Джеймс Елрой
Защото нощта… (26)

26

Лунатика включи усилвателя и високоговорителя на спалня номер три, после отиде в кухнята и извади същия нож, какъвто беше онзи от 1957 г. — с късо острие и назъбени краища. Мушна оръжието в задния джоб на панталона си и се провикна нагоре:

— Ричард, ела тук за малко.

Олдфийлд се показа на горната площадка:

— Да, Докторе?

— Ще имаме гост. Може би не само един. Стой горе в номер три и не се отделяй от Линда. Ослушвай се за особени шумове. Когато чуеш по говорителя „сега“, доведи Линда долу при мен.

Олдфийлд кимна мълчаливо и се върна обратно. Хавиланд гледаше към входната врата и броеше секундите, като се наслаждаваше на всяка частичка от времето си. Беше стигнал до шестстотин четиридесет и три, когато се позвъни.

Докторът отвори вратата, като продължи да брои до шестстотин и петдесет и, застанал абсолютно неподвижно, се загледа в обгорялото лице на човека, който беше стоял в центъра на живота на Алхимика и в невидимата периферия на неговия собствен.

— Моля, заповядайте — каза той.

Берген влезе, прегърбен напред, с ръце в джобовете на канадката си.

— Чудесен декор — каза той. — За съжаление не си взех бележника. Не помня детайли, ако не съм си ги записал.

Хавиланд посочи два фотьойла, обърнати към градината и плажа. Берген се приближи и седна, като протегна крака и мушна още по-дълбоко ръце в джобовете си. Докторът седна до него и каза:

— Къде е Хопкинс?

Берген прокара език по устните си.

— Паркирал е на магистралата и умира от страх. Луд е по мацката, която държите, и се страхува да направи каквото и да е, защото смята, че ще я убиете. Той ви подозира във всякакви престъпления, но шефовете му не му дават да действа — няма веществени доказателства. Намерихме дневника на Били Бой, но там има само някакви своднически истории. Вие сте чист, Докторе.

Хавиланд издиша бавно, като се чудеше дали Берген няма пистолет в дясната си ръка.

— Значи всъщност нямате намерение да пишете статия за мен? Дошъл сте, за да ми предложите сделка?

— Точно така. И двамата с Хопкинс имаме лични интереси. Аз искам да унищожите всички документи, свързани с Джак Хързог. Не искам никой да разбере, че ви е бил пациент. Хопкинс иска да пуснете момичето живо и здраво. Ако се съгласите, Хопкинс ще се оттегли от разследването и ще ви остави на шефовете на ПУЛА, а аз никога няма да напиша нито дума за вас и вашите мръсотии. Какво ще кажете?

Хавиланд се опита да проумее предложената сделка. Егоизмът на мотивите звучеше убедително, но те и двамата явно не бяха наясно, че играта беше свършила.

— А ако не се съглася?

Берген измъкна лявата си ръка и си погледна часовника:

— Тогава ще ви атакувам в жълтия печат с журналистическа ярост, каквато не можете дори да си представите, а Лудия Лойд ще ви преследва с всички свои методи. Един съвет от мен, Докторе. Неслучайно го наричат Лудия Лойд.

Лойд заобиколи къщата откъм океана, за да намери стълбовете, отбелязани в плана. С автомат в ръка прегърна пясъчния ръб, закрит откъм къщата с дървена декоративна решетка.

Задният стълб беше от резбовано дърво и водеше към балкона на втория етаж, който беше отворен отпред и заобиколен от декоративни решетки пред прозорците. Лойд прегърна стълба с дясната си ръка и започна бавно да се изкачва, като използваше издатините и вдлъбнатините на резбата. Автомата си държеше с изпъната ръка. Когато стигна точно под балкона, той прехвърли горе оръжието и примигна при звука на метала. Като се облегна с цяло тяло на стълба, освободи дясната си ръка, сграбчи ръба с две ръце и се повдигна върху покритата с асфалтова хартия повърхност.

Беше съвсем тихо, Лойд вдигна автомата и се приближи на пръсти към решетката, за да види откъде може да се влезе. Нямаше вградени врати, но точно в средната секция имаше цепнатина, през която можеше да се пропълзи. Като не видя друг вход, Лойд се промъкна; успя да изпочупи доста пречки от решетката. Звукът гръмна в ушите му и той затвори очи, за да потисне обземащото го чувство, че се чува по целия свят. Когато отново отвори очи, тишината беше същата и той разбра, че пръстът му беше натиснал наполовина спусъка на автомата.

Ранната утринна светлина се процеждаше през решетката и се отразяваше в прозорците на втория етаж. Лойд мина покрай купища шезлонги и се отправи към прозорците, като се надяваше да намери поне един отключен. Тъкмо щеше да се опита да отвори единия, когато видя, че средният е отворен широко.

С автомат в ръка той влезе и дръпна пердетата. В празната спалня пред него нямаше нищо особено и той се отправи към вратата. Отвори я навътре с треперещи ръце, видя дълъг, застлан с килим коридор и чу гласа на Марти Берген около себе си:

— Ние сме разумни хора, нали? Компромисът е основа на разума, нали? Ние…

Лойд затвори вратата и се чудеше как гласът на Берген идва от две места едновременно. После се сети: в дневника на Уилям Наглър пишеше, че Томас Гоф е записвал всички сеанси в „Утробата на плажа“. Явно къщата беше оборудвана с говорители, усилватели и микрофони. Берген и Хавиланд си говореха на първия етаж, а разговорът им се чуваше на горния по говорителите.

Лойд отвори вратата, надникна навън и наостри слух, за да разбере къде бяха говорителите. Звукът на електронно усилена кашлица го насочи: стаята от другата страна на коридора през две врати по-нататък. Пред очите му стоеше образът на Линда, докато гласът на Хавиланд разруши видението:

— Но вие искате за Джак невинност, а не можете да я получите. Хопкинс иска жената, а не може да я получи. Сега!

В този момент Линда се появи в действителност, избутана от стаята от невидима сила.

Лойд изскочи в коридора, щом я видя, и мярна един размазан образ, който тя закриваше с тялото си. Когато го видя, Линда изписка „Не!“ и се опита да се мушне обратно в стаята, а иззад нея се появи Ричард Олдфийлд.

— Не, Хопкинс!

Линда се спъна и падна на пода, а Олдфийлд замръзна на място. Лойд стреля два пъти на нивото на очите си, като улучи отдръпващата се сянка на Олдфийлд и направи касата на вратата на трески. Коридорът се изпълни с пушек. Лойд хукна нататък и видя Линда, застанала на вратата на спалнята. Тя започна да го налага със силно стиснати юмруци, докато той успя да я избута настрана и видя на другия край на стаята един празен предмет. С вик „Олдфийлд!“ Лойд изстреля един заряд в стаята и направи отражението и прозореца на парченца, втренчен в падащите стъкълца в очакване на червени гейзери, които щяха да означават, че е пролял кръв. Видя само стъкла; усети как Линда го бута и пищи „Не!“.

Докато един изстрел прониза говорителите откъм първия етаж, откъсна го от Линда и той хукна надолу по стълбите, където видя Берген и Хавиланд на пода, в схватка за пистолета на Берген — те се ритаха, душеха и се нахвърляха един върху друг и се бяха превърнали в едно цяло, така че беше невъзможно да стреля само по Доктора.

Лойд стреля напосоки към далечната стена на стаята. Стреснати от изстрела, Хавиланд и Берген се откъснаха един от друг, а пистолетът падна помежду им. Лойд се втурна по стълбите, като стреля още веднъж и се целеше в главата на Доктора. Точно беше стигнал на разстояние, подходящо за точна стрелба, когато Хавиланд грабна револвера с лявата си ръка и се прицели в Берген. Берген се изви и се опита да блокира ръката на Хавиланд с коляното си, при което отново го закри от Лойд.

Пръстът на Доктора натисна спусъка два пъти. Първият изстрел рикошира в твърдия дървен под, а вторият улучи Берген в шията. Лойд видя как невинната кръв прорязва въздуха и изпищя, чувайки собствения си пронизителен писък да се разпада при звука на автомата, който изстреля цял ред, а револверът пусна три изстрела в отговор. Когато замъгленият му от сълзи поглед се проясни, той видя как Хавиланд забива в корема на Берген един къс нож.

Лойд почувства как всичко се движи буреносно бавно. Бавно зареди оръжието си; бавно се отправи към сцената на смъртта и се прицели право в главата на Хавиланд. Докторът бавно вдигна поглед от съдбата си на наследник, пусна ножа и се усмихна.

Лойд постави дулото на челото му и дръпна спусъка. Щракването на празно отекна като кух гръм и прекъсна поредицата от забавени движения, всичко се обърна наопаки и се ускори бясно. Изведнъж Лойд обърна автомата и започна да удря с всичка сила Хавиланд по главата с приклада, докато част от челюстта му се откъсна, а от ушите му рукна кръв. После скоростта намаля и се превърна в шеметна тъмнина, а от дълбините на мрака се чу прекрасен глас:

— Бягай, Ричард. Бягай.