Виктор Суворов
Ледоразбивачът (57)

6

В книгата на маршала на Съветския съюз Г. К. Жуков има карта на разположението на съветските военноморски бази през първата половина на 1941 година. Сред тях има една, настанена в района на град Пинск в Белорусия. До най-близкото море има поне петстотин километра. Военноморска база в белоруските блата — това много ми прилича на елин виц от детските ми години — „подводница в степите на Украйна“. Но в случая няма нищо смешно.

След разформироването на чисто отбранителната Днепърска военна флотилия част от корабите й били прехвърлени в делтата на Дунав, а другата част изкачили нагоре по течението в притока на Днепър — река Припят. Корабите стигнали едва ли не до изворите и, там където ширината на реката достига едва петдесет метра. Именно там построили базата за новата флотилия.

Минската военна флотилия по мощта си почти не отстъпвала на Дунавската — в състава й имало не по-малко от четири огромни монитора и двайсетина други кораби, авиационна ескадрила, рота морска пехота и други подразделения. В отбрана Пинската военна флотилия не можела да се използва: стигналите дотук монитори били насочени с носовете на запад, а обръщането на всеки от тях представлявало цяла операция. Ако корабите били нужни за отбрана, трябвало просто да ги върнат в Днепър, а в тихата горска река Припят те нямали работа и противникът надали щял да се завре в непроходимите гори и мочурищата.

Предназначението на Пинската военна флотилия няма да ни стане ясно, ако не си спомним за Днепро-Бугския канал. Веднага след „освобождаването“ на Западна Белорусия Червената армия се заловила да прокопава канал от Пинск до Кобрин с дължина 127 км. Каналът се строял и зиме, и лете. В строителството му участвали сапьорните части на 4-та армия и „строителните организации на НКВД“, тоест хиляди концлагеристи от ГУЛАГ. За чисто военното предназначение на канала говори самият факт, че строителството се ръководело от полковник (по-късно — маршал от инженерните войски) Алексей Прошляков. Условията, в които се прекопавал каналът, били наистина ужасни. Техниката затъвала в блатата и имало само една възможност да се построи каналът в установените от Сталин срокове: всичко да се прави на ръка. Каналът бил построен. Колко ли човешки живота е струвал той, надали някой може да каже. А и броил ли е някой покойниците? Каналът свързал басейна на река Днепър с басейна на река Бут. Защо? За търговия с Германия ли? Но търговията се извършвала по Балтийско море и по железопътните линии. Търговските кораби с голяма товароподемност не можели да се разминат в канала. А и доста дълъг става пътят: от Днепър в Припят, от Припят — по канала — до Мухавец, оттам към Буг, по който между другото тогава търговско корабоплаване нямало, а от Буг можело да се стигне до Висла. Не, явно в случая не ставало дума за търговия. Това бил чисто военен канал. За отбрана в района на Бут? Но Съветският съюз имал съвсем малка отсечка от Буг в района на Брест, откъдето Буг рязко завива към Варшава. Отбрана в тези райони не се подготвяла и дори Брестката крепост в случай на война трябвало да има само един батальон, и то не за отбрана, а за гарнизонна служба.

Единственото предназначение на канала е да позволи на корабите да стигнат до басейна на Висла и да продължат по-нататък на запад. Друго предназначение на канала не може да се измисли. В отбранителна война би се наложило взривяването му, за да не се допуснат германските речни кораби от басейна на Висла в басейна на Днепър. В отбранителна война всички кораби от Пинската флотилия би трябвало да бъдат взривени и изоставени.

Но ето че в края на 1943 година на Днепър отново била създадена флотилия и тя отново тръгнала нагоре по Припят, и съветските сапьори отново прокарали канал от Припят до малката рекичка Мухавец, която се вливала в Буг. Адмирал В. Григориев, който през 1943 година приел в района на Киев новата флотилия, си спомня думите на маршал Жуков: „По Припят можете да се прехвърлите към Западен Буг, Нарев и Висла до Варшава, а след това да стигнете до реките на Германия. Кой знае, може би и чак до Берлин! — Той рязко се извърна, погледна ме изпитателно и повтори, натъртвайки всяка дума: — Чак до Берлин! А?“ (ВИЖ, 1984, №7, с. 68).

Адмирал Григориев стигнал с флотилията си до Берлин. Във всяка книга по история на съветския флот ще намерим символичната снимка на флага на съветския военноморски флот на фона на райхстага.

Така се случило, че Сталин стигнал до Берлин в отговор на Хитлеровото нападение. Но това е вариантът, който Сталин не предвиждал. Ако е вярвал, че е възможно германско нападение, той щял да хвърли милионите концлагеристи да копаят противотанкови ровове по границите. Сталин се канел да стигне до Берлин, но не в отговор на нападение, а по собствена инициатива. Ето защо съветските концлагеристи и сапьорите от Червената армия не копаели противотанкови ровове, а заравяли изкопаните преди това и на всичко отгоре правели канал от изток на запад.

Нека не забравяме и концлагеристите, които Сталин погубил през 1940 година в тресавищата, за да може знамето на комунистите да се развее над столицата на Третия райх.