Виктор Суворов
Ледоразбивачът (133)

3

Реакцията на Червената армия срещу нахлуването на германците не е реакция на таралеж, чиито бодли са настръхнали, а реакция на огромен крокодил, на когото са нанесли свръхмощен изненадващ удар. С изтичаща кръв съветският крокодил се опитва да атакува. Крокодилът умее предпазливо да дебне жертвата си и да атакува внезапно. Ала точно в момента, в който я е дебнел, е получил много жесток удар; дори това обаче не го спира и той продължава да атакува; и тъй като не умее да прави нещо друго, не променя намерението си. На 22 юни 1941 година 41-ва стрелкова, дивизия от 6-и корпус на 6-а армия, без да изчака заповеди отгоре, действайки според плановете отпреди войната, минава държавната граница в района на Рава Руская. На 22 юни сутринта командващият Северозападния фронт генерал-полковник Ф. И. Кузнецов, без да изчаква заповед от Москва, издава заповед до войските си да нанесат удар в направление на Тилзит — Източна Прусия. За щаба на Северозападния фронт, за командващите армии и техните щабове това решение не е изненадващо: няколко дни преди това вариантът за нанасяне на удар по Тилзит е бил разиграван на щабни учения… и командирите на съединенията и техните щабове са били много добре запознати с него („Борьба за советскую Прибалтику“, с. 67).

Действията на командващия Северозападния фронт не са били импровизация. Просто генерал-полковник Кузнецов е действал според плана отпреди войната. Вечерта на същия ден, все още без да знае за действията на генерал Кузнецов, висшето командване му заповядва да прави тъкмо това, което той вече е направил: да нанесе удар по Тилзит в Източна Прусия. На съседния фронт — Западния — висшето командване поставя задачата да се нанесе свръхмощен удар в направление на полския град Сувалки. Това не е изненада и за командващия Западния фронт. Той и бездруго знае каква е задачата на неговия фронт и много преди да получи нареждането от Москва, е издал заповед за настъпление към Сувалки. Да настъпваш, когато германската авиация не е парализирана от внезапен удар, а тъкмо обратното, когато съветският Западен фронт е загубил още в първите часове на войната 738 самолета, не е най-добрият вариант.

Западният фронт, неговият командващ и щабът, командващите армии и техните началник-щабове още преди да започне войната са знаели, че непосредствената им задача е да обкръжат германската групировка в района на Сувалки. Съвсем очевидно е, че съветският удар в направление на Сувалки се е готвил далеч преди започването на войната. Бойната задача е била определена за всички съветски командири. Разбира се, командирите на тактическо равнище не са имали право да знаят тия задачи, но те са били точно определени и формулирани, запечатани в секретни пакети и са се пазели в сейфовете на всички щабове, включително и на батальонните. Пример: батальонът от разузнаването на 27-а стрелкова дивизия, съсредоточен близо до границата, в района на град Августов, се е готвил за водене на бойно разузнаване по посока на полския град Сувалки (Архив на МО на СССР, фонд 181, опис 1631, дело 1, лист 128). Задачата на батальона е била да осигури бързо настъпление на цялата 27-а дивизия от района на Августов към Сувалки. От публикувани източници знаем дори повече, отколкото от архивите. Преди войната в района на Августов са били съсредоточени огромни съветски военни сили. Тъкмо това е мястото, където съветските граничари прорязват бодливия тел на границата. Тъкмо това е мястото, откъдето командващият 3-та армия генерал-лейтенант В. И. Кузнецов и представителят на Главното командване генерал-лейтенант от инженерните войски Д. М. Карбишев часове наред са наблюдавали от граничната застава германската територия. Тъкмо това е мястото, където генерал Карбишев готви щурмови групи за блокиране и неутрализиране на железобетонните отбранителни съоръжения на противника. Само на съветска територия няма и не може да има железобетонни отбранителни съоръжения!

Много преди войната в района на Августов са били струпани чудовищни маси от съветски войски. Тук, на съветска територия, до самата граница и паралелно с нея минава Августовският канал. Ако са се готвили за отбрана, войските би трябвало да бъдат разположени зад канала, за да го използват като непроходим противотанков ров. Но съветските войски са минали на западния бряг на канала и са се разположили върху тясната ивица между границата, на която вече няма бодлив тел, и канала. На 22 юни, на разсъмване, тук са били избити хиляди съветски войници, по които е открит ураганен огън. Войските не са могли да отстъпят: зад тях е бил каналът.

Може би това е традиционната руска глупост? Не. Германците от другата страна на границата също са струпали огромни войнишки маси до самата граница и също са махнали своя бодлив тел. Ако Червената армия беше нанесла удар един ден преди 22 юни, загубите на германците нямаше да бъдат по-малки. Разположението на войските до самата граница е изключително опасно, в случай че противникът нанесе внезапен удар, но такова разположение е изключително удобно за първия, който ще го нанесе. И двете армии са се готвили да ударят внезапно…

Съветските генерали никога не са крили, че пред тях са били поставяни чисто настъпателни задачи. Армейски генерал К. Галицки, който говори за концентрацията на съветските войски в района на Августов, подчертава, че съветското командване не е вярвало в евентуално германско нашествие, а съветските войски са се готвили за настъпателна операция.

Щом съветските фронтове, насочени срещу Източна Прусия и Полша, са се готвили за настъпление, за фронтовете, съсредоточени срещу Румъния, България, Унгария, Чехословакия, това важи с още по-голяма сила. Предположението не е мое. Съветските генерали говорят за това.

Генерал-майор А. И. Михалев направо признава, че съветското командване не е планирало да използва Южния фронт, нито Югозападния за отбранителни или контранастъпателни действия. „Стратегическите цели на фронтовете трябваше да бъдат постигнати чрез решително настъпление на нашите войски“ (ВИЖ, 1989, №5, с. 49). Такива признания са напълно достатъчни в Нюрнберг отново да се събере съдебен състав и причините за съветско-германската война да бъдат разгледан още веднъж.

Германските генерали казват, че Червената армия се е готвила за настъпление. Списанието на Министерството на отбраната на СССР казва същото. В какво се състои вината на германските генерали?

Ние можем да вярваме или да не вярваме на съветските публикации, но действията на Червената армия в първите дни на войната говорят най-добре за съветските намерения. Жуков е координирал действията на Южния и на Югозападния фронт. И двата фронта са насочени към Румъния, България, Унгария и Чехословакия. До края на юни Жуков е настоявал за настъпление и е изисквал от командващите фронтовете само едно — да настъпват. Чак през юли той и неговите колеги стигат до извода, че крокодилът, който е ранен смъртоносно, не може да настъпва.

Трябва да признаем на съветския крокодил, че е имал достатъчно сили да отстъпи, да лекува раните си, отбранявайки се от противника, който непрекъснато му нанася удари, да набере нови сили и да стигне до Берлин. Колко далеко щеше да отиде съветският крокодил, ако не беше получил жестокия удар на 22 юни 1941 година, ако не бяха загубени стотици самолети и хиляди танкове, ако не германската, а съветската армия беше нанесла първия удар? Щеше ли германската армия да има пространство за отстъпление? Имала ли е неизчерпаеми ресурси от хора и време, за да възстанови армията си след първия внезапен съветски удар? Имали ли са германските генерали планове за отбрана?