Виктор Суворов
Ледоразбивачът (104)

1

На западните си граници Съветският съюз е имал пет военни окръга, в които тайно, но интензивно са били струпвани войски. Осемте вътрешни военни окръга са били изоставени от съветското командване. От тях към западните граници са се придвижвали тайно всички армии, корпуси, дивизии и почти всички генерали и щабове.

Освен петте западни и осемте вътрешни военни окръга има Далекоизточен фронт и още три източни гранични военни окръга: Закавказки, Средноазиатски, Забайкалски. Интересно е да надникнем какво става там.

През май 1941 година в Средноазиатския и Закавказкия въпреки опровержението на ТАСС от 9 май 1941 година започва интензивна подготовка за „освобождението“ на Иран. Главната роля е отредена на Средноазиатския окръг, на Закавказкия — второстепенна, спомагателна. Както обикновено последният акорд от подготовката са грандиозните учения в присъствието на висшия команден състав на Червената армия. През май на тия учения е трябвало да дойдат началникът на Генералния щаб армейски генерал Г. К. Жуков и неговият заместник генерал-лейтенант Н. Ф. Ватутин.

Армейски генерал С. М. Щеменко (по това време полковник в Главното оперативно управление на Генералния щаб):

„В края на май основният състав на нашия отдел замина за Тбилиси. Ние бяхме подсилени за сметка на други отдели… Преди да отпътуваме, стана ясно, че нито началникът на Генщаба, нито неговият заместник ще дойдат и ученията ще се ръководят от командващите войските на военните окръзи: на Закавказкия — Д. Т. Козлов, на Средноазиатския — С. Г. Трофименко.

Но още на другия ден след като пристигнахме в Тбилиси, генерал-лейтенант Козлов спешно беше извикан в Москва. Чувстваше се, че там става нещо не съвсем обичайно“ („Генеральный штаб в годы войни“, с. 20).

Така Закавказкият военен окръг точно преди „освобождението“ на Иран остава без командващ. Ще ми напомнят, че генерал Козлов си е имал заместник — генерал-лейтенант П. И. Батов, тъй че той е останал да командва окръга. Не, Батов е зает. Батов е сформирал от най-добрите войски на окръга 9-и специален стрелкови корпус, прехвърлил го е в Крим и в тоя момент корпусът във взаимодействие с Черноморския флот води интензивна подготовка за провеждането на морска десантна операция. Черноморският флот тренира дебаркиране на дивизия точно от тоя корпус.

Закавказкият военен окръг остава без командващия и неговия заместник до август 1941 година, когато тук се връща генерал Козлов и извършва „освобождението“ на Иран. И сега Хитлер е объркал картите на Сталин. Поради неочакваните действия на Хитлер „освобождението“ на Иран се налага да се извърши не само със закъснение от няколко месеца, но и с ограничена военна сила, и затова се налага да се мине без „коренни социалнополитически преобразувания“.

Все още не съм си изяснил дали Сталин е повикал в началото на юни 1941 година в Москва командващия Средноазиатския военен окръг генерал С. Г. Трофименко, но въпреки всичко щабът на окръга е бил доста свит и „разкулачен“. Още през март 1941 година от щаба на окръга е бил повикан в Москва полковник Н. М. Хлебников и назначен за началник на артилерията на 27-а армия в Прибалтика. По-късно Хлебников става генерал-полковник от артилерията. Между другото 27-а се е появила официално в западните райони през май 1941 година, но кадрите за нея са били събирани от далечните гранични райони много по-рано. След Хлебников и много други полковници и генерали в Москва е бил повикан началник-щабът на окръга генерал-майор (по-късно армейски генерал) М. И. Казаков.

Генерал Казаков в книгата си „Над картой былых сражений“ пише, че е видял от самолет потресаващо количество жп композиции с войски и бойна техника, които са се прехвърляли от Средна Азия.

Армейски генерал А. А. Лучински (по това време полковник, командир на 83-та планинска стрелкова дивизия) е бил сред ония, които са били в ешелоните, прехвърляни от Средна Азия на запад. Лучински пътува в едно купе с генерал-майор И. Е. Петров (впоследствие армейски генерал). Спомените на Лучински за Петров са наистина безценни. „Пътувахме в едно купе, бяхме извикани в Народния комисариат на отбраната, когато чухме съобщението, че нашата страна е нападната от фашистка Германия.“ Лучински не казва защо е бил извикан, но пише за приятеля си генерал Петров: „Малко преди войната той беше назначен за командир на 192-ра стрелкова дивизия (Петров превръща дивизията в стрелкова планинска и тайно я праща на границата с Румъния — б.а.), а после на 27-и механизиран корпус и замина с него на фронта“ (ВИЖ, 1976, №9, с. 121–122).

27-и механизиран корпус се прехвърля тайно от Средна Азия на границата с Румъния, а командирът на корпуса в същото време пътува за Москва, за да получи бойна задача. Не веднъж в тази книга срещаме подобна процедура. И 16-а армия е прехвърлена тайно там, а нейният командващ генерал-лейтенант М. Ф. Лукин е в Москва, за да получи бойна задача.

В малката статия на Лучински за генерал Петров всичко изглежда обикновено и делнично. Но хайде да обърнем внимание на реда, по който протичат събитията. Отначало генерал Петров формира 27-и корпус, натоварва го в ешелоните и го праща на фронта, а след това във влака чува съобщението, че Германия е започнала войната.

Най-интересното обаче става след няколко дни: 27-и механизиран корпус е разформиран по пътя. В отбранителната война такива чисто настъпателни формирования просто не са необходими. През юли 1941 година след 27-и механизиран корпус са разформирани и останалите. Те са били всичко двайсет и девет.

Ситуацията изглежда абсурдна: 27-и механизиран корпус отива на война преди Хитлер да нападне СССР, но веднага след като той е започнал войната, корпусът е разформиран, преди да се срещне с противника. Това обаче не е абсурд. Корпусът се е прехвърлял от Средна Азия на границата с Румъния, за да воюва, но не е бил предназначен за войната, която е започнал Хитлер, а за война, която е трябвало да започне по съвсем друг начин.

Изводът: ако Хитлер не беше нападнал, 27-и механизиран корпус би взел участие във войната, защото тъкмо затова е изпратен на фронта. Но с действията си Хитлер предотвратява войната, за която е бил създаден не само тоя корпус, но и двайсет и осемте му събратя, във всеки от които е трябвало да има над 1000 танка.

Освен Петров и Лучински във влаковете, пътуващи от Средна Азия за Москва, е имало още доста знаменити командири или такива, на които им е било съдено да станат знаменити. Няма да изреждам всички. Ще спомена само един, и то просто защото в момента е бил генерал-майор, а после както Казаков, Петров и Лучински е станал армейски генерал. Той се казва А. С. Жадов. За него е известно, че „точно в навечерието на войната А. С. Жадов, който в Средна Азия командваше кавалерийска планинска дивизия, бе назначен за командир на 4-ти въздушнодесантен корпус и пристигна на фронта в разгара на бойните действия“ (ВИЖ, 1971, №3, с. 124).

Ако някой ви каже, че генералите са били събирани на западните граници за нанасяне на „контраудари“, напомнете му за генерал Жадов, който сменя планинска кавалерийска дивизия в Средна Азия с въздушнодесантен корпус в Белорусия. Нима въздушнодесантните корпуси са предназначени за нанасяне на контраудари, за отбиване на нападение?