По принцип обичам любовни романи,защото така се разтоварвам,но започването на тази книга беше голяма грешка.Вече съм към края и ще я прочета само защото не обичам недовършени неща.Такъв мамин чехлю не бях срещала досега за главен персонаж.Положителното е че всяка жена се срещала с поне една властна мамичка и затова главната героиня ти става близка.
Няколко пъти посягах към книгата, но именно коментара на Али ме спираше да я прочета. Не е типичия любовен роман ,но е книга която поне мен ме накара да се замисля за границата на майчината любов.
Книгата е страхотна!!! (Каквито между впрочем са и всички останали творби на авторката). Невероятен, дълбокопсихологически сюжет. Позволявам си да се намеся, за да опровергая коментара на първата читателка, за да не би вследствие на него, някой да пропусне този стойностен роман. Тази читателка е явно толкова повърхностна, щом е могла да нарече героя „мамин чехлю“. Сигурно е очаквала нещо от рода на еротиката — кой кого изчукал или къде и как го е вкарал — да ама не. Книгата си заслужава всяка буква и дума. Стила е също страхотен — нито простее, нито ти доскучава, нито те оттегчава. За мен авторката е от ранга на Сандра Браун и Нора Робъртс. Не пропускайте, както и другите й романи!!!
Аз съм напълно съгласна с АЛИ. Според мен даже „мамин чехльо“ е много слабо казано. Милсля, че книгата щеше да има много по-добър край, ако главната героиня беше срещнала някой истински мъж, вместо тоя тъпанар, който се нахвърля да пребива всяка ЖЕНА дръзнала да каже нещо лошо за маминка.
Това, че майка му е с психични отклонения не е оправдание. То и на повечето серийни убийци проблемите започват с майките им.
Също така не ми хареса това, че Джулия някак прекалено лесно му прости за всичкио и даже обвиняваше себе си. Значи всяка жена жертва на домашно насилие (било то физическо или психическо) трябва да прощава и да вини себе си, така ли?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.