Виктор Суворов
Ледоразбивачът (41)

5

Версията за глупавите съветски командири няма да мине и защото в същия момент германските генерали вършели същото. Те вземали съвсем същите решения и никой не ги упреква за действията им.

През 1932–1937 година по бреговете на Одер били изградени свръхмощни укрепления, прикриващи Германия от удари откъм изток. Това били първокласни бойни съоръжения, вписани в местността и великолепно замаскирани. Няма да описвам всичко това с подробности. Нека читателят си спомни за германската точност, старателност и трудолюбие. Укрепените райони в междуречието на Одер и Варта могат да се окачествят като висше постижение на военноинженерната мисъл от първата половина на нашия век.

Но ето че в Москва е подписан пактът Молотов-Рибентроп и германската армия тръгнала на изток. И тогава германските командири неочаквано започнали да вършат същите „глупости“, които вършели съветските им колеги. Великолепните укрепления по старата германска граница били изоставени и НИКОГА повече не били заети от войски. Много бойни съоръжения били използвани за други нужди: например в района на Хохвалд имало мощен фортификационен ансамбъл, включващ в състава си двайсет и две четириетажни бойни съоръжения, свързани с 30-километров подземен тунел. Всичко това било дадено на авиационната промишленост за настаняване на завод за самолетни двигатели. Когато тръгнали в настъпление и се срещнали с Червената армия насред Полша, германските войски започнали да изграждат нова линия от укрепени райони. Те се изграждали НА ВТОРОСТЕПЕННИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ и били изтеглени съвсем близо до съветските граници. Пред новите укрепени райони не се създавали минни полета и заграждения. Работело се и денем, и нощем и съветските граничари много добре виждали какво се върши, след което докладвали „където трябва“ („Пограничные войска СССР. 1939 — июнь 1941. Сборник документов и материалов“. Документи №344 и 287). Строителството се извършвало интензивно до май 1941 година; след което, казано на съветски език, „строителството било прехвърлено в категорията на не най-неотложните“. От осемдесетте бойни съоръжения, запланирани по бреговете на граничната река Сан, били довършени само седемнайсет. Всички те били недостатъчно замаскирани. Всяко от тези съоръжения в сравнение с онова, което съществувало на старата германска граница, може да бъде окачествено като леко: стените и покривните плочи по метър и половина, бронята — 200 мм. На старата граница по линията на Одер се използвали значително по-мощни брони — до 350 мм.

Същото се вършело и откъм съветската страна. По „Линията Сталин“ имало мощни бронирани похлупаци и много тежки броневи плочи, а при строителството на „Линията Молотов“ по бреговете на същата тази река Сан съветските инженери използвали значително по-тънки броневи плочи — до 200 мм. Докато бях съветски офицер, ми се е случвало да видя германски и съветски дотове на срещуположните брегове на една и съща рекичка. Ако покажете снимки на тези дотове на някой експерт и го помолите да познае кои са германските и кои — съветските, няма да ги различи: като близнаци са.

Докато имали за съседка слабата Полша, германските войски изграждали по границите си свръхмощни укрепления, а щом смазали Полша и установили обща граница със Съветския съюз, изоставили старите укрепления и започнали да изграждат по новите граници само леки отбранителни съоръжения, и то без да бързат кой знае колко. Всичко съвсем като в Червената армия! Дали не били изглупели германските генерали? Не, не били изглупели. Просто нямали намерение дълго да се отбраняват тук, на новите граници.

Фортификацията може да е отбранителна, а може да е и настъпателна. Ако се каните да настъпвате, при изграждането на укрепени райони спазвайте следните правила:

— на главните направления събирайте ударните войскови групировки, като смело оголвате второстепенните направления и прикривате ВТОРОСТЕПЕННИТЕ направления с укрепени райони;

— не се старайте да маскирате укрепленията си, нека противникът смята, че се готвите за отбрана;

— не правете УР-овете дълбоки; всичко, което може да се разположи по самите брегове на граничните реки, разполагайте тъкмо там: когато войските ви минат в настъпление, всички изнесени към границата дотове ще подкрепят вашето настъпление с огън, а всеки дот, разположен дълбоко в отбраната ви, е обречен на пасивно бездействие;

— не прикривайте дотовете с минни полета и телени заграждения — с това ще попречите на собствените си настъпващи войски;

— не изразходвайте прекалено много цимент и стомана за изграждането на УР-ове — и без друго не се каните да седите дълго в отбрана.

Тъкмо от тези правила се ръководели германските генерали. Тъкмо така действали и съветските. Малко преди това, през август 1939 година, великият Жуков край Халхин Гол блестящо приложил всички тези правила: „С тези мероприятия се стремяхме противникът да остане с впечатлението, че откъм нашата страна липсват каквито и да било мерки от настъпателен характер, стремяхме се да му покажем, че извършваме широко разгърната дейност по изграждането на отбрана и само на отбрана“ (Жуков, с. 161). Японците се хванали на въдицата, повярвали на „отбранителната“ дейност на Жуков и веднага скъпо си платили, когато неговият съкрушителен удар се стоварил върху тях. След това, само че в значително по-голям мащаб, Жуков извършва същата дейност и по германската граница. Но той не могъл да излъже германските генерали. Работата е там, че те си имали свой, съвсем същия, опит. Жуков край Халхин Гол нанесъл внезапен удар на 20 август 1939 година, а на 22 август същата година, докато траели преговорите между Молотов и Рибентроп, а германската армия интензивно се подготвяла за нахлуване в полска територия, генерал Х. Гудериан получил заповед да оглави „фортификационния щаб на Померания“. Целта била да се успокоят поляците с чисто отбранителни приготовления, а същевременно бързо да се изградят относително леки укрепления на второстепенните направления, за да бъдат освободени повече полеви войски за главния удар. През пролетта и лятото на 1941 година Гудериан пак се заема с отбранително строителство, сега вече на съветската граница.

Ако Гудериан изгражда бетонни кутии по бреговете на гранична река, това съвсем не значи, че той се кани да се отбранява. Не, това означава тъкмо обратното. А ако Жуков демонстративно строи съвсем същите кутии по бреговете на същите тези реки, какво би могло да означава това?