Виктор Суворов
Ледоразбивачът (40)

4

Отбраната трябва да се усъвършенства постоянно — това е изискване на бойния устав. Всеки войник знае това изискване и знае какво означава то: колкото и мощна да е отбраната, всеки войник минимум десет часа на ден продължава неуморно да дълбае земята. Дали войникът ще се намира в отбрана един ден или една година, това не променя ситуацията: той ще дълбае земята, ще разширява и задълбочава противотанковите ровове, ще допълва първата траншея с втора, трета, пета. Изискването на устава отбраната да се усъвършенства постоянно и неуморно означава, че ситуация „достатъчно“ не съществува и не може да съществува. Ако са изкопани десет противотанкови рова един след друг, няма как, започвайте да копаете единайсетия!

Простата истина, че няма излишни отбранителни съоръжения, както няма и остарели, е известна на войниците от всички армии от хиляди години. Затова всички нови отбранителни съоръжения се създават не за да заместят вече изградените, а за да ги подсилят и допълнят. Нека разгледаме който и да е замък: в центъра му има кула от десетия век, около нея — стени от тринайсетия век, опасани с пръстен от бастиони от седемнайсетия век, които на свой ред са заобиколени от фортове от деветнайсетия век, подсилени с бункери от двайсетия. „Линията Молотов“ би могла да стане допълнение на „Линията Сталин“, но не да я замени. Обаче „Линията Молотов“ се създавала не като допълнение на „Линията Сталин“, нито пък като неин заместител. „Линията Молотов“ рязко се различавала от „Линията Сталин“ и по замисъла, и по детайлите си. Има най-малко четири главни разлики между укрепленията, които се сривали по старите граници, и онези, които се създавали по новите:

— „Линията Молотов“ се изграждала така, че ПРОТИВНИКЪТ ДА Я ВИЖДА;

— „Линията Молотов“ се създавала на ВТОРОСТЕПЕННИ НАПРАВЛЕНИЯ;

— „Линията Молотов“ не се прикривала с обезопасителна ивица, с минни полета и други инженерни заграждения;

— строителите не използвали голям брой възможности за усилване на „Линията Молотов“ и не бързали да я довършат.

Строителството на „Линията Молотов“ е не по-малка загадка на съветската история от разрушаването на „Линията Сталин“. Странни неща ставали при изграждането на новите укрепления. През 1941 година огромни маси съветски войски били съсредоточени в Лвовската издатина в Украйна. Втората по мощ групировка съветски войски била съсредоточена в Белостокската издатина в Белорусия. Съветските маршали обясняват: главния удар очаквахме в Украйна, а спомагателния — в Белорусия. Щом е тъй, главните усилия при изграждането на „Линията Молотов“ е трябвало да бъдат съсредоточени преди всичко в Украйна и на второ място — в Белорусия. Но! Половината от всички средства, отпуснати за изграждането на „Линията Молотов“, се планирало да бъдат използвани… в Прибалтика! Но това е второстепенно направление! Защо в Прибалтика? Четвърт от средствата се планирали за Белорусия и едва 9% за Украйна, където според съветските маршали „се очаквал главният удар“ (В. А. Анфилов, пак там, с. 164). Не само в стратегически план, а и в тактически укрепленията на „Линията Молотов“ се изграждали на второстепенни направления. Пример: в района на Брест граничната река се пресичала от цели шест железопътни и автомобилни моста. Варшава — Брест — Минск — Смоленск — Москва — това е главното стратегическо направление на войната. Мостовете в Брест са мостове с огромна стратегическа ценност. В района на Брест се строял нов УР. Но не където са мостовете, а далеч настрани, където няма никакви мостове!

Укрепените райони от „Линията Молотов“ били изтеглени досами границата. Укрепените райони отсега нататък не се прикривали с обезопасителна ивица и в случай на внезапно нападение гарнизоните вече нямали време нито да заемат бойните си съоръжения, нито да приведат оръжието си в готовност. За разлика от „Линията Сталин“ укрепените райони по „Линията Молотов“ имали много малка дълбочина. Всичко, което можело да се построи по самата граница, се строяло именно по нея. Тилови отбранителни рубежи не се строели и дори не се планирали (Генерал-лейтенант В. Ф. Зотов. „На Северо-Западном фронте“. Сборник, с. 175). Новите укрепления се строели не на тактически изгодните за отбрана рубежи, а покрай държавната граница, повтаряйки всичките й извивки и криволици. Новите бойни съоръжения не се прикривали с бодлив тел, с мини, ровове, надолби, ежове и тетраедри, в района на строителството не се създавали никакви инженерни заграждения. Новите съоръжения НЕ СЕ МАСКИРАЛИ. Например във Владимирволинския УР „от 97-те бойни съоръжения покрити с пръст бяха 5–7, останалите бяха фактически демаскирани“ (ВИЖ, 1976, №5, с. 91). Ако читателят ми някой ден прекосява съветската граница в района на Брест, нека обърне внимание на сивите бетонни кутии почти на самия бряг — това са дотовете от южния край на Бресткия УР. Както не били покрити с пръст тогава, така си стоят голи и до днес. По-рано дотовете от „Линията Сталин“ се строели тайно далеч от границата и противникът не можел да знае къде се намират укрепленията и къде — проходите между тях, а и съществуват ли изобщо такива проходи. Сега противникът от своя бряг можел не само да гледа цялото строителство и точно да знае къде се намират укрепленията, а и да определи предназначението им и дори да установи посоката на стрелбата от всяка амбразура. Въз основа на това той можел да определи цялата огнева система. След като знаел направлението на секторите на обстрел, противникът можел да избере непрострелваните участъци, да се промъкне до демаскираните дотове и да затъкне амбразурите с торбички с пясък, което между другото противникът направил на 22 юни 1941 година.

Маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков свидетелства: „Укрепените райони се строят твърде близо до границата и имат крайно неизгодна оперативна конфигурация, особено в района на Белостокската издатина. Това позволява на противника да удари от районите на Брест и Сувалки по тила на нашата белостокска групировка. Освен това поради малката си дълбочина УР-овете не ще могат да устоят дълго, тъй като изцяло се прострелват от артилерията“ („Вспоминания и размышления“, с. 194).

Щом противникът може да ни удари откъм районите на Брест и Сувалки, защо да не използваме изоставените стари руски гранични крепости Брест, Осовец, Гродно, Перемишъл, Каунас? Всяка от тези крепости по мощ не отстъпва на Вердюн. Всяка от тези крепости, ако бъде включена в системата на отбраната на съветските войски, може да се превърне в непристъпен бастион, повишаващ устойчивостта на цялата отбранителна система. Освен старите крепости в същите райони имало стари, не толкова мощни укрепления: капонири, всеки за една стрелкова рота. Дебелината на стените и на покривните плочи е три метра фортификационен железобетон. Дебелината три метра не е кой знае колко голяма. Съгласен съм. Но пак е за предпочитане в сравнение с нищото. Ако дебелината три метра не задоволява някого, тя може да бъде увеличена. Та къде сте гледали, другари от ГВИУ — Главното военноинженерно управление на Червената армия? „Началникът на ГВИУ предложи да използваме старите руски крайгранични крепости и да създадем зони от заграждения. Това предложение изобщо не бе прието. Излишно било“ (И. Г. Старинов. „Мины ждут своего часа“, а 177).

През февруари 1941 година длъжността началник на Генералния щаб на Червената армия заел Г. К. Жуков — най-големият пълководец на XX век. През нашия век няма нито един друг генерал или маршал, който да е заемал толкова високи постове и в същото време да не е претърпял нито едно военно поражение. И тъй великият Жуков (величието му вече е доказано край Халхин Гол чрез внезапното разгромяване на 6-а японска армия) се нагърбил с едва ли не върховна военна власт. Е, хайде дано той въведе някакъв ред по „Линията Молотов“! Но не. Не бързайте. На строителството на „Линията Молотов“ след идването на Жуков нищо не се подобрило. Напротив, строителството на някои укрепени райони, например на Бресткия, било прехвърлено към второетапните (Анфилов, с. 166). На практика това означава едва ли не напълно замразено строителство. Но този медал си има и опаката страна. Тъкмо за Бресткия укрепен район е известно повече, отколкото за другите. По-специално, от трофейните документи на германския 48-и моторизиран корпус е известно, че германското командване си било създало съвсем друго впечатление: германските войски виждали интензивно строителство, което не преставало нито денем, нито нощем, дори нощно време „руснаците строят бункерите си при пълно осветление“.

Как да го разбираме? Нима са били такива идиоти, че да демаскират строителните си площадки край самата граница всяка нощ с пълно осветление?! И как да свържем в едно „второетапното строителство“ и „ден и нощ при пълно осветление“?! Нима това е била демонстрация? Точно така. Ние и по-нататък ще се връщаме към строителството на „Линията Молотов“, която маршалът на Съветския съюз И. Х. Баграмян е характеризирал като „преднамерена демонстрация“.

Генерал-полковник Л. М. Сандалов в мемоарите си („Пережитое“, с. 64) предава думите на коменданта на Бресткия укрепен район генерал-майор К. Пузирьов: „Изтеглянето на укрепения район до самата граница е нещо непривично. Преди това винаги строяхме дотовете на известно разстояние от границата. Но няма накъде. Трябва да се ръководим не само от военните, а и от политическите съображения…“

Има и още една загадка: съветските войски биват карани да се крият в горите, забранява им се да се показват. Причината: „За да не бъде провокирана война.“ В същото време, изхождайки от някакви неизвестни нам политически съображения, денем и нощем натрапчиво демонстрират на противника интензивна подготовка за отбрана, без да ги е страх от никакви дипломатически и военни усложнения.

И тъй как все пак да разгадаем всички тези догадки? Как да обединим всички тези противоречиви факти в едно обяснение? Подсказват ни: тъпаци са тия червени командири, идиоти, всичко се дължи на глупостта им. Бих приел това обяснение. Само че за беля „Линията Сталин“ и „Линията Молотов“ имат едни и същи „татко“ — генерал-лейтенант от инженерните войски професор Д. М. Карбишев. На „Линията Сталин“ той вършел всичко правилно, на равнището на световните стандарти и дори над него. На „Линията Сталин“ предвидил всичко: и грижливата маскировка на всеки дот, и огромната дълбочина на всеки УР, и загражденията, и обезопасителната ивица, и още много други неща. Но ето че е подписан пактът Молотов-Рибентроп и един от най-видните военни инженери на века изведнъж изглупява и започва да върши всичко неправилно. А над Карбишев бил великият Жуков. Той винаги постъпвал правилно. И преди това, и след това. Но ето че през първата половина на 1941 година Жуков изведнъж се превърнал в идиот и започнал да дава идиотски заповеди. Защото тъкмо когато Жуков дошъл в Генералния щаб, „укрепените райони по старите граници все така се разоръжаваха, а строителството по новите граници вървеше едва-едва“ (Старинов, с. 178).