Бевърли Бартън
Любов с непознат (24)

22.

Джим Нортън се обърна към партньора си и го изгледа с убийствен поглед, опитвайки се да му попречи да си отвори устата. Чад стисна зъби и го изгледа с неприкрита ярост, но запази мълчание.

— Не бяхме длъжни да споделяме с вас тази информация — заяви Джъд Уокър. — Решихме обаче, че е в интерес на клиента ми да ви запознаем с тези факти.

— Значи твърдите, че има още две жени, убити по начина, по който бяха убити Лулу Вандерли и Кендъл Уелс, като и двете са сред бившите любовници на господин Кортез? — Макар да бе адресирал въпроса си към Джъд Уокър, Джим наблюдаваше Куин Кортез, опитвайки се да прецени реакцията му. Джим все не можеше да прецени точно що за човек е Кортез. Убеден беше, че дори самият скандален адвокат от Хюстън не смяташе себе си за добър човек. Това обаче изобщо не означаваше, че е способен да извърши убийство.

— Да — отвърна Джъд и насочи поглед към папката, която бе оставил на масата. — Цялата информация, изровена от служителите на Пауъл, е вътре.

— Четири убийства, извършени по един и същи начин. И четири жени, единствената връзка между които е господин Кортез. — Джим протегна ръка, хвана папката и я дръпна към себе си, но не я отвори. — И, предполагам, очаквате да повярвам, че някакъв мистериозен убиец е отговорен за всичките тези престъпления.

— Вече наехме един бивш служител на ФБР, специалист по изготвянето на профили, да направи профил на убиеца — информира го Джъд. — За мен обаче е очевидно, че тези четири престъпления са извършени от сериен убиец.

Макар да не се помръдна от мястото си в ъгъла, Чад, неспособен да се въздържа повече се намеси в разговора.

— Да, и този сериен убиец се казва Куин Кортез.

— Но това е нелепо! — възрази Джъд. — Господин Кортез е толкова сериен убиец, колкото сте вие или пък аз. И ако продължите да преследвате клиента ми, аз ще бъда принуден да…

— Никой не преследва господин Кортез! — заяви Джим, изгледа заплашително Чад и отново насочи поглед към Джъд. — И макар да съм склонен да се съглася с вас по въпроса за серийния убиец, не съм сто процента сигурен, че можем автоматично да изключим вашия клиент от списъка на евентуалните заподозрени.

— Дяволски си прав! — отново не изтрая Чад.

Джим въздъхна шумно. Едва се въздържаше да не цапардоса партньора си, който сякаш изобщо не забелязваше, че Анабел Вандерли отдавна е престанала да му обръща внимание. Ако Чад си мислеше, че ще я впечатли, като демонстрира твърдост и постоянно напада Кортез, то той наистина беше идиот. Госпожа Вандерли беше седнала в другия край на масата — възможно най-далеч от Куин Кортез — но Джим веднага бе забелязал начина, по който го наблюдаваше, прочел бе загрижеността в погледа й.

— Оценявам факта, че дойдохте да ни съобщите доброволно тази информация — заяви Джим. — Бях убеден, че е само въпрос на време Грифин да се добере до информацията, с която разполагаме и ние, но не очаквах, че ще ни изпревари.

Чад рязко извърна глава и прикова върху Джим изумения си поглед.

— Да не би да се опитвате да ни кажете, че вече разполагате с информацията за убийствата на Джой Елис и Карла Миликан? — попита Джъд.

— Всъщност, да. Тази сутрин вече разговарях с един от водещите детективи, участващ в разследванията — информира ги Джим. Благодарение на Сандра Холмс, Джим бе дошъл на работа тази сутрин, въоръжен с имената на детективите, водещи разследванията по убийствата, идентични на тези на Лулу и Кендъл. — Конрад Маккафи от Далас е детективът, който разследва убийството на Карла Миликан. Освен това се свързах с колегите от полицейското управление в Ню Орлиънс и… Доколкото разбирам Грифин е ограничил проучванията си само в рамките на последната година.

— Агентите му продължават да ровят — отвърна Джъд.

— В такъв случай ще попаднат на още едно име — Кели Флеминг. Била е убита преди две години в Бейтаун, Тексас.

— И тя ли ти е била любовница? — попита Чад, приближи се до масата и се изправи точно пред Кортез и адвоката му.

— Името не ми е познато — отвърна Куин. Погледът му обаче бе насочен не към Чад, а към Джъд Уокър.

— Може просто да си го забравил. В края на краищата, оттогава са минали две години. — Чад хвърли един поглед към Анабел, след което отново насочи вниманието си към Куин. — Любиш ги, убиваш ги и веднага след това ги забравяш. Така ли действаш, Куин?

Куин се понадигна от стола си, неспособен да прикрие неподправената ярост, разкривила лицето му и изопнала стройното му тяло. Джъд го сграбчи за ръката. Куин отблъсна ръката на адвоката си, изправи се и прикова Чад под погледа си.

— Сядай долу — инструктира го Джъд Уокър, но Куин не му обърна никакво внимание.

Наведе се над масата сякаш се канеше да цапардоса Чад и точно в този момент Анабел заговори с тихия си спокоен глас от другата страна на масата. Четиримата мъже стреснато се обърнаха към нея.

— Куин не е убил нито една от тези жени. Включително и братовчедката ми Лулу.

Думите й обезвредиха бомбата Кортез-Джордж, преди да е избухнала. Куин мигновено се успокои — все едно че Анабел бе протегнала ръка, за да го докосне и утеши. Изправи се и се отдръпна от масата. Чад се обърна и изумено изгледа Анабел, давайки й с поглед да разбере, че той просто не може да повярва, че е готова да защити Куин.

— Предлагам всички да се успокоят — намеси се Джим. — Господин Уокър, напомнете на клиента си, че е в негов интерес да контролира избухливостта си. — Джим погледна партньора си. — А ти, сержант Джордж, не забравяй, че представляваш полицейското управление на Мемфис и че твоето непрофесионално поведение може да се отрази крайно неблагоприятно на всички нас.

— Да, сър — през здраво стиснатите си зъби процеди Чад.

— Господин Кортез, преди малко казахте, че името Кели Флеминг не ви е познато. Ще го потвърдите ли отново?

Куин кимна.

— Щях да си спомня името, ако е била сред познатите ми преди години. Никога не съм познавал жена с името Кели Флеминг.

— Предполагам, че госпожа Флеминг е била убита по начина, по който са загинали и останалите жертви, нали? — попита Джъд Уокър.

— Тази информация е поверителна — озъби се Чад.

— Служителите на агенция „Пауъл“ ще разполагат с нея още утре или вдругиден — напомни му Джим, след което се обърна към Джъд. — Да, убийството е било извършено по същия начин.

— Бих казал, че това пето убийство, и то на жена, която моят клиент никога не е познавал, подкрепя нашата теория, че тези жени са били убити от сериен убиец, а не от Куин Кортез — обобщи Джъд.

— Възможно е. — Джим погледна към Куин, след което отново се обърна към Джъд. — Ако господин Кортез наистина не е познавал госпожа Флеминг и не се е намирал в Ню Орлиънс, Далас или Бейтаун в дните, в които са били убити тези жени, то тогава и аз ще се съглася с вас.

Мълчание.

Джим премести поглед от Кортез към Уокър, а след това и към Анабел Вандерли и осъзна, че те тримата знаят нещо, което той все още не знае. За момента поне. Освен това като че ли не изгаряха от желание да му го кажат. Готов беше да се обзаложи, че Кортез е бил както в Ню Орлиънс, така и в Далас в деня на убийствата, но съзнаваше, че ако продължи да задава въпроси, Джъд Уокър ще посъветва клиента си да не отговаря. Затова реши да спре до тук. За момента поне.

— Ако това е всичко… — Джъд въпросително изгледа Джим.

Той кимна.

— Да… засега. — Хвърли един поглед към Чад, предупреждавайки го да си държи устата затворена.

Джъд и Куин се изправиха едновременно. Куин се приближи до Анабел, дръпна стола й назад и й подаде ръка.

— Анабел? — повика я Чад.

Тя обаче не му отговори. Дори не погледна към него. Вместо това хвана ръката на Куин, изправи се и излезе от стаята заедно с него.

В момента, в който тримата напуснаха помещението, Чад изруга през зъби.

— Проклет кучи син!

— Успокой се! — посъветва го Джим.

— Да бе! И как да го направя, по дяволите? Анабел току-що си тръгна от тук заедно с него. Тя няма никаква представа на какво е способен този човек. Вярва, че е невинен. По дяволите, Джим, този тип може да я убие. Тя може да се окаже следващата му жертва.

— Щом си толкова загрижен за госпожа Вандерли и така непоколебимо вярваш, че Кортез е виновен, опитай се да намериш някакво неопровержимо доказателство в подкрепа на теорията си. Нещо, което окръжният прокурор да може да представи пред съдебните заседатели; нещо, което да убеди дамата, за която толкова се тревожиш, че е гласувала доверие на убиец.

— Точно това възнамерявам да направя.

— В такъв случай може би няма да имаш нищо против да започнеш като откриеш дали Кортез е бил в Далас в деня, в който е била убита Карла Миликан. Провери още и дали е бил в Ню Орлиънс, когато е умряла Джой Елис.

 

 

Малко след един часа след обяд Анабел и Куин излязоха от апартамента на Грифин, който остана заедно с Джъд да умува върху следващия ход от защитата на Куин. Грифин възнамеряваше да съобщи името Кели Флеминг на един от най-добрите си агенти и да го изпрати в Бейтаун, Тексас, със задачата да изрови цялата налична информация за тази жертва. Ако се окажеше, че смъртта й е свързана с другите четири, това щеше да означава, че убийствата не са започнали преди година, както смятаха първоначално. Ако пък се окажеше, че не съществува каквато и да била връзка между Куин и госпожа Флеминг, това на свой ред би могло да значи, че фактът, че и четирите други жертви са били негови приятелки и любовници, не е нищо повече от най-обикновено съвпадение.

— Все още ли смяташ, че е невинен? — попита Джъд.

Грифин кимна утвърдително.

— Да, така смятам. Ами ти, Джъд? Нима двамата с Анабел сме единствените, които вярваме, че Куин не е убил нито една от тези жени?

— Съгласих се да поема този случай, защото ти ме убеди в неговата невинност. Трябва да призная обаче, че изпитвам някои съмнения. Нещо в този случай не се връзва. До днес смятах, че всичко ми е ясно — мислех, че някой избива любовниците на Куин, за да го натопи, или пък за да го накаже по някакъв начин. Оказа се обаче, че има още една жертва — жена, която Куин твърди, че не познава. Ако Кели Флеминг е била убита от човека, отнел живота и на останалите четири, то тогава в цялата тази история няма никакъв смисъл.

— Може да се окаже, че Куин все пак е познавал Кели Флеминг — отвърна Грифин. — Може да я знае под друго име. А може никога да не е знаел името й. Ще видя дали Съливан ще може да ни изпрати снимка на тази жена. Твърде е възможно Куин да я разпознае, макар името й да не означава нищо за него.

Клетъчният телефон на Джъд иззвъня.

— Извини ме — рече Джъд и извади телефона си, който звънеше с познатата пета симфония на Бетовен. — Уокър слуша. — Лицето му изведнъж омекна. — Не, всичко е наред. Радвам се, че се обади, скъпа. Изчакай минутка, ако обичаш. — Усмихна се, погледна към Грифин и отдръпна телефона от устата си. — Трябва да проведа този разговор. Личен е. Обажда се годеницата ми.

Грифин се ухили с разбиране.

— Ще се обадя на Съливан от спалнята, а теб ще те оставя тук да си говориш спокойно.

— Благодаря.

Грифин тръгна да излиза от стаята, но по средата на пътя се спря, обърна се и погледна Джъд.

— И коя е щастливката?

— Дженифър Мобли.

— Бившата Мис Тенеси? Същата тази Дженифър Мобли?

— Точно тя — гордо отвърна Джъд.

— Тя не претърпя ли някаква злополука една година след като участва в конкурса Мис Америка?

— Колата й занесла и катастрофирала по време на снежна буря в Лукаут Маунтин. Едва не умряла. Претърпяла няколко пластични операции и цяла година терапия, но накрая се възстановила напълно. Сега е по-красива от всякога. През май й предстои да защити докторат по детска психология в Университета на Тенеси. А през юни ще вдигнем най-голямата сватба, която са виждали някога в Чатанууга.

— Поздравления — рече Грифин. — Между другото, можеш да кажеш на дамата, че според мен, е прекалено добра за тип като тебе.

— Вече съм й го казвал, но тя, въпреки това, иска да се омъжи за мен.

— Значи си истински късметлия!

— Аз ли не го знам…

Грифин затвори вратата след себе си и влезе в спалнята. Значи Джъд Уокър щеше да се жени. Това ще разбие сърцата на всички жени в Чатанууга, които си търсят подходящ съпруг. Наследникът на богатството на семейство Уокър — богатство, което водеше началото си още от Гражданската война — се смяташе за най-подходящият ерген в града, ако не и в целия щат.

Грифин приседна на леглото и придърпа телефона до самия ръб на нощното шкафче. Естествено, той също беше много изгодна партия — поредния горещо ухажван ерген. Но за разлика от мъже като Джъд, които можеха да се оженят и да се опитат да открият щастието в дом със съпруга и деца, Грифин никога нямаше да получи нито едно от тези неща. Съдбата бе решила това още преди години.

Вдигна слушалката и избра номера на Съливан. Бен отговори на второто позвъняване.

— Обажда се Грифин. Искам веднага да излетиш за Бейтаун, Тексас, и да изровиш цялата налична информация за жена на име Кели Флеминг. — Произнесе имената буква по буква. — Според полицаите от управлението в Мемфис тя е била убита приблизително преди две години. Разследването е било поверено на някой си лейтенант Стовал. Необходимо ми е възможно най-скоро да разполагам с цялата информация по случая. Разбери дали жената е познавала Куин Кортез и дали е била свързана с него по някакъв начин. Потърси нейна снимка и ми я изпрати веднага.

 

 

Куин Кортез влезе в апартамента на Анабел без каквито и да било очаквания. Просто й беше благодарен, че се бе върнала в Мемфис и искаше да бъде до него. Беше му липсвала ужасно през дните, които бе прекарала в Остинвил заради погребението на Лулу. А той не си спомняше някога преди да е усещал липсата на друго човешко същество. Още по-малко пък на жена. Ако обстоятелствата бяха по-различни, той щеше да замине за Мисисипи и щеше да присъства на погребението на Лулу. И щеше да го направи най-вече заради Анабел, а не от желание да отдаде последна почит на Лулу. Макар че би искал да можеше да направи и това.

Двамата с Анабел дори не се докоснаха по време на краткото пътуване с асансьора от единия до другия етаж на хотел „Пийбоди“. Размениха си погледи само веднъж. А когато тя му се усмихна, Куин се почувства като победител в изключително важно състезание.

Господи, държеше се като поболял се от любов тийнейджър! На всичкото отгоре се тресеше от нерви. Куин Кортез да се притеснява? Нечувано! Нервите му бяха дебели като корабни въжета? А самочувствието му — легендарно. Куин Кортез никога не се изнервяше. Не се потеше от притеснения. Никоя жена не можеше да го уплаши. Но това вече бе минало.

Защото Анабел Вандерли го плашеше до смърт.

— Ако си гладен, мога да поръчам нещо за обяд — рече тя и остави дамската чанта и ключовете си на масичката до входната врата.

— Може би по-късно. Освен ако ти не си много гладна.

Тя поклати отрицателно глава.

— Искам само да бъда с теб.

Думите, произнесени с мекия й глас, го обгърнаха като копринено одеяло. Куин затвори очи, за да се наслади на мига. „Мили боже, не ми позволявай да нараня тази жена.“

— Анабел, аз…

Тя се обърна към него. Очите й блестяха от непроляти сълзи, бузите й пламтяха, а от розовите й устни се откъсна нетърпелива въздишка.

Той разтвори ръце. Анабел се приближи. Куин обви ръка около кръста й и я привлече към себе си. Беше достатъчно близо, за да я целуне. Тя вдигна глава и се вгледа в очите му. Куин изпита отчаяна потребност да я целуне. Да я покори. Да я съблече гола и да я люби целия следобед. А после да започне отначало и да я потопи в насладата на предстоящата нощ.

— Не ме познаваш, скъпа — прошепна той, а устните му почти докосваха нейните.

— Зная за теб всичко, което ми е нужно. — Останала без дъх, тя затвори очи и докосна устните му със своите.

Той мигновено се възбуди. Притисна буза към нейната.

— Знаеш ли, че „скъпа“ е обръщението, което използвам към всички жени?

Тя обви ръце около него и постави глава на рамото му.

— Да не би да се опитваш да ме предупредиш, че за теб съм само една от многото?

„Не! Ти изобщо не си като другите и точно в това е проблемът. Никога не ме е било грижа какво мислят другите жени за мен. Достатъчно ми бе да ме смятат за страхотен любовник. Но с теб, Анабел…? От теб искам… не, нуждая се от твоето уважение.“

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че ти си специална? Много специална?

Чувстваше гърдите й, притиснати към него; силната му ерекция сякаш прогаряше корема й.

— Не го казвай, ако не е така — отвърна Анабел и обсипа шията му с целувки.

Той преглътна мъчително, налагайки си да не прибързва, да не губи контрол над себе си.

Сграбчи я за раменете и я отдръпна назад, принуждавайки я да отвори очи и да го погледне.

— Куин?

— С теб искам всичко да е по-различно — рече й той. — Искам и двамата да изживеем нещо неизпитано до момента. Нуждая се от нещо повече от секс. Изпитвам потребност да те обичам. Искам двамата с теб да се любим и да се обичаме.

Тя въздъхна.

— И аз искам същото.

— В такъв случай нека забавим малко темпото, скъпа. — Веднага се намръщи. — Не, не скъпа. Любима. Моята любима Анабел. — Изговори думите бавно, с типичния си тексаски акцент, а след това промълви на испански: — Querida.

Макар че баща му беше мексиканец, а също и повечето му приятели от детските години, английският беше неговият роден език, защото бе отгледан от майка си. А Шийла Куин Кортез знаеше не повече от десетина думи на испански. Испански беше научил като момче по улиците — всъщност улицата беше неговото най-важно училище по онова време. В резултат на това говореше езика гладко, почти без никакъв акцент.

Анабел го погледна така, сякаш той бе най-скъпият за нея човек на тази земя. И тогава Куин осъзна, че ще я има. Още сега. В момента. Ще я вземе на ръце, ще я отнесе в спалнята и…

— Според мен скъпа е безлична дума. Напълно лишена от смисъл и изпразнена от съдържание — заяви той. — Наричам всички жени по този начин, защото само така мога да съм сигурен, че няма да сбъркам и да нарека някоя от тях с чуждо име. — Зарови ръка в косата й и я накара да го погледне. — Но никога не съм наричал друга жена querida.

Сведе глава и я целуна. Впрегнал цялата си воля, за да овладее бушуващата в гърдите му страст, Куин я целуна с цялата нежност, на която беше способен, опивайки се от сладкия й вкус. Тя разтвори устни, приканвайки го да проникне по-навътре. И той с радост се подчини. Целувката стана по-страстна, езикът му срещна нейния и го облада с ненаситна, но нежна настойчивост.

Тялото и душата му се раздираха от болка. От болезнената потребност да я притежава.

Когато и двамата останаха без дъх, Куин вдигна глава и се вгледа в очите й. Запита се дали и тя вижда в неговите очи онова, което той четеше в нейните. Нещо повече от страст. Нещо, което минаваше отвъд желанието и физическото привличане. Нещо, което изгаряше душите им. Нещо жизненоважно като въздуха, който дишаха.

Какво беше това нещо между тях? Това могъщо чувство, което не се поддаваше на описание?

— Анабел… querida… — Хвана лицето й с ръце. — Защо трябваше да те срещна точно сега, когато животът ми сякаш се разпада?

— И аз от известно време си задавам същия въпрос — промълви тя. — И можах да измисля само един отговор. Понякога съдбата си прави жестоки шеги с нас. Защо иначе ще се влюбвам в мъж, когото едва познавам? Мъж, заподозрян, че е отнел живота не само на братовчедка ми, но и на четири други жени.

Анабел току-що му бе признала, че го обича и думите й сякаш възпламениха цялото му тяло.

— Аз… аз не зная какво да кажа. Анабел, аз…

Тя сложи пръст на устните му, за да го накара да замълчи.

— Не искам да ми казваш, че ме обичаш. Нито сега, нито когато и да било. Не и ако не е истина.

Куин не знаеше какво е любов. Разбираше какво означават думите приятелство, лоялност и дълг. Почиташе властта и богатството. Играеше честно, но по собствените си правила.

— Кълна ти се, че никога няма да те излъжа — рече й той. — Изпитвам към теб чувства, каквито не съм изпитвал към никого другиго. Това достатъчно ли ти е?

— За момента.

Куин я взе на ръце. Анабел тихичко изстена, обви ръце около шията му и притисна буза към неговата. Той я внесе в стаята, седна на канапето и я настани в скута си. Тя се сгуши в него.

— В спалнята може би ще ни бъде по-удобно — предложи Анабел.

— По-късно — отвърна Куин. — Преди това трябва да се поопознаем. Да се поцелуваме, да си поговорим, да се полюбуваме един на друг.

Анабел се усмихна.

— Куин Кортез, да не се опитваш да бъдеш джентълмен?

Той погали бузата й с опакото на ръката си, а след това хвана брадичката й.

— Si, querida, опитвам се, но това не е никак лесно за лошо момче като мен.