Серия
Лойд Хопкинс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Because the Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Корекция
sonnni (2012 г.)
Форматиране
Xesiona (2012 г.)

Издание:

Джеймс Елрой. Защото нощта…

ИК „Петриков“, София, 1998

Американска. Първо издание

Коректор: Росица Николова

ISBN: 954-441-024-4


На Идит Айслър…

„Трябва да завладея течния огън и да нападна човешката похот.“

У. Х. Одън

1

Магазинът за алкохол се намираше в самия край на дълга поредица неонови светлини, точно където се пресичаха Холивудската магистрала и булевард „Сънсет“, на границата между ярко осветената търговска зона и мрака на жилищните квартали.

Мъжът в жълтата тойота завъртя с едно бързо движение волана навън, рязко натисна спирачката и спря в храстите до рампата. Извади от жабката пистолет с голям калибър и го мушна в един сгънат вестник, като остави предпазителя вдигнат, после завъртя контактния ключ на крайно положение и отвори вратата на колата. Прошепна задъхано „Отвъд границата“ и тръгна към мигащата флуоресцентна табела, на която пишеше А-Л-К-О-Х-О-Л — вододелът между досегашния му живот, изпълнен със страх, и новия — животът на силния.

Когато влезе през отворената врата, мъжът зад щанда забеляза скъпия му спортен костюм и навития на руло „Уолстрийт Джърнъл“ и реши, че това е купувач на скоч от висока класа — „Чивас“, или най-малкото — „Джони Уокър“ с черен етикет. Тъкмо се готвеше да си предложи услугите, когато клиентът се облегна на щанда, тикна вестника в гърдите му и каза:

— Четиридесет и първи калибър със специално зареждане. Не ме карай да ти го доказвам. Давай парите!

Собственикът се подчини, като се стараеше да не вдига поглед от касовата машина, за да не запомни лицето на крадеца и да му даде повод да го убие. Докато слагаше парите в една книжна кесия, той усети, че пръстът на мъжа беше на спусъка и мярна сянката на главата му, която оглеждаше магазина. Тъкмо щеше да погледне нагоре, когато чу хлипане зад себе си, близо до хладилния шкаф, последвано от звука на зареждане на пистолета. Когато вдигна поглед, вестникът беше изчезнал, а огромният барабан се спускаше надолу. После нещо изпука зад ухото му и очите му се обляха в кръв.

Въоръженият мъж скочи зад щанда и завлече продавача с ритници в задната част на магазина, после пропълзя до кашоните с бира, които бяха струпани до хладилния шкаф. Срита ги и видя една млада жена в синьо палто на точки, която се гушеше зад възрастен мъж в комбинезон.

Крадецът се олюля — нищо от това, на което го бяха учили, не го беше подготвило за трима. Погледът му скачаше напред-назад между двете скимтящи фигури пред него и продавача от лявата му страна, като търсеше неутрално поле, което да му подскаже как да постъпи. Погледът му кръстосваше магазина, попадайки на геометрични купчини бутилки, лавици, затрупани с остатъци от храни, изрезки от списания на момичета по бикини, пиещи пунш с ром и „Спаняда“. Нищо.

В гърлото му се надигаше вик, когато съзря бежовата завеса, отделяща магазина от жилищните помещения зад нея. Един порив на вятъра раздвижи завесата и той наистина изкрещя при вида на памучните гънки, които добиха форма на решетка и примка на бесилка.

Сега вече знаеше.

Изправи рязко момичето и възрастния мъж на крака и ги бутна към завесата. Когато застанаха треперещи пред нея, завлече продавача до тях. Мърморейки „Зелена врата, зелена врата“, той се отдръпна на около пет ярда, завъртя се и направи три идеални попадения в главите им. Ужасната бежова завеса избухна в яркочервено.