Джеймс Елрой
Защото нощта… (19)

19

Лойд се събуди призори от остро схващане на крака, след като беше спал много дълбоко. Потърка мускула си, погледна през прозореца на колата и видя къщата и белия мерцедес, паркиран пред нея, на същото място, както и предишната вечер. Олдфийлд все още се забавляваше. Имаше достатъчно време да си отиде вкъщи и да поиска подкрепление за непрекъснато наблюдение и евентуална атака.

Лойд обърна колата и спря зад мерцедеса. Записа номера, после се обади в полицията и го издиктува, като поиска пълна информация както за колата, така и за собственика. След около три минути получи информацията. FHM 363 — не е глобяван. Регистрирана на името на Ричард Брайън Олдфийлд, 4109 Уиндъмиър, Лос Анджелис, 90036. Не е глобяван, няма криминално досие. Разочарован и изтощен, въпреки че беше поспал, Лойд се прибра вкъщи, като си мислеше как ще се обръсне, ще се изкъпе и ще изпие една кана с кафе.

Пред вратата го посрещна купчина вестници и писма, натрупали се през последните три дни. На първата страница на вчерашния „Ел Ей Таймс“ имаше огромно заглавие:

„Убит полицай в Малибу“. Отстрани беше добавено: „Смърт чрез екзекуция за лейтенант от ПУЛА“.

Лойд срита вестниците настрани и отключи вратата. Веднага видя прихванатите с кламер листчета от бележник на пода. Взе ги и прочете:

„От Дъч.

Прочети веднага.

Л., къде изчезна? Криеш ли се? Мислех, че си обърнал нова страница. Аз съм твоята свръзка и ти трябваше да ми се обаждаш всеки ден, забрави ли? Следващата информация идва направо от Гафани. Ще оставя добрите новини за накрая.

— Марти Берген е обявен за издирване — все още нищо.

— Издадена заповед за обиск в «Биг Ориндж Инсайдър» — резултат — нулев. Онова пънкарче е унищожило всичко от бюрото на М. Б. след твоето последно посещение. Заплашва, че ще заведе дело срещу «бруталността на полицията».

— Разпитите в зоната на убийството не доведоха до нищо.

— Получената по телефона информация за Кристи — засега пълни глупости. (Не са се появили очевидци.)

— Кръвта по тротоара — със сигурност на Кристи.

— На плажа е намерена още една част от черепа и един сплескан куршум (357 с тефлонов връх). Това, плюс доклада на съдебния лекар «смърт, причинена от нарушение на мозъчните функции вследствие на стрелба от упор», показва, че Кристи е бил убит със собствения си пистолет.

— Нощният дежурен он Сакраменто се обади (прочел за убийството на Кристи във вестниците) и каза, че Кристи се обадил около 8,30 във вечерта на убийството и поискал информация за притежателя на някаква кола. Тя дала информацията, но не си спомня нито името на човека, нито номера и марката на колата. Интересно, защото според съдебния лекар убийството е станало горе-долу по това време.

— Следобеда в деня на смъртта си Кристи е бил видян при досиетата в офисите на Авоноко. Казал на секретарката, че има среща с «голям играч» на плажа същата вечер. Когато секретарката попитала за какво, той млъкнал. Тя каза, че изглеждал развълнуван и бил в приповдигнато настроение.

— Разпитите от Вътрешния контрол — Роландо — чист; Кайзер, Тъкър, Мъри — под наблюдение, изглеждат чисти.

— Много важно!!! — докато полицаите от Вътрешния контрол правели проверка на полицаите в Джуниър Мис Козметикс, пазачът се опитал да избяга. Той е заловен и задържан (за притежаване на марихуана). Гафани е убеден, че знае нещо. Този човек искаше да разговаря с теб (Хюбърт Дъглас, 39-годишен) и каза, че си бил «спокоен», когато си го задържал преди години. Ще разговаря само с теб. Ела веднага (по заповед на Гафани), докато Дъглас не се е измъкнал под гаранция.

Обади ми се.“

Лойд нито се обръсна, нито си взе душ, нито се преоблече. Отиде направо в един магазин за алкохол. Доколкото си спомняше, Хюбърт Дъглас беше върл почитател на уискито. Една бутилка „Джак Даниълс“ щеше да успокои душата му и да развърже езика му. Като купи бутилката, той подкара бясно към Паркър Сентър.

Хюбърт Дъглас беше затворен в една килия за разпити точно до кабинета на Гафани. Лойд погледна през прозорчето и видя, че той беше седнал на една маса срещу капитана и беше облечен в униформа на пазач със златни еполети и колан. До прозорчето имаше говорител, по който се чуваше как разказва историята за някакъв китайски негодник. Гафани го слушаше с наведена глава и попипваше иглата на вратовръзката си.

Лойд влезе точно когато Дъглас завършваше разказа си, превивайки се от смях, удряйки с ръка по масата с думите:

— Значи така, значи така!

Като видя Лойд, той каза:

— Хопкинс, моят човек!

Стана и протегна ръка. Лойд я пое и каза:

— Здравей, Хюбърт. Добре ли се отнасят с теб колегите ми?

Дъглас кимна с глава към Гафани, който вдигна поглед и изгледа злобно Лойд.

— Този шегаджия не престава да ми задава въпроси. Аз му казвам, че ще говоря само с теб, а той ми разправя, че не могат да те открият, което означава, че се мотаеш някъде. Знам правата си. Задържан съм вече почти двадесет и четири часа. Преди да изтекат, трябва или да ми предявите обвинение, или да ме пуснете.

Лойд погледна към Гафани, после към Дъглас.

— Грешиш, Хюбърт. Днес е събота. Можем законно да те държим до понеделник сутринта. Седни. Ще дойда да поговоря с теб, след като си кажем няколко думи с капитана.

Гафани стана и последва Лойд навън. Измервайки го от глава до пети с презрителен поглед, той каза:

— Трябва да се обръснеш, а дрехите ти са мръсни. Къде си ходил?

— Разбивах къщи. Какво става с Хюбърт?

Гафани затвори вратата на килията.

— Бях с един помощник в Джуниър Мис Козметикс. Говорехме с Дан Мъри в кабинета му. Тъкмо бяхме разбрали, че Кристи е ровил в досиетата няколко часа преди убийството. Тъй като инстинктът ми подсказваше, че Мъри е чист, споменах за това. Дъглас миеше прозорци в съседната стая. Помощникът ми реши, че изглежда подозрителен и не обича много-много полицаите и го държеше под око. Хукна да бяга, когато разговорът се насочи към досиетата. Помощникът ми го хвана с голяма кесия с трева в джоба. Той знае нещо, Хопкинс. Опитай се да измъкнеш какво е.

Лойд пусна мозъчните си зъбчатки в ход.

— Капитане, споменахте ли на дежурната, която се е обаждала вчера за Кристи, името на Томас Гоф?

— Да. Разговарях лично с нея. Тя каза, че Гоф не било името, което дала на Кристи. Дадох й и номера и описанието на колата на Гоф. Отговорът беше отрицателен. Какво…

Лойд накара капитана да замълчи, като постави ръка на рамото му.

— Дъглас виждал ли е снимките на Гоф?

— Не.

— Тогава ми дайте копия от тях и проверете каква информация има в централния компютър за лице на име Ричард Брайън Олдфийлд — бял мъж, около трийсетте. Адресът му е 4109, Уиндъмиър, Холивуд. Бял мерцедес, номер FHM 363. Не е глобяван, но са ми необходими всички възможни подробности за него.

Гафани кимна, после каза:

— Какво се опитвате да откриете?

— Ще ви кажа, след като разговарям с Дъглас. Ще ми донесете ли сега тези снимки?

Капитанът влезе в кабинета си, а целият му врат беше зачервен. Като се върна при Лойд и му подаде снимките, той просъска:

— Не давайте на Дъглас никакви обещания за снизходителност.

Лойд се усмихна незлобиво на началника си.

— Няма, сър.

Когато Гафани се върна в кабинета си, Лойд влезе в килията и изключи говорителя.

— Нека да се споразумеем — каза той на Хюбърт Дъглас, като постави на масата шишето с уиски.

— Ще ми отговориш на въпросите и ще те освободя. Ако се опиташ да ме будалкаш, ще те предам на Отдела за борба с наркотиците. Кое избираш?

Дъглас сграбчи бутилката и изпи половината от нея на един дъх.

— Приличам ли на глупак, Хопкинс?

— Не, изглеждаш интелигентен, привлекателен и пълен с желание за спасение. Да свършим работата по най-бързия начин. Момчетата от Вътрешния контрол смятат, че знаеш нещо по въпроса за досиетата в Джуниър Мис. Да започнем оттам.

Дъглас се изкашля и обгърна Лойд с алкохолния си дъх.

— Ами ако това, което знам, има нещо общо с някои мои незаконни действия?

— Пак ще те пусна.

— Наистина ли? Честна дума?

— Ако лъжа, да пукна. Говори, Хюбърт.

Дъглас глътна отново и избърса устни.

— Преди около три седмици си пиех пиенето в едно кръчме близо до Джуниър Мис. Някакъв наперен глупак ме заговори и започна да ме разпитва дали ми харесва работата в Джуниър Мис, какви са ми задълженията, дали съм гъст с шефа на охраната и други дивотии от сорта. Купи ми пиене, напорка ме и изчезна. Аз обаче не съм идиот и знаех, че тази среща не е последна.

Дъглас спря за малко и хвана бутилката. Лойд му я измъкна от ръката, преди да я вдигне към устата си. Като постави снимките на масата, той каза:

— Този ли беше?

Дъглас погледна снимките и се усмихна до уши.

— Правилно. Това е оня глупак. В какви говна се е забъркал?

— Няма значение. Довърши си разказа.

Дъглас хвърли един тъжен поглед на шишето и продължи:

— Бях прав. Глупакът се появи още на следващата вечер и ми предложи дрога. Ударихме си по една в кенефа, а после той започна да говори за някакъв голям тарикат, негов приятел, как оня бил луд на тема данни, знаеш, луд да научи всичко за скапания живот на другите хора. Загряваш ли?

— Загрявам — каза Лойд.

— Каза ли ти името на мъжа? Описа ли го? Каза ли, че оня е негов полубрат?

Дъглас поклати глава.

— Копелето дори не ми каза собственото си скапано име, да не говорим за това на скапания си приятел. Обаче тогава предложи един бон и два грама чиста дрога за ксерокопия на всички досиета. Казах му, че това ще отнеме време, че ще трябва да ги копирам две по две, и то тайно. Значи когато Мъри и другите ги няма. Този глупак ми се обади в бара, за да…

Лойд го прекъсна:

— Даде ли ти адрес или телефонен номер, на който да го търсиш?

— Не, по дяволите! Непрекъснато се наричаше „доказан параноик“ и каза, че покрива следите си даже когато пикае, за да бъде във форма. Дори не искаше да ми се обажда в моята бърлога; трябваше да е непременно в бара. Така или иначе, уговорихме сделката за миналата седмица, за вторник или сряда вечерта и, човече, беше абсолютно странна работа. Пусни ми шишето, приятел, много съм жаден.

Лойд му побутна бутилката.

— Разкажи ми за сделката. Бавно и с подробности.

Дъглас изгълта половината от останалото уиски.

— Правилно. Така или иначе, аз наблюдавах глупака и ми се струваше, че нещо му хлопа дъската. Разбираш ли, той беше от ония, които наричат нервни и напрегнати. Насрочихме срещата за Николс Кениън Парк, през нощта. Глупакът се появи в малката си жълта кола и беше припотен, разтреперан и с изцъклени очи и изобщо приличаше на умиращо куче, което обаче иска да захапе някого, преди да пукне. Непрекъснато се попипваше, като че ли не знаеше къде да си сложи ръцете, и не преставаше да дрънка разни расистки идиотщини. Хопкинс, тоя кретен приличаше на самата шибана смърт. Аз му дадох досиетата, а той ми даде мангизите и дрогата и аз се изпарих за нула време. Не знам какво е направил тоя кретен, но не бих си дал зор да го залавям, защото нито едно човешко същество не може да изглежда така и да оживее. Бил съм във Виетнам, Хопкинс. Видял съм достатъчно от смъртта. Тоя кретен изглеждаше по-лошо и от прежълтелите смъртници, които се виждаха там. Той беше самата смърт, забучена на кол.

Лойд остави потока от думи да проникне в съзнанието му и разбра, че те потвърждаваха шоуто на ужасите, което Томас Гоф беше направил на Мелбърн Авеню, както може би и убийството на Хауард Кристи; от друга страна обаче, това някак си противоречеше на роднинското съперничество на Ричард Олдфийлд с Гоф. Лойд каза:

— Изчезвай, Хюбърт. Заслужи си го — и излезе в коридора.

Край него мина една секретарка и каза:

— Капитан Гафани отиде на обяд, сержант. Остави отговора на вашето запитване при дежурния полицай.

Лойд благодари на жената и небрежно се вмъкна в кабинета на Гафани. На бюрото му имаше найлонова торбичка с марихуана и прикачено към нея етикетче с номер на доказателствения материал. Той отлепи етикетчето и го пъхна в джоба си, после взе торбичката, отвори прозореца и я изхвърли на улицата, където падна в каросерията на един преминаващ пикап.

— Подпомагайте местната полиция — извика той. В отговор чу само шума на преминаващите коли, върна се в килията за разпити и вдигна палец срещу Хюбърт. Дъглас се ухили и вдигна празната бутилка за довиждане.

Лойд взе асансьора до първия етаж и отиде до информацията. Дежурният полицай огледа внимателно облеклото му и му подаде лист хартия. Лойд се облегна на бюрото и прочете:

„Дата на раждане: 30.06.1953; регистрационен номер на шофьорската книжка 1679143, изд. 7.1969, не е задържан, не е глобяван, абсолютно чист.

Ф. Г.“

Безименни звънчета дръннаха в главата на Лойд. Замисли се защо и в един момент източникът на объркването изплува: Томас Гоф беше роден, отгледан и пратен в затвора в щата Ню Йорк. Психиатричният доклад на Хавиланд показваше, че двамата с Ричард Олдфийлд са били отгледани заедно от майка си — вероятно в Ню Йорк. Тази компютърна информация обаче показваше, че Ричард Олдфийлд е роден в Лос Анджелис. Освен това шофьорската книжка на Олдфийлд е била издадена, когато е бил около шестнайсетгодишен, което намекваше, че беше живял в Лос Анджелис доста дълго време.

Лойд грабна телефона и набра Дъч.

— На телефона капитан Пелц.

— Аз съм, Дъч. Зает ли си?

— Къде беше, по дяволите? Получи ли бележката ми?

— Да, получих я. Виж какво, имам нужда от помощта ти. Трябват ми двама човека да наблюдават едно жилище близо до Холивуд Боул. Трябва да е много чисто изпипано — нищо, което да накара наблюдаваните да се усъмнят. Все още не искам да арестувам тоя приятел; искам само да знам какво прави.

— Тоя приятел? Кой, по дяволите, е тоя приятел?

— Ще ти разкажа за него, когато те видя. Можеш ли да дойдеш вкъщи след около час? Искам да се преоблека в цивилни дрехи.

Дъч въздъхна.

— След половин час имам една среща. Нека да е след два часа.

Лойд също въздъхна.

— Дадено.

Докато караше към къщи, звънчетата в главата му оформиха картината на случая и оттам изплува фигурата на мъж, който можеше да бъде, но можеше и да не бъде Ричард Олдфийлд; един мъж, който се опитваше да манипулира хора със склонност към насилие, за да постигне собствените си цели, които за момента, изглежда, бяха да се прикрият следите на евентуален повод за изнудване. Факт: Джак Хързог беше откраднал шест досиета, с цел да оневини Марти Берген и беше казал на приятелката си, че е „наистина уплашен“, преди да изчезне да бъде убит да извърши самоубийство. Берген беше решил, че този начин да бъде оневинен е абсурден, и беше унищожил статиите, вдъхновени от досиетата. И все пак Томас Гоф и или неговият все още неизвестен „туз“, „голям тарикат“, помощник партньор бяха използвали информацията на ПУЛА, за да заобиколят хитро капитан Дан Мъри и да измъкнат поверителна информация от подчинения му Хюбърт Дъглас, бяха убили лейтенант Хауард Кристи вероятно защото оня беше отказал да предаде досиетата или беше поискал прекалено много пари. Тази линия на разсъждения беше напълно разумна и подкрепена с доказателства.

Но тя противоречеше на шестото му чувство по отношение на Томас Гоф. Гоф се беше вманиачил на тема „41-калибров револвер“. Беше го използвал при убийствата в магазина за алкохол — престъпление, мотивът за което все още не беше известен; беше стрелял с него по Лойд и не беше успял само заради еднократното му зареждане. И все пак… Хауард Кристи беше убит със собствения си пистолет. Гоф, ако се предположи, че той е бил убиецът, се беше въздържал от прекомерно насилие в момент на стрес, беше сграбчил пистолета на ченгето и го беше застрелял с него. Не се връзваше. Работата с Кристи носеше белезите на работа на новак, на някой, който беше успял да убеди ченгето шеф на охраната, че е безопасен, а това не можеше да бъде трескавият, замаян от наркотика Гоф.

Оставаха четирима вероятни заподозрени — Хързог, Хавиланд, Берген и Олдфийлд. Първите трима изглеждаха абсурдни: Хързог почти сто процента беше мъртъв; Хавиланд беше случайна връзка в цялата история и нямаше никакви мотиви; Берген беше сълзлив, обхванат от угризения пияница. Оставаше само Олдфийлд, но и при този вариант имаше много нелогични моменти.

Кръвната му връзка с Томас Гоф беше, разбира се, ключовият момент. И все пак свидетелските показания говореха, че Гоф е бил доминиран от неизвестния си партньор, докато психологическата характеристика на Хавиланд за Олдфийлд го описваше като подчинен на Гоф. А фактът, че страшно приличаше на Гоф, но все още се разхождаше свободно по улиците, означаваше, че е невинен. Ако той беше съучастникът на Гоф, щеше да знае, че всяко ченге в Южна Калифорния издирва огледалния му образ. Нямаше да се мотае насам-натам и да привиква в жилището си съблазнителни сестрички.

Лойд зави на юг по крайбрежната магистрала и разбра, че звънчетата в главата му започваха да хващат верния тон. Имаше си работа с двама убийци, двама души, чиито вътрешни подтици бяха довели до апокалипсис.