Вера Коуи
Злата и красивата (3)

Трета глава

Клаксонът на някаква кола я накара да отвори очи. Беше в непозната стая, в чуждо легло — напълно непривична обстановка. И което бе още по-непривично, до нея лежеше някой. Усети тежестта на мъжки крак, прехвърлен над нейния, и на мъжка ръка, положена през гърдите й. Внимателно извърна лице към мъжа до себе си. Една руса глава бе заровена във възглавниците. Спомените от изминалата нощ нахлуха в съзнанието й и я накараха блажено да се протегне. Тялото й се чувстваше необикновено жизнено и гъвкаво — бяха го използвали по прекрасен начин. Над един скрин от орехово дърво и позлата висеше огромно огледало с резбована рамка. В него виждаше отражението на леглото и на две фигури — заспал мъж и будна жена. Будна, да! Истински събудена — и то по какъв начин!

Дори само споменът караше плътта й да тръпне. За първи път бе правила секс цяла нощ. Но не само това. За първи път бе правила истински секс. Нищо от преживяното с Дерек не бе я подготвило за някой като Брад Брадфорд; за това, което й бе правил, за екстаза, до който я бе довеждал — отново и отново. О, да, Дерек наистина е бил лош любовник! Неподходящият мъж бе угасил страстта й. Сега подходящият мъж я бе възпламенил. И бе превърнал Джулия в нещо, което тя никога не бе знаела, че може да бъде. „Е — разсъди тя, — винаги съм усвоявала знанията бързо.“

Например през изминалата нощ бе научила повече за себе си — за колко? — три или четири часа? (бе изгубила представа за времето, както и за всичко останало) — отколкото през всичките си двадесет и шест години. Ако до вчера някой я беше попитал дали се познава, тя би отговорила честно: „Да“. Винаги дебело бе подчертавала, че познава себе си. Увереността й бе категорична като плакат, изписан с големи букви. Но сега тази сигурност беше избледняла, изчезнала. Изминалата нощ я бе заличила. Джулия Кери, която бе правила това — да, това — не беше нито една от жените на име „Джулия“, които носеше в себе си и които познаваше. Но и нито една от тях не чувстваше срам или учудване. Просто лежаха със самодоволно изражение. Тя мислено им се изплези, а после си даде сметка, че тялото на Брад е променило позата си: вече не бе отпуснато в сън, а бе притиснато към нейното — топло, твърдо и пълно с желание.

— Добро утро — промърмори той, ръцете му я милваха. — Как се чувстваш?

— Би трябвало да знаеш.

Той се подсмихна.

— Значи като мен — и я извърна с лице към себе си. Твърдостта му пулсираше до стомаха й.

— Ти си ненаситен — измърмори щастливо Джулия.

— Естествена реакция у един мъжкар при събуждане, особено ако до него лежи прекрасна женска.

— Е, нали каза, че естествено е това, което е хубаво. Значи хубавото би трябвало да е естествено.

— Всичко беше прекрасно. Но ти! — в гласа му звучеше изненада. — Беше направо невероятна! Накара ме да се почувствам като тигър. Толкова пъти стигна до върха… направо им загубих сметката.

— Аз бях загубила сметка за всичко — време, пространство, всичко.

Той проследи с пръст извивката на устните й.

— Бях по-прав по отношение на теб, отколкото си мислех.

„А аз се надявам да греша по отношение на теб“ — помисли си Джулия.

— Ти ме запали от пръв поглед. И да знаеш, скъпа, пламъкът ти си го бива!

Той приглади косата й назад и обхвана лицето й в длани.

— Знаех си, че в теб са притаени дълбини. Мислех си: личността, която тази жена крие, и личността, която показва, са само бегли познати.

— Би трябвало да ти благодаря, че ги запозна.

Той се засмя доволно.

— Искаш да кажеш, че преди никога не са се срещали?

— Не. Преди да срещна теб, не се беше случвало.

Той прокара ръка по затопленото й от съня тяло.

— Ти си като коприна — отвътре и отвън.

Джулия доволно се протегна и се сгуши в него.

— В момента точно така се чувствам.

Това беше истина. Никога преди не се бе чувствала така — едновременно обожавана и боготворена, тялото й сякаш пееше. Скърбеше по онова, което бе изпуснала, без да знае, че винаги й е било подръка. Крис се бе оказала права.

Ръцете на Брад се движеха, изучаваха, изследваха.

— А казваш, че аз съм бил ненаситен! — пошегува се радостно той, с пламнал поглед.

— Естествена реакция у една женска, когато я обладава надарен мъжкар.

— Какво чакаме тогава?

Той беше неуморим, находчив, изобретателен. Дерек знаеше само един начин, Брад знаеше всичките. Оргазмът оставяше Дерек омекнал и отпуснат; Брад задържаше, докато тя, трептяща, не стигнеше върха, отново и отново. Вече се бе настроил към реакциите на тялото й с такава точност, че знаеше кога доближава кулминацията, а когато контракциите вътре в нея започваха да го притискат и разтърсват, тя усещаше как се излива в нея — горещо и обилно — и едновременно чувстваше и чуваше как заедно с последната капка от него се отделя и сетният дъх, след което той потреперваше до глава до пети и рухваше отгоре й, дишайки хрипливо.

— Виждаш ли — промърмори дрезгаво той, с устни, допрени до гърлото й. — Нали ти казах!

 

 

И отново Джулия се събуди първа. Брад се бе отместил в съня си и сега лежеше по гръб, едната му ръка бе прехвърлена над възглавницата, а с другата държеше нейната. Завивките бяха отметнати настрани и тялото му бе открито за жадния й поглед. Беше толкова красиво, колкото и лицето му. Гладко, стегнато, гъвкаво, с еластични мускули, в идеална форма. Гърдите му бяха гладки, почти без никакви косми, коремът — плосък, а окосмеността между краката му същинско къдраво златно руно. Джулия леко прокара пръсти през него. Пенисът му се беше свил като голям, дебел червей. Когато беше в ерекция, бе ужасяващо голям и я изпълваше както Дерек никога не бе могъл. Той не обичаше тя да го гледа и дори бе настоявал да правят любов на тъмно. Но Брад бе лежал под погледа й на запалено осветление, горд със своята мъжественост, а тя го изучаваше, докато я изучаваше и той, изброявайки всяка нейна прелест и изследвайки всеки сантиметър от изброеното с ръце, устни, език.

Брад бе любител на чувствените удоволствия, а Дерек се бе държал като свенлива стара мома. С него сексът представляваше нещо потайно, задъхано; някоя и друга подготвителна ласка, после бързо, припряно яхване, едно-две конвулсивни мушвания и той вече прекосяваше финала, като я оставяше още на стартовата линия. Брад не бе жалил времето; бавно, опияняващо я бе извел до висини, от които й се завиваше свят, и след това я бе бутнал да полети в пространството. Бе й разкрил насладите на плътта. Не. Беше я обсипал с тях. Никога не бе познавала толкова разточително щедър мъж.

Той бе потънал в дълбок сън и не се пробуди, когато — в прилив на благодарност — тя целуна онова, което я бе дарило с такова щастие, за каквото не беше и сънувала. Но когато зарови лице в златното руно, той промърмори нещо неразбрано и се обърна по корем. Странно. За един мъж, за когото би се заклела, че няма сексуални задръжки, отказът му да й позволи да му направи онова, което той тъй изумително бе правил на нея, беше учудващ. Е, значи бе повече от доволен от онова, което вече бе правила.

Банята беше цялата в огледала. Гола, Джулия се изправи пред едно изцяло непознато свое аз. Постоя под хладните струи, после се уви в една от огромните хавлиени кърпи, изми си зъбите, среса се и събра косата си с шнола. После втри в искрящото си от чистота тяло пълни шепи балсам „Dioressence“ и си присвои кимоното от жълта коприна, което висеше на вратата. Беше мъжко, но тя здраво стегна колана около кръста си. Върна се в спалнята. Брад още спеше. „Е — помисли си тя със сподавен кикот — в края на краищата изразходва доста енергия.“

Беше гладна като вълк и копнееше за чаша кафе. Стенният часовник показваше дванадесет. Нямаше нищо против да съчетае закуската с обяда. Но къде можеше да намери храна? Дневната беше спретната и подредена. Нямаше и следа от роклята й, но определено се долавяше аромат на кафе. След миг откри кухнята. Върху масивната дървена маса бе оставен поднос. Изискан порцелан, конфитюр, медена пита, масло, захар, прясна сметана. Кафето беше на котлона. В затоплената фурна откри шест пресни кроасана, а в хладилника кана с портокалов сок. Внимателно понесе тежкия поднос към спалнята, сложи го на масата до прозореца и леко дръпна завесите. Неделя на Гровнър Стрийт. Хора с кучета… коли… Студеният портокалов сок беше превъзходен. Сипа си първата за деня чаша кафе — черно и изпускащо пара — и вкуси насладата на първата глътка след цитрусовата свежест на сока. Превъзходно.

Сетивата й бяха изострени до крайност. Цялото й същество трептеше, изпълнено с живот. „Щастлива съм! — помисли смаяно тя. — Божествено щастлива, почти в екстаз!“

Изяде два огромни кроасана, дебело намазани с масло и конфитюр. Тъкмо блажено облизваше пръсти, когато Брад се надигна.

— Черно, без захар — каза Джулия. Вече му беше сипала сока.

— След минутка се връщам — той скочи от леглото и отиде в банята. Върна се, изкъпан и свеж, и отново се покатери на леглото. Натрупа няколко възглавници зад себе си, изгълта жадно портокаловия сок и пое чашата с кафе.

— Ти си ангел. Точно така обичам да ме будят — той я огледа над чашата си. — Ммм, блестиш от чистота и свежест!

— Взех назаем халата ти.

— Стои ти по-добре, отколкото на мен.

— Нали разбираш, роклята ми е изчезнала.

— Сигурно Джордж я е взел, за да я изгладят.

— Джордж… А, разбирам, домашният дух.

— Моля?

— Онзи невидим, който доставя шампанско, оправя легла и приготвя прекрасно кафе.

— Това е Джордж. Грижи се за жилището — и за мен, когато съм тук. Живее на горния етаж — той направи пауза. — Искаш ли си роклята? Да не правиш планове да си тръгваш?

— Нямам никакви планове — засмя се Джулия.

— Това е добре. Защото аз имам… — той й подаде чашата си. — Какво ще кажеш да ми я напълниш отново и да ми подадеш една цигара? После ела и седни. Трябва да поговорим.

— Това ще е новост — отбеляза Джулия.

— Дръзка хубостница — усмихна се той. — Но те харесвам.

— Досетих се — каза скромно Джулия. — Та за какво искаш да си приказваме?

— За нас. За снощи. За днес. За утре.

— Бива.

— Тебе си те бива.

— Днес повече от всякога — усмихна се широко Джулия.

— О, ти беше изключителна.

— Не. Ти беше изключителен.

Усмивката му бе израз на възнаградена суетност. Да, този мъж очакваше само отлични оценки. Но, от друга страна, нима не ги заслужаваше?

— Не казах ли, че бях прав по отношение на теб?

— В какъв смисъл?

— Устните ти — той проследи извивката им с пръсти. — Въплъщение на необузданата страстност. Не се връзват с цялата ти изискана сдържаност.

Сивите й очи бяха бистри като вода.

— Мислех, че си отприщил всичко в мен.

Очите му я гледаха с обожание.

— Дори и без грим си прелъстителка.

— Прелъсти ме тогава!

— А казваш, че аз съм бил ненаситен!

Той остави чашата си, притегли я в обятията си и я намести удобно.

— Целият ден е пред нас. Обичам да прекарвам деня си в леглото. С жена.

— И преди си го правил, нали? — каза Джулия без укор.

— Много пъти. Ти не си ли?

— Не и с жена!

Погледът му внезапно натежа.

— Не, разбира се. Но с мъж?

— Не.

Това беше правилният отговор. Той остана доволен.

— Добре. Още едно нещо е за първи път.

„С теб всичко ми е за първи път — помисли си Джулия. — Моля те, Господи, нека да не е и за последен.“

— Миришеш хубаво — каза той.

— Благодарение на съдържанието на банята ти. Там има всичко.

— Не съвсем. Теб те имам аз.

— И то неведнъж и дваж!

— И още ни чака.

Очите им се срещнаха и те се засмяха.

— Ти ми четеш мислите! — каза той със задоволство. Сетне, леко смръщен, добави: — Но аз още не мога да достигна до твоите. Твърде дълбоко са притаени.

— Е, ти още не ме познаваш, нали така?

— Познавам те само в библейски смисъл — той замълча за миг. — Но от опит знам, че е възможно да познаваш някого по този начин и никога да не го опознаеш във всички останали аспекти — ново мълчание.

— Но ти ме опозна. Всъщност понякога имах чувството, че предвиждаш реакциите ми по-добре от самия мен — тонът му подсказваше, че не е свикнал на подобно нещо.

— Само защото ти толкова добре ме насочи.

— Така ли! — престорена изненада, но дълбоко задоволство. Егото му прозираше, но новата, отпусната женска същност на Джулия можеше спокойно да се справи с него.

— Май ни трябва още кафе — тя понечи да се отдръпне от него, но ръцете му стиснаха и дръпнаха копринения колан; той се развърза и халатът се смъкна от раменете й.

— Дръпни завесите — изкомандва той. — Искам да те виждам хубаво.

Светлината идваше иззад гърба й и отблясъците на слънцето къпеха тялото й в ослепително сияние. Пламъкът в очите на Брад бе също толкова ярък.

— Имаш великолепно тяло. Реноар би изпаднал във възторг.

— По-добре той, отколкото Модилиани — шеговито отбеляза Джулия, но чувстваше как разцъфва под изпълнения му с възхита поглед.

— Когато влезе в стаята в четвъртък, не можах да повярвам на очите си! Определено знаеш как да направиш появяването си ефектно.

— Ти също!

Брад я притисна към себе си и весело възкликна:

— О, я ела тук! Не мога да ти се наситя.

Прекараха целия ден в леглото. Говореха; правеха любов — безкрайно, съвършено, чувствено; пиеха вино; заспиваха и се събуждаха, за да правят любов отново. Това бе най-наситеният с преживявания ден от живота на Джулия. Колкото по-фино се настройваха един към друг, толкова повече нарастваше качеството и въздействието на секса им. Когато накрая станаха от леглото, за да се изкъпят — заедно — това се превърна в най-еротичното им съвместно изживяване: допирът на водата до кожата им ги довеждаше до нови висини на чувствеността.

После, заситени до изтощение, се облякоха и излязоха на вечеря, а след това Брад я откара у дома в Кенсингтън и остана да пренощува при нея.

Когато Брад се събуди, тя вече беше излязла, но на нощната масичка имаше оставен ключ. Той се протегна, омаломощен и преситен. О, да, беше се оказал прав за тази! Хладната мъгла, която я обвиваше, застилаше море от чувственост.

Тя бе заредила кафеварката и водата вече вреше. Той отиде да си вземе душ. Дори беше намерила самобръсначка и крем за бръснене! При първото му посещение не бе имало и следа от мъжко присъствие. Свирукаше си, когато излезе от дома й.

Следобед й се обади в службата, за да каже, че ще закъснее и няма да може да я вземе. Някакво съвещание се проточило повече от очакваното, но щял да намине към осем. Когато накрая се появи, беше почти девет и отново валеше. Какво пък толкова, още една нощ вкъщи. Масата беше сложена и нещо миришеше апетитно, но Брад се оказа наистина изненадан от превъзходно приготвеното ястие, което му сервира Джулия.

— Можеш и да готвиш? — възкликна той, като вкусваше с наслада сочното телешко в сос от бяло вино.

— Мога да правя доста неща.

Погледът му беше замислен.

— Да, предполагам, че можеш.

Тази нощ тя усети едва доловима проява в начина, по който я любеше. Пак влагаше умение и страст, отново бе изцяло съсредоточен върху нейното удоволствие, но сега в ласките му имаше ново измерение — нежност. Този път не говореше, както преди, обяснявайки й какво ще направи и защо. Беше мълчалив, вглъбен, стремеше се заедно да достигнат върха и когато успя, я задържа сгушена до себе си.

Във вторник бе ангажиран с продължителна официална вечеря, но към полунощ се появи в дома й. Изглеждаше някак напрегнат и притеснен. Джулия не зададе никакви въпроси, само го заведе в леглото.

Тъкмо се унасяха, когато той промърмори сънливо:

— Ти си прекрасна жена, Джулия. Толкова се радвам, че те намерих.

В сряда вечер — последната им вечер — още с пристигането си Брад подаде на Джулия малък пакет и нареди:

— Да не се отваря преди Коледа.

Отново я заведе в изискания клуб-ресторант. Тяхното начало — и техният край. Но този път Джулия усещаше, че наоколо витае някакво напрежение. Доста често настъпваше мълчание. Не беше неловко, нито носеше неудобство. Просто мълчание. Брад се взираше в нея настоятелно, с някаква озадаченост в погледа, но, лицето му си оставаше същото онова лице, излъчващо внимание и всеотдайност, към което беше привикнала. Да, точно това го правеше толкова неустоим. И наистина не беше безбожен сваляч. Когато беше с някоя жена, той бе неин верен служител; времето, прекарано с нея, се превръщаше в религиозен празник, посветен на прославата й. Когато всичко между тях приключеше… е, винаги се намираше друга богиня, друг празник. Той не обожаваше жената като абстракция; той обожаваше жената, с която е в момента.

Същата нощ, след като бяха правили любов, без да бързат, и лежаха потънали в едно от станалите вече обичайни мълчания, Брад внезапно се протегна и запали лампата, която само преди малко бе угасил. Опря се на лакът и я загледа с настоятелния, изпитателен поглед, който вече бе забелязала. И в отговор на въпроса в очите й каза:

— Просто искам да те погледам… да те запомня.

Отметна завивките и обходи с поглед тялото й — от лъскавата коса до гърдите с розови зърна, после надолу по извивката на талията и ханша до копринения триъгълник между бедрата й.

Джулия лежеше притихнала под погледа му. Той внезапно бе станал непоносим и тя с мъка застави тялото си да не се свие под тежестта му. Не трябваше да я гледа така. Това беше отклонение от сценария. Завесата трябваше да падне след последната остроумна реплика, предизвикваща смях — не сълзи. Нали тяхната пиеса представяше откъс от безгрижния и изтънчен светски живот, а не беше драма, наситена с подтекст. Джулия се пресегна и отново угаси лампата.

Призори Брад я прегърна. Тя почти не беше спала. Бе задрямвала на пресекулки и бе усещала, че той също е буден, но не бе показвала, че го знае.

— Още веднъж, за последен път — каза той със странно глух глас. — Моя чудесна, прекрасна Джулия.

Не можеше да се сравни с нищо, което бяха правили досега, и силата на усещанията достигна такава острота, че Джулия имаше чувството, че ще умре. Останаха притихнали и разтреперани, плътно прегърнати, скрили лицата си един от друг, сякаш се страхуваха да разкрият какво чувстват.

„Това не е само секс — помисли си разтърсена Джулия. — Това е любов — или нещо такова.“

Той я откара до службата й, но не до самата врата. Джулия изглеждаше спокойна. Искаше й се да се хвърли на врата му и да го умолява да не си тръгва, но вместо това се усмихна и каза игриво:

— Радвам се, че се запознахме.

Усмивката не достигна до синьо-зелените му очи. Те бяха потъмнели, сякаш се задаваше буря.

— Аз също се радвам, че възнагради надеждите ми, основани на съмнението — той взе ръката й и я целуна по дланта. — Добре се поразвихрихме, нали?

— Не беше лошо — смехът прикри потреперването на гласа й, но облекчението в очите му я прониза като кама.

— Ти си прекрасна жена, Джулия.

— Ти си супермен.

— Беше ми толкова хубаво с теб. Надявам се и на теб да ти е било хубаво.

Джулия чувстваше, че в гърдите й се надига истерия, но намери сили да отвърне:

— Много хубаво.

Този път той целуна и двете й длани и сви пръстите й към тях.

— Приятен полет — каза бързо тя. Чувстваше, че усмивката й избледнява. Слезе от колата, внимателно затвори вратата и се отдалечи, като яростно си заповяда: „Не тичай!“. Не погледна назад.

Когато вечерта се върна вкъщи, пред вратата я чакаше кошница дългостеблени рози. Нямаше картичка, но тя знаеше от кого са. Взе ги и ги остави във вестибюла, където беше най-прохладно и където щяха да издържат най-дълго. После отиде до чекмеджето, където бе оставила подаръка на Брад. До Коледа оставаха повече от девет месеца, а тя не можеше да чака толкова дълго. Разкъса опаковъчната хартия. Кутийка от бижутерския магазин „Асприе“. Отвори капака и откри вътре миниатюрна котка, изработена от черни перли, с очи и нашийник, направени от изумруди. Припомняне и намек за високата стол-яка на черната й рокля и за нежното му обръщение към нея: „котенце“. Дълго се взира в подаръка, сетне затвори кутийката и я прибра в чекмеджето.

Никога досега не й бяха плащали. Усещането беше странно. Несигурност и пустота. Сякаш бе изгубила нещо. Като сърцето си например. Но тя не бе отдала сърцето си — той го бе взел със себе си. „Номер хиляда — помисли си вцепенено тя. — Хубаво, кръгло число с много нули. Мисли за това по начина, по който ти подсказа Крие. Като набиране на опит. Бъди благодарна — той те научи на толкова много.“ Но какъв начин да научиш нещо! Какъв ужасен начин! Болеше я.

Седеше, обгърната в тишина, заслушана в празнотата, когато иззвъня телефонът. Беше Крие.

— Да имаш нужда от малко компания?

— Откъде знаеш?

— Познавам те, гълъбче. Веднага идвам.

— Загубила си играта! — каза Крис още от прага.

— Напълно съм разбита.

— Значи е наредил слабото ти място?

— Точно където е най-болезнено. И, ах, Крие, наистина боли!

— Нали те предупредих: проточи ли се, играта загрубява. Да разбирам ли, че няма да се върне?

— Изобщо не бе споменато нищо за връщане.

— Значи няма.

Крис се отправи към барчето.

— Какво ще кажеш да се подкрепим с нещо, за да издържим траурната церемония? Всъщност хайде да се насвяткаме! И без това ми е причерняло от непрестанната борба, дето я водя с Тони. Хайде да удавим мъките си. Какво е това?

Джулия хвърли поглед.

— А, „Джак Даниелс“. Бърбън. Брад го пие.

Крис прочете етикета.

— Боже! Та то е на хиляда години! Би трябвало да ни гипсира! — тя щедро сипа в две чаши. — За мъжете, тези кучи синове! — обърна чашата си и се закашля. — Уха! Това си е направо течен динамит! Връзва ли се с останалото у него?

Джулия кимна. Крис седна.

— Е, поне започна от върха. Аз трябваше сама да се изкатервам дотам. Не са много жените, на които топчето — май по-добре да кажа топките — са осигурили печалба още в първата игра на тази рулетка.

— Това само означава, че падането ще е по-отвисоко.

— Това ли си направила? Паднала си си по него? — после съчувствено прибави: — Май наистина ти е надвил. Направо те е проснал по гръб.

— Господи, ще ми се в момента да бях в тази поза! — Джулия изгълта своя „Джак Даниелс“.

— Само така! — окуражи я Крие. — Отпусни му края и си развържи езика.

— Още преди да започне цялата тази история ти казах, че ще се окаже пагубна за мен. Но ти беше права в едно: Дерек е причината да страня от мъжете. Той доста ме поохлади.

— А Брад те възпламени? Е, скъпа, майката природа ненавижда вакуума. При първа възможност го запълва. И никой не те пита харесва ли ти, или не.

— Мисля, че подсъзнателно си бях дала сметка, че съм твърде… уязвима. Че мога прекалено бързо да се нараня сериозно. Че ми липсва емоционална зрялост.

— Е, опитът ти не беше достатъчен, че да получиш зрелостно свидетелство.

Джулия неспокойно се изправи.

— Да, но всичко е толкова… толкова глупаво, Крие. Та аз не го познавам! Е, вярно, в един аспект…

— В сексуален? И чрез секса те е посветил в личността си?

— Не можеше да се сравни с нищо, което съм изпитвала — каза Джулия с глас, който сякаш идваше отдалеч. — Дерек се оказа кръгла нула, нямал е и най-малката представа. Брад знае всичко. И го сподели цялото с мен. Поне научих какво значи секс, но, Господи, Крис, само как си плащам за това!

— На всички рано или късно ни се налага да плащаме. Но виж какво си получила в замяна! Този Брад, изглежда, е един от онези типажи, за които бих си продала душата.

— Да, но аз съм тази, дето гори на кладата!

— Дори и така да е, пак си мечтая да бях срещнала един такъв Брад в живота си — Крис стана да налее още бърбън. — Това, от което страдаш, е късно събуждане. Най-лошия вид. Прекалено дълго живя сама. Сега си узряла, готова за откъсване.

— За изтръгване, искаш да кажеш. Той ме изскубна от корен!

— Сто пъти съм ти казвала да се възползваш от възможностите! Досега кожата ти щеше да е позагрубяла. Ти беше девствена като новородено — емоционално, имам предвид. Много по-съществено е, когато загубиш този вид девственост, отколкото физическата.

— Недей — каза Джулия с горчивина. Отиде до чекмеджето. — Даже ми платиха.

— Уха! — пое дъх Крис. — При това „Асирис“!

— Заплата за услугите.

— Не — Крис бе категорична. — За заплата обикновено се оставя чек. Това показва вкус, грижа и съвсем не малко признание — у нея открито се четеше завист. — Ти май наистина удари голямата печалба, а? И то от първи опит!

— Но с него човек печели само веднъж.

— Тогава върви и си намери някой друг. Не се повтаряй и не размисляй твърде много. Нищо няма да измътиш. Това е привилегия на кокошките — Крис придърпа Джулия да седне на дивана. — Виж, миличка, всяка авантюра носи в себе си зародиша на собственото си унищожение. Много от тях са си направо невъзможни начинания! Ти прочете инструкциите към твоята: „Наслаждавай се, докато можеш. Непригодно за повторна употреба“. Тъй че ти стори точно това. И той също. Сега здраво трябва да прегърнеш опита си и да намериш някой, върху когото да го приложиш.

— Не притежавам твоята еластичност да отскачам като гумена топка.

— О, в толкова стени съм се блъскала, че здравата съм очукана, нито един ръб не ми е останал, изгладена съм отвсякъде. Послушай съвета ми, върви си намери други обятия… и останалото, дето върви в комплект. Нещо като клин клин избива. Но гледай да не ти избие чивията.

Джулия не можа да сдържи смеха си. Крис винаги я развеселяваше.

— Така е по-добре. Хайде сега да обърнем още по едно за из път. Моят е труден и трънлив.

Джулия си легна, замаяна от алкохол и увещания. Крис би трябвало да знае — толкова пъти бе минавала през огъня, че сигурно вече се нуждаеше от присаждане на кожа. Джулия никога не бе успявала да издържи на горещината. Изгарящата страст по друго човешко същество не беше за нея. „О, нима? — запита се иронично тя. — Тогава защо се измъчваш като болна от любов ученичка?“

„Защото никога не съм била такава — отвърна си тя с горчивина. — Би трябвало да съм минала тия неща, докато бях на седемнадесет. Но ще се справя. Ще го преодолея. Трябва. Ще видиш. Веднъж да навляза в стария си ритъм, ще се почувствам като нова.“

Една нощ се надигна пролетна буря, изсипа се проливен дъжд и Джулия се събуди. Докато съзнанието й се отърсваше от съня, тя почувства нещо зад себе си — нещо топло и твърдо. Брад! Сърцето й запя. Разсъни се напълно и осъзна, че е Уилъм, котаракът, който един ден се бе вмъкнал в дома й, бе направил оглед на мястото и го бе одобрил. Джулия го кръсти Уилъм, по прякора, който Брад й бе дал: „котенцето Уилъм“. Стреснат от бурята, котаракът бе излязъл от кошницата си и се бе сврял в леглото й. Джулия протегна ръка да го погали. Беше голям и черен, с бели лапи и гърди; мъркаше и буташе глава в дланта й. „Самички сме, Уилъм“ — помисли си Джулия. Още не беше излекувана, все още копнееше по Брад, той продължаваше да й липсва. Какво пък, просто й бе отнело повече време да се съвземе, отколкото бе очаквала. Щеше да й мине. Всяко чудо за три дни. И слава богу. Тя се обърна на другата страна и усети как Уилъм се сгушва в нея. Но докато отново се унасяше, си представи, че това е Брад.

 

 

Брад бе напуснал Лондон, за да се отправи към следващата спирка от пътуването си, с непознато чувство на съжаление, спотайващо се под задоволството му. Джулия Кери му бе подействала като успокоително; бе уталожила неспокойствието му. Бе се оказала единствената жена без претенции към него, но и най-голямото предизвикателство, с което се бе сблъсквал. Бе му партнирала великолепно в една от най-добрите партии, които бе изигравал от години насам. Бе му дала и отсрочката, от която отчаяно се нуждаеше. Бе го накарала да се почувства готов да посрещне онова, което го очакваше.

Но не бе очаквал, че ще навестява мислите му седмици наред след това; не бе очаквал да осъзнае, че желае — че се нуждае — от още. Веднъж винаги бе било достатъчно за него; имаше твърде много други жени, които го очакваха, за да им се наслади. Защо тогава Джулия Кери продължаваше да витае в съзнанието му, също като уханието на парфюма, който използваше — натрапчив, подканящ? Тя току се материализираше в най-неочаквани моменти: например, когато беше в леглото заедно с — и вътре в — друга жена. Допирът до една от партньорките му — слаба до мършавост — го накара да направи неблагоприятно за нея сравнение между тялото й и заоблената, женствена топлина на Джулия. А страстта на друга, включила щедро в любовната игра зъбите и ноктите си, го накара да си спомни страстното, но не и неистово отдаване на Джулия. Тя никога не бе подивявала. С нея той винаги, дори в моментите на най-пълен екстаз, съзнаваше, че макар тя да се раздава щедро, все пак някъде дълбоко съществува заключена врата, която въпреки всичките му усилия си остава затворена за него. Може би затова не можеше да я пришие в папката с надпис „Минало“, където й беше мястото, нито да се съсредоточи в настоящето, та дори и в бъдещето.

Все си спомняше как се отдалечи от него в онази последна сутрин; как не се обърна. Това пък го накара да почувства с безпокойство, че за първи път не е спечелил някоя игра. А Джулия се бе оказала толкова дяволски чудесна, толкова задоволяваща; не само за секс, но и като присъствие, като събеседник в разговорите или в мълчанието, без значение.

Още от самото начало Брад бе осъзнал, че тя си е наложила безмилостна самодисциплина. Която — сега вече знаеше — той не бе успял да разруши. Дори насред най-пламенните им съвместни изживявания той долавяше присъствието на едно хладно съзнание. И въпреки че харесваше независимостта у жените, не обичаше да са чак толкова независими. Дотам например, че да нямат нужда от него. Онова, което искаше — осъзна той смутено и смаяно, — беше още един резен от сладкиша. Съвършено необичайно. Обикновено един беше достатъчен. Те идваха, виждаха, но досега никоя жена не бе победила. Копнееше за още един шанс да се опита да счупи черупката на този съвършен самоконтрол и да види какво всъщност лежи в сърцевината й.

Всичко това го учудваше, но също така потвърждаваше дългогодишната му вяра, че в живота има още много за откриване. Особено що се отнася до жените. А с Джулия Кери беше сигурен, че само е одраскал повърхността, и това не бе достатъчно. Трябваше да се върне и да довърши нещата, иначе щяха да се влошат, а не напротив. Пък и имаше толкова много жени, които очакваха да бъдат открити.

Тъй че се залови с един малък недостатък в преговорите, които бе водил в Лондон, и успя да раздуха нещата дотам, че майка му раздразнено му каза по телефона, че се налага да се върне и да ги оправи — и то както трябва.

— Не се тревожи — увери я искрено той. — Този път ще направя всичко както трябва.