Джеймс Елрой
Защото нощта… (24)

24

Лунатика седеше пред командния пулт за запис в „Утробата на плажа“ и слушаше разговора на Линда Уилхайт и Ричард Олдфийлд в спалня номер три. Невероятната точност на съдбата му беше приела иронични оттенъци. Фактът, че Линда изкрещя „Хопкинс“ и носеше пистолет в чантичката си, беше мълчаливо признание, че гениалното ченге беше разбрало истината същия ден, когато той беше направил пробив в бездната от детството. Ричард беше проиграл шанса му да убие Хопкинс, а спомагателният му план да доведе Линда до ръба с помощта на филма и да я накара тя самата да извърши убийството беше рикоширал обратно. След двадесет и седем години, отдадени на освобождаване от собствения си ужас чрез другите, всичко се беше струпало върху него. Беше се докопал до наследството на баща си и беше получил пълна независимост, но заедно с това беше дошъл и краят на играта. Бог беше злобен шегаджия, въоръжен с един тъп инструмент, наречен ирония.

Хавиланд се облегна назад на стола, който по-рано заемаше Томас Гоф, и усети как една съзнателна версия на съня му го разкъсва на две части. Лявата му страна си представяше въртящи се коркови маси, докато дясната чуваше звуците от спалнята, където Ричард охраняваше предмета на корковите му фантазии. Скоро дойде изтощението. Въртенето на корковата дъска взе връх, докато думите продължаваха да се леят като неясна музика.

— … защо ме зяпате така?

— Докторът каза да ви наблюдавам.

— Всичко, което ви каже ли правите?

— Да. Защо ми правите кисели физиономии? Държа се добре с вас.

— Защото Докторът каза да се държите добре? Не, не ми отговаряйте, това ще ме накара да ви мразя още повече. За ваша информация — инжектирането на наркотик и отвличането не са добронамерени действия. Така ли е?

— Да. Не. Вие сте много красива.

— Господи. Този филм истински ли беше? Искам да кажа, първо беше онзи ужасен епизод, а после — вие в близък план. Слушайте, вие ли сте Томас Гоф?

— Казах ви, че се казвам Ричард.

— Добре, но какво ще ми отговорите за филма? Истински ли беше? Майка ми беше убита по този начин, с възглавничка и пистолет. Да не би филмът да е част от налудничавия план на гуруто по отношение на мен?

— Какъв филм?

— Господи, надрусан ли сте? Искам да кажа, освен че сте луд?

— Докторът ми дава транквиланти и антидепресанти. По рецепта. Той е лекар, така че всичко е законно и не е лошо.

— Не е лошо? Хавиланд е добрият Чичо Доктор? Не, не ми отговаряйте, знам, че е способен на всичко. Няма да ви позволя да ме нараните, да знаете това. Никога. Никога.

— Аз не искам да ви нараня.

— Господи, говорите като Питър Лори. А хрумва ли ви, че не съм уплашена?

— Да. Не. Не!

— Първият отговор винаги е най-честният, Ричард. Ако вие или оня психопат долу се опитате да ме нараните, ще ритам и ще хапя, и ще драскам, и ще плисна киселина в очите ви. Аз…

— Не искам да ви нараня! Аз вече свърших тази работа! Не беше хубаво!

— В-в-вие… вие искате да кажете, че сте наранили други жени?

— Да! Не! Искам да кажа, че те ме нараниха. Мен! Мен! Мен! Мен! Мен.

— Кой ви нарани? За какво говорите?

— Не. Докторът каза, че трябва да говоря с вас, но само за хубави неща.

— Хубави неща? Добре, нека да сменим темата. Искам да ви задам един въпрос. Наистина ли вярвате, че тези свръхразвити мускули привличат жените?

— Не. Да. Да!

— Първи отговор, Ричард, и си прав. Като види една жена мъж като вас, си мисли: „Тоя тип е толкова неуверен, че прекарва по три часа на ден в гимнастическия салон с всички ония педеруги и нарцисисти, за да си оформи външността, така че да не разбера колко уплашен е всъщност“. Имам любовник, който е по-голям от вас и вероятно почти толкова силен, но по корема и бедрата му има малко тлъстинка. И това ми харесва. Знаете ли защо? Защото той живее в реалния свят и го прави добре, и няма време да се помпа. Така че не си мислете, че мускулите ви ме впечатляват.

— Тт-те са за защита.

— От хората, които ви нараняват? От жените, които ви нараняват?

— Да.

— Аха, истината излезе наяве. Нека веднага ви изясня нещо. Не мускулите, а умът дирижира света. Ето защо един мошеник като Хавиланд може да превърне в роб голям и силен човек като вас. Хората се защитават с любовта си, не с мускули. Някой, вероятно някоя жена, ви е наранила много дълбоко. Тя не го е направила с мускулите си, защото няма такива. Не можете да си отмъстите на хората, като ги удряте така, както са ударили вас, защото хората, които са ви наранили, печелят — като ви превръщат в свое подобие. Не загрявате ли това?

— Не. С Доктор Джон е различно. Той ме доведе отвъд границата.

— Коя е вашата граница?

— Не!

— Да наранявате жени? Не можете да ме нараните, защото аз съм по-умна от вас и по-силна от вас, и освен това този мошеник долу ви е казал да не правите това. Някаква идиотска граница. Роб на един побъркан психоаналитик, който ще свърши в лудницата на затвора „Камарило“ с доживотна присъда. Кой ще ви защитава, когато той навлече усмирителната риза и суче бебешка храна от биберон?

— Не! Не! Не, не, не. Не.

— Да, Ричард. Да. И освен това колко граници имате? Една? Две? Три? Не ми изглеждате преситен. Говорим за границите на стария мошеник, Ричард. Почти ми се иска да ме насилиш, за да разбера, че имаш смелостта да не се подчиниш на господаря си.

— Какво ви кара да мислите, че сте толкова умна и силна?

— Не зная. Знаеш ли, че не се плаша от теб?

— Да.

— Значи това е твоят отговор.

— Какво ще направите, ако ви нараня?

— Ще се защитавам. Ще гледам как се нахвърляте върху мен и как губите.

— Докторът казва, че сте проститутка. Проститутките са нещо лошо.

— Почти познахте, но сбъркахте с няколко дни. Зарязах занаята. Престанах. Престанах. И вие можете да го направите. Можете да излезете през тази врата и да махнете на Доктора за сбогом, а той ще бъде ужасен, защото без вас е просто още един лайнар от Лос Анджелис, който няма къде да си закачи шапката. Помислете за това. Ще се опитам да поспя, а вие помислете за това.

Лунатика се събуди и веднага разбра, че корковият му сън е унищожил музиката на гласовете от спалня номер три. Погледна пулта и видя, че е забравил да включи на запис, после чу по говорителите тихо хлипане на мъж и си представи Ричард, разочарован от забраната му да не закача курвата.

Ричард беше закъснял с един ден. Линда беше негова. Сутринта щеше да я жертва в памет на баща си. Ще сложи край на играта по собствени правила.