Виктор Суворов
Ледоразбивачът (111)

3

На 13 юни 1941 година, в деня, когато радиото предава съобщението на ТАСС, е извършено окончателното и пълно разделение на управленските структури в западните гранични военни окръзи; с изключение на Ленинградския. Същия ден наркомът на отбраната е дал заповед фронтовите управления да бъдат изведени на полевите командни пунктове.

От тоя момент в Белорусия има две независими военни системи на управление: тайно създаденият Западен фронт (с командващ армейски генерал Д. Г. Павлов и команден пункт в гората, в района на гара Лесная), и Западният специален военен окръг (с командващ генерал-лейтенант В. Н. Курдюмов и щаб — в Минск). Павлов продължава да играе ролята на командващ окръга, но той вече официално е командващ фронта и неговият щаб се намира в тайния команден пункт, за да действа независимо от Западния военен окръг.

По същото време и в Украйна възникват две независими структури на военно управление: Югозападният фронт и Киевският специален военен окръг. Маршал Баграмян свидетелства, че със специална шифрограма Жуков е наредил това „да се пази в най-строга тайна, за което, да бъде предупреден личният състав на щаба на окръга“ („Так начиналась война“, с. 83).

Тук, както и в Минск, се разиграва същата комедия: за страничния наблюдател военното ръководство на Украйна се осъществява единствено от щаба на Киевския специален военен окръг. Личният състав на щаба изрично е предупреден да не допуска излишни приказки за някаква друга система на военно ръководство. Но освен щаба на окръга на същата територия е създадена нова структура на военно управление — Югозападният фронт.

Генерал-лейтенант П. М. Курочкин (по това време генерал-майор, началник свързочни войски на Северозападния фронт) съобщава същото за Прибалтика.

Създаването на две независими управленски системи неизбежно води до създаване на две независими свързочни системи. В Прибалтика фронтовите свързочни войски е оглавил лично генерал-майор Курочкин, а неговият бивш заместник полковник Н. П. Акимов ръководи независимата свързочна система на военния окръг.

Генерал Курочкин енергично създава свързочната система на тайно съществуващия Северозападен фронт. Това се прави уж с „проверочна цел“. А за да не се породи подозрение у противника от неочаквания порой от разговори по новите военни канали, за свръзка се използват гражданските телефонни линии. Впрочем думата „граждански“ трябва да се постави в кавички. Такива в Съветския съюз не е имало. През 1939 година държавната съобщителна система е била напълно военизирана. Народният комисар на съобщенията е бил на пряко подчинение на народния комисар на отбраната. Във всички нормални държави военната свързочна система е съставна част от държавните съобщения, а в Съветския съюз — обратно: държавната съобщителна мрежа е съставна част от военната, а народният комисар на съобщенията на СССР Пересипкин официално е заместник-началник на съобщенията на Червената армия.

Управлението на Северозападния фронт отива в полевия команден пункт не като на учение, а като на война: „създаваше се висша оперативна организация за ръководство на бойни действия“ (Генерал-лейтенант П. М. Курочкин. „Позывные фронта“, с. 117).

Военновременната свързочна система е била предварително добре подготвена и регулирана. „Всички документи, свързани с плана, честотите, позивните, паролите, се пазеха в щаба на окръга и в случай на война трябваше да бъдат разпратени до войските. А радиостанциите в окръга бяха няколко хиляди, следователно, за да се преустрои всичко според изискванията на военното време, беше необходима минимум седмица. Предварително провеждане на такива мероприятия не се разрешаваше“ (пак там, с. 115). Ще отбележим, че преминаването на цялата свързочна система от мирен на военен режим в Червената армия е било извършено не с оглед на предположението, че противникът може да нападне и затова ще се наложи смяната на режима да се проведе фактически мигновено, а с оглед на предположението, че предварителният сигнал ще дойде от Москва в определеното от нея време. С други думи, планът за преустройството на свързочната система е бил създаден не за отбранителна война, а за агресивна, както и за периода на нейната тайна подготовка. И тоя скрит подготвителен период за агресия от страна на Червената армия е настъпил. На 19 юни 1941 година началник-щабът на Северозападния фронт генерал-лейтенант П. С. Кленов дава заповед на генерал-майора от свързочни войски Курочкин:

„— Да се действа според изискванията на големия план. Ясно ли ви е за какво става дума?

— Да, ясно ми е — доложих аз“ (П. М. Курочкин. „На Северо-Западном фронте (1941–1943). Сборник статей“, с. 195).

Жалко, че на нас не всичко ни е ясно за „големия план“ и че никой от съветските генерали не ни обяснява какво значи „голям план“. Но ни е ясно, че съветските генерали са имали планове и че те вече са влезли в действие. След няколко дни нещо е трябвало да се случи в съответствие с „големия план“, но с действията си Хитлер не е позволил „големият план“ да се осъществи, принуждавайки съветските командири да действат не според набелязаните планове, а да импровизират.

Ето как генерал Курочкин е осигурявал изпълнението на „големия план“: „Отдел «Свързочни войски» изпрати документи, които се отнасяха до организацията на радиовръзката… в щабовете на армиите и съединенията на окръжно подчинение. Всички документи, преработени по съответния начин, трябваше да минат през корпусните, дивизионните, полковите, батальонните командни инстанции и да стигнат до екипите на всяка радиостанция. За всичко това, както вече казах, беше необходима най-малко една седмица“ (пак там, с. 118).

И така строго секретните документи, които би трябвало да стигнат до изпълнителите само в случай на война, след 19 май стигат до хиляди изпълнители. Този процес е необратим. Тайните повече не могат да се крият и да се върнат в сейфовете, войната е станала абсолютно неизбежна. Подготовката на настъпателна война донякъде прилича на подготовката за държавен преврат: планът се изработва от много малка група хора, която не доверява на хилядите участници дори частица информация, но веднага след като ръководителите на заговора довеждат до знанието на хиляди изпълнители части от своя план, действията стават абсолютно неизбежни. В противен случай заговорниците загубват елемента внезапност, който е главният им коз, и принуждават противника да вземе екстрени мерки.

Но може би генерал-лейтенант Кленов е дал заповед да се доведат до знанието на хиляди изпълнители отделни елементи от „големия план“, предвиждайки германската агресия? Съвсем не. Генерал Кленов категорично не вярва във възможността Германия да нахлуе в Съветския съюз. Дори след като това вече е станало, Кленов не ще да повярва и не взима никакви мерки за отпор. Към генерал Кленов и неговите агресивни предложения на декемврийското съвещание (1940 г.) на висшия команден състав ще се върнем във втория том на тая книга. Кленов е предлагал да се водят само агресивни войни, които започват с внезапен удар на Червената армия. По агресивност той надминава дори Жуков и е имал смелостта да спори с него в присъствие на Сталин на тема как трябва да се нанася внезапен удар. А не са вярвали, че нахлуването на Германия в СССР е възможно, както и неговият покровител А. А. Жданов, както впрочем и много други съветски военни и политически лидери, включително самият Сталин.

На 13 юни 1941 година и в течение на следващите няколко дни в Съветския съюз са били задействани всички механизми на войната. Процесът на разгръщането на съветските фронтове толкова се е задълбочил, че хилядите изпълнители вече са били посветени в тайни от извънредно значение. В средата на юни 1941 година Съветският съюз вече е стигнал критичната точка, след което войната става неизбежна.

Ако Хитлер беше решил да пусне в ход плана „Барбароса“ няколко седмици по-късно, Червената армия щеше да бъде в Берлин не през 1945 година, а много по-рано.