Виктор Суворов
Ледоразбивачът (23)

1

След изгонването на Бонапарт от Русия руската армия победоносно стигнала до Париж. Тъй като не заварила там Бонапарт, руската армия с песни се прибрала в родината си. За Русия цел на войната било разгромяването на армията на противника. Щом вече никой не заплашва Москва, руската армия няма работа в Западна Европа.

Разликата между Русия и Съветския съюз е в целите на войната. През 1923 година М. Н. Тухачевски, който вече се бил прочул с масовото изтребване на мирно население в Централна Русия, Северен Кавказ, Урал, Сибир и Полша, теоретично обосновал целта на войната — „да си осигурим свободно прилагане на насилието, а за целта е нужно преди всичко да се унищожат въоръжените сили на противника“ („Война и революция“. Сборник №22, с. 188). „Разгромяването на армията на противника и «поголовното й изтребване» не представляват край на войната и насилието, а само предварителен стадий, само първа крачка към «свободното прилагане на насилието». Всяка завладяна от нас територия става след завладяването й вече съветска територия, където ще се осъществява властта на работниците и селяните“ (Маршал на Съветския съюз М. Н. Тухачевски. „Избранные произведения“, т. I, с. 258).

В труда си „Въпроси на съвременната стратегия“ Тухачевски набляга на това, че съветските щабове „ще трябва навреме да дават указания на политическото управление и на съответните органи за подготовката на ревкоми и други местни административни апарати за едни или други райони“ (пак там, с. 196). С други думи, съветските щабове подготвят операцията по „освобождението“ в дълбока тайна, но същевременно трябва да предупредят комисарите и „съответните органи“, за да се заемат те с подготвянето на комунистически административен апарат за „освободените“ райони: Червената армия на щиковете си ще донесе на съседите щастлив живот заедно с предварително създадените органи на местната власт.

Съветизирането на завзетите територии по метода на „свободното прилагане на насилието“ и експлоатирането на всички ресурси на „освободените“ райони за нови „освобождения“ са получили у Тухачевски „научно“ наименование — „разширяване на базата на войната“. Този термин Тухачевски вкарва дори в Голямата съветска енциклопедия от 1928 година.

В речта си от 30 март 1941 година Адолф Хитлер обявил на своите генерали целта на войната на Изток: да бъдат разбити въоръжените сили, да бъде унищожена комунистическата диктатура, да бъде установен истински социализъм и да бъде превърната Русия в база за продължаване на войната. Между Хитлер и Тухачевски практически няма разлика. И двамата са социалисти, и двамата бълнуват за завладяване на света, и двамата планират да използват покорените територии за „разширяване на базата на войната“. Докато готвел нахлуването, Хитлер предварително формирал административен апарат за новите си територии, но и Тухачевски предлагал да се прави същото още през 1923 година.

Идеите са едни и същи, само че съветските социалисти ги декларирали много преди Адолф Хитлер. От Тухачевски би излязъл великолепен гаулайтер, но той не бил стратег. Бездарността на Тухачевски е добре известна. Тухачевски го прославят, въздигат го в ранг велик мислител. Но попитайте когото и да е от неговите почитатели кои книги на Тухачевски е чел. Прославянето на Тухачевски е сигурен признак за това, че прославящият го не е запознат с трудовете на Тухачевски, защото е невъзможно дори само след бегло запознаване с „гениалните творби“ да прославяш автора им. Методът на „таранната стратегия“ на Тухачевски дори при теоретично разглеждане демонстрира пълната си несъстоятелност. Стратегията на Тухачевски е методът на шахматиста, който се стреми да заеме колкото може повече празни квадратчета на шахматната дъска и смята унищожаването на фигурите на противника за нещо второстепенно. Опитайте се на шахматната дъска (това е най-примитивният модел на войната между две миниармии, които не искат нито пари, нито хляб и са ви покорни дотам, че са готови да изпълняват вашите заповеди дори когато те означават за тях самоубийство) да приложите метода на Тухачевски. Какво ще стане? Ще стане тъкмо онова, което станало с Тухачевски край Висла през 1920 година.

Комунистите ни уверяват, че след като унищожил Тухачевски, Сталин напълно отхвърлил методите му. Не е така. Сталин отхвърлил само неприемливия, явно водещ към поражение стратегически метод на Тухачевски, но запазил и позволил на други да развиват идеите на „разширяването на базата на войната“.