Аарон се запита колко ли време ще останат в Мемфис. В най-добрия случай седмица или две. Знаеше обаче, че ще останат колкото е нужно, за да може Куин да оправи цялата тази бъркотия с двете убийства.

Ако Куин все пак решеше да се прибере тази вечер, той си имаше собствен ключ и не се налагаше никой от тримата му служители да стои и да го чака. Аарон познаваше Куин от много години и предполагаше, че в момента се е скрил някъде и ближе раните си на спокойствие. Може да се е усамотил в някой бар, за да се напие. А може и да е с жена. Положението на Куин не изглеждаше никак розово след убийството на Лулу, но сега след смъртта и на Кендъл Уелс, нещата се влошиха драстично.

Аарон мина покрай стаята на Марси и се поспря за момент. Как ли щеше да реагира, ако сега почука на вратата й? Ще го разкара ли? Или ще го покани да влезе?

„Продължавай по пътя си, приятел“, рече си Аарон. „Момичето не иска теб.“

Вратата на стаята на Джейс беше открехната. Момчето лежеше върху завивките на леглото, и със слушалки на ушите, слушаше музика от CD плейър. Джейс беше странно хлапе. Истински самотник. Доколкото му беше известно, Джейс не водеше сексуален живот. Никога не го бе чувал да споменава, че има приятелка. Или пък приятел. Не говореше и за миналото си — нито за семейството, нито за родното си място. Не споделяше никакви лични подробности за себе си. Но пък това важеше и за него самия. Както и за Марси. Никой от тях не говореше за живота, който бяха водили, преди да започнат работа за Куин. Понякога му се струваше, че всички те сякаш са се преродили и са започнали нов живот в деня, в който бяха поканени да се присъединят към екипа на Куин Кортез.

Аарон влезе в стаята си, вдигна куфара си от пода, сложи го на леглото и започна да разопакова багажа си. Отвори чекмеджето на скрина и нахвърля в него бельото си, без да си прави труда да го подрежда. После грабна долнището на една пижама, чиста тениска и несесера с тоалетните си принадлежности, блъсна чекмеджето и го затвори. На път за банята, която ползваха двамата с Джейс, Аарон мина отново край стаята му и надникна вътре с намерението да му каже, че отива да си вземе един душ и да му пожелае лека нощ. Джейс обаче продължаваше да лежи със затворени очи и да поклаща глава в такт с музиката.

Петнадесет минути по-късно, изкъпан, избръснат и готов за лягане, Аарон излезе от банята и тръгна обратно към спалнята си. Какъв беше този странен звук? Спря се по средата на коридора и се ослуша. Плачеше ли някой? Да, някой плачеше. Пристъпи по-близо до вратата на Марси. Да, шумът идваше от там.

„Да вляза ли или не?“

Тихо почука на вратата.

Не последва отговор, но плачът престана.

— Марси? — тихо извика името й той.

Вратата се открехна едва-едва и тя надникна през пролуката.

— Добре ли си? — попита Аарон. — Стори ми се, че те чух да плачеш.

— Добре съм.

Очите й бяха подути и зачервени.

— Искаш ли да поговорим?

— Няма какво да говорим.

Аарон сложи ръка на вратата и бутна внимателно, отваряйки я наполовина. Марси отскочи назад. В очите й проблесна гняв. Той я изгледа от главата до петите. Къдравата й руса коса изглеждаше леко разрошена — сякаш Марси се бе въртяла неспокойно в леглото. Облечена беше с пижама на синьо и бяло райе. Краката й бяха боси. Аарон забеляза яркочервения лак, с който бе лакирала ноктите на краката си.

Той се ухили, подпря се на касата на вратата и протегна лявата си ръка, за да не позволи на вратата да се затвори.

— Някой казвал ли ти е, че си дяволски сладка без грим, с разрошена коса и широка като торба пижама?

Тя го изгледа въпросително.

— Какво се опитваш да направиш? Да приложиш на практика техниката на Куин за сваляне на жени?

— Така ли изглежда отстрани? — Усмивката му стана по-широка. — Може би съм понаучил едно-друго през всичките тези години около него.

— Може би.

Аарон се присегна, плъзна палец надолу по бузата й и погали брадичката й.

— Вярно, че не мога да се меря с великия мъж, но ако нямаш нищо против неговото най-близко подобие, то аз съм твоят човек.

— Да не би да ми правиш предложение?

— Аз съм мъж, а ти си жена. И двамата си имаме своите потребности. — Беше се възбудил само при вида на Марси. Желаеше я. А тя имаше нужда от него. Защо да не облекчат болката си заедно? — Виж, скъпа — спря се на обръщението, което Куин използваше за всяка жена с надеждата, че на Марси това ще й хареса, — ако се пазиш за Куин Кортез, допускаш голяма грешка. Ти си негова приятелка и безценна асистентка. Той никога не би си позволил да се лиши от теб като те вкара в леглото си, само за да те зареже след това. Ако е имал намерение да те изчука, щеше да го е направил още преди години.

Марси отметна глава назад, затвори очи и подсмръкна. В ъгълчетата на очите й се появиха сълзи и потекоха по лицето й.

— О, скъпа… Марси, недей. — Аарон отвори вратата докрай, влезе в спалнята и я затвори с крак след себе си. — Той не е единственият мъж на света. Знаеш това.

Марси отвори насълзените си очи и кимна.

— В момента е с Анабел Вандерли. Можеш ли да повярваш? Ченгетата подозират, че е убил братовчедка й, а тя, точно в този момент, вероятно е в леглото с него.

Аарон подхвърли несесера с тоалетните принадлежности на леглото, сложи ръка на врата на Марси и силно я привлече към себе си. Тя ахна от изумление, ококори очи, отвори уста и го погледна изпитателно, но не направи опит да се отдръпне. Нито пък възрази по някакъв начин. Аарон сведе глава, а тя се изправи на пръсти, за да го посрещне. Той притисна устни към нейните и я целуна. Силно. Страстно. Възползва се от широко отворената й уста и проникна с език, задълбочавайки целувката.

Възбуденият му член изпълваше памучната пижама и се притискаше към корема й. Марси вдигна ръце, обви ги около врата му, подканяйки го да направи следващия си ход. Той пъхна ръце в долнището на пижамата й и обхвана малкото й стегнато задниче.

Тя простена, пъхна ръце под тениската му и ги плъзна нагоре по гърба му.

— Искам да те любя — прошепна в ухото й той и покри с ръка лявата й гърда. — Искам го от много време насам.

— Аз… мисля, че и аз го искам — задъхано промълви тя между две целувки. — Трябва обаче да знаеш, че не те обичам… и че в действителност желая Куин.

— Да, вече и сам се досетих за това.

Той смъкна долнището на пижамата надолу по краката й. Марси го изрита настрани и плъзна пръсти под колана на пижамата му.

— Не съм спала с мъж досега — промълви тя. — Искам да кажа… не съм девствена, но нямам никакъв опит.

— Ако направя нещо, което не ти харесва, просто ми кажи. — Аарон свали пижамата си, наведе се и сложи ръце на кръста й и я вдигна. Тя веднага обви крака около него. Той я отнесе до леглото.

— Аарон?

— А? — Бавно я положи на леглото и се надвеси над нея, подпрял колене от двете й страни.

— Аз наистина искам теб. — Ударението падна на думата теб.

— Всичко е наред, скъпа. Ако искаш да се преструваш, че съм Куин, то аз нямам нищо против. Не и когато го правим за пръв път.

Преди да успее да му отговори каквото и да било, той пъхна два пръста в нея, за да провери дали е готова да го поеме. Соковете й не бликаха на талази, но беше влажна. Достатъчно. Той бързо близна едното й зърно, а след това и другото. Усмихна се, когато ги почувства да се втвърдяват в устата му.

Аарон протегна ръка и придърпа към себе си несесера с тоалетните си принадлежности. Отвори ципа и измъкна отвътре един кондом. Не си спомняше друг път да е изпитвал такова нетърпение. Само след секунди беше готов. Господи, наистина беше готов!

Сграбчи я за бедрата, повдигна я нагоре и силно проникна в нея. Беше гореща и тясна и го пое дълбоко в себе си. В гърлото му се зароди стенание. Изчака малко, за да се увери, че Марси е добре. Тя се надигна и се раздвижи, приканвайки го да продължи. Той се отдръпна за миг, а след това отново проникна дълбоко в нея. И отново. И отново. Тя веднага влезе в ритъма му и двамата се задвижиха в съвършен синхрон.

За една сравнително неопитна жена, Марси беше страстна и необуздана. Притискаше се към него и сякаш не можеше да му се насити. Някъде дълбоко в съзнанието му проблесна прозрението, че тя всъщност не се чука с него, а с Куин. А когато се разтресе на вълните на оргазма си като стенеше, пъшкаше и плачеше едновременно, в ухото му прошепна пак името на Куин. Но на него не му пукаше. Не и в този момент. Не и когато оргазмът му беше толкова близо.

В следващия миг свърши и изпълни кондома до край. Нямаше значение чие име бе извикала този път. Следващия път единственият мъж в главата и сърцето й щеше да бъде той. Аарон Тули.

 

 

Дълбоко шокиран от новината за убийството на Джой Елис, Куин се чувстваше като човек, халосан с тежък ковашки чук по главата. Беше прекарал с Джой само няколко дни — дни на смях и необуздан секс, които по нищо не се различаваха от дните, прекарани с десетки други жени. За него тя бе като всички останали жени в живота му. Ни повече, ни по-малко. Запознаха се в клуба, в който тя работеше. Тогава му каза, че току-що е сложила край на двегодишна връзка и в момента не й трябва нищо повече от няколко часа прекарани в смях и страстен секс. След по-малко от година Куин не си спомняше кой знае колко за нея — беше червенокоса жена с пищна гръд и силен смях.

— Искаш да ми кажеш, че три от жените, с които съм имал интимна връзка, са мъртви, като и трите са убити по един и същ начин? — Стомахът на Куин се сви на топка, горчива жлъчка опари гърлото му! — А пръстите и на Лулу, и на Джой са били отрязани?

Ставаше нещо странно. Нещо, което не разбираше. Не беше убивал нито Лулу, нито Кендъл и до този момент дори не подозираше, че Джой също е мъртва.

— Кога точно е била убита Джой? — попита той.

— В деня, в който си напуснал града — отвърна Грифин. — Според документите, открити от моите служители, смъртта е настъпила около два часа преди да излетиш от Ню Орлиънс и ако нямаш алиби за това време…

— В момента просто не мога да си спомня — прекъсна го Куин. — По дяволите, човече, та това се е случило преди година. А и бях в отпуск тогава. Пиех повече от обичайното, забавлявах се повече, и ако трябва да съм напълно искрен, така и не се отърсих от махмурлука през цялото време — нещо, което си позволявам изключително рядко.

— Щом си бил пиян, възможно ли е да си извършил нещо, за което просто не си спомняш? — Грифин го погледна право в очите, сякаш го предизвикваше да излъже.

— Всичко е възможно, но ти казвам, че не съм убил Джой. Да, наистина прекарах с нея нощта, преди да се върна в Хюстън, но си тръгнах от апартамента й на зазоряване. Взех такси до хотела, в който бях отседнал и поспах няколко часа преди да тръгна за летището. Това си го спомням със сигурност.

— Сам ли беше в хотелската стая?

— Да.

— А Джой Елис беше все още жива, когато си тръгна от дома й?

— Разбира се, че беше. — Куин погледна към Анабел, която седеше съвършено неподвижно и мълчеше. Лицето й бе пребледняло и напрегнато. Смяташе ли го за убиец? Сега, когато бе научила за Джой, дали не започваше да изпитва съмнения в неговата невинност? Дали не мислеше, че е виновен за смъртта на Лулу и Кендъл?

„Моля те, скъпа, моля те, не губи вяра в мен.“

Грифин се обърна към Анабел.

— Все още ли искате да бъдете партньор на Куин? Включих в разследването половин дузина мои служители, а това ще струва много пари. Все още ли сте съгласна да си поделите разходите, или искате да се откажете от това сътрудничество?

— Аз ще платя всичко — заяви Куин. — Ти само продължавай да ровиш и да търсиш човека или хората, отговорни за смъртта на Лулу и Кендъл. И на Джой.

— Кортез, ти или си напълно невинен, или страдаш от раздвоение на личността. Или пък целиш да се възползваш от мен. — Грифин се вгледа изпитателно в Куин, опитвайки се очевидно да отгатне каква е истината.

— Не искам да се отказвам — обади се Анабел. Гласът й беше слаб и дрезгав. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче. — Направете каквото е необходимо, похарчете колкото е нужно, но открийте убиеца на Лулу.

Грифин кимна.

— Според мен убиецът е един, а не двама или трима. От откритото до момента можем да заключим, че е действал по един и същ начин. И трите жени са били удушени с възглавници. Знаем, че на две от тях са били отрязани пръсти на десните ръце. След настъпването на смъртта. Няма следи от сексуално насилие. Жертвите нямат други наранявания. Оставам с впечатлението, че убиецът им не е искал да им причини болка. Целял е единствено да ги убие. Жените се различават по външен вид, както и по възраст и социално положение. Лулу беше само на двадесет и седем, неомъжена, стройна блондинка и богата наследница, която не е работила нито ден през целия си живот. Кендъл тъкмо бе прехвърлила тридесетте — дребна брюнетка, разведена, съдружник в една от най-известните адвокатски фирми в Мемфис. Джой Елис е била на тридесет и шест, едрогърда червенокоса певица в нощен клуб, разведена, с тринадесетгодишна дъщеря, която живее с баща си. Единствената очевидна връзка между трите жени си ти, Кортез. Ти си единственият общ знаменател.

— За пръв път чувам, че Джой е имала дете. — Куин не спираше да кръстосва из просторното помещение, като разтриваше врата си с ръка. Замисли се и си даде сметка, че обикновено не губеше време, за да опознава отблизо жените, с които спи. С Кендъл бе по-различно, но само защото се познаваха от години.

— Аз работя за теб, Кортез — заяви Грифин. — Като правило обикновено не предоставям информацията, която съм събрал за клиента си, на когото и да било. Даже и на полицията. В този случай обаче работя и за Анабел. — Той насочи вниманието си към нея. — Искате ли да се обадя на детективите, които разследват убийството на Лулу и да им съобщя за смъртта на Джой Елис?

Куин имаше чувството, че току-що му бяха надянали някаква невидима примка и единствено Анабел можеше да реши дали да оставят въжето да виси свободно, или да го обесят с него.

— Не я поставяй в това положение — намеси се Куин. — Обади се на лейтенант Нортън и му кажи всичко.

— Не! — Анабел рязко се изправи като местеше поглед между Куин и Грифин. — Още не. Сигурно сте наясно, че когато полицаите научат, че още една от любовниците на Куин е била убита, те веднага ще решат, че е извършил всичките убийства.

— А вие смятате, че не е? — попита Грифин.

Куин затаи дъх докато чакаше отговора й. Не си спомняше друг път да е очаквал с такова напрежение отговора на коя да е жена. Но това не беше обикновен въпрос, а Анабел Вандерли определено не беше обикновена жена. Не можеше да обясни дори и на самия себе си кое у нея го привличаше толкова силно. Да, искаше да я чука. Но имаше и много повече. Само че не беше сигурен какво точно. Едно нещо обаче знаеше със сигурност — отчаяно искаше тя да повярва в него и в неговата невинност.

— Да. Не смятам, че е убил Лулу, или някоя от другите две жени. — Очите й се напълниха със сълзи. Обърна се към Куин и срещна погледа му.

— Съгласен съм с вас — рече Грифин. — Вярно, че в момента се опирам единствено на инстинкта си, но мисля, че не е убил нито една от тях. А инстинктът и опитът ми подсказват, че освен тези три жени може да има и още.

— Какво? — Въпросът бе произнесен едновременно от Анабел и Куин.

— Това е една от причините, поради които включих още хора в разследването — обясни Грифин. — Имам чувството, че може би си имаме работа със сериен убиец.

— В такъв случай може би е разумно да информирате полицията. — Анабел пристъпи към Куин.

— Все още е рано. Това е само теория. Имам нужда от доказателства. Освен това целта ни не е да засилваме подозренията към Куин, а да открием нещо, което да ги отклони от него.

Куин почувства дълбокото облекчение, което го заля като вълна. Те му вярваха. Не само Анабел, но и Грифин. Тримата заедно можеха да се преборят с обвиненията и да открият истината. Каквато и да беше тя. Важното бе, че някой друг бе убил тези жени — три от любовниците му — и те трябваше да го намерят и да докажат какво точно е направил.

Куин хвана ръката на Анабел. Тя леко я стисна и застанала редом с него, се обърна с лице към Грифин.

— Ако твоята теория е вярна и има и други жени, убити от този човек, съвпадение ли е фактът, че три от тези жени са мои бивши любовници? — попита Куин.

— Ако теорията ми е вярна, то тогава всяка жертва — били те три или тридесет — ще се окаже твоя бивша любовница.

— Смятате, че някой избива жените, които са имали сексуална връзка с Куин? — Анабел се намръщи. — Но защо някой би…

— На този етап това е само теория — прекъсна я Грифин. — Убиецът може да се окаже жена, която иска да елиминира всички свои конкурентки. Възможно е да бъде и мъж — а серийните убийци обикновено са мъже — подтикван от някакво изкривено чувство на ревност или перверзен стремеж към отмъщение.

— Докато не намерите някакви факти, които да ви помогнат да потвърдите или отхвърлите тази теория, няма да казвате нищо на полицията, нали? — Въпросът на Анабел прозвуча по-скоро като команда.

— Точно така. — Грифин погледна Куин в очите. — Ще ми помогнеш, ако ми дадеш списък с имената на жените, с които си имал връзка през последните няколко години. Ще започнем с последните и ще се връщаме назад във времето. Ако теорията ми е вярна, ще стигнем до някакъв начален момент. Преди година… преди две… или преди пет години.

Преди пет години? Не, разбира се. Това би означавало безброй мъртви жени. Не, ако толкова голям брой от бившите му любовници бяха убити, той отдавна да е научил за това. Що се отнася до това да изрецитира списъка с имената на бившите си любовници в присъствието на Анабел… това беше последното нещо, което би искал да направи. Освен това се съмняваше, че може да си спомни имената на повечето от тях, ако наистина се налагаше да се върне няколко години назад във времето. Извърши няколко бързи пресмятания на ум и установи, че през текущата година е спал с две жени. Само две. Лулу и Кендъл. Ами миналата година? Джой Елис, след това парижкия модел Клодет, с която се запозна по време на посещението си във Франция през май. След нея идваше Карла — дизайнер от Хюстън. В Деня на благодарността се бе запознал с Лулу и започнаха да се виждат от време на време. Значи само четири жени през миналата година. Беше започнал да забавя темпото. Имало е периоди от живота му, в които е приспивал с десетина, че и повече жени само за една година.

Тъй като никак на му се искаше да съобщава имената на жените пред Анабел, Куин се обърна към Грифин, молейки го с поглед за помощ. Грифин веднага схвана посланието и предложи:

— Защо не седнеш на бюрото, за да напишеш списъка с имена, за който те помолих? А аз междувременно ще се обадя на един приятел, адвокат в Чатанууга, който вероятно няма да откаже да ми направи услуга и ще се съгласи да дойде да те представлява в Мемфис.

Куин го изгледа въпросително.

— И кой е този адвокат от Чатанууга?

— Джъд Уокър.

— Така си и знаех. Двамата с него имахме остър сблъсък преди няколко години. Тогава той още работеше в прокуратурата. Няма да иска да бъде мой адвокат. Всъщност, името на Джъд беше първото, което ми дойде на ум, но след това реших, че адвокатът в Мемфис ми трябва незабавно и се обадих на Кендъл.

— Той е най-добрият криминален адвокат в Тенеси — заяви Грифин. — Освен това ми дължи услуга.

— И ти си готов да го помолиш да ти върне услугата заради мен?

Грифин се засмя.

— И не само това. Смятам да се свържа и с още едно старо приятелче, което случайно работи в полицейското управление на Мемфис, и пак случайно, разследва двете убийства. Джими Нортън и аз играехме заедно футбол в университета на Тенеси.

— Лейтенант Нортън е ваш съотборник от университета? — Анабел ахна от изумление.

— Ще ти бъда безкрайно задължен, когато всичко това приключи — рече Куин.

— О, да, така е — увери го Грифин. — И някой ден може да поискам да ми върнеш услугата. Но за сега искам да ми напишеш онези имена, докато аз проведа няколко телефонни разговора.

Куин знаеше какво още трябва да се направи. Трябваше да постъпи почтено по отношение на Анабел.

— И, докато и двамата сме заети, предлагам да дадеш на Анабел да прочете доклада с основната информация, която си събрал за мен — заяви Куин.

— Искаш тя да прочете този доклад?

Куин кимна утвърдително.

— Сигурен ли си?

— Напълно. — Стисна ръката на Анабел, след което я пусна и се отдалечи по посока на бюрото.

— Ще ви донеса доклада — каза й Грифин и излезе от стаята.

 

 

Анабел остави папката върху масичката за кафе пред канапето. Пое дълбоко дъх, облегна глава назад и затвори очи. Макар че докладът, изготвен от агенцията на Пауъл, беше кратък — само три страници — той представляваше точна и сбита версия на живота на Куин Кортез от раждането му до настоящия момент. Бедно дете, израснало по улиците на Сан Антонио, във вените на което тече наполовина мексиканска кръв. За пръв път се сблъскал със закона на десет години. В крайна сметка се озовал в Хюстън, където бил арестуван за скитничество. По онова време бил на шестнадесет. Избягал от къщи и се скитал безпризорен по улиците. Един известен адвокат от Хюстън, Харууд Браун, който се ползвал с репутацията на човек, посветил се на децата в беда, помогнал на Куин да промени живота си само за няколко години. Завършил право, положил успешно изпитите за прием в адвокатската колегия и се превърнал в изключително проницателен, влиятелен и жаден за пари и слава млад адвокат, готов на всичко, за да успее. И наистина успял. В момента се ползваше с репутацията на един от най-способните криминални адвокати в страната, а астрономическите хонорари, които получаваше, отдавна вече го бяха превърнали в мултимилионер.

Куин бе спечелил деветдесет и пет процента от делата си и се славеше като човек, който караше опонентите му в съда да треперят от страх. В по-личен план беше известен като съвършен любовник и любимец на жените, който сменяше интимните си приятелки като носни кърпички. Никога не е бил женен или сгодяван.

Това значи бе мъжът, в когото бе решила да повярва. Мъжът, на когото бе решила да се довери. Мъжът, когото смяташе да подкрепи. Кое точно я караше да вярва, че не смята да се възползва от нея така, както се бе възползвал от толкова много други жени преди нея?

— Добре ли си? — попита Куин. Стана от стола и остави списъка, който бе писал досега върху бюрото на Грифин.

Анабел отвори очи и го погледна.

— Колко жени има в този списък?

Той взе листа, прекоси стаята и й го подаде. Тя го взе. Ръката й леко трепереше.

Погледна списъка. Всичко на всичко пет имена. Пет жени, с които бе имал интимна връзка от януари миналата година. Неудържим смях се надигна дълбоко в душата й. А тя бе имала само трима любовника през последните единадесет години. По дяволите, тя бе имала само трима любовника през целия си живот и единият от тях — единственият, който имаше значение — бе нейният годеник, мъжа, когото бе обичала с цялата си душа. Смехът внезапно изригна от гърлото й.

„Анабел… скъпа?“

— Не ми дължиш никакви обяснения. Беше напълно откровен с мен и аз го оценявам. — Върна му обратно листа, скръсти ръце, положи ги в скута си и сведе поглед, отбягвайки очите му. — Затова смятам да ти отвърна по същия начин. Налага се да разбереш нещо за мен. — Замълча, опитвайки се да събере смелост. — Мразя сама себе си заради привличането, което изпитвам към теб. Ти не си от типа мъже, които бих избрала за себе си, и макар да ти вярвам, че не си убил Лулу, аз все пак не ти се доверявам напълно, защото съзнавам, че би могъл да разбиеш сърцето ми.

Куин коленичи пред нея и стисна ръцете й.

— Погледни ме, скъпа.

Тя си наложи да изпълни молбата му. Когато погледите им се срещнаха, Анабел стисна зъби и впрегна цялата си воля, за да не заплаче. Точно в този момент копнееше за едно-едничко нещо — искаше той да я прегърне, да й се закълне, че няма защо да се страхува от него, да я накара да повярва, че онова, което изпитва към нея, е различно от чувствата му към всички останали жени в живота му.

— Имаш право. Бих могъл да разбия сърцето ти. А не искам да го правя. — Засмя се. В смеха му се долавяше болка и тъга. — Просто не можеш да си представиш колко силно те желая. Но аз съм пожелавал много жени и съм ги имал почти всичките.

— Да не би отново да се опитваш да ме отблъснеш?

— Казвам ти, че би трябвало да бягаш далеч от мен. Да бягаш с всичка сила.

Грифин Пауъл влезе в стаята и се поизкашля, за да привлече вниманието им. Куин пусна ръцете на Анабел, изправи се и се обърна към другия мъж.

— Свързах се с Джъд по телефона — уведоми го Грифин. — Иска да разговаря с теб.

— Предполагам, че иска да ме чуе как се моля, преди да се съгласи да стане мой адвокат.

Грифин изсумтя.

— Да, нещо такова.

— Ще имаш ли нещо против да изпратиш Анабел до апартамента й, докато аз говоря с Джъд? — попита Куин.

— Разбира се, че не.

Куин влезе в спалнята на Грифин и затвори вратата след себе си. Грифин се обърна към Анабел:

— Ако сте готова…

— Готова съм.

Онова, което искаше и от което се нуждаеше, беше открита и почтена връзка с мъж. Връзка без никакви усложнения. Анабел Вандерли беше жена, която искаше съпруг, деца и брак, който да продължи докато смъртта ги раздели. И макар в този момент да не бе наясно с много неща от живота си, точно в това бе напълно сигурна.

— Ще направите всичко по силите си, за да му помогнете, нали? — Анабел се изправи.

— Говорите така, сякаш се каните да се отдалечите от него и от проблемите му.

— Точно така. Трябва да го направя. — Тя последва Грифин към вратата.

— В такъв случай вероятно възнамерявате да се приберете у дома? В Мисисипи? — попита той и отвори вратата.

— Да, веднага щом ми позволят да взема тялото на Лулу. Ще я закарам вкъщи при чичо Луис. Той има нужда да види, че е била погребана подобаващо в семейната гробница.

— А ще се върнете ли в Мемфис след погребението?

— Ако е необходимо, ще се върна. Но, междувременно, очаквам да ме държите в течение на разследването. Искам пълни доклади относно всичко, което откриете за убийството на Лулу. И искам да направите всичко необходимо, независимо от разходите и цената, за да докажете невинността на Куин.