Джеймс Елрой
Защото нощта… (2)

2

Сержант Лойд Хопкинс се беше вторачил в своя най-добър приятел и наставник капитан Артър Пелц, който седеше зад бюрото му, и се чудеше кога Холандецът ще приключи най-после с предисловията и ще стигне до причината, която го беше довела тук. Всичко вече беше обсъдено — като се започне от малката футболна лига на ПУЛА^[1] и се стигне до последните бюлетини за грабежите. Лойд знаеше, че откакто Джанис и момичетата го бяха напуснали, Дъч трябваше да търси начини да започне разговора. Никога, когато искаше нещо, не можеше да започне направо. Семейните проблеми винаги бяха служили за разчупване на леда, но сега, когато Лойд нямаше семейство, Дъч се опитваше да постави нещата на равни начала по заобиколни пътища. Лойд стана нетърпелив, като същевременно го беше срам от това, и погледна през прозореца към двора, където нощният патрул форсираше колите, после каза:

— Изглеждаш угрижен, Дъч^[2]. Кажи ми какво има и ще ти помогна.

Дъч остави кварцовата подпора за книги, с която си играеше.

— Джънгъл Джак Хързог. Говори ли ти нещо?

Лойд поклати глава:

— Не.

Дъч му подаде една кафява папка и каза:

— Полицай Джейкъб Хързог, възраст тридесет и четири. Идеален и невероятно смел полицай. Имаше вид на негодник. Работил е в метрото, в разузнавателния отдел, работил е самостоятелно към нравствените отдели из целия град. Три награди за проявена смелост. Известен като „Алхимика“, тъй като беше в състояние да промени вида си до пълна неузнаваемост. Можеше да се преправи на недъгав старец, на пиян моряк, на педераст, на отрепка — каквото се сетиш.

Лойд втренчи поглед:

— И?

— И от него няма и следа от три седмици. Спомняш ли си Марти Берген? „Старият мошеник“?

— Знам, че двама тарикати направиха партньора му на кайма с един десеткалибров пистолет и Берген хвърли оръжието си и си плю на петите. Знам още, че беше изправен пред съда за проява на страхливост при престрелка и го изритаха от отдела. Знам, че публикуваше някакви разкази, докато работеше за Холенбек, и че съчинява антиполицейски дивотии за „Биг Ориндж Инсайдър“, откакто е уволнен. Какво общо има той с това?

Дъч посочи папката.

— Берген е бил най-добрият приятел на Хързог. Хързог го защити на процеса, вдигна голяма пушилка и предизвикваше отдела да го уволни. Самият шеф го прехвърли от работа на терен на административна длъжност — служител в „Личен състав“. Но Джънгъл Джак беше прекалено добър, за да бъде пратен да пасе. После работеше под прикритие по заповед на половината от командирите на отделения за борба с порока в този район на града. През последните няколко месеца е бил тук, в Холивуд. Началник му беше Уолт Пъркинс, той му и плащаше от специалния фонд за доносници, за да залавя нападатели на магазини за алкохол. Джак ги спипваше дори там, където момчетата на Уолт не можеха и да припарят до вратата, без да бъдат разпознати.

Лойд взе папката и я сложи във вътрешния си джоб.

— Някакъв доклад за това, че е изчезнал? Семейство? Приятели?

— Нищо подобно, Лойд. Хързог беше заклет самотник. Никакво семейство, с изключение на престарелия му баща. Хазяинът му не го е виждал повече от месец. Не се е появявал нито тук, нито в отдела си в града.

— Алкохол? Наркотици? Курви?

Дъч въздъхна.

— Бих казал, че той е това, което ти би нарекъл аскетичен интелектуалец. А на отдела, изглежда, не му пука — Уолт и аз бяхме първите, които изобщо забелязаха отсъствието му. Откакто Берген е бил уволнен, той се е държал доста отвратително.

Лойд въздъхна.

— Когато говориш за Хързог, използваш минало време, Дъч. Мислиш, че е мъртъв?

— Да. Не си ли и ти на това мнение?

Отговорът на Лойд беше прекъснат от викове, идващи от общата стая долу. По коридора се чуха стъпки и няколко секунди по-късно един униформен полицай показа глава през вратата.

— Нападение на магазин за алкохол на „Сънсет“ и „Уилтън“, шефе. Трима души са застреляни.

Лойд изтръпна, обливаха го ту горещи, ту студени вълни.

— Тръгвам — каза той.