Джеймс Елрой
Защото нощта… (25)

25

Утро.

Лойд караше бясно по крайбрежната магистрала, гонен от повишения си адреналин, от ярост и от ужас. Неговият гамбит, застрашаващ живота на Линда, се беше превърнал в предложение за жертвоприношение и ако огънят вече е запален, ще трябва да измъкне от „Утробата на плажа“ всички, които са там, и сам да се хвърли в пламъците. Погледна към пистолета на седалката до себе си. Пет изстрела. Достатъчни за Хавиланд, Олдфийлд, двама случайни обожатели и за него самия.

Идеята да принесе себе си в жертва върна мислите му от близкото бъдеще към близкото минало. След като беше оставил Наглър и Берген, той беше отишъл до апартамента на Линда. Нея я нямаше, а мерцедесът й не беше в гаража. Обхванат от ужас, той беше подкарал бясно, с включена сирена и лампа, към кабинета на Хавиланд в Сенчъри Сити. Нощният пазач му беше казал, че около осем часа била дошла една много красива млада жена, а час по-късно любезният д-р Хавиланд и още един мъж я бяха свалили долу — тя била с много особен вид. „Спешна екстракция на зъб“, беше казал Докторът. „Не съм стоматолог, но успях да свърша работата.“ След това двамата мъже бяха повлекли жената по посока на паркинга.

След като беше прелетял през апартамента на Хавиланд в Бевърли Хилс и не беше намерил никого, Лойд се беше обадил на домашния телефон на Джинджър Бюканън. Жената не си беше вкъщи, но прислужницата й успя да я събуди по телефона в апартамента на приятеля й в Топанага Кениън. След като Лойд обясни спешността на проблема, посредничката се съгласи да се срещне с него в офиса си и да му даде нужната информация. Един час по-късно, в пет сутринта, той разглеждаше плана на „Утробата на плажа“.

Тогава ужасът, който беше успял да потисне до този момент, го обхвана неудържимо. Ако се обадеше на шерифите в Малибу за помощ, те щяха да атакуват къщата на плажа в типичния си стил — газ, автомати, сирени и подразделението, което преговаряше за заложниците — полицаи с помътнели погледи. Усилени през мегафон молби, контра молби и опростенческа психологическа манипулация, на която Хавиланд просто щеше да се изсмее; заместник-шерифи с шугави пръсти, откърмени от телевизионните шоута за ченгета; автоматично оръжие, стрелящо панически. Линда под кръстосания огън. Не. Опасният за живота гамбит трябва да приключи.

Лойд отново погледна автомата си. Усети надигащия се в гърлото му вкус на кордит и обгорена плът и отби от магистралата към дълга редица телефонни автомати. Джънгъл Джак Хързог се завръща — с изнудване.

Тъкмо беше поставил слушалката на ухото си и си беше приготвил кърпичка, за да преправи гласа си, когато едно добре познато превозно средство спря зад колата му. Загледа се през плексигласа на кабинката и видя Марти Берген да слиза от колата и да се насочва към телефоните с бутилка бира в протегнатата си ръка, като че ли се страхуваше да не се зарази. Лойд затръшна слушалката и се зачуди как един толкова тъжен човек може да има толкова заплашителен вид.

Берген се усмихна.

— За поддържане на духа. Още не съм я докосвал. Само за спешни случаи. Изглеждаш уплашен, Лойд. Наистина уплашен.

Лойд грабна бутилката и я прасна на тротоара. Едва когато миризмата на бира го удари в носа, той разбра какво е направил.

— Казах ти да стоиш при Наглър.

— Не можех. Трябваше да направя нещо, така че го вързах и духнах. Това леко или тежко престъпление е? Докато бях ченге, така и не научих наказателния кодекс.

— Как ме откри?

— Това обаче знам: параграф 413.5 — да се представяш за полицейски служител. Обадих се на телефонния номер от брошурата за недвижимите имоти. Жената ми каза, че току-що си излязъл. Даде ми адреса на гуруто. Бях тръгнал натам, когато видях колата ти.

На Лойд му притъмня пред очите.

— И?

Берген разкърши рамене.

— Бдителността ти е излишна. Къде е подкреплението? Къде са полицейските коли? Всичко е на път да се срине, а ти стоиш тук сам с уплашен вид. Защо? Аз лично мисля, че трябва да атакуваме с пълна сила — огнехвъргачки, хеликоптери, сълзотворен газ, снайперисти, аз…

Лойд удари един десен прав по ченето на Берген. Берген беше изненадан от удара и падна по гръб, после се надигна на едно коляно и започна да размахва двете си ръце, а очите му останаха плътно затворени. Лойд се приготви да му удари един ъперкът, но се поколеба и се отдръпна към телефонната кабинка. Започна да пуска монети, докато се усети, че е пуснал четири пъти повече от необходимото. Открехна вратата, за да влиза въздух, пое дълбоко дъх и набра.

— Ало?

Гласът беше на Хавиланд. Лойд се прокашля и заговори с по-тънък глас:

— Докторе, обажда се Джак Хързог. Отсъствах известно време. Трябва да ви видя.

В отговор Докторът избухна в смях.

— Здравейте, сержанте. Поздравявам ви за добре свършената работа.

Лойд каза:

— Знам всичко за вас и баща ви. Хързог остави купища записки. Пуснете Линда, Хавиланд. Всичко свърши.

— Да, всичко свърши, но зелената врата на Хързог не би му позволила да си води записки, а ако имахте някакви доказателства, досега да са ме нападнали щурмоваците. А Линда е тук по своя собствена воля.

— Дайте ми да говоря с нея.

— Не. Може би по-късно.

— Хав…

Лойд се преви на две от силен удар в бъбреците; изпусна слушалката и се свлече по стената на кабинката, а Берген отпусна юмруците си и се намъкна вътре. Лойд се опита да стане, но стомахът го беше стегнал и го принуждаваше да остане приведен, опитвайки се да си поеме дъх.

Берген вдигна увисналата слушалка и каза:

— Ей, гуру, обажда се Марти Берген. Репортер съм за „Биг Ориндж Инсайдър“. Може би Джак Хързог ви е разказвал за мен. Слушайте, ние с Хопкинс току-що се оправихме с Били Бой Наглър. Разказа ни всичко за вашите лайнарщини. Моят вестник ще публикува статия за вас, в която ще пише как сте завършил медицинския колеж с измама, как сте изучавал техниките на сводничеството от тарикатите на Уестърн Авеню, как хроничната импотентност ви е накарала да станете духовен водач. Харесва ли ви, гуру? Бихте ли се съгласил на едно интервю?

Лойд стана на крака и побутна Берген настрани, така че и двамата можаха да чуят края на писъка, който издаде Хавиланд, последвалата го продължителна тишина и спокойните думи накрая:

— Да. Едно интервю. Очевидно знаете къде се намирам. Елате. Ще се спазарим за истината.

Разговорът беше прекъснат. Лойд избута Берген от кабинката и закуцука към колата си, а болката в корема му се уталожваше с всяка измината крачка. Като измъкна плана на Джинджър Бюканън от жабката, той каза:

— Още ли е у теб пистолетът?

— Да — прошепна Берген.

Лойд разгъна плана върху капака на колата.

— Значи така. Ти влизаш през предната врата, а аз — през задната, откъм плажа. В къщата има една жена. Тя е невинна. Не се доближавай до нея. Задръж Доктора поне за няколко минути. Ако се опита да направи някой номер, убий го.