Виктор Суворов
Ледоразбивачът (66)

7

Трите свръхударни армии са изключение сред останалите армии за нахлуване. Но сред трите изключително мощни армии една особено изпъква. Това е 9-а. Съвсем доскоро, през Зимната война, 9-а армия била просто стрелкови корпус (три стрелкови дивизии) с гръмко наименование. След Зимната война 9-а армия се изпарила и ето че под прикритието на съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година тя пак се появява от мрака не е окончателно комплектувана. Прилича на кофраж на небостъргач, който още не е достроен, но с исполинската си маса вече затуля слънцето. През юни 1941 година 9-а армия била недостроен кофраж на най-мощната армия в света. В състава й има шест корпуса, включително два механизирани и един кавалерийски. Общо в 9-а армия към 21 юни 1941 година има седемнайсет дивизии, включително две авиационни, четири танкови, две моторизирани, две кавалерийски и седем стрелкови. Доста прилича на другите свръхударни армии, но в състава на 9-а армия е запланирано включването на още един механизиран корпус — 27-и, на генерал-майор И. Е. Петров. Корпусът е създаден в Туркестанския окръг и, преди да е довършил формирането си, тайно бива прехвърлен на запад. След включването му в състава на армията ще има дванайсет дивизии, включително шест танкови. Ако всичко това се комплектува, в състава на седем корпуса на 9-а армия ще има 3341 танка.

По количество това е горе-долу целият вермахт, по качество — по-добро. Генерал-полковник П. Белов (по онова време генерал-майор) свидетелства, че дори кавалерията на тази армия трябвало да получи танкове Т-34 (ВИЖ, 1959, №11, с. 66).

Съвсем доскоро 9-а армия имала командири, които с нищо не се били изявили нито преди, нито след това. Сега всичко се променило. Начело на 9-а армия стои генерал-полковник. По онова време това било изключително високо звание. В целите въоръжени сили на СССР имало едва осем генерал-полковници, при което в свръхмощните съветски танкови войски — нито един, в авиацията — нито един, в НКВД — нито един. Начело на трийсетте съветски армии са сложени генерал-майори и генерал-лейтенанти, 9-а армия е единственото изключение сред тях. А на всичко отгоре в тази изключителна армия са събрани много перспективни офицери и генерали. Сред тях са трима бъдещи маршали на Съветския съюз; Р. Я. Малиновски, М. В. Захаров и Н. И. Крилов, бъдещият маршал от авиацията и три пъти герой на Съветския съюз А. И. Покришкин, бъдещият маршал от авиацията И. П. Пстиго, бъдещите армейски генерали И. Е. Петров, И. Г. Павловски, П. Н. Лашченко и много други талантливи и агресивни командири, които вече се били проявили в боеве, като 28-годишния генерал-майор от авиацията А. С. Осипенко, или многообещаващи (които в повечето случаи блестящо оправдали възлаганите на тях надежди). Създава се впечатлението, че нечия грижовна ръка старателно подбирала всичко най-добро и най-перспективно за тази необикновена армия. А къде била разположена тя?…

Тук стигаме до едно малко, но знаменателно откритие: през първата половина на 1941 година в Съветския съюз се създавала най-мощната армия на света, но се създавала НЕ НА ГЕРМАНСКАТА ГРАНИЦА.

Това е потресаващ факт (поне лично за мен). Има достатъчно доказателства, че титаничното натрупване на съветска военна мощ по западната граница изобщо и по-специално в Първи стратегически ешелон е било предизвикано не от германската заплаха, а от други съображения. Положението на 9-а армия ясно сочи тези съображения: тя се създавала по РУМЪНСКАТА ГРАНИЦА.

След първото си изчезване 9-а армия внезапно се появява през юни 1940 година на румънската граница вече не като второстепенна армия, сега тя възникнала в ново качество — като истинска ударна армия. Предстоял „освободителният поход“ в Бесарабия и съветските извори сочат, че „9-а армия се създаваше специално за решаването на тази важна задача“ (ВИЖ, 1072, М 10, с. 83). Подготовката на армията се осъществявала от най-агресивните съветски командири. Непосредствено преди „освободителния поход“ армията инспектирал пуснатият от затвора К. К. Рокосовски. 9-а армия влязла в състава на Южния фронт като ключова водеща армия, изпълнявайки същата роля като 7-а армия във Финландия, фронтът се командвал лично от Г. К. Жуков. След краткия „освободителен поход“ 9-а армия пак ще изчезне. И ето че под прикритието на съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година тя отново се появява на същото място, където преди една година завършила „освобождаването“. Сега тя вече не е просто ударна армия за нахлуване, тя е свръхударна, тя се кани да стане най-мощната армия на света. За какво? За отбрана ли? Моля, но откъм румънската страна има съвсем малко войски, а дори и те да са много, нито един агресор няма да нанася главния удар през Румъния просто по най-елементарни географски съображения. Виж, един нов „освободителен поход“ на 9-а армия в Румъния би могъл да промени цялата стратегическа ситуация в Европа и в света. Румъния е основният източник на нефт за Германия. Ударът по Румъния означава смърт за Германия, това означава спиране на танковете и самолетите, на всички машини и кораби, на промишлеността и транспорта. Нефтът е кръвта на войната, а сърцето на Германия, колкото и чудно да изглежда това, се намирало в Румъния. Ударът по Румъния щял да бъде удар в сърцето на Германия.

Ето защо именно тук се били озовали най-перспективните командири. 9-а армия се появила внезапно в средата на юни 1941 година. Но тази внезапност можела да озадачи само външния наблюдател. 9-а армия през цялото време си била тук, поне от средата на 1940 година. Просто известно време наименованието й не се употребявало официално, а заповедите от щаба на окръга се предавали направо на корпусите. Щабът на 9-а армия и щабът на Одеския военен окръг (създаден между другото през октомври 1939 година) просто се сливали в едно цяло и също толкова просто се разделяли. На 13 юни 1941 година било извършено именно такова разделяне.

Опитът показва, че след появата на ударна армия на границата на малка държава най-много след един месец се получавала заповед да бъдат „освободени“ съседните територии. Както и да се развивали събитията след нахлуването на съветските войски в Германия (която между другото, както и Съветският съюз, не се готвела за отбрана), изходът на войната можел да бъде решен далеч от основните полесражения. Сталин явно разчитал на това. Ето защо 9-а армия била най-мощната. Ето защо още през март 1941 година, когато 9-а армия дори не съществувала официално, ненадейно се появил твърде младият, но изключително дързък генерал-майор Р. Я. Малиновски. Същият Малиновски, който след четири години ще смае света с потресаващия си скок през пустинята и планините на гигантска дълбочина в Манджурия.

През 1941 година на Малиновски и колегите му от 9-а армия била поставена съвсем проста задача. Предстояло им да преодолеят не 810 километра, както в Манджурия, а 180, не през пустиня и планини, а през равнина с доста добри пътища. Трябвало да се нанесе удар не по японската армия, а по значително по-слаба, по румънската. Освен това било запланирано на 9-а армия да бъдат дадени три пъти повече танкове, отколкото 6-а гвардейска танкова армия получила през 1945 година.

Хитлер не допуснал да се случи всичко това. В декларацията на германското правителство, предадена на съветското правителство в момента на започването на войната, се посочват причините за германската акция срещу Съветския съюз. Сред тези причини е необоснованата концентрация на съветски войски по границите на Румъния, която представлявала смъртна опасност за Германия. Всичко това не са измишльотини на „Гьобелсовата пропаганда“. 9-а свръхударна армия се създавала изключително като настъпателна армия. Генерал-полковник П. Белов свидетелства, че дори след започването на германските операции на съветска територия в 9-а армия „всяка отбранителна задача обикновено се разглеждаше като кратковременна“ (ВИЖ, 1959, №11, с. 65). Впрочем от този недъг страдала не само 9-а, а и всички други съветски армии.

Значително по-интересно съобщение за настроенията в 9-а армия прави три пъти героят на Съветския съюз, маршалът от авиацията А. И. Покришкин (по онова време старши лейтенант, заместник-командир на изтребителна ескадрила в състава на 9-а армия). Ето разговора му с един „недоклан богаташ“, на когото освободителите били отнели магазина. Случката станала на територията на „освободена“ Бесарабия през пролетта на 1941 година.

„— О, Букурещ! Да можехте да видите какъв град е това!

— Някой ден ще го видя — убедено му отговорих аз.

Стопанинът ми се ококори и зачака да чуе какво друго ще кажа.

Трябваше да сменя темата на разговора“ (Л. И. Покришкин. „Небо войны“, с. 10).

Ние не искаме да вярваме на Хитлер, че с плана „Барбароса“ той е защитавал Германия от предателския удар на съветските войски към Букурещ и Плоещ.

В случая нека повярваме на противоположната страна! А противоположната страна казва същото: да, дори лейтенантите са знаели, че скоро ще се озоват в Румъния. Като турист един съветски офицер няма право да се разхожда из чужбина. Съветският съюз не е Руската империя с нейните свободи. Как другояче можел Покришкин да попадне в Румъния освен в качеството си на „освободител“? В думите на младия офицер нямало никакво самохвалство: след войната Големият брат, другарят Покришкин, посетил „освободения“ Букурещ. Хитлер направил всичко каквото можел, за да поотложи малко неизбежното „освобождение“.