Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лойд Хопкинс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Because the Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Корекция
sonnni (2012 г.)
Форматиране
Xesiona (2012 г.)

Издание:

Джеймс Елрой. Защото нощта…

ИК „Петриков“, София, 1998

Американска. Първо издание

Коректор: Росица Николова

ISBN: 954-441-024-4

История

  1. — Добавяне

15

След като се поздравиха и се ръкуваха, Линда Уилхайт зае мястото си срещу Доктора и започна да говори. Хавиланд разбра, че до слуха му достига някакъв объркан самоанализ, и изключи захранването на съзнателното слушане, включи на автопилот и това му позволи да противопостави красотата на Линда на единственото по-важно нещо в живота си: да мисли една стъпка преди Лойд Хопкинс.

Тъй като и двамата бяха гении, Лунатика трябваше да включи умствения си двигател на максимална мощност, за да открие недостатъците в логическото развитие на своята игра. Макар че физически се беше концентрирал върху Линда, мисълта му беше заета с единственото слабо място в играта, която водеше: Джънгъл Джак Хързог.

Тяхната връзка се основаваше на взаимно уважение — искрено от страна на Хързог и престорено от страна на Доктора. Алхимика беше класически психиатричен прототип — търсачът на истината, който се свива в пашкула на разума си, щом се окаже изправен пред мъчителните истини за самия себе си. Така че Докторът си беше поиграл с неговите жалки фантазии да използва крадените досиета, за да създаде недоверие в ПУЛА и по този начин да оневини приятеля си Марти Берген, като същевременно подсилваше привързаността му към един човек, чиято страхливост той ненавиждаше. Накрая истината беше станала прекалено силна и Хързог беше изпаднал в крайна депресия, подхранвана от мъжествен срам. Гоф беше изчистил апартамента му от следи малко след като беше изчезнал, но въпреки че шансовете да е оставил досиетата или да се е свързал с Берген или ПУЛА бяха огромни, новопридобитото усещане за срам би го възпряло. И все пак Хопкинс беше свързал Хързог с покойния Томас Гоф, въпреки че не беше споменал за липсващите досиета. Това представляваше потенциална опасност, макар че Хързог не знаеше нищо за тежкото криминално минало на Гоф. Сега най-важната част от играта за Доктора беше да убеди Хопкинс, че прикрива някого, който е близък на Гоф; че го измъчва етична дилема. Щеше да играе ролята на съзнателен гражданин с либерални разбирания, каквито полицаите ненавиждаха, и Лудия Лойд щеше да налапа въдицата.

Лунатика намали темпото на мисълта си и хвана откъслеци от психодрънканиците на монолога, който изпълняваше Линда. Знаеше, че тя ще очаква от него отговор, и затова, след като си отбеляза мислено, че ще трябва да се обади на своите самотници и да ги успокои след отсъствието си, се усмихна и каза:

— Оставих ви да говорите, без да ви прекъсвам с въпроси, защото мисленето на глас означава да се вживеете в проблема, но без да го разрешите. Трябва да успеете да извадите наяве фактите, да ги разнищите и да откриете в тях истините и нюансите, да чуете моето мнение, да го приемете или отхвърлите и после да преминете на следващия факт. Явно сте изчели всички добронамерени, но безполезни и налудничави наръчници за самовнушение и автотренинг и сте се натъпкали с безполезни идеи. Дайте ми фактите.

Линда се изчерви, стисна зъби и удари по облегалките на стола.

— Факти — каза тя. — Щом искате факти, ще ви дам факти. Факт: Самотна съм. Факт: Чука ми се. Факт: Току-що срещнах един много интересен мъж. Факт: Знам, че и той си пада по мен. Факт: Тъгува за напусналата го съпруга и няма да се върже така лесно, както на мен ми се иска. Факт: Това ме вбесява.

Хавиланд се усмихна. Изповедта показваше, че рибата е налапала почти цялата въдица.

— Разкажете ми за този мъж. Факти — физически и други — и после вашите заключения.

Линда приглади ръба на полата си и се усмихна в отговор.

— Добре. Той е на около четиридесет, много едър, със сиви очи, остър поглед и тъмнокестенява, зле подстригана коса. Червендалест. Дрехите му са старомодни. Той е забавен, арогантен и саркастичен. Много е умен, но не в предвзетия или академичния смисъл. Просто му е вродено. Той е естествен.

При последните думи на Линда Докторът усети как рибата глътва стръвта, но после, необяснимо защо, започва да дъвче кордата. Когато заговори, гласът му звучеше неестествено, като че ли отекваше:

— Вродено му е? Той е естествен? Това не са факти, Линда. Бъдете по-конкретна.

— Не се ядосвайте — каза Линда. — Вие искахте и заключения.

Хавиланд се облегна на стола и усети как собствената му корда се опъва от съзнанието, че е показал яда си.

— Съжалявам, че повиших тон — каза той. — Понякога неконкретната информация ме вбесява.

— Не се извинявайте, Докторе. Вие познавате човешката емоционалност по-добре от мен.

— Да. Други факти, ако обичате.

Линда впери поглед в стиснатите си юмруци и започна да брои фактите на пръсти.

— Той е полицай, много е горд и е самотен. Той… о, по дяволите, това просто му е вродено.

Хавиланд почувства как в гръкляна му се забиват кукички от бодлива тел, а красотата на Линда държи въдицата. Произнесените от нея думи превръщаха кукичките в остри бръсначи.

— Просто не мога да говоря за този мъж с факти, Докторе. Странно е, че го срещнах толкова скоро след като се подложих на терапия, и от това може и нищо да не излезе, но единствените факти, с които разполагам, се основават на моята интуиция. Добре ли сте, Докторе?

Хавиланд се беше втренчил в Линда, но мисълта му беше концентрирана върху въображаемата шахматна дъска, чиято цел беше да възкреси професионалното му спокойствие. Рухваха крале, кралици и офицери и докато падаха от дъската, той успя да изкриви лицето си в усмивка и да каже със спокоен глас:

— Съжалявам, Линда. Един от пристъпите ми на световъртеж. Извинявайте и за това, че се усъмних във вашата интуиция. Нещо ми направи впечатление, докато описвахте този човек — той много прилича на мъжа от вашите фантазии с пуловер номер 44. Идвало ли ви е наум?

Линда закри устата си с ръка и се разсмя.

— Може би Ролинг Стоунс грешат.

— Какво искате да кажете?

— Явно не сте почитател на рока. Имах предвид едно старо парче на Стоунс, наречено „Не можеш винаги да получаваш каквото искаш“. Макар, че може и да са прави, защото ако приятелчето Лойд не иска да падне в капана, няма да падне. И това е част от чара му.

Хавиланд събра пръстите си в колибка и я повдигна към лицето си, като погледна Линда през триъгълния отвор.

— Как повлия той на фантазиите ви?

Линда се усмихна тъжно.

— Не пропускате нищо. Да, този мъж наистина е прототипът на мъжа с пуловер номер 44; да, той наистина излъчва известна доза насилие, за което ви говорих по-рано; да, той играе ролята на мъжа, който ще гледа моите кървави филми заедно с мен. Харесва ми и фактът, че е полицай. И знаете ли защо? Защото не ме осъжда за това, че съм проститутка. Ченгетата и проститутките работят на една и съща улица, така да се каже.

Докторът отпусна ръце в скута си и каза:

— Трябва да се отчете, Линда, че напреднахте много само за три сеанса. Толкова много, че смятам да ви подложа на един доста авангарден сеанс с визуални средства след около седмица. Съгласна ли сте?

— Разбира се. Вие сте лекарят.

— Да — каза Хавиланд. — Аз съм лекарят. А лекарите си поставят определени цели, които трябва да постигнат. Моите цели са да изправя пациентите си лице в лице с техните най-ужасни тайни и страхове, да ги накарам да преминат през зелените си врати и да прекрачат границата. Вие знаете, че ще трябва да се изправите срещу много болезнени неща, нали, Линда?

Линда стана и оправи плохите на полата си, а после прехвърли чантата си през рамо.

— Без болка няма оздравяване. Аз съм твърд човек, Докторе. Мога да понеса всички истини, които изправите пред мен. Петък в десет и трийсет?

Хавиланд стана и взе ръката на Линда в своята.

— Да. Още нещо, преди да си тръгнете. С какво бяха облечени родителите ви, когато загинаха?

Линда задържа ръката на Доктора, докато се замисли за отговора. Накрая каза:

— Баща ми беше облечен с панталон цвят „каки“, карирана риза и бейзболна шапка. Спомням си снимката, която ми показаха полицаите. Детективите се чудеха как е успял да си пръсне мозъка и да остане с шапка на главата. По това време майка ми работеше като медицинска сестра на непълен работен ден, така че беше облечена с бяла сестринска униформа. Защо?

Хавиланд пусна ръката й.

— Символна терапия. Благодаря ви, че изровихте този толкова неприятен спомен.

— Без болка няма оздравяване — каза Линда, като му махна за довиждане.

 

 

След като остана сам в кабинета си, а ароматът на Линдиния парфюм все още се носеше из въздуха, Лунатика се зачуди защо осъществяването на най-дръзкия му план предизвика такава необикновена реакция у него. Мислено се върна към сеанса, но единственият резултат беше едно статично съскане, което приличаше на звука на затихваща сирена, готова да изскрибуца последното си съдбовно предупреждение. Инстинктивно сграбчи телефона и набра една от пешките си, но чу съобщението на телефонния секретар:

„Здрасти, скъпи, Шери е. В момента не съм вкъщи, но ако искаш да си поиграем, остави съобщение. Чао!“

Остави слушалката и веднага разбра, че беше направил грешка. Шери Шридър живееше в Долината. Беше набрал междуградски телефон и това щеше да бъде отразено в сметката му. Хавиланд пое дълбоко дъх и затвори очи, като се опитваше да се сети как да поправи грешката си. Решението дойде под формата на факти: останалата част от досиетата на Джуниър Мис Козметикс бяха безинтересни. Бяха досадни, защото бяха пълни със скучни глупости. Следователно беше необходимо да се снабди с поверителна информация от по-висока степен. Авоноко Файбърглас Къмпъни имаше втора степен на секретност. Алхимика беше казал: „Ако пръднеш, ти правят досие. Наемат доста помилвани затворници и работят със затворници в отпуск като част от превъзпитателната програма на кметството в Лос Анджелис.“ Според досието на ПУЛА за шефа на тяхната охрана той е пристрастен комарджия и е посещавал психоаналитик. Добро пушечно месо за Томас Гоф и още по-добро за един висококвалифициран психиатър.

Лунатика заключи кабинета и взе асансьора до телефонните автомати във фоайето. Прелистваше Жълтите страници, когато мисълта за причината за неговото странно поведение го връхлетя с цялата си елементарност: той просто ревнуваше Линда Уилхайт от Лойд Хопкинс.