Виктор Суворов
Ледоразбивачът (71)

1

За да разберем събитията от юни 1941 година, неизбежно трябва да се върнем в май. Май четирийсет и първа е най-загадъчният месец изобщо в цялата руска комунистическа история. Всеки ден и всеки час от този месец са запълнени със събития, чийто смисъл тепърва трябва да се разгадава. Дори събитията, които се извършвали пред очите на цял свят, още не са обяснени от никого.

На 6 май 1941 година Сталин станал глава на съветското правителство. Тази стъпка озадачила мнозина. От трофейни документи знаем например, че германското ръководство изобщо не можало да намери никакво задоволително обяснение на това събитие. За пръв път в цялата съветска история официално висшата партийна и държавна власт се оказала съсредоточена в едни ръце. Но това изобщо не означавало укрепване на Сталиновата лична диктатура. Нима дотогава цялата власт фактически не била съсредоточена в ръцете на Сталин? Ако властта се измерваше с броя на звучните титли, Сталин още десет години прели това би могъл да събере пищна колекция от всевъзможни титли. Но съвсем съзнателно не го правел. Още от 1922 година, когато заел поста генерален секретар, Сталин се отказал от всички държавни и правителствени постове. Сталин издигнал своя команден пост над правителството и над държавата. Контролирал всичко, но официално за нищо не отговарял. Ето как описва Л. Троцки още през 1931 година механизма на подготовката на комунистическия преврат в Германия: „В случай на успех на новата политика хорицата от типа на Мануилски и Ремеле ще провъзгласят, че инициативата й принадлежи на Сталин. А в случай на провал Сталин си запазва пълната възможност да издири виновника. Тъкмо в това се състои квинтесенцията на неговата стратегия. В тази област си го бива“ (БО^[1], №24, с. 12).

Превратът не се състоял и Сталин наистина издирил виновниците и сурово ги наказал. Така управлява той и в страната: всички успехи се дължат на Сталин, всички провали — на враговете, на ментърджиите, на присламчилите се кариеристи, изопачаващи генералната линия, „Победата на колхозния строй“ е рожба на Сталиновия гений, а милионите загинали по време на осъществяването й — „главозамайване от успехите“ на известен брой ръководни другари от районен мащаб. Към Големите чистки изобщо нямал каквото и да било отношение — ежовщина! И пакта с Хитлер не бил подписан от Сталин. Пактът влязъл в историята с имената на Молотов и Рибентроп. В Германия официалната отговорност за този пакт носел не толкова Рибентроп, колкото Адолф Хитлер — канцлерът, въпреки че не бил присъствал на подписването му. Виж, Йосиф Сталин, който присъствал на подписването, в момента не заемал нито държавни, нито правителствени длъжности. Присъствал просто като гражданина Йосиф Сталин, непритежаващ никакви държавни, правителствени, военни или дипломатически пълномощия и следователно неотговарящ за онова, което става.

По съвсем същия начин на 13 април 1941 година бил подписан договорът с Япония: Сталин присъства, но не носи отговорност за това, което става. Резултатът е следният: в критичен за Япония момент Сталин нанася удар в гърба на изтощената от войната Япония. Съвестта на Сталин е чиста: той договор не е подписвал.

Но ето че нещо станало (или трябвало да стане) и Сталин през май 41-ва официално се нагърбва с бремето на държавната отговорност. За Сталин новата титла означава не засилване на властта му, а нейно ограничаване, по-точно казано — самоограничаване. От този момент насетне той не само взема най-важните решения, но и носи официална отговорност за тях. До този момент властта на Сталин се ограничавала само от пределите на Съветския съюз, и то не винаги. Какво ли го е накарало доброволно да се нагърби с тежкото бреме на отговорността за действията си, след като спокойно е можел да остане на върха на непогрешимостта, предоставяйки на други възможността да грешат?

Цялата ситуация по нещо ми прилича на Хрушчовия лов на елени. Докато животното било далеч, Никита подвикнал на горските и пускал шеги по адрес на госта си Фидел Кастро, на когото този ден не му вървяло. Но той самият не стрелял и дори не държал пушка. А когато викачите изкарали животното пред ловците и вече нямало как да не го улучи, Никита взел пушката… 17 години Сталин не вземал в ръцете си инструментите на държавната власт и сега изведнъж… Защо ли?

Според флотския адмирал на Съветския съюз Н. Г. Кузнецов (по онова време адмирал, нарком на ВМФ на СССР): „Когато Сталин пое задълженията на председател на Съвета на народните комисари, системата на ръководство фактически не се промени“ (ВИЖ, 1965, №9, с. 66). Щом практически нищо не се променя, за какво му е на Сталин тази титла? А „същевременно всички постъпки, действия и престъпления на Сталин са логични и строго принципиални“ (А. Авторханов. „Загадка смерти Сталина“, с. 132).

Къде е тогава Сталиновата логика?

„Не ми е известен нито един проблем, който да се отнася до вътрешната ситуация в Съветския съюз и да е толкова сериозен, че да предизвика такава стъпка от страна на Сталин. С голяма увереност бих могъл да твърдя, че ако Сталин е решил да заеме най-високия държавен пост, причината за това трябва да се търси във външната политика.“ Така докладвал на правителството си германският посланик в Москва фон Шуленбург. Съветските маршали казват същото, само че с други думи: назначаването на Сталин е свързано с външни проблеми (Маршал на Съветския съюз И. Х. Баграмян. „Так начиналась война“, с 62). Но на нас и без това ни е ясно, че на Сталин му е било значително по-удобно да решава вътрешните проблеми, без да се товари с отговорност. Какви ли външни проблеми са го накарали да предприеме тази стъпка?

През май 1941 година много от европейските държави били съкрушени от Германия. Проблем в отношенията с Франция например просто не можел да съществува. Запазилата независимостта си Великобритания подавала на Сталин приятелска ръка (писмото на Чърчил, връчено на Сталин на 1 юли 1940 година). Рузвелт се отнасял към Сталин повече от приятелски: предупреждавал го за опасностите и американската технология вече течала към СССР като река. Вероятните противници били само два. Но Япония, след като получила представа за съветската военна мощ през август 1939 година, току-що била подписала договор със Съветския съюз и устремила погледа си в посока, срещуположна на съветските граници. И тъй само Германия била причината, която накарала Сталин да предприеме тази на пръв поглед необяснима стъпка. Какво можел да предприеме Сталин спрямо Германия, използвайки новата си титла на държавен глава?

Съществуват само три възможности:

— да установи траен и нерушим мир;

— официално да възглави въоръжената борба на Съветския съюз в отблъскването на германска агресия;

— официално да възглави въоръжената борба на Съветския съюз в агресивна война срещу Германия.

Първият вариант отпада веднага. Мирният договор с Германия вече е подписан от Молотов. След като заел мястото на Молотов в качеството си на държавен глава, Сталин не предприел абсолютно никакви стъпки, за да се срещне с Хитлер и да започне преговори с него. Сталин продължава да използва Молотов за мирните преговори. Известно е, че дори на 21 юни Молотов се опитал да се срещне с германските ръководители, докато Сталин такива опити не е правил. Значи заел е официалния пост не за да води мирни преговори.

Комунистическата пропаганда набляга на втория вариант: очаквайки нападението на Германия, Сталин е решил лично и официално да възглави отбраната на страната. Но този финт на другарите комунисти няма да мине: германското нападение било за Сталин внезапно и явно неочаквано. Излиза, че Сталин се е нагърбил с отговорността в навечерието на събития, които не е бил предвидил.

Нека разгледаме още веднъж поведението на Сталин през първите дни на войната. На 22 юни главата на правителството бил длъжен да се обърне към народа и да му съобщи страшната новина. Но Сталин пренебрегнал преките си задължения и натоварил с тази работа заместника си Молотов.

Тогава за какво му е било да се настани през май на креслото на Молотов, щом през юни ще се крие зад гърба му?

Вечерта на 22 юни съветското командване разпратило на войските директива.

Давам думата на Г. К. Жуков:

„Генерал Н. Ф. Ватутин каза, че Й. В. Сталин е одобрил проекта на директива №3 и е заповядал под нея да бъде сложен моят подпис.

— Добре — казах аз, — сложете моя подпис“ (Г. К. Жуков. „Воспоминания и размышления“, с. 251).

— От официалната история знаем, че директивата била подписана от „народния комисар на отбраната маршал С. К. Тимошенко, от члена на съвета и секретар на ЦК на ВКП(б) Г. М. Маленков и от началника на Генералния щаб генерал Г. К. Жуков“ („История второй мировой войны (1939–1945)“, т. 4, с. 38).

И тъй Сталин кара други да подпишат заповедта, измъквайки се от лична отговорност. Защо тогава се е нагърбвал с нея през май? Издава се директива на въоръжените сили да разгромят нахлулия противник. Документът е изключително важен. Какво търси тук „членът на съвета и секретар“?

На другия ден бил обявен съставът на щаба на Върховното главнокомандване. Сталин отказал да го възглави и се съгласил да влезе в този висш орган на военното ръководство само като един от членовете му. „При съществуващия ред така или иначе без Сталин наркомът С. К. Тимошенко самостоятелно не можеше да взема принципни решения. Излизаше, че има двама главнокомандващи: наркомът С. К. Тимошенко — юридически, в съответствие с постановлението, и Й. В. Сталин — фактически“ (Г. К. Жуков, пак там). В отбранителната война Сталин прилага своя изпитан метод на ръководене: принципните решения взема той, а официалната отговорност носят Молотовци, Маленковци, Тимошенковци, Жуковци. Чак след един месец членовете на Политбюро принудили Сталин да заеме официалния пост нарком на отбраната, а на 8 август — поста Върховен главнокомандващ. Струвало ли си е Сталин „в очакване на отбранителна война“ да се нагърбва с отговорност, за да започне да се измъква от отговорност още от първия момент на тази война? След като знаем Сталиновия маниер на ръководене през първия месец от отбранителната война, редно би било да предположим, че в навечерието й той ще се опита да не се нагърбва с никакви титли и с никаква отговорност, като изтика на декоративните постове второстепенни чиновници, които изцяло контролира. И тъй, второто обяснение също не може да ни удовлетвори. Затова сме принудени да приемем третата версия, която досега никой не е могъл да опровергае: с ръцете на Хитлер Сталин съкрушил Европа и започнал да подготвя внезапен удар в гърба на Германия. Сталин се е канел лично да възглави „Освободителния поход“ в качеството си на глава на съветското правителство.

Комунистическата партия втълпявала на съветския народ и на армията, че заповедта за започване на освободителната война в Европа ще бъде дадена лично от Сталин. Комунистическите фалшификатори пуснаха в обръщение версията, че Червената армия била подготвяла „контраудари“. Но тогава и дума не ставало за каквито и да било контраудари. Съветският народ знаел, че решението да се започне война ще бъде взето в Кремъл. Войната ще започне не с нападение на някакви си врагове, а по Сталинова заповед: „И когато маршалът на революцията другарят Сталин даде сигнал, стотици хиляди летци, щурмани и парашутисти ще връхлетят врага с цялата сила на своето оръжие, оръжието на социалистическата справедливост. Съветските въздушни армии ще донесат щастие на човечеството!“ Това било казано в момент, когато Червената армия вече стояла на германската граница („Правда“, 18 август 1940 година) и щастието на човечеството можело да се пренесе единствено през територията на Германия, а силата на оръжието на социалистическата справедливост през август 1940 година — стоварена преди всичко върху германските глави.

Заемайки поста генерален секретар, Сталин можел да даде каквато си иска заповед и тази заповед се изпълнявала незабавно и точно. Но всяка заповед на Сталин била неофициална и в това именно се състояла неговата неуязвимост и непогрешимост. Сега вече такова положение на нещата не удовлетворява Сталин. Той трябва да даде заповедта (Главната Заповед на живота му), но така, че това официално да е Сталинова заповед.

Според думите на маршала на Съветския съюз К. К. Рокосовски („Солдатский долг“, с. 11) всеки съветски командир имал в сейфа си „специален поверителен оперативен плик“ — „Червен плик буква М“. Червеният плик можел да бъде отворен само по заповед на председателя на совнаркома (до 5 май 1941 година — Вячеслав Молотов) или на наркома на отбраната на СССР (маршала на Съветския съюз С. К. Тимошенко). Но, както твърди маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков, Тимошенко „без Сталин все едно не можеше да взема принципни решения“. Така Сталин заел поста на Молотов, за да може Главната Заповед да изхожда не от Молотов, а от Сталин.

Пликовете лежали в сейфа на всеки командир, но на 22 юни 1941 година Сталин не дал заповед да се разпечатат. Според Рокосовски някои командири се престрашили и на своя глава сами разпечатали Червените пликове (за самоволно разпечатване на Червен плик ги чакал разстрел по чл. 58). Но не открили там нищо, което би могло да им е от полза в отбрана. „Разбира се, имахме подробни планове и указания какво да вършим в деня «М»… всичко беше изредено по минути и най-подробно… Всички тези планове съществуваха. Но за съжаление в тях изобщо не пишеше какво трябва да правим, ако противникът внезапно премине в настъпление“ (Генерал-майор М. Грецов. ВИЖ, 1965, №9, с. 84).

И тъй съветските командири имали планове за война, но планове за отбранителна война нямали. Висшето съветско ръководство знае това. Ето защо през първите минути и часове на войната, вместо да даде кратката заповед да бъдат разпечатани пликовете, то се занимава с импровизации — съчинява нови директиви до войските. Всички планове, всички пликове, всичко „изредено най-подробно и по минути“ в условията на отбранителна война става ненужно.

Между другото първите директиви на висшето съветско ръководство също не препоръчват на войските да се вкопаят в земята. Това пак са не отбранителни, нито контранастъпателни, а чисто настъпателни директиви. Съветските ръководители мислят и планират само с тези категории дори след натрапената им отбранителна война. Тонът на Червените пликове бил много решителен, но в неясната обстановка настъпателният порив на войските трябвало да се поукроти до пълното изясняване на станалото. Ето защо първите директиви имат настъпателен характер, но тонът им е сдържан: да се настъпва, но не така, както пише в Червените пликове!

В неясната обстановка Сталин не иска да рискува и тъкмо затова под най-важните директиви за „великата отечествена война“ — директивите да се започне война — липсва подписът на Сталин. Той се канел да изпълни друго почетно задължение, като подпише други директиви, в друга обстановка — не за натрапената отбранителна война, а за мисия, която ще освободи народите на света.

Хитлер четял телеграмите на мъдрия Шуленбург, а и сам сигурно се е досещал, че Сталин се надява „в областта на външната политика да постигне цел от огромна важност с личните си усилия“. Ето защо под първите директиви в неочакваната за Сталин и натрапена отбранителна война се появява подписът му на „член на съвета и секретар“.