Бевърли Бартън
Любов с непознат (26)

24.

Когато Сандърс сервира кафето на Грифин той тъкмо проверяваше електронната си поща.

— Ще желаете ли още нещо, сър?

— Не, нищо. — Грифин отвори съобщението, което бе получил от лейтенант Крейг Стовал от полицейското управление в Бейтаун. Стовал беше детективът, разследвал убийството на Кели Флеминг преди две години. На свой ред Бен Съливан щеше да пристигне в Бейтаун на сутринта, за да потърси снимка на Кели и да проучи цялата информация, до която успее да се добере.

Грифин набързо прегледа съобщението, отпечата го и се обърна към Сандърс, който тъкмо се канеше да излезе от стаята.

— Почакай малко.

— Да, сър?

— Опитай се да се свържеш с Джим Нортън — инструктира го Грифин. — Ако го намериш, помоли го тази вечер да намине насам. А аз ще проведа още няколко телефонни разговора през това време.

Сандърс кимна.

Грифин се обади на Бен Съливан, за да му даде последните си разпореждания, след което телефонира в стаята на Джъд Уокър.

— Ало?

— Джъд, обажда се Грифин. Току-що получих имейл от лейтенант Стовал от полицейското управление в Бейтаун. Утре сутринта очаквам да ми изпрати по факса снимка на Кели Флеминг от нощта на смъртта й, но от полученото съобщение вече разполагам с основната информация за жената. Била е на четиридесет години и се е заселила в Бейтаун едва две години преди смъртта си. Работила като сервитьорка. Нямала близки приятели. Живеела в апартамент. Не общувала с никого. Съседите й споменали, че заедно с нея живеел и някакъв тийнейджър, но полицаите така и не успели да го открият. Момчето не ходело на училище и никой не знаел как се казва.

— Интересно — отбеляза Джъд.

— По-нататък става още по-интересно. Името Кели Флеминг не е истинското й име. Шофьорската й книжка, картата й за социално осигуряване, всичките й документи са били фалшиви. С надеждата да открият истинската й самоличност публикували във вестника статия за нея, придружена от единствената й снимка, с която разполагали, като поискали съдействие от гражданите, които може да са я познавали. Никой не се обадил.

— Смяташ ли, че Куин може да е познавал тази жена под друго име?

— Възможно е. Ще му покажем снимката от местопрестъплението и ще видим дали ще я разпознае.

— Ченгетата от Бейтаун смятат ли, че жената може да е била убита от момчето?

— Това е една от версиите, по които работили. Според другата, жената може да е била убита от любовник, но така и не намерили такъв — отвърна Грифин.

— Не може ли тийнейджърът да е бил неин любовник?

— Възможно е. На времето обсъждали и възможността жената да е била убита от сериен убиец, но когато потърсили сходни престъпления в базата данни, не попаднали на съответствие. Обаче ако това е било първото убийство… отново се налага изводът, че всичко това е свързано по някакъв начин с Куин. Той не е убил тези пет жени, но някой ги избива заради връзката им с Куин.

— Това означава, че тази Кели Флеминг, или както там се казва, може да се окаже още една от любовниците на Куин.

— Но защо му е на някого да избива приятелките на Куин?

— От ревност — предположи Джъд. — Може убийствата да са извършени от жена, която иска Куин за себе си и избива съперниците си. — Хм… Или пък от мъж, който мрази Куин и иска да му припише тези престъпления.

— Куин вероятно си е спечелил много врагове през годините. Разбил е безброй женски сърца и е вбесил твърде много мъже.

— Да търсим убиеца на тези жени сред враговете на Куин ще е все едно да търсим игла в копа сено.

 

 

Куин държеше Анабел в прегръдките си и двамата танцуваха бавно на тихата музика на джазовото парче, което звучеше по радиото. Саксофонът проплакваше протяжно, а басите подсилваха бавния ритъм. Анабел танцуваше, положила глава на рамото му и обвила ръце около врата му. Музиката постепенно смени ритъма си, но те дори не забелязаха, останаха прегърнати и продължиха да се полюляват в такт с песента. Когато пуснаха следващото парче — изпълнена с меланхолия версия на „Тяло и душа“, Куин я целуна по челото и плъзна устни надолу по бузата й.

Никога преди не бе изпитвал подобно спокойствие. И удовлетворение. Чувстваше, че тук е неговото място. Да бъде с Анабел, да я държи в прегръдките си, да танцува с нея, да я целува. Независимо от ужасите, населили живота им — неразкритите убийства, за които бе заподозрян — те съумяха да се изолират от останалата част от света, макар и само за един ден. След часовете, които прекараха в прегръдките си на канапето, Куин се обади в „Чез Филипе“ и запази маса за вечеря. Поръчаха си един от специалитетите на главния готвач — телешко филе. След това Куин поръча изстудено шампанско и сладкиши, които им бяха сервирани в стаята.

Прекараха последния час като пийваха шампанско, похапваха шоколади и танцуваха. Най-вече танцуваха. Никой не искаше да се отдели от прегръдките на другия. Колкото по-близо бяха един до друг, толкова по-добре се чувстваха.

Куин бе имал много жени в живота си. Някои бе любил часове наред. Други — само няколко минути. Беше вечерял и пил шампанско с не една красива дама. Имало бе и случаи, в които нямаше време за предварителни увертюри и ухажвания — просто изчукваше въпросната мадама и си тръгваше. Нищо от предишния му опит обаче не можеше да се сравни с миговете, които споделяше с Анабел.

Вече часове наред бяха заедно и се ухажваха по един твърде романтичен и старомоден начин. Изпиваха се с погледи, взираха се в очите си, търсейки скрити послания. Докосваха се нежно, галеха се, милваха се. Целуваха се и се опияняваха от вкуса на другия. Бяха свързани с всеки удар на сърцата си, с всяка глътка въздух, която като че ли поемаха едновременно.

— Иска ми се тази нощ да не свършва никога — каза му Анабел с мамещ и съблазнителен глас.

Той наведе глава и прошепна в отговор:

— На мен също.

Тя плъзна пръстите на едната си ръка нагоре по врата му и ги зарови в косата му.

— Не можем да се преструваме, че не сме изправени пред сериозни проблеми, но…

— Забрави за проблемите. Ще мислим за тях утре — прекъсна я той, плъзна ръце по гърба й, прихвана задника й и леко я повдигна, за да почувства силната му ерекция. — Тази вечер ще живеем все едно нямаме проблеми. И все едно няма утре.

Прекрасната музика продължаваше да се носи от радиото. Анабел спря да танцува, изправи се на пръсти и целуна Куин.

— Никакви проблеми. И никакво утре. Ще живеем само за мига. За тази вечер. Ти и аз и никой друг. Само двамата.

Целунаха се отново, а ръцете им не спираха да се движат, да докосват, да милват, да изследват. Когато най-накрая Анабел се задъха от желание, Куин я вдигна на ръце. Тя обви ръце около врата му и той я занесе до канапето. Положи я на меките възглавници и се отпусна върху нея, подпрял се на колене и лакти от двете й страни. Тя леко надигна глава, за да посрещне целувката му. Куин разкопча малките перлени копчета на копринената й блуза, като не спираше да целува гладката й плът. Взела пример от него, Анабел разкопча ризата му и само с един замах я измъкна от панталона му. Обсипа с целувки твърдите му, мускулести гърди, а той пъхна ръка под главата й и я зарови в меката й коса. Анабел се отдръпна за миг, за да си поеме въздух, а той се възползва от този миг, за да разкопчее атлазения й сутиен и да открие стегнатите й кръгли гърди. Не можа да устои на изкушението да ги докосне, да ги обхване с ръце. Не бяха нито големи, нито малки. Бяха просто прекрасни. Съвършени.

Погали зърната с възглавничките на палците си. Тя проплака от удоволствие, изви гръб и почувства силната му ерекция да се притиска към венериния й хълм.

Куин беше напълно готов. Желаеше я отчаяно. Изпитваше потребност да проникне дълбоко в нея.

— О, Куин, моля те…

Той сведе глава и целуна гърдите й. После разкопча ципа на черния й панталон и се усмихна, зърнал черните й атлазени гащички. Бавно дръпна гащичките надолу — само колкото да разголи тъмнорусите косъмчета на венериния й хълм. После прокара с език огнена пътека от гърдите й до самия ръб на къдравите кичурчета.

Подръпна панталона й още няколко пъти и успя да го свали заедно с копринените гащички. Анабел лежеше пред погледа му почти гола, облечена единствено с широко разкопчаната блуза.

— Красива си — прошепна той. — Но аз си го знаех предварително.

Тя протегна ръка към колана на панталона му, но той нежно я отблъсна. Знаеше, че може и да не успее да се въздържи, ако тя само докоснеше пениса му. А той искаше да изчака. Имаше неща, които искаше да направи, преди да я обладае изцяло.

— Куин?

— По-късно, querida. Засега остави всичко на мен.

Разтвори краката й и се настани между тях. После вдигна краката й чак на раменете си. Обсипа с целувки вътрешната страна на бедрата й — първо едното, а след това и другото. Тя заби пръсти в раменете му. Куин сведе глава и докосна с език женската й същност, опиянен от сладките й сокове. Тя потрепери неудържимо.

Устните му обхванаха меката розова плът и нежно я засмукаха. Анабел едва не се задави и задъхано простена, когато езикът му докосна клитора й.

— О, господи, Куин…

Соковете й потекоха като водопад и изпълниха устата му. Той продължи да докосва с език тази най-чувствителна част от женствеността й. Безспирно. Безпощадно. Страстно. Когато осъзна, че тя е на ръба на оргазма, протегна ръка и стисна зърната на гърдите й, а след това продължи да ги масажира с пръсти. Анабел извика и се разтърси от оргазма, връхлетял я като ураган. Той обаче не се отдръпна, не спря. Пръстите му продължиха да галят гърдите й, езикът му проникваше все по-навътре и по-навътре. Сгърчена в конвулсиите на несекващия оргазъм, Анабел най-сетне го помоли да спре. Тялото й продължи да се тресе неконтролируемо, покорено от сладостните вълни на неподозирана наслада.

 

 

Джим и Грифин вече почти цял час пиеха тъмна бира и си говореха за доброто старо време. Преди години двамата бяха работили заедно върху поредица кражби на произведения на изкуството и от тогава Грифин си спомняше предпочитанията на Джим към тази бира. Затова бе помолил Сандърс да излезе и да купи няколко бутилки „Гинес“. Специално за Джим. Двамата с него бяха приятелчета от колежа. На времето играеха в един отбор и дори излизаха заедно по срещи. Знаеше, че на Джим му се иска да го попита за онези десет години от живота му, по време на които сякаш бе изчезнал от лицето на земята, но Грифин не можеше да говори за това дори и със стар приятел като него, макар да знаеше, че би могъл да му довери живота си.

Когато разговорът им замря за миг. Джим го погледна и попита:

— Какво има? Не че не ми е приятно да пия от бирата ти и да се радвам на компанията ти, но не вярвам да си ме поканил тази вечер, защото отново ти се е приискало да видиш грозната ми физиономия.

— Истината е, че поканата ми бе продиктува от определени задни цели.

Джим се засмя.

— Без майтап?

— В момента съм обвързан с клиент, в невинността на когото съм убеден, а единственият начин да докажа това е като открия извършителя на въпросните престъпления — рече Грифин. — Точно както Куин и Анабел Вандерли, двамата с теб искаме едно и също нещо. По дяволите, и четиримата искаме това.

— Добре. Всички ние искаме да открием убиеца на Лулу и Кендъл. — Джим вдигна ръка, за да даде знак на Грифин да го остави да довърши мисълта си. — Освен това ти смяташ, че един и същи човек е убил двете жени, както и другите три, за които знаем — две в Тексас и една в Ню Орлиънс.

— Мисля, че двамата трябва да работим заедно. Неофициално, разбира се. И двамата имаме ресурси, които могат да ни бъдат от полза. Има определени неща, които са недостъпни за мен, но които ти, като представител на закона, можеш да свършиш. Аз пък, на свой ред, в качеството си на частен детектив, мога да свърша неща, които на теб не са ти позволени.

— Ако се съглася, всичко трябва да става неофициално. Е, с какво ще започнем?

— Най-напред трябва да решим какъв е най-вероятният сценарий — отвърна Грифин.

— И какъв е той според теб?

— Сериен убиец, свързан по някакъв начин с Куин Кортез — рече Грифин. — Може да е жена, която избива конкуренцията, или мъж, търсещ отмъщение. Някой, който има причина да иска да нарани Куин като го накара да се чувства виновен, или като му припише всичките тези убийства.

— Звучи логично. — Джим отпи от втората си бутилка бира. — Но този сценарий би имал смисъл, само ако се окаже, че Кели Флеминг също е била сред приятелките на Куин.

— Реших, че и ти вече знаеш онова, което успях да разбера за Кели. — Грифин също отпи от силната и тъмна ирландска бира.

— И какво е то? — Джим се усмихна.

— Добре, най-напред ще кажа, че името, а и цялата й самоличност е фалшива. Освен това може да е имала син тийнейджър. Или пък въпросното момче й е било любовник.

— Разговаря ли вече с лейтенант Стовал?

— Обадих му се по телефона и му оставих съобщение. Той ми изпрати по електронната поща информацията, която току-що споделих с теб. Обеща утре сутринта да ми изпрати снимките от местопрестъплението.

— Да разбирам ли, че не разполагаш със снимка на Кели?

Грифин поклати отрицателно глава.

Джим остави бутилката бира на масата, пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото си и извади от там сгънат лист.

— Аз пък разговарях с партньора на Стовал. Казва се Естес. Той ми изпрати снимките няколко минути преди да ми позвъни Сандърс. — Джим разгъна листа и го подаде на Грифин. — Той изпрати няколко снимки, но на тази лицето се вижда най-добре.

Грифин взе снимката, изпратена по факса, и я разгледа внимателно. Жената изглеждаше като заспала.

— Според фалшивите й документи за самоличност е била само на четиридесет години. Изглежда обаче по-възрастна.

— Може и да е била по-възрастна. А може да е имала труден живот.

— И двете са възможни.

— Не може да се каже, че е била красавица, но не е и грозна — отбеляза Джим. — Просто изглежда много измъчена.

— Зная какво си мислиш.

— Наистина ли?

— Смяташ, че не е от жените, по които си пада Куин Кортез — рече Грифин. — Другите четири жени си приличат по още нещо. Били са много привлекателни.

— Кели може също да е била привлекателна навремето.

— Преди доста години, да, но не и преди две години, когато е правена тази снимка.

— В такъв случай може да се окаже, че между нея и Кортез няма никаква връзка. А това означава, че теорията ти не е вярна.

— Възможно е — съгласи се Грифин. — Но не смятам така. Може Кели да е познавала Грифин преди десет или петнадесет години, когато е била млада и привлекателна.

— Но това също не се връзва с твоята теория. Защо му е било на убиеца да чака всичките тези години преди да я убие? И щом е чакал десет или петнадесет години преди да започне да избива любовниците на Кортез, защо е започнал точно с нея? Защо не е посегнал на другите жени — онези, които Кортез е вкарал в леглото си след нея?

— Дяволски добър въпрос.

— Да, така е. Ако успеем да намерим отговор на този въпрос, може би ще можем да разкрием и убиеца. — Джим замълча за момент и погледна Грифин право в очите. — Освен ако Кортез не се окаже нашият човек.