Виктор Суворов
Ледоразбивачът (10)

1

През 1933 година германският полковник Хайнц Гудериан посетил съветския локомотивостроителен завод в Харков. Гудериан свидетелства, че освен локомотиви заводът произвеждал странична продукция — танкове. Броят на произвежданите танкове бил 22 на ден.

За да оценим СТРАНИЧНАТА продукция на ЕДИН съветски завод В МИРНО ВРЕМЕ, трябва да си припомним, че през 1933 година Германия изобщо не произвеждала танкове. През 1939 година Хитлер започнал Втората световна война, разполагайки с 3195 танка, тоест с по-малко, отколкото Харковският локомотивостроителен завод можел да произведе за половин година, работейки в мирновременен режим.

За да оценим какво значат 22 танка на ден, трябва да си припомним, че Съединените щати вече след започването на Втората световна война, през 1940 година, разполагали ЕДВА с около 400 танка.

А сега за качеството на танковете, които Гудериан видял в Харковския локомотивостроителен завод. Това били танкове, създадени от американския танков гений Дж. У. Кристи. Единствени съветските конструктори оценили постиженията на Кристи. Американският танк бил купен и прехвърлен в Съветския съюз с фалшиви документи, по които се водел за селскостопански трактор. В Съветския съюз „тракторът“ се произвеждал в огромни количества под марката БТ — бързоходен танк. Първите БТ достигали скорост 100 км в час^[1]. 60 години по-късно всеки танкист би завидял на такава скорост.

Формата на корпусите на танковете БТ била проста и рационална. Нито един танк в света по онова време, включително и произвежданите за армията на САЩ танкове, нямали такава форма на бронята. Най-добрият танк на Втората световна война — Т-34 — е пряк потомък на БТ. Формата на корпуса му представлява доразвиване на идеите на великия американски танков конструктор. След Т-34 принципът на наклонено разполагане на броневите плочи бил използван на германската „Пантера“, а после и на всички останали танкове в цял свят.

През 30-те години практически всички танкове по света се произвеждали по схемата: двигателят — отзад, трансмисията — в предната част. БТ бил изключение: и двигателят, и трансмисията — отзад. След 25 години цял свят ще разбере предимството на компоновката на БТ.

Танковете БТ постоянно се усъвършенствали. Те можели да изминават без презареждане с гориво до 700 километра. Петдесет години по-късно това все още е мечта за повечето танкисти. През 1936 година серийните танкове БТ форсирали по дъното под водата дълбоки реки. В края на XX век не всички танкове на вероятните противници на СССР притежават такава способност. През 1938 година на танковете БТ започнали да монтират дизелови двигатели. Останалият свят ще започне да прави това 10–20 години по-късно. Най-сетне, танковете БТ имали мощно за времето въоръжение.

След като казахме толкова положителни неща за количеството и качеството на съветските танкове, редно е да отбележим и един съвсем дребен недостатък: тези танкове били НЕИЗПОЛЗВАЕМИ НА СЪВЕТСКА ТЕРИТОРИЯ.