Джеймс Елрой
Защото нощта… (18)

18

В зрителното поле на Лунатика се врязаха смеещи се гласове и изблик на светлина и премрежиха с цветовете на дъгата инфрачервения образ на Лойд Хопкинс, който се беше протегнал на предната седалка на колата. Лунатика остави бинокъла, с който наблюдаваше, и се усмихна.

— Здравей, Шери! Здравей, Ричард! — каза той.

Шери се изхили.

— Здравей, Лойд!

Униформата й беше с един номер по-малка и изглеждаше така, сякаш щеше да се пръсне по шевовете при всяко по-рязко движение. Тя смръкна още веднъж от тампончето, напоено с мускус, и отново се изкикоти. Хавиланд се усмихна. Надрусана до козирката.

Измери с поглед главния си герой.

Олдфийлд стоеше с гръб към заключената врата и позата му напомняше на Доктора статуя на средновековен боец, който се опитва да се пребори с демоните, без да знае, че те са населили самата му същност. Снощи Хавиланд му се беше обадил в къщата му в Малибу и го беше надъхал за предстоящото представление, шепнейки смъртни стихове в ухото му, докато почистваше кръвта от седалките на волвото си. Рецитацията беше оказала успокояващо въздействие и върху двамата. А сега Ричард Олдфийлд беше една готова да избухне атомна бомба.

Шери се разсмя и разкопча най-горното копче на униформената си блуза. Олдфийлд застана в средата на дневната и каза:

— Готова ли си?

Шери се изхили. Хавиланд усети в смеха й следи от сценична треска. Отиде до Олдфийлд и сложи ръка на рамото му.

— Изчакай малко, Шери. Искам да поговоря с партньора ти насаме.

Шери кимна и изхлузи обувките си. Докторът заведе Олдфийлд в спалнята и махна с ръка към новата мебелировка.

— Не е ли прекрасно, Ричард? Един от твоите колеги от групата ми помогна да подредим тук, докато ти си почиваше.

Олдфийлд хвърли поглед на белите кадифени завеси, които покриваха прозорците; матракът беше свален от леглото и беше поставен на средата на стаята, покрит със светлосини копринени чаршафи; на един триножник беше поставена кинокамера, насочена надолу. Той преглътна с мъка и прошепна:

— Моля ви, доведете ме до края.

Хавиланд го прегърна и докосна с устни ухото му.

— Да. Ти ми помогна снощи, Ричард. Аз се страхувах. Ти ми помогна да преодолея този страх, така както аз направих същото за теб. Само още едно нещо. Когато тя те насилва, мисли за цялото насилие, което е трябвало да изтърпиш от твоята гувернантка като дете. Овладей желанията си до последния момент. А сега почакай тук.

Докторът се върна в дневната. Шери Шридър седеше на дивана и беше разкопчала всички копчета на блузата си.

— Не знаех дали трябва да се съблека — каза тя.

Хавиланд седна до нея и каза:

— Още не. Закопчай се, докато ти давам указанията. Постави ръка на коляното й, докато тя се закопчаваше.

— Това, което ще снимаме, е вариант на изтърканата история за медицинската сестра. Нали знаеш, сестрите се смятат за много опитни, защото знаят много за човешкото тяло.

Шери се разсмя. Хавиланд забеляза, че вече не е толкова нервна. Като стисна леко коляното й, той продължи:

— Този вариант предполага сестрата да набие момчето, което в случая е Ричард — всъщност мъжа — и после така да се възбуди, че да поиска да го прелъсти. Това, което искам от теб, е да смъкнеш панталоните на Ричард и да го набиеш яко, много яко, а после да направиш възможно най-прелъстителния стриптийз, на който си способна. След това ще ви дам по-конкретни инструкции какво да правите. Разбра ли?

Шери потърка очи.

— Когато бях малка, играех тенис. Имам силен бекхенд.

Тя се разсмя и закри устата си с ръка.

— Ричард наистина е много готин. А къде е операторът?

— Ами… — каза Хавиланд, — ще бъда откровен — не можех да си го позволя, така че ще снимам аз. Вие с Ричард ми излязохте доста скъпо и за да компенсирам разходите, ще застана сам зад камерата. Аз…

Шери закачливо мушна Доктора в ребрата с пръст.

— Добре, Лойд, както казва Гари Гилмор: „Хайде да се залавяме за работа“.

Влязоха в спалнята. Олдфийлд се беше проснал по гръб на леглото, напълно облечен. Хавиланд застана зад камерата и настрои обектива и ъгъла на триножника така, че да хване добре матрака. Прокашля се и каза:

— Тъй като този филм няма да е озвучен, говорете каквото си искате, но тихо. Не искам да пречим на съседите.

Включи камерата и се заслуша в бръмченето на филма.

— Шери, знаеш какво да правиш. Ричард, съобразявай се с Шери, но гледай да си държиш главата към по-близкия край на матрака, така че да мога да снимам и от близък план. Окей — действие!

Шери седна на ръба на матрака с лице към камерата. Протегна крака пред себе си. Потупа скута си и каза:

— Хайде, лошо момче.

Олдфийлд се подчини, стана прав, разхлаби колана си и легна на скута на Шери, като постави бедрата си точно над коленете й.

— Лошо, лошо момче — каза тя и смъкна панталоните и долните му гащи.

— Лошо, лошо момче.

Хавиланд настрои обектива за близък план точно когато първият шамар на Шери удари голата плът. Олдфийлд направи гримаса.

— По-силно, Шери — каза Докторът.

Шери удвои усилията си, като при всеки удар ръмжеше:

— Лошо, лошо момче.

През обектива се виждаше как при всеки удар очите на Олдфийлд се присвиват. Хавиланд изсъска:

— По-силно, Шери, по-силно. Припомни си своя бекхенд.

— Лошо, лошо момче!

Шери стовари ръката си с пълна сила. Очите на Олдфийлд се оцъклиха и около устата му излезе пяна. Хавиланд се дръпна от камерата и видя по задника на Олдфийлд червени петна.

— Лошо, лошо, лошо, лошо момче!

— Стоп!

Докторът се стресна от собствения си вик.

— Стоп — повтори той меко.

— Кадърът е готов. Ричард, иди да изчакаш в антрето. Шери, слез от матрака и направи стриптийза.

Актьорите се подчиниха. Олдфийлд се изправи на крака и придърпа панталоните си, без да поглежда към Шери. Шери мачкаше зачервената си ръка. Когато Ричард излезе, Хавиланд каза:

— Бъди колкото се може по-секси — и вдигна камерата.

— Давай — каза той.

Шери Шридър започна да се съблича. Свали блузата си и я хвърли на пода, после дръпна ципа на полата. Освободи се от нея, измърмори „по дяволите“, после се овладя и направи муцунка пред камерата. Измъкна се от полата и я завъртя над главата си. После я захвърли, разкопча сутиена си и събу чорапите и бикините си. Вече гола, тя направи няколко движения, които накараха гърдите й да се разлюлеят в различни посоки. Цялата настръхнала, тя рецитираше беззвучно някакви стихове, като едновременно с това се опитваше да се цупи. Докторът хвана близък план и си помисли, че различава думите на „Зелена врата“.

— Стоп!

Докторът отново се стресна от гласа си.

— Легни, Шери — каза той.

— Ричард, сега можеш да влезеш.

Олдфийлд влезе в стаята гол, като прикриваше с ръце половите си органи. Хавиланд му посочи леглото, после изключи камерата и провери филма. Той трябваше да се изгори. Насочи камерата към матрака и двете фигури върху него, после застопори триножника и каза:

— Малко съм срамежлив, така че ще ви оставя да правите това, което ви идва отвътре. Ще се върна да видя какво става след няколко минути.

Шери се разсмя, а Олдфийлд потрепна. Хавиланд включи камерата на автоматично записване и излезе от стаята. Мушна бинокъла в един процеп между завесите и видя как играе най-добрият му актьор.

Лойд Хопкинс, който беше налапал въдицата докрай, все още седеше в колата си и хвърляше убийствени погледи към къщата. Споменаването на незаконни претърсвания в досието му не бяха напразни — той беше готов да извърши престъпление, за да разкрие друго. Той беше една лицемерна змия, и при това страхлива — не смееше да атакува заподозрения, за да не застраши живота на русата кукла в спалнята. Хавиланд видя как се прозява и се протяга, без да изпуска от поглед къщата. И най-малкото движение беше като лазерен лъч, който прорязваше бездната от детството.

Докторът погледна часовника си и видя, че бяха изминали десет минути. Влезе в спалнята. Шери и Ричард лежаха в двата края на матрака. Той изключи камерата и се вгледа в изпълнителите си. Шери се беше подпряла на лакът, а другата й ръка беше на гърдите й. Ричард лежеше неподвижно, със затворени очи.

— Направихме го нежно — каза Шери.

— Мисля, че добре го изиграхме. Ричард не можеше, нали разбирате, но си мисля, че все пак изглеждаше добре. Ако желаете, можем да го направим отново с нещо по̀ така.

Хавиланд отиде до гардероба, мушна ръката си вътре и извади голяма ролка лейкопласт.

— Не, това е достатъчно, но искам няколко кадъра с дрехите. Можете да се облечете.

— Наистина ли?

— Да. Ще ви дам останалите пари след малко.

Ричард отвори очи, като чу това. Той стана, протегна се, после вдигна панталоните и ризата си и взе ролката от ръката на Доктора.

— Благодаря ви, че ме доведохте до края — каза той.

Хавиланд го погледна в очите и видя, че те се бяха смразили от ярост. Той фокусира камерата върху Шери и я включи. Шери се закопча и каза:

— Лойд, може ли да свършим по-бързо? Има едно парти в единайсет и половина и след като не се забавихме колкото очаквах, бих искала да отида там.

Хавиланд кимна в знак на съгласие и нагласи окуляра така, че лицето на Шери се виждаше в много близък план.

— Давай, Ричард — каза той.

Окулярът притъмня, когато Ричард Олдфийлд се хвърли отвъд границата. Чу се силен писък, който се превърна в хъркане; двете сблъскали се тела оформиха стена пред окото на камерата. Лунатика се опита да фокусира отново, после се отказа. Ричард прикова Шери на пода с колене, като с едната ръка държеше главата й, а с другата залепи лейкопласта на устата и носа й. Когато свърши и пристъпът на въздух беше спрян, той се изправи и започна да наблюдава как лицето й става първо червено, после посинява, а ръцете и краката й се отпускат. Скоро цялото й тяло се задъхваше — гръдният й кош се повдигаше нагоре в смъртен спазъм.

Олдфийлд коленичи и започна да бъхти умиращото тяло ту с дясната, ту с лявата ръка, по корема и по гръдния кош, докато то престана да се съпротивлява, разтърсено от последната конвулсия на задушаването. Хлипайки, той стана с треперещи крака и видя Доктора, с камера на рамо, който се навежда и отлепя бинта от лицето на Шери Шридър.

— Спокойно, Ричард, няма нищо, Ричард.

Лунатика държеше револвер със заглушител. Ричард го взе и погледна към лицето на мъртвата жена, което беше покрито с прозрачна найлонова възглавничка.

— Давай, Ричард, Давай!

Камерата забръмча и се приближи. Олдфийлд спусна дулото към възглавничката и натисна спусъка. Чу се глухо пукане, после свистенето на въздуха, излизащ от възглавничката, а после възглавничката се обагри в кървавочервено.

— Да, Ричард, да, Ричард, точно така, Ричард.

Лунатика махна окуляра от окото си и закрепи камерата.

Взе пистолета от ръката на Ричард и отвори цилиндъра, за да изтърси на пода гилзата. Виенското колело в Бронкс се превърна във въртяща се коркова дъска. Взе от джоба си два патрона и ги постави в барабана, после го затвори и го завъртя.

Ричард Олдфийлд стоеше със зяпнала уста и се поклащаше леко в такта на някаква музика, която само той чуваше. Лунатика извади от джоба си една бейзболна шапка и значката на Хауард Кристи, постави шапката на главата на Ричард, а значката — на сакото му. Сложи камерата обратно на триножника, снима отблизо значката, шапката и лицето на Ричард. Като си мислеше за Линда Уилхайт и за разпилени шахматни фигури, той вдигна пистолета от пода и го постави в дясната ръка на Ричард. Върна се обратно зад камерата и каза:

— Сега чувстваш ли се пълноценен, Ричард?

— Да — каза Ричард.

— Обясни ми как се чувстваш.

— Чувствам се така, сякаш съм покорил миналото си, преминал съм през всички зелени врати и ме очаква единствено спокойствието.

— Готов ли си да направиш още една крачка напред заради мен? Това ще помогне на една красива жена да се справи с кошмарите си.

— Да. За какво става въпрос?

— Пъхни пистолета в устата си и дръпни два пъти спусъка.

Ричард се подчини, без да задава въпроси. Пистолетът изщрака напразно. Лунатика успя да заснеме тези прекрасни моменти, после изтича в дневната и погледна през прозореца през кървавочервения бинокъл. Лойд Хопкинс беше заспал с подпряна на стъклото глава.