Бевърли Бартън
Любов с непознат (28)

26.

Куин и Анабел изпиха сутрешното си кафе, седнали един до друг на канапето и загледани в притъмнялото, дъждовно небе, което започна бавно да изсветлява на зазоряване с обещанието за поредния сив и дъждовен ден. Не говореха много. Седяха сгушени един в друг и се наслаждаваха на миговете, които можеха да прекарат заедно. А когато страстта отново припламна в душите им, двамата се върнаха в леглото и се любиха — бавно и сладостно. После заспаха, за да се събудят преди по-малко от час от телефонното обаждане на Грифин Пауъл.

Донесоха им закуската едва преди няколко минути и докато Анабел довършваше тоалета си в банята, Куин махна капаците на чиниите и напълни чашите им с кафе. Тъкмо бе свалил целофанената опаковка на прясно изстискания портокалов сок и бе отпил първата глътка, когато Анабел се появи от спалнята. Обожаваше да я гледа. Харесваше всеки сантиметър от нея — от дългата, копринено мека руса коса до стройните й крака, които, както бе установил, се отличаваха с изключителна чувствителност. Тя се поспря на вратата, усмихна му се и стомахът му се сви болезнено. Не беше сигурен какво точно става с него. Не разбираше дали онова, което изпитва към нея, е любов, но беше наясно, че една кратка любовна връзка с нея няма да му е достатъчна. Искаше много повече. Копнееше да прекара дни наред — не, седмици — само с нея. Да я държи в прегръдките си, да я докосва, да я люби. Или само да я гледа.

— Смяташ ли, че ще успеем да хапнем преди Грифин да е дошъл? — Анабел се приближи до него, целуна го така, сякаш не го бе виждала дни наред, взе чашата с портокалов сок от ръката му и отпи.

— Може би няма да имаме време, но дори и да дойде ще му предложим кафе, а ние ще продължим да се храним. — Куин държа стола на Анабел, докато тя се настани до масата, но преди да успее да се присъедини към нея някой почука на вратата. — Това трябва да е Грифин. — Куин погледна часовника си. — Точно навреме. Сега е точно единадесет.

— Ще му сипя кафе.

Куин отиде да отвори вратата и установи, че Грифин Пауъл не е сам. Лейтенант Нортън стоеше непосредствено зад бившия си съотборник от университета на Тенеси. Самата поява на детектива като че ли задейства някаква червена лампичка, която започна да премигва предупредително в главата му. Не че имаше нещо против Нортън — отношението му към него изобщо не можеше да се сравни с личната неприязън, която изпитваше към сержант Джордж — но независимо от това Нортън беше ченге, а понастоящем полицейското управление на Мемфис беше негов враг.

Пренебрегнал напълно Грифин, Куин прикова поглед върху Нортън.

— Трябва ли да повикам адвоката си?

— Няма да оставам — увери го Нортън. — Тук съм, защото искам да разбера дали ще разпознаете Кели Флеминг на снимката, която ви носим. Не смятам да задавам никакви други въпроси, нито пък да ви разпитвам, така че няма да имате нужда от адвокат.

— Това е добре, тъй като Джъд замина за Чатанууга — отбеляза Куин. — Реших, че няма защо да си губи тук времето, при положение, че може само за час да долети до Мемфис, ако имам нужда от него.

— Можем да докараме господин Уокър със самолета на семейство Вандерли, ако се наложи — подхвърли Анабел, която застана до Куин и преплете пръсти с неговите.

В този момент Куин се почувства като великан. И то благодарение единствено на жената, застанала до него. Жената, която вярваше в него. Доверяваше му се. И го обичаше.

— Може ли да влезем? — попита Грифин. В гласа му се долавяше леко раздразнение.

— Разбира се. — Анабел подръпна ръката на Куин, принуждавайки го да отстъпи назад и да пропусне в апартамента Грифин и лейтенант Нортън.

— Ще налея още две чаши кафе — каза Анабел и погледна Куин. — Затвори вратата и — тя снижи гласа си до шепот — се дръж учтиво с лейтенант Нортън.

Куин се ухили. Изчака я да се върне във всекидневната, след което затвори вратата, пое дълбоко въздух и се присъедини към останалите. И Пауъл, и Нортън стояха прави.

— Кафе? — Анабел предложи чаша кафе на Нортън.

— Не, благодаря, мадам.

— Грифин?

— Да, благодаря. — Грифин пое предложената чаша и погледна към Куин. — Джим разполага със снимка на Кели Флеминг, направена в деня на убийството й. Тя е всичко, което имаме в момента, макар че аз изпратих един от най-добрите си служители в Бейтаун, Тексас, който ще се опита да изрови цялата налична информация за тази жена и убийството й. Между другото, Кели Флеминг не е истинското й име.

Нортън извади един плик от вътрешния джоб на сакото си и го подаде на Куин.

— Разгледай снимката и ни кажи дали я познаваш.

Куин взе плика, отвори го и извади снимката. Тялото му се напрегна, когато погледна жената. Част от него искаше да я разпознае, а част от него се молеше това да не се случи. И в двата случая можеше да спечели, както и да загуби. Вгледа се внимателно в лицето на жената, а след това разгледа чертите й една по една.

— Не я познавам. — Куин прибра снимката обратно в плика.

— И ние така си помислихме. — Джим протегна ръка и взе снимката. — Тази жена не е точно твой тип.

Куин му подаде плика.

— И какво точно трябва да означава това?

— Кели Флеминг, или както и да се е казвала тази жена, може и да е била привлекателна в миналото, но истината е, че — Нортън размаха плика във въздуха — на тази снимка изглежда ужасно. И това не се дължи единствено на факта, че снимката е била направена след смъртта й.

— А това, че не я познавам, как ще ми се отрази? В мой ущърб ли е или в моя полза?

— Нито едното от двете — отвърна Нортън. — За момента поне.

— Джим иска да знае къде си се намирал в деня, в който е била убита Кели Флеминг — обади се Грифин. — Тъй като Бейтаун се намира съвсем близо до Хюстън, можем само да се надяваме, че си бил извън града, защото само така ще можеш да докажеш, че не би могъл да убиеш Кели.

— Кога е била убита? Преди две години? — Куин се намръщи. — Не бих могъл да си спомня нещо, което се е случило толкова отдавна, но архивите, които пазя в офиса си, може и да ни помогнат.

— Единственото, от което имам нужда, е твоето разрешение да ни бъде осигурен достъп до тази информация — отбеляза Грифин.

— Обадете ми се, когато сте готови с отговора — рече Нортън. — А аз, междувременно, ще продължа разследването, приемайки, че сме изправени пред сериен убиец.

— В такъв случай това означава, че снемате подозренията от Куин, нали? — попита Анабел.

— Не е задължително — отвърна Нортън. — Господин Кортез би могъл да се окаже сериен убиец, макар че аз сериозно се съмнявам в това. — Нортън погледна Куин право в очите. — Не напускайте Мемфис. И ако ви повикаме в управлението отново, това ще означава, че смятаме да ви обвиним поне в едно от извършените две убийства.

Куин отвърна на погледа на детектива, без да трепне.

— Оценявам факта, че не ограничавате разследването само до мен и допускате, че може и да не съм единственият заподозрян.

— Истината е, че не разполагам с никакви сериозни улики — заяви Нортън. — Трябва обаче да проверя някои неща, и ако имаме късмет, може и да намерим нашия убиец.

Куин и Нортън си стиснаха ръцете, а Грифин стана и изпрати Джим Нортън до вратата. Нортън се поспря, погледна към Куин и рече:

— От кабинета на съдебния лекар ми съобщиха, че са освободили тялото на Кендъл Уелс. Разбрах, че погребението ще бъде във вторник.

— Благодаря, че ми казахте — отвърна Куин.

Нортън кимна с глава и си тръгна.

Грифин затвори вратата след него, върна се във всекидневната, взе чашата си с кафе и седна на канапето.

— Вие двамата можете да продължите закуската си докато аз говоря. Тази сутрин се чух с Дерек Лоурънс. Той е бивш служител на ФБР, специалист по изготвянето на профили. Наех го, за да ни помогне да разберем нещо повече за нашия убиец. Опирайки се на предварителния профил, изготвен от него, двамата с Джим комбинирахме усилията си и стигнахме до някои идеи, свързани със самоличността на престъпника. Приносът на Джим, естествено, е неофициален.

— Настина ли очакваш да се храним спокойно при положение, че говориш само за убийства и престъпници? — ядосано попита Анабел и разбърка яйцата си с вилицата си.

— Съжалявам — отвърна Грифин, — но ако не искате да се мотая тук цял ден, предлагам да приключим с това още сега. — Грифин леко се изкашля. — Освен това бих искал да ви отправя едно предупреждение — на ваше място бих останал тук и не бих се показвал много на публични места. Освен ако не държите новината за вашата връзка да се появи по новините. Видях, че поне един телевизионен канал е оставил оператор с камера от другата страна на улицата и предполагам, че наблизо се спотайва и поне един репортер. Ако не са и повече.

— Медиите знаят ли, че съм в хотела? — попита Куин.

— Управителят на хотела ме информира, че сутринта е уволнил един от служителите, защото го чул да се обажда на някого по телефона — вероятно на журналист — и да му съобщава, че Куин Кортез е прекарал нощта в апартамента на Анабел Вандерли.

— Кучи син! — Куин стовари юмрук върху масата. Сребърните прибори издрънчаха, а част от кафето на Анабел се изплиска в чинийката.

— Успокой се — посъветва го Грифин. — Докато не ви видят да излизате от хотела заедно, думите на този служител ще си останат само в сферата на предположенията. Затова, Куин, когато решиш, че си готов да си ходиш ми се обади, за да измислим някаква стратегия. Ще се опитаме да те измъкнем незабелязано от хотела, или пък ще излезем двамата заедно, а Анабел ще си остане в апартамента.

— Не се притеснявайте за мен. Що се отнася до мен, изобщо не ми пука, та ако ще целият свят да разбере, че Куин е прекарал нощта в моя апартамент. — Анабел остави вилицата, присегна се през масата и постави ръка върху юмрука на Куин.

Куин я погледна с изумление. Цялото му същество се изпълни с дълбока благодарност. Не познаваше друга жена като Анабел. Жена, която не понася преструвките и лъжите. И няма никакви задни мисли.

— Щом Анабел не се притеснява, то тогава и аз няма от какво да се притеснявам. — Куин разтвори ръка и стисна пръстите на Анабел.

Грифин отново се изкашля.

— Ами да се захващаме за работа тогава.

Анабел се изчерви и отдръпна ръката си.

— Разбира се.

— Спомена, че вече си разговарял със специалиста по профилите — отбеляза Куин. — Този човек действа много експедитивно.

— Човек винаги получава добри резултати, ако си плаща добре, а за него платихме скъпо и прескъпо. Дерек Лоурънс е един от най-добрите в този занаят. — Грифин пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото си и извади малък бележник. — Това, разбира се, е само предварителен профил, но е напълно достатъчен, за да ни даде някаква основа, на която да стъпим.

— Но аз не мога да си представя дори откъде трябва да започне издирването на един сериен убиец — намеси се Анабел.

— Ами ще започнем с този профил — отвърна Грифин. — Според Лоурънс нашият човек е номад. Тази дума, сама по себе си, го охарактеризира като човек, който не стои на едно място. Няма свой запазен периметър на действие. Извършил е убийства в Тексас, Луизиана и Тенеси. Тридесет и четири процента от серийните убийци са номади. А нашият човек — не забравяте, че може да бъде и жена — е вероятно убиец с мисия. Този човек вярва, че е негово задължение да елиминира определен тип жени. В нашия случай става въпрос за жени, които спят с Куин Кортез.

— Какво искаш да кажеш? — Очите на Анабел се разшириха. От изненада? От страх? — Не можем да твърдим, че всички жени, с които Куин е имал връзка в миналото, са убити. Що се отнася до Кели Флеминг, или както там се е казвала онази жена, той дори не я познава.

— Това, че не можа да разпознае Кели Флеминг, не означава, че не я е познавал — възрази Грифин.

— Ако я познавах, щях да я разпозная — веднага заяви Куин, опитвайки се да се защити. В следващия момент обаче му хрумна, че Грифин може би има право. — Но ако съм я познавал преди пет или десет години, а тя се е променила толкова много, че…

— Ще говорим за това, когато те запозная с възможните сценарии, до които стигнахме двамата с Джим — продължи Грифин. — Ако всичките тези жени, включително и Кели, са били любовници на Куин, то това е и причината, поради която са били убити. А убиецът е човек, който смята, че е негов дълг да елиминира конкуренцията или просто да накаже тези жени, което пък автоматично го превръща в сериен убиец.

— Защо убийствата са започнали едва преди две години? — попита Анабел. — Всъщност, като се изключи това на Кели, останалите са извършени през последната година.

— Добър въпрос — отбеляза Грифин. — Ако убийствата са започнали с Кели и ние успеем да разберем защо точно тя е била първа, то това ще означава, че сме направили крачка напред в опитите си да открием убиеца.

— Значи убиеца, когото търсим, е номад и се възприема като човек с мисия — обобщи Куин. — Какво още?

— Всичките убийства са планирани и извършени по един и същ начин — каза им Грифин. — Жертвите са били любовници на Куин, които са убити по един и същ начин — задушени са с възглавници, а пръсти от десните им ръце са отрязани след смъртта им. Тоест, убиецът преследва определен тип хора и ги елиминира по определен начин.

— Значи имаме убиец номад с мисия, който подбира жертвите си по определен признак и ги убива по един и същи начин. Какво всъщност означава това? — Анабел поклати глава и разпери безпомощно ръце.

— Лоурънс смята, че човека, когото търсим, вероятно е бил малтретиран като дете. Претърпял е жестока емоционална травма и по всяка вероятност е бил подложен на физически тормоз. Отстраняването на десния показалец на всяка жертва може да се възприеме като символ на някаква властна женска фигура от миналото му, която го е тормозела, насочила обвинително пръст към гърдите му. Това би могла да бъде майка му, учителка, осиновителка, монахиня…

— Около нас живеят милиони хора, които са имали скапано детство — прекъсна го Куин. — Аз самият съм сред тези милиони, както и част от приятелите и служителите ми. Лагерът за момчета на името на съдия Харууд Браун е пълен с момчета, които са израснали в ужасяваща семейна среда.

— След като спомена за ранчото, бих искал да предложа на вниманието ти един от възможните сценарии — подхвърли Грифин. — През годините си помогнал на много хлапета — предимно на момчета от ранчото, както и на няколко момичета, изпаднали в беда. Три такива хлапета съставляват личния ти антураж. Допускаш ли, че е възможно някой от младежите, с които си се запознал чрез работата си в ранчото, да се е привързал силно към теб и да е пренесъл омразата си към някаква властна жена от миналото му към твоите любовници?

— Не допускаш, че Аарон или Джейс биха могли…

— Не допускам каквото и да било и не ги обвинявам в нищо. Но бих искал да ми позволиш да се поразровя в миналото им. И да поразпитам за останалите възпитаници на ранчото.

— Давай, направи го — отвърна Куин. — Ще откриеш, че и двамата — Аарон и Джейс — са били малтретирани като деца. Но това не ги превръща в убийци.

— Съгласен съм. Но те пътуват с теб и винаги знаят маршрута и графика ти. И това се отнася и за Марси Симс.

— Марси? Сериен убиец? — Куин се разсмя. — Мили боже, Марси не може да нарани и муха.

— Никога не подценявай гнева на една преизпълнена с ревност жена — подхвърли Грифин.

— Разбирам какво намекваш, но тук вече се лъжеш. — Куин среща въпросителния поглед на Анабел. — Зная, че Марси си пада по мен. Увлечението й продължава от години, но между двама ни никога не е съществувала романтична връзка. Та тя беше едва на шестнадесет, когато я срещнах, за бога!

— Още веднъж искам да подчертая, че не обвинявам когото и да било. Просто излагам пред теб някои възможности. — Грифин се изправи. — Ще отидеш ли на погребението на Кендъл Уелс?

— Да — отвърна Куин.

— Медиите ще бъдат там. А и семейството може да не желае присъствието ти.

— Майната им на медиите. Що се отнася до семейството на Кендъл… кого, всъщност, имаш предвид? Бившият й съпруг, няколко братовчеди и една престаряла леля. Кендъл беше единствено дете, а двамата й родители са покойници.

— Ако предпочетеш да не ходиш на погребението, би могъл да си спестиш доста неприятности и вероятно някоя и друга грозна сцена — настоя Грифин.

— Кендъл беше не просто бивша любовница, а моя приятелка и адвокатка. Най-малкото, което мога да направя за нея, е да присъствам на погребението й.

— Ако искаш, мога да дойда с теб — предложи Анабел.

Грифин изпъшка.

— Всички медии ще бъдат там в очакване да станат свидетел на поредния скандал. Вие двамата направо си търсите белята.

Анабел се усмихна на Куин, а след това погледна Грифин в очите.

— Когато сме заедно, двамата с Куин можем да се справим с всичко.

Грифин само сви рамене и тръгна към вратата. После се поспря, обърна се през рамо и погледна първо Куин, а след това и Анабел.

— Любовта не може да победи всичко. Трябва да го знаете. Днес може и да успеете да се изолирате от света, но когато настъпи утрешният ден… Анабел, мисля, че не трябва да оставаш сама. Нашият убиец очевидно си е набелязал любовниците на Куин, а сега и ти влизаш в това число. Предлагам да ми позволиш да ти назнача лична охрана. Човек, който да отговаря за твоята безопасност, когато не си с мен или с Куин.

— Смяташ, че животът ми е в опасност? — попита Анабел.

— Грифин има право — заяви Куин. — От този момент до мига, в който заловим този тип, ти не трябва да оставаш сама. Ако аз не мога да бъда до теб, то тогава с теб ще бъде Грифин или някой от хората му.

— Добре, нямам нищо против. Щом смяташ, че така ще е най-добре.

— Решението е добро — увери я Грифин. — Ще се видим отново утре сутринта. Ако междувременно получа някаква нова информация, ще ви се обадя.

Веднага щом Грифин си тръгна, Куин блъсна стола си назад и се изправи. Дори и не погледна към недокоснатата си закуска.

— Куин?

Застанал с гръб към нея, той пое няколко дълбоки глътки въздух и издиша бавно, опитвайки се да овладее гнева си. Гняв, насочен към самия него. Какво си мислеше, че прави, като стана любовник на Анабел? По дяволите, изобщо не мислеше и точно в това е проблемът. Желаеше я повече от всичко друго на света. А Куин обикновено получава онова, което желае.

— Започнах интимна връзка с теб и поставих живота ти в опасност — рече й той. — Господи, Анабел, съжалявам. Толкова съжалявам.

Ударите на сърцето му отекваха оглушително в главата му и той дори не я чу да се приближава. Разбра, че е застанала зад него едва когато тя плъзна ръце около него, прегърна го през кръста и постави глава на гърба му.

— Не си причинявай това. Интимната връзка я започнахме двамата. И моето участие беше повече от доброволно.

— Ами ако убиецът тръгне след теб? — Куин не можеше да понесе мисълта, че нещо би могло да се случи на Анабел.

— Ако го направи, ти ще го спреш. Ако не ти, Грифин. Или пък лейтенант Нортън. — Анабел изведнъж ахна. — Куин, ами ако… ами ако полицията му заложи капан и ме използва като примамка?

Куин рязко се обърна, сграбчи я за раменете и отчаяно я притисна към себе си.

— Не си го и помисляй дори. И никога, при никакви обстоятелства, не предлагай тази твоя идея на ченгетата. Чуваш ли?

Анабел не отговори. Той я разтърси с все сила.

— Анабел? Разбра ли ме?

Тя обви ръце около него и прошепна:

— Да, разбрах.

 

 

Не излязоха никъде през целия ден. Останаха в апартамента на Анабел и се любиха. След като зарязаха недокоснатата си закуска на масата, двамата поговориха малко, след което Куин се обади по телефона. Половин час по-късно един служител на хотела почука на вратата и донесе малко пакетче, което както Анабел откри по-късно, съдържаше кутийка с кондоми.

— Ами ако каже на репортерите? — закачливо подхвърли Анабел.

— Щом ти не се притесняваш, мен пък изобщо не ме е грижа.

Любиха се като обезумели, след което поспаха няколко часа, събудиха се и си поръчаха късен обяд. Нахвърлиха се на храната и я изядоха до последната трохичка. Включително и греховно калоричния сладкиш, който си поделиха. След това се любиха отново.

А и какъв по-добър начин да прекарат дъждовния неделен следобед? Анабел протегна ръце над главата си, обърна се в леглото и се сгуши до Куин, който потънал в някакви свои мисли, изведнъж й се стори на хиляди мили разстояние. Дали все още се притесняваше от възможността убиецът да научи, че двамата са любовници и да се опита да посегне на живота й?

— Давам цяло царство, за да разбера за какво мислиш — подхвърли тя.

Той обви ръка около раменете й и я целуна по челото.

— Не искам помежду ни да има тайни. Вече ти казах защо не би трябвало да си с мен и защо представлявам заплаха за всяка жена.

Тя постави пръст върху устните му, за да го накара да замълчи.

— Това е било в миналото. А ние с теб живеем в настоящето. Ти може и все още да не си даваш сметка за това, но аз зная, че ме обичаш.

— Така ли?

— Точно така.

— Има нещо, което трябва да ти кажа, преди да преминем на по-следващ етап… преди да започнем да кроим каквито и да било планове.

В продължение на половин минута Анабел сякаш остана без дъх.

— Какво? — задъхано промълви тя.

— Преди около година преживях странен пристъп на сънливост. Изпаднах в състояние на пълна безпаметност, която продължи няколко часа. От тогава насам преживях още три такива пристъпи.

— Ходил ли си на лекар?

— Не. Изобщо не обърнах внимание на първите два — обясних си странната си сънливост със свръхпреумора и напрежение. Дори и третия път не си дадох ясна сметка какво точно става. Когато ми се случи за четвърти път обаче, разбрах, че нещо не е наред.

— Ще ти запазим час при най-добрия лекар в Мемфис и…

— Не, не още. Не мога да ходя по доктори. Аз… — Той седна в леглото, придърпа я по-близо и я обърна към себе си. Заговори, приковал поглед върху лицето й, но без да я докосва. — Получих първия пристъп в нощта, в която Джой Елис е била убита в Ню Орлиънс. Вторият се случи в Далас — в деня, в който е била убита Карла Миликан.

Анабел имаше чувството, че сърцето й спря да бие. За част от секундата поне.

— А другите два пъти?

— В нощта, в която бе убита Лулу, и по време на убийството на Кендъл.

О, господи! Какво се опитваше да й каже?

— Анабел… querida… ами ако по време на тези пристъпи, от които не си спомням нищо, съм убил…

Анабел го прекъсна и обви ръце около него.

— Не! — буквално изкрещя тя. — Не си убивал, когото и да било! Знаеш, че не си!

Мълчание.

— Куин Кортез, аз те обичам! И ти вярвам.

— Не можеш да си представиш дори какво означава за мен да те чуя да изричаш тези думи. Не мисля, че съм способен да извърша хладнокръвно убийство, но не смятам, че е съвпадение това, че изпадах в безсъзнание всеки път, когато някоя от любовниците ми е намирала смъртта си.

— Прав си. Не може да е съвпадение. Което означава, че някой те упоява. Някой, който иска да си мислиш, че може и да си убил онези жени. И да се подсигури, че няма да разполагаш с алиби за времето на смъртта им.

Той я взе в прегръдките си и притисна буза към нейната.

— Няма да позволя да ти се случи нещо лошо. Кълна се, че ще те пазя и защитавам. Ако те изгубя…

— Няма да ме изгубиш. Никога.

— Това обещание ли е?

— Това, любими мой, е тържествена клетва.