Виктор Суворов
Ледоразбивачът (36)

4

При цялото ми уважение към германската армия трябва да призная, че тя катастрофално не била готова за сериозна война. Създава се впечатлението, че безгрижният германски Генерален щаб просто не е знаел, че в Русия понякога има зима, а пътищата донякъде се различават от германските. Смазката в германското оръжие замръзвала на студа и оръжието не действало. Казват, че виновен бил студът. Не. Това е просто калпава смазка. По-точно казано, калпав Генерален щаб, който не е поръчал смазка, годна за реално съществуващите условия. Казват, че светкавичната война не била постигната, защото са лоши пътищата. Това е лъжа. Хитлер знаел, че му предстои да воюва в Русия. Защо тогава не е поръчал въоръжение и техника, които биха могли да действат в Русия? Ако германската промишленост е произвеждала въоръжение, което можело да се използва само в Западна Европа и в Африка, но било неефикасно в Русия, редно ли е да смятаме, че Германия е била готова за войната?

Но на Хитлер му провървяло. Буквално в навечерието на войната в западните райони на СССР била извършена титанична работа по разширяването и модернизирането на железопътната мрежа. Вярно, и това не било достатъчно за германската армия. На какво щяло да й се случи, ако Жуков, Мерецков и Берия не били построили линии буквално в навечерието на войната? Ако не били създали огромни запаси от релси, сглобяеми мостове и строителни материали? Ако била пусната в действие мощната система за самозащита: всички мостове — разрушени, подвижният състав и релсите — евакуирани, всички запаси — унищожени, линиите — разрушени, наводнени, заблатени, минирани? Отговорът е един: германската светкавична война щяла да забуксува не пред вратите на Москва, а значително по-рано.

За напредването на германската армия към центъра на страната са виновни Мерецков, Жуков, Берия. Разстрелял ли ги Сталин? Не, много скоро те и тримата станали маршали. Защо да ги разстрелва? Хитлер се възползвал от плодовете на труда им, но те строели железопътни линии и създавали запаси, естествено, не за Хитлер, а за да могат да вкарат безпрепятствено и бързо в Европа армията освободителка и да я снабдяват в хода на съкрушителното внезапно вероломно настъпление.

В навечерието на войната никой в Червената армия не мислел за заграждения, всички мислели за преодоляването на заграждения на територията на противника. Ето защо под прикритието на съобщението на ТАСС от 13 юни на западната граница се появили (тайно) съветски маршали и видни експерти по въпросите на разграждането.

Ето как маршалът на Съветския съюз Г. Кулик (тайно посетил Белорусия) разговаря с полковник Старинов, който тогава бил началник на отдела за заграждения и миниране от Главното инженерно управление на РККА: „Минотърсачи ми дай, сапьори, тралове ми дай!“ („Мины ждут своего часа“, с. 179). А маршалът си е мислел за германската територия: на съветска територия всички мини вече са обезвредени и загражденията — свалени. А и разположението на собствените мини е известно, те могат да се обезвреждат без минотърсачи. Ето какво казва по-нататък маршалът: „Не сме нарекли отдела ви както трябва. Би трябвало в съответствие с нашата доктрина да го наречем отдел за разграждане и разминиране. Тогава и вие другояче щяхте да мислите. Какво сте ми заопявали: отбрана та отбрана?… Стига!“ (пак там. Подчертавал е Старинов). Същият проблем вълнува и командващия Западния специален военен окръг (окръга, вече тайно превърнат в Западен фронт) армейски генерал Д. Павлов. Той сърдито прави забележка, че на въпросите на разграждането не се отделя достатъчно внимание. Но чудно нещо: при отбранителна война на въпросите на разграждането изобщо не трябва да се отделя никакво внимание. Трябва да се създават само заграждения и, облягайки се на тях, да се изтощава противникът, а след това бързо да се изтеглиш на друга, предварително подготвена, линия от заграждения.

Червената армия имала горчив опит от преодоляването на финландската обезопасителна линии, затова толкова добре си била направила изводи от грешките и сега много старателно се подготвяла за преодоляването на германската ивица от заграждения. Ах, само да знаели съветските маршали, че ако започнели войната не през юли, както било запланирано, а на 21 юни, изобщо нямало да са им нужни средства за разграждане: германската армия, нарушавайки собствените си устави, вършела същото: вадела мините, изравнявала със земята препятствията, съсредоточавала войските си на самата граница, без да има никаква защитна ивица!

В началото на юни германските войски започнали да свалят бодливия тел по самата граница. Маршалът на Съветския съюз К. С. Москаленко сметнал това за неопровержимо доказателство, че те скоро ще започнат агресия („На Юго-Западном направлении“, с. 24).

Но и Червената армия вършела същото, само че, наистина, с известно закъснение. От Москва на западната граница се събрал цветът на военноинженерната мисъл, включително генерал-лейтенантът от инженерните войски професор Д. М. Карбишев. Когато потеглял от Москва в началото на юни, той заявил на свои приятели, че войната вече е започнала, и се споразумял с тях да се срещнат с него след победата и не в Москва, а „на мястото на победата“. Щом пристигнал на западната граница, той развил бурна дейност: присъствал на учения по форсиране на водни прегради (нещо, което не се прави при отбрана) и по преодоляване на препятствия от най-новите танкове Т-34 (което също не е нужно при отбранителна война). На 21 юни заминал за 10-а армия. Но „преди това Карбишев заедно с командващия 3-та армия В. И. Кузнецов и коменданта на Гродненския УР полковник Н. А. Иванов посетил една гранична застава. По границата, успоредно на пътя Августово — Сейно, още сутринта имало телени заграждения, а когато тръгнали да се връщат, загражденията се оказали свалени“ (Е. Г. Решин. „Генерал Карбышев“, с. 204).

Представяте ли си само каква картина: чекисти свалят бодливия тел по границите! Историците комунисти провъзгласиха всички съветски маршали и генерали за идиоти и с това обясниха причините за разгрома. Остава неясно само едно: защо Сталин не е изтребил всички тия идиоти. Но нека се съгласим. Да, всички военни са идиоти. Само че как да си обясним действията на доблестните чекисти? На същите онези чекисти, които току-що са приключили Голямата чистка? На същите онези чекисти, които държат границата под ключ? На същите онези чекисти, които били оплели цялата страна с бодлив тел? Германските шпиони ли искат да улеснят или своите бегълци?

А на самата граница били струпани огромни маси съветски войници и офицери, на които много им се искало да го вържат, все едно накъде. Пък и концлагеристите в граничната зона не били никак малко.

Интересното е, че командващият 3-та армия, на когото му предстои да воюва тук, комендантът на Укрепения район, който теоретически е предназначен за отбрана (всъщност — за настъпление), московският експерт от най-висока класа, който знае, че войната вече е започнала, никак не реагират на тези действия. Напротив, свалянето на загражденията по време съвпада с посещението на граничната застава. Възниква още един въпрос: какво фактически са търсили те там?

Можем ли да си представим командир на съветска гранична застава с чин старши лейтенант от НКВД, който на своя глава е започнал да сваля бодливия тел? Ако той даде такава заповед, няма ли подчинените му да я сметнат за „явно престъпна“? Но старши лейтенантът дал заповедта, а подчинените му чевръсто я изпълнили. Явно в случая не е минало без заповед на началника на граничните войски на НКВД на Белорусия генерал-лейтенант И. А. Богданов. Може би Богданов не разбира, че войната наближава? Не, разбира го. „На 18 юни 1941 година началникът на гранични войски на НКВД на Белорусия генерал-лейтенант Богданов взе решение да се евакуират семействата на военнослужещите“ („Дозорные западных рубежей“, с. 101).

Могъл ли е Богданов самостоятелно да взема такива решения: да евакуира семействата на граничарите и да реже тела без знанието на народния комисар на държавната сигурност Л. П. Берия? Не е могъл. А и Берия надали би посмял.

Берия действа в пълно взаимодействие с Жуков, тоест някой отгоре координира (и то доста добре) действията на армията и НКВД. Военните и чекистите вършат една и съща работа, при това много съгласувано по същина, по място и по време. А техните действия можел да координира само другарят Сталин.

Уверяват ни, че първите поражения на Червената армия се дължали на това, че тя не се била готвела за война. Глупости! Ако не се е готвела за война, бодливият тел по границата е щял да си остане непокътнат. Армейските подразделения в този случай са щели да имат поне малко време да приведат оръжието си в готовност. И не са щели да настъпят такива страшни катастрофи.

Чекистите сваляли бодливия тел по границата, разбира се, не за да може германската армия да се възползва от тези проходи. Телът се свалял за други цели. Нека си представим, че германската агресия беше закъсняла по някакви причини. Какво са щели да направят чекистите по границата? Дали да унищожат граничните бариери, да подържат границата отворена и да започнат на нова сметка да правят заграждения? Не, разбира се! Остава само един вариант: чекистите режели тела, за да пуснат армията освободителка да навлезе в територията на противника. По същия начин чекистите режели своя тел преди „освобождението“ на Полша, Финландия, Естония, Латвия, Бесарабия и Буковина. Сега бил дошъл редът на Германия.

Казват, че Сталин искал да нападне Хитлер през 1942 година. Такъв план наистина имало, но после сроковете били изтеглени по-напред.

Ако Сталин е готвел „освобождението“ за 1942 година, граничният тел е можел да бъде срязан през 1942 година.

В най-последния момент.