Виктор Суворов
Ледоразбивачът (68)

2

Събитията се развиват стремглаво. Жуков получава повишение, а след него и Баграмян. Но нито единият, нито другият не забравят толкова необикновената 12-а армия. Под техния контрол, по техни заповеди бавно, но неспирно се променя структурата й.

В 12-а армия, както и във всички други съветски армии, нещата не се наричат със собствените им имена. В началото на юни 1941 година четири стрелкови дивизии (44-та, 58-а, 60-а и 96-а) са превърнати в планинскострелкови. На всичко отгоре по същото време в състава на армията влязла тайно прехвърлената от Туркестан току-що сформирана 192-ра планинскострелкова дивизия. Как да наречем корпус, в който има две дивизии, и двете планинскострелкови? Как да наречем друг корпус, в който от четирите дивизии три са планинскострелкови? Как да наречем армия, в която от трите корпуса два фактически са планинскострелкови; в която планинскострелковите дивизии представляват категорично мнозинство? Аз бих нарекъл корпуса планинскострелкови, а армията — планинска. Но съветското командване си има причини да не прави това. Корпусите продължават да се наричат 13-и и 17-и стрелкови, а армията — просто 12-а.

Тук виждаме крайния резултат от преобразуванията, но самият процес е скрит от нас. Знаем само, че официалното наименование планинскострелкови дивизиите получили на 1 юни 1941 година, но заповедта било издадена на 26 април, а прекрояването на дивизиите от стрелкови в планинскострелкови било започнало още в началото на есента на 1940 година, още преди Баграмян да започне експериментите си. Освен че се превръща в планинска, 12-а армия оказва влияние и на съседните армии. Подготвената в 12-а армия 72-ра планинскострелкова дивизия (генерал-майор П. И. Абрамидзе) се предава на съседната, 26-а армия.

Зад 12-а и 26-а армия тайно се разгръща прехвърлящата се от Северен Кавказ 19-а армия на генерал-лейтенант И. С. Конев. В състава й също откриваме планинскострелкови дивизии, например 28-а (командир полковник К. И. Новиков). И ето че тъкмо по това време под прикритието на съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година в Източните Карпати между 12-а (планинска) и 9-а (свръхударна) армия започва разгръщането на още една армия — 18-а. Хитлер не й позволил да довърши разгръщането си и не можем да установим с точност състава на тази армия във вида, в който бил замислен от съветското командване. Но все пак имаме достатъчно документи, за да можем да направим извода, че 18-а армия според първоначалния замисъл е била точно копие на 12-а (планинска) армия, макар че тя също не носела такова наименование. Изучаването на архивите на 12-а и 18-а армия смайва всеки изследовател с абсолютната им структурна прилика. Това е съвсем необичаен пример за армии близнаци. Приликата стига дотам, че в 18-а армия, както и в 12-а щабът се ръководи от кавказки генерал. Това е генерал-майор (по-късно армейски генерал) В. Я. Колпакчи.

Процесът на нагаждане към планинския профил бил поставен на солидна база. Планинскострелковите дивизии били комплектувани със специално подбрани и обучени войници. Тези дивизии били прехвърлени на специален щат, който рязко се различавал от щата на обикновената стрелкова дивизия; те получили специално въоръжение и снаряжение.

В Кавказ в навечерието на войната била създадена школа за алпийска подготовка, която обучавала най-добрите съветски алпинисти за инструктори. Подготвените инструктори спешно се изпращали на западната граница, тъй като именно тук, а не в Кавказ, нито в Туркестан, през юни 1941 година било съсредоточено огромно количество планинскострелкови войски. За тази школа има кратка статия в „Красная звезда“ (от 1 ноември 1986 година), озаглавена именно така: „Готвехме се да воюваме в планините.“

Тъкмо сега му е времето да попитаме: В КОИ ПЛАНИНИ?

По съветските западни граници се намира само сравнително малкият масив на Източните Карпати, които приличат повече на полегати хълмове, отколкото на планини. Да се създава мощна отбрана в Карпатите през 1941 година било излишно по следните причини:

1. Карпатите на това място са неудобни за агресия от запад към изток. Противникът от планините слиза в равнини, а армиите му ще трябва да бъдат снабдявани през целите Карпати, Татрите, Рудните планини, Судетите и Алпите. Това е много неудобно и опасно за агресора.

2. Източните Карпати представляват тъп клин, насочен към противника. Ако тук се концентрира голямо количество съветски войски за отбрана, те още през мирно време ще бъдат заградени от противника от три страни. Като използва равнините южно и най-вече северно от Източните Карпати, противникът всеки момент може да удари в тил укрепилите се в планините войски и да прекъсне пътищата им за снабдяване.

3. През 1941 година в Карпатите нямало войски на противника, достатъчни за агресия, и съветското командване добре знаело това (Генерал-лейтенант Б. Арушунян. ВИЖ, 1973, №6, с. 61).

Концентрирането на две съветски армии в Източните Карпати имало катастрофални последици. Естествено, никой не атакувал тези армии фронтално. Но ударът на 1-ва германска танкова група към Ровно поставял пред съветското командване дилемата: да остави двете армии в Карпатите и те да загинат там без подвоз на боеприпаси и продоволствие или спешно да ги изтегли от този капан за мишки. Било взето второто решение. Двете планински армии, непригодени за бой в равнини, с олекотено въоръжение и големи количества ненужно в равнините снаряжение, побягнали от планините и попаднали под фланговия удар на германския танков клин. След като разгромила с лекота бягащите откъм планините съветски армии, 1-ва танкова група на германските войски се устремила напред, излизайки в тила на 9-а (свръхударна) армия. Нейната участ била печална. След всичко това пред германските войски се отворили пътищата към незащитените бази на съветския флот, към Донбас, Харков, Запорожие и Днепропетровск — все изключително важни индустриални райони. Губейки ги, Съветският съюз могъл да произведе през годините на войната едва 100 000 танка. Наистина, това е повече от произведеното в Германия, но ако не били загубени тези райони, съветското танково производство (както и артилерийското, авиационното и военноморското) щяло да бъде няколко пъти по-голямо.

Напредването на германските войски към южната част на Украйна поставило в много тежко положение съветските войски в района на Киев, а освен това отворило на Германия пътя към Кавказ — към нефтеното сърце на Съветския съюз, и към Сталинград — към нефтената му аорта.

Нека пак дадем думата на Баграмян: „Запознаването с Източните Карпати ми помогна по-ясно да разбера колко остро необходимо е час по-скоро да се трансформират тежките, слабоподвижни, неприспособени за действия в планините стрелкови дивизии в олекотени планинскострелкови съединения. Когато сега си спомням за това, установявам едно свое неволно заблуждение. Та нали в началото на войната на тези дивизии им се наложи да водят боеве предимно в условията на равнините, затова трансформирането им в планински само ги бе отслабило“ (ВИЖ, 1976, №1, с. 55).

Повтарям, че двете армии в Карпатите през 1941 година изобщо не са били нужни за отбрана. Но дори ако на някого му хрумнело да ги използва за отбрана, и в този случай не е трябвало да се трансформират тежките стрелкови дивизии в леки планинскострелкови. Опитът от Първата световна война, включително и руският, показвал, че тежката пехотна дивизия в ниски полегати планини е значително по-подходяща за отбрана от олекотената планинскострелкова. Ако се била заровила в земята и завладяла проходите, билата, върховете и височините, обикновената пехота щяла да ги удържа до края на войната и нямало никакви военни причини тази отбрана да не продължи още дълги години. Макар че знаело това, съветското командване преобразува стрелкови дивизии в планинскострелкови, които могат да се използват предимно в настъпление. В съветските дивизии се появят и групи специално подготвени алпинисти катерачи. Но в съветските Източни Карпати те явно нямало какво да правят. За да им се намери приложение, съветските войски трябвало да се изнесат на запад, и то с неколкостотин километра.

Всички фактори, които правят Източните Карпати неудобни за агресия от запад към изток, ги правят удобни за агресия от изток към запад:

1. Войските напредват в планините, но техните снабдителни линии остават на съветска територия, предимно на много равна местност.

2. Източните Карпати са издадени далеч напред на запад като тъп клин и разсичат групировката на противника на две части. Това е естествен плацдарм, който ти позволява още в мирно време, след като си съсредоточил огромни сили, да се намираш, така да се каже, в тила на противника; остава ти само да продължиш движението напред, заплашвайки тиловете на противника и принуждавайки го по този начин да отстъпи по целия фронт.

3. В Карпатите се намирали незначителни сили на противника, съветското командване знаело това и тъкмо поради тази причина съсредоточило тук две армии.

Две армии нямало какво да правят тук, тук нямало място за две армии, а в отбрана те не са нужни и не са пригодени за отбрана. Единственият начин за използване на тези армии във война било изпращането им напред. Ако предположим, че планинска армия се създава за действия в планини, съвсем лесно е да определим посоката на нейното движение. От Източните Карпати започват две планински вериги: едната отива на запад към Чехословакия, другата на юг — към Румъния. Други направления за действие на планински армии няма. Две направления — две армии, всичко е съвсем логично. Всяко направление е еднакво важно, защото извежда към главните нефтени магистрали. Най-добре е тези магистрали да се прекъснат на две места, за по-сигурно. Но успехът дори само на едната армия ще бъде смъртоносен за Германия. Дори ако действията и на двете армии се окажат безуспешни, и в този случай техните действия по двете планински вериги ще отслабят притока на германски резерви към Румъния. Нека не забравяме, че освен двата удара през планините по аортата удар по сърцето се канела да нанесе 9-а (свръхударна) армия. Нейните действия са прикрити от две планински вериги. За да защитят Румъния от съветската 9-а армия, на германските войски ще им се наложи да ги преодоляват последователно, срещайки на всяка планинска верига по цяла съветска армия.

Най-важното в действията на съветските планински армии е внезапността и бързината. Ако те сполучат бързо да завладеят проходите, обикновени полеви войски трудно ще ги изтласкат оттам. За да е по-сигурно завладяването на проходите, не всички съветски дивизии в планинските армии били превърнати в планински, освен това в състава на армията има танкови и моторизирани дивизии, тежки противотанкови бригади. Един бърз внезапен скок напред — и Германия ще остане без нефт… Ето защо Баграмян тренира със секундомер танкистите по проходите. А Жуков много внимателно наблюдава тези експерименти.

За предназначението на планинскострелковите дивизии в състава на 12-а и 18-а армия може да се спори, все пак армиите се намирали в Карпатите. Но за предназначението на такава дивизия в 9-а (свръхударна) армия не може да се спори, 9-а се намирала в околностите на Одеса, но и в нейния състав по заповед на Г. К. Жуков, който лично отговарял за Южния и Югозападния фронт, била създадена планинскострелкова дивизия. Какви планини има край Одеса? 30-а Иркутска, наградена е орден „Ленин“ и три пъти е орден „Червено знаме“, носеща името на Върховния съвет на РСФСР, планинскострелкова дивизия от 9-а армия можела да се използва по предназначението й само в Румъния Не случайно тези дивизия (командир генерал-майор С. Г. Галактионов) се намира в 48-и стрелкови корпус на генерал Р. Я Малиновски. Първо, това е най-агресивният командир на корпус не само в 9-а армия, а и в целия Южен фронт. Второ, 48-и корпус е най-десният фланг на 9-а армия. На съветска територия това няма никакво значение. Но ако 9-а свръхударна армия бъде вкарана в Румъния, тя цялата ще се намира в равнината, а десният й фланг ще забърше планинската верига. Резонно е тъкмо за такава ситуация да разполагаш с една планинскострелкова дивизия и именно на най-десния си фланг.

Освен това с железопътни ешелони от Туркестан тайно се прехвърля насам 21-ва планинскокавалерийска дивизия на полковник Я. К. Кулиев. С нападението си Хитлер объркал нещата и се наложило всичко, което било предназначено за юга, да бъде хвърлено към Белорусия, дори 19-а армия с нейните планинскострелкови дивизии. Пак там се озовала и 21-ва планинскокавалерийска, макар че никому не била нужна, не била подготвена за боеве в блата и дочакала там безславната си гибел. Но тя изобщо не била предназначена за Белорусия.