Бевърли Бартън
Любов с непознат (29)

27.

Джим Нортън не бе абониран за ежедневника „Къмършъл апийл“. Нито пък за някакви други вестници или списания. Обикновено преглеждаше вестника на работа, но, подобно на повечето хора, които познаваше, основните новини научаваше от телевизията. Ето защо, когато тази сутрин закъсня и не му остана време да пусне телевизора в малката си всекидневна, той пропусна да чуе новината, предизвикала трескаво оживление в цялата съдебна палата. Докато се качваше с асансьора подочу някоя и друга изпусната дума, които се оказаха достатъчни, за да изострят любопитството му. Хората споменаваха за някаква голяма статия в „Къмършъл апийл“, според която четири от любовниците на Кортез били жертви на сериен убиец. Джим слезе на десетия етаж и тръгна да си потърси вестник. Задачата се оказа лесна, защото Сандра Холмс му го подаде веднага щом се изправи до бюрото й.

— Някой много ще я загази — отбеляза тя. — Само шепа хора разполагаха с тази информация, нали?

Джим прочете първо заглавието: „Жесток убиец на жени“. След това и статията, която информираше читателите за връзката на Куин Кортез с четирите убийства, последните две от които бяха извършени тук, в Мемфис.

— Мамка му! — изруга през зъби Джим. — Къде е Чад?

— В кабинета на инспектор Пърсър. И директорът е там. Защо питаш? Ако смяташ, че Чад…

— Можем да сме повече от сигурни, че тази информация не е изтекла от екипа на Кортез. Нито той, нито адвокатът му, нито Грифин Пауъл биха споделили тези подробности с пресата. Което означава, че източникът на информацията е в полицейското управление на Мемфис. Тъй като съм сигурен в себе си и зная, че не съм споменавал нито дума по въпроса, по принципа на елиминирането…

— Джим, не влизай вътре в това състояние и не отправяй обвинения, които не можеш да докажеш — предупреди го Сандра. — Защото ако Чад наистина го е направил, можеш да си сигурен, че точно в този момент прави всичко възможно да прикрие задника си.

— Изобщо няма да се изненадам, ако малкото копеленце се опита да обвини мен.

— Съмнявам се, че би постъпил толкова глупаво. Пърсър те познава от много време. И знае, че си принципен и почтен човек.

Джим се усмихна едва-едва.

— Благодаря за доверието.

Сандра го погледна и очите й меко заблестяха. Може би си бе спомнила нощта, която бяха прекарали заедно. Това продължи не повече от тридесет секунди. След това тя се усмихна и погледна към вестника в ръката му.

— Защо му е на Чад, а и на когото и да било другиго, да споделя тази информация с пресата?

— За да повлияе на общественото мнение. Чад иска Кортез да се окаже виновен, но не разполага с достатъчно доказателства, за да го арестува. Ако обществеността започне да настоява за арест, това ще принуди директор Данли да поиска от Тед Пърсър да го арестува.

— Не ми се иска да вярвам, че някой от нас би се опитал да манипулира по този начин общественото мнение. Зная, че Чад си има своите кусури, но в случая може би не си прав. — Сандра се присегна и стисна ръката на Джим. — Моля те, не казвай нищо, за което може да съжаляваш по-късно.

Джим освободи ръката си и й подаде вестника.

— Всичко, което имам да кажа, ще го кажа лично на Чад. На четири очи. Можеш обаче да си сигурна, че адвокатът на Кортез ще настоява да получи някои отговори. Според мен ще бъде извършено задълбочено вътрешно разследване. Някой ще понесе вината за случилото се, но можеш да си абсолютно сигурна, че този някой няма да съм аз.

— Нортън!

Джим изпъшка, разпознал гласа на Тед Пърсър.

— Джим, моля те. — Сандра го изгледа загрижено.

Той й се усмихна, обърна се и се насочи към кабинета на инспектора, където го очакваше Тед, застанал пред отворената врата.

— Да, какво има? — попита Джим и без да бърза се приближи към началника си.

— Трябва да поговорим — заяви Пърсър.

Веднага щом влезе в кабинета на инспектора и вратата се затвори след него, Джим огледа малката групичка от хора, събрани вътре. Тед Пърсър. Директорът Данли. Чад Джордж и окръжният прокурор Кембъл.

— Сигурно вече си видял сутрешното издание на „Къмършъл апийл“ — без всякакви предисловия заяви Пърсър.

Джим само кимна в отговор.

— Адвокатът на Кортез вече ми позвъни — намеси се директора Данли. — Пожела да получи главата на виновника на сребърен поднос. Веднага при това.

— Току-що се опитах да обясня на директора, че не вярвам информацията да е изтекла от човек в отдела — заяви Тед Пърсър. — Чад ни увери, че нито той, нито ти сте контактували с репортерите.

— Двамата с Джим не сме единствените, които разполагахме с информацията за връзката на Куин с четирите жертви — обади се Чад. — Възможно е някой друг колега от отдела да е разговарял с пресата. Сандра Холмс например направи проверката…

От устата на Джим се изтръгна гърлено ръмжене. Сержантът млъкна по средата на изречението и дори не изчака изпепеляващия поглед на Джим.

— Не исках да кажа, че именно Сандра го е направила — побърза да обясни Чад. — Всъщност, не смятам, че е тя. Тя няма никаква причина да го направи. Нали, Джим?

— Точно така — отвърна Джим. — Единственото, което трябва да направим сега, е да открием човек, който е имал причина да иска обществеността да се настрои срещу Кортез. Човек, който би искал Кортез да бъде арестуван. Нищо, че за момента не разполагаме с нито едно неоспоримо доказателство, което би оправдало евентуален арест. Е, кой, според вас, може да е този човек?

Чад се изчерви. Инспектор Пърсър изпитателно се взираше ту в единия, ту в другия. Директорът на полицейското управление и окръжният прокурор не можаха да схванат намека на Джим и го гледаха с недоумение.

Тед Пърсър се изкашля.

— Ще започнем вътрешно разследване по въпроса. Искахме вие двамата да сте предупредени, тъй като вие сте детективите, които разследват убийствата на Вандерли и Уелс.

— Свършихме ли? — попита Джим.

— Засега — отвърна Пърсър.

— Чад, идваш ли? — подвикна Джим.

— Разбира се.

Джим излезе от кабинета и изчака Чад с ясното съзнание, че партньорът му ще има какво да му каже. И се оказа прав. В мига, в който излезе през вратата, Чад прикова върху Джим убийствения си поглед и му даде знак да го последва. Влязоха в стаята за почивка.

Чад се огледа, за да провери дали има и други хора в помещението и след като се увери, че са сами, се обърна към Джим.

— Каква точно игра играеш, Нортън?

Джим се ухили.

— Струва ми се, че аз трябваше да задам този въпрос, не мислиш ли?

— Ти току-що ме обвини, че аз съм съобщил въпросната информация на Боб Регън.

— Така ли се казва журналистът от „Къмършъл апийл“, който е автор на статията за Куин Кортез?

Чад стисна зъби и дълбоко си пое дъх.

— И аз можех да обвиня теб, но не го направих. Ти си ми партньор. Мое задължение е да ти пазя гърба, нали? Очаквах същото и от теб.

— Не мога да докажа по никакъв начин, че точно ти си съобщил поверителна информация на пресата — рече Джим. — Дори не съм сто процента сигурен, че си го направил ти. Но ти си единственият, за когото знам, че иска Куин да се окаже виновен. Искаш го толкова силно, че си готов да прибегнеш до непрофесионални и дълбоко неетични методи, за да постигнеш целта си.

— Точно ти ли ще ми говориш за непрофесионални и неетични методи?! Аз поне не съм убиец! И не бих стигнал до там, че да убия с голи ръце убиеца на партньора си.

Пред очите на Джим сякаш падна червена пелена. В буквалния смисъл на думата. Изпита толкова силен гняв, че се поуплаши от себе си. „Не му позволявай да те изкара от равновесие. Той цели именно това. Не реагирай по никакъв начин. Не му доставяй това удоволствие.“

Джим се размърда. Чад подскочи и се отдръпна назад. „Малкото лайненце се страхува от мен. Добре. Нека да го е страх.“

Без да каже нито дума, Джим отвори вратата на стаята за почивка и излезе отвън, оставяйки Чад да се пече на бавен огън.

 

 

Поклонението пред Кендъл Уелс, извършено в параклиса на погребалния дом в „Мемориал парк“, макар и далеч от помпозността и изтънчеността, с които бе организирано погребението на Луиза Маргарет Вандерли, беше тъжно, но изпълнено с достойнство събитие, посетено от значителен брой опечалени. Куин заведе на поклонението не само Анабел, но и целия си личен антураж. Марси Симс седеше между Джейс Морган и Аарон Тули на една и съща пейка с Анабел и Куин. По време на службата Анабел на няколко пъти почувства, че някой я наблюдава и два пъти дори улови гневния поглед на Марси, насочен право към нея. Марси очевидно бе силно влюбена в Куин и сигурно изпитваше силна ревност към Анабел, тъй като за момента поне, тя беше жената в живота на Куин.

Един от съдружниците в юридическата кантора „Кендъл, Калвин, Джефрис“, произнесе доста вълнуващо възпоменателно слово, в което изреди не само професионалните успехи на Кендъл, но сподели и личните си спомени за своята колежка и приятелка.

Две тийнейджърки седяха от двете страни на бившия съпруг на Кендъл, доктор Джонатан Майлс, който бе възнаградил Куин с убийствен поглед докато обикаляше из параклиса преди поклонението и приемаше съболезнования, възприел ролята на опечален вдовец. Той, също като повечето хора в Мемфис, очевидно бе прочел уводната статия в сутрешното издание на „Къмършъл апийл“ и вероятно смяташе, че Куин е убиец. И то не какъв да е, а сериен убиец!

Анабел и Куин бяха прекарали последните два дни заедно, затворени в хотелския й апартамент, където се любеха, опознаваха се и се опитваха да се изолират от останалия свят. Тази сутрин обаче, точно както бе направил и в неделя сутринта, Грифин Пауъл се появи в апартамента, за да им напомни за реалната действителност. Този път напомнянето дойде под формата на уводна статия в сутрешното издание на „Къмършъл апийл“.

— Вече се обадих на Джъд Уокър вместо теб — заяви Грифин, когато нахлу в апартамента на Анабел в осем часа сутринта с разкривено от ярост лице. Спря се пред Куин и размаха вестника пред лицето му. — Някой от полицейското управление на Мемфис ще остане без работа заради това.

Тъй като се събудиха едва когато Грифин им позвъни по телефона, за да им каже, че слиза веднага, Анабел бе по нощница, загърната с копринена роба, а Куин бе навлякъл измачкания панталон и ризата, които носеше още от събота.

Куин грабна вестника, изчете набързо статията и изруга през зъби.

— Това копеле, Боб Регън, за втори път публикува материал за мен и макар да не ме обвинява директно в убийство, представя фактите така, че да ме изкара истинско чудовище.

— Джъд ще се обади на директор Данли и ще поиска пълно вътрешно разследване — информира го Грифин. — Според Джъд, статията може да се окаже достатъчно основание, за да осъдим както вестника, така и полицейското управление на Мемфис. Каза да ти съобщя, че възнамерява да хване първия самолет от Чатанууга и да пристигне по-късно през деня.

Докато Куин и Грифин обсъждаха бъдещата си стратегия, Анабел прочете статията дума по дума. Ако не познаваше Куин толкова добре, ако беше просто непредубеден гражданин на Мемфис, тя със сигурност щеше да се настрои срещу този Кортез — убиец на беззащитни жени. Боб Регън просто бе изредил фактите — четири от бившите любовници на Куин са били убити, а полицаите знаят, че той не разполага с алиби за двете убийства, извършени в Мемфис. Като се изключат те четиримата — тя, Куин, Грифин и Джъд, единствено детективите от полицейското управление на Мемфис разполагаха с тази информация. Тъй като Анабел знаеше със сигурност, че нито един от тях четиримата не би споделил тези факти с Боб Регън, то източникът на информацията беше от ясен по-ясен. Някой от служителите на полицейското управление напълно съзнателно бе съобщил на репортера поверителна информация.

Първата й мисъл беше за Чад Джордж. Нима тя щеше да се окаже виновна за случващото се? Дали силната ревност, която Чад изпитваше към Куин, не го бе подтикнала да наруши закона, който се бе клел да защитава и прилага?

Куин изведнъж я сграбчи за ръката и я принуди да се изправи, връщайки я грубо към настоящето. Погребението на Кендъл. Едва тогава Анабел осъзна, че службата бе свършила. Рязко насочи мислите си към случващото се около нея, изправи се, и хванала ръката на Куин, тръгна редом с него по пътеката към изхода. Предстоеше погребението на Кендъл в гробищния парк „Мемориал парк“, но двамата с Куин бяха реши да не присъстват.

В мига, в който излязоха от параклиса, репортерите ги нападнаха подобно на рояк разгневени оси. Осветиха ги телевизионни камери, журналистите напъхаха микрофоните си в лицата им и ги засипаха с въпроси.

— Господин Кортез, вярно ли е, че сте убил четири от бившите си любовници?

— Как точно ги уби, Кортез? Люби ги до смърт ли?

— Госпожо Вандерли, вие ли сте последната любовница на Кортез?

— Не се ли безпокоите, че можете да се окажете следващата му жертва, госпожо Вандерли?

— Какво е усещането да спите с убиец? И то убиец, отнел живота на собствената ви братовчедка?

— Колко трупа има още, Кортез? Колко жени си убил досега?

— Убийствата възбуждат ли те? Затова ли го правиш?

Куин прегърна Анабел през раменете и направи всичко възможно да ги измъкне от тълпата, но журналистите продължаваха да се трупат около тях, обгърнали ги в зловещия си обръч.

— Оставете го на мира! — силно извика женски глас.

Всички глави се обърнаха по посока на гласа и репортерът, който се намираше най-близо до жената, тикна микрофона в лицето й.

— Коя сте вие? И защо защитавате Куин Кортез? И вие ли сте негова любовница?

— Няма никакво значение коя съм — отвърна Марси Симс. Говореше достатъчно високо, за да привлече вниманието и на останалите репортери. — Куин Кортез е добър човек. И не е убивал когото и да било. Нямате никакво право да му отправяте такива ужасни обвинения.

— О, господи — изпъшка Куин. — Това е Марси. Сега ще я изядат с парцалите.

— Какво можем да направим? — шепнешком попита Анабел.

Куин нервно се огледа. Като че ли търсеше някого. Тя проследи погледа му и видя, че гледа към Аарон Тули, който се бе отделил от Джейс и Марси, след като излязоха от параклиса.

— Може би Аарон ще успее да стигне до Марси — рече Куин. — По-близо е до нея от нас. Освен това ние с теб сме като хванати в капан.

— Това е Марси Симс. Единствената жена в антуража на Кортез. Тя е негова служителка — провикна се един от репортерите. — И можете да се обзаложите, че е и негова любовница.

Вниманието на журналистите внезапно се насочи към Марси.

— Влюбена ли сте в Кортез, госпожице Симс? Затова ли го защитавате?

— Кажете ни какво знаете за Кортез. Ако сте негова любовница, как така сте още жива?

— Да, обичам Куин! — Зачервеното лице на Марси се обля в сълзи. — Обичам го, защото е добър човек. Той не е способен да извърши убийство. Някой се опитва да го натопи. А вие само усложнявате положението като го измъчвате по този начин и го обвинявате в неща, които не е извършил.

Аарон разбута няколко репортери, проправяйки си път към Марси, но преди да успее да стигне до нея, се чу пронизителният вой на полицейски сирени и няколко коли спряха пред параклиса. Само за броени минути десетина униформени полицаи проправиха път през непокорната тълпа. Джим Нортън и Грифин Пауъл стигнаха до Куин и Анабел в момента, в който Аарон се промъкна достатъчно близо до Марси и я сграбчи за китката.

— Тежката кавалерия се притича на помощ — отбеляза Куин, когато Грифин застана до него.

— Хайде, дошъл съм да ви измъкна от тук.

— Не тръгвам никъде без Марси, Аарон и Джейс — заяви Куин.

Джим погледна към Грифин.

— Заведи ги до колата им. Аз ще доведа другите трима след няколко минути.

Преди да осъзнае какво точно се случва, Анабел се оказа защитена не само от силните ръце на Куин, но и от Грифин и от още двама мъже в тъмни костюми, които очевидно изпълняваха заповедите на Грифин. Веднага разпозна единия от тях — Брус Аскю, охраната, която Грифин й бе назначил преди време. Само след няколко минути тримата успяха да ги измъкнат от тълпата репортери, някои от които бяха арестувани от полицията.

Когато се добраха до поршето на Куин, той отказа да тръгне, преди да се увери, че служителите му са в безопасност. Анабел застана до него. Няколко минути по-късно Джим Нортън и един униформен полицай доведоха Марси, Джейс и Аарон.

Куин се приближи до Марси и я прегърна. Тя обви ръце около него и се притисна към него така, сякаш животът й зависеше от това.

— Какво си мислеше, че правиш, Марси? — Куин я сграбчи за раменете, бутна я назад и се вгледа в очите й.

Но Марси, вместо да отвърне на погледа му, гневно изгледа Анабел.

— Ти си виновна за всичко. Би трябвало да се махнеш от живота му веднага и да престанеш да усложняваш нещата.

Марси се освободи от ръцете на Куин и се приближи до Анабел, насочила пръст към нея като зареден пистолет.

— Ти не го обичаш. Просто го използваш така, както правеха всички останали преди теб. Той не заслужава да се отнасят с него като с престъпник. — Неспособна да контролира повече яростта си, Марси се спусна към Анабел, но Куин и Аарон не й позволиха да я докосне.

Аарон я сграбчи и я дръпна назад, завъртя я към себе си и я разтърси с все сила.

Марси внезапно утихна, яростта я напусна и тя се срина в ръцете на Аарон.

— Джейс и аз ще я заведем у дома — рече Аарон, насочил погледа си към Куин. — А ти, след като закараш госпожа Вандерли обратно в хотела, може би ще трябва да се прибереш и…

— Да, скоро ще си дойда. А ти се погрижи за Марси, става ли?

— Непременно.

Куин се обърна към Грифин.

— Трябва да останеш при Анабел. Ако си зает, изпрати някой от хората си. Аз трябва да се прибера, за да поговоря с Марси и не мога да съм на две места едновременно.

— Ще закарам Анабел обратно в хотела и ще се погрижа да не остава сама — увери го Грифин.

Куин нежно докосна бузата на Анабел.

— Никак не ми се иска да те оставям, но се налага да разбера какво става с Марси. Никога преди не съм я виждал да губи самообладание по този начин. Искам да разбереш, че тя не мислеше сериозно нещата, които ти наговори. Защото това не беше истинската Марси.

Анабел сграбчи ръката му.

— Направи онова, което трябва. С мен всичко ще бъде наред. Грифин ще се погрижи за това.

— Надявам се да не прекали с грижите — подхвърли Куин, бързо целуна Анабел и се качи в поршето. Рязко натисна газта и изхвърча от паркинга, принуждавайки няколко души да отскочат уплашено встрани.

Анабел цялата трепереше, разтърсена от последните събития. Грифин внимателно я настани на дясната седалка на взетия под наем линкълн. Тя седна мълчаливо и му позволи да закопчее колана й. После скръсти ръце в скута си. Известно време никой от двамата не проговори.

— Възможно ли е Марси Симс да е отговорна за смъртта на бившите любовници на Куин? — най-сетне попита Анабел, макар да подозираше, че и Грифин вече си бе задал съшия въпрос.

— Подобна възможност не е изключена. Няма съмнение, че е влюбена в Куин и очевидно ненавижда всяка друга жена в живота му. Поради естеството на работата си е достатъчно близка с Куин и добре познава графика и ангажиментите му, което пък й дава възможност да извършва убийствата в дни, в които Куин със сигурност ще се намира на даденото място и едва ли ще разполага с убедително алиби. Освен това е негова доверена служителка и живее под един покрив с него. Нищо не би й попречило да упои и приспи Куин, за да е сигурна, че той не би разполагал с алиби за времето на убийствата.

Ако изобщо е бил упоен…

— Можеш ли да разбереш къде се е намирала Марси по време на всяко убийство? — попита Анабел.

— Моите агенти вече проверяват миналото на Марси, Аарон и Джейс, както и градовете, в които са се намирали в дните, в които са били извършени убийствата. Знаем със сигурност, че Джейс все още не е работил за Куин по времето, когато е била убита Кели Флеминг. Що се отнася до Марси, тя присъства в живота на Куин от десет години. Защо й е изведнъж да започне да избива любовниците му?

— Може би най-накрая е осъзнала, че Куин никога няма да й принадлежи.

Грифин изсумтя.

— Ако само можех да свържа тези пет убийства с някого другиго… — Той замълча, очевидно замислен за нещо определено. — Вече установихме, че съществува връзка между Аарон Тули и Лулу. Двамата са били любовници. Аарон се е познавал и с Кендъл Уелс.

— Да не би да смяташ, че убийствата са извършени от Аарон Тули, а не от Марси?

— Не мога да съм сигурен в каквото и да било. Няма как да разбера дали някой от тях тримата — Аарон, Марси или Джейс — не е убил онези жени — отвърна Грифин. — Но ако изключим Куин, то тогава…

— Какво искаш да кажеш с това „ако изключим Куин“?

Грифин й хвърли един бърз, преценяващ поглед.

— Зная, че си влюбена в този мъж, но дори и ти не можеш с чиста съвест да заявиш, че не ти е хрумвало…

— Не го казвай! Не си го и помисляй дори!

— Но ти е хрумвало, нали? Въпреки че го обичаш и искаш да му вярваш с цялата си душа и сърце, червейчето на съмнението не спира да те гризе, нали? Не се срамувай да си го признаеш. Онова, което кажеш пред мен, никога няма да стигне до ушите на когото и да било.

— Зная, че Куин не е убил онези жени. Вярвам в него. Имам му пълно доверие.

— Но?

— Но, да ме прости Господ, изпитвам известни съмнения и не мога да се освободя от тях.

— Напълно съм съгласен с теб, каквото и да означава това. Не мисля, че Куин е убил онези жени, но не бих заложил живота си на това.

Очите на Анабел се напълниха със сълзи. Извърна глава и се загледа през прозореца към бързо сменящите се край нея улици и сгради от централната част на Мемфис. Болката в сърцето й стана непоносима. Как можеше да се усъмни в Куин, пък дори и само за миг? Как изобщо можеше да й хрумне, че той би могъл да е убил пет жени? Ами ако наистина е извършил тези престъпления, макар да няма никакъв спомен за действията си? Ако пристъпите на сънливост…

„Куин е невинен! Някой друг е убил Кели, Джой, Карла, Лулу и Кендъл. Но кой? Марси? Аарон? Джейс? Или някой неизвестен сериен убиец, който по причини, известни само на него, е набелязал бившите любовници на Куин за убиване!“

 

 

— Тя се прибра в стаята си и заключи вратата — информира го Джейс, веднага щом Куин се прибра в къщата, която бяха наели в Мемфис. — Аарон се опита да поговори с нея, но не мисля, че постигна някакъв успех.

Куин кимна.

— Чия беше идеята да присъствате на погребението на Кендъл?

— Не си спомням. — Джейс замислено смръщи лице. — Струва ми се, че Марси спомена на закуска, че може би е редно да отидем, за да покажем на света, че те подкрепяме напълно.

Куин въздъхна.

— Зная, че е имала добри намерения, но сега само допълнително усложни положението ми. Двамата с Аарон имахте ли представа, че може да изгуби самообладание по този начин?

Преди Джейс да успее да отговори, от антрето долетя гласът на Аарон.

— Не, изобщо не подозирахме, че ще превърти така. — Той влезе във всекидневната. В тъмните му очи проблясваше едва овладян гняв. Застана точно пред Куин и го погледна право в очите. — Но, дявол да го вземе, този неин срив беше само въпрос на време. Тя е луда по теб, а ти се отнасяш към нея като към по-малката си сестричка. Откакто я познавам, Марси въздиша и вехне по теб. Човече, тя е готова да даде живота си за теб. Отдавна трябваше да й кажеш, че никога няма да я обикнеш. Не и по начина, по който очаква.

— Знаех, че си пада по мен, но…

— Падала си била, а? — Аарон вече викаше с пълно гърло. — Падала си била! Ама и теб си те бива, човече! Как можеш да подценяваш така чувствата, които Марси изпитва към теб?

— Не разговаряй с Куин по този начин! — обади се Джейс. — Той не носи никаква вина за случилото се. Какво да направи като жените постоянно се влюбват в него? Ти обаче ревнуваш, защото изпитваш чувства към Марси. Яд те е, че сте вече любовници, но тя все още продължава да желае Куин.

Мълчание. Пълно мълчание.

Джейс рязко си пое въздух, осъзнал изведнъж значението на онова, което бе казал.

Аарон пребледня. Гневът му сякаш се стопи и го остави безсилен и безмълвен.

Куин насочи вниманието си към Аарон.

— Ти и Марси сте любовници?

Аарон кимна.

— И откога?

— Откакто дойдохме в Мемфис.

— Обичаш ли я, или и тя е просто поредната от жените в живота ми, които желаеш? — попита Куин.

— Марси никога не е била твоя жена — заяви Аарон.

— Не ми е била любовница, но…

— Аз държа на Марси — призна Аарон. — Добре де, може би дори я обичам. И чувствата ми нямат нищо общо с теб. Или поне нямаше да имат, ако Марси не бе толкова влюбена във великия Куин Кортез.

— Мразиш ли ме? — Куин не бе допускал дори, че Аарон може да изпитва толкова силна неприязън към него.

— Не, по дяволите! Не те мразя. Просто мразя това, че Марси е влюбена в теб.

— Ще поговоря с нея — заяви Куин. — Ще я накарам да разбере, че ти си по-подходящ за нея. Ще й обясня, че между нас двамата не може да има нищо повече от най-обикновено приятелство.

— Няма да ти повярва. Ще продължи да се залъгва и да си повтаря, че някой ден ще осъзнаеш, че тя е любовта на живота ти.

— Ще я накарам да разбере, че се заблуждава.

— Докато продължаваш да сменяш любовниците си като носни кърпички, тя ще продължава да се надява.

— Ами ако й кажа, че вече съм срещнал любовта на живота си? Ако я накарам да проумее, че Анабел Вандерли не е просто поредната ми любовница, а означава за мен нещо много повече?