Виктор Суворов
Ледоразбивачът (132)

2

Шило в торба не стои.

Съветското командване е взело мерки да бъде унищожено всичко, което има отношение към съветските военни планове, разработени преди войната. Но планове са имали фронтовете, флотът, десетките армии, над стоте корпуса, бойните кораби, стотиците дивизии, хилядите полкове и батальони. Тъй че нещичко е останало.

Изследванията на Академията на науките на СССР показват, че съветският Черноморски флот преди войната е бил готов „за активни бойни действия срещу вражески кораби и транспортни плавателни съдове край Босфора и подстъпите към базите на противника, а също така за съдействие на сухопътните войски при движението им по Черноморското крайбрежие“ („Флот в Великой Отечественной войне“ с. 117).

Флотски адмирал С. Горшков съобщава, че не само Черноморският флот, но и Балтийският, и Северният са имали чисто отбранителни задачи, само че тяхното изпълнение се е планирало с методите за настъпление. Адмирал Горшков не си измисля. Така се е смятало преди войната. Така се е говорело и на тайните съвещания на съветското командване, и открито във вестник „Правда“: „Да се води отбранителна война не значи, че трябва да стоиш на границите на собствената си страна. Най-добрата отбрана е бързото настъпление до пълното унищожаване на противника на негова територия“ („Правда“, 14 август 1939 г.).

Действията на съветския флот в първите минути, часове и дни на войната показват достатъчно убедително: планове е имало, само че не отбранителни. На 22 юни 1941 година подводниците от съветския Черноморски флот веднага излизат в открито море и се насочват към бреговете на Румъния, България и Турция. Същия ден подводници на Балтийския флот се насочват към бреговете на Германия и тяхната задача е да „потопяват всички кораби и плавателни съдове на противника според правилата на неограничената подводна война“ (заповед на командващия Балтийския флот от 22 юни 1941 година). В заповедта не се прави изключение дори за корабните лазарети, плаващи под флага на Червения кръст (!).

От 22 юни авиацията на Черноморския флот извършва бойни действия в подкрепа на Дунавската военна флотилия, за да й открие пътя по течението на реката. На 25–26 юни бойните кораби от Черноморския флот се появяват в района на румънското пристанище Констанца и извършват интензивен артилерийски обстрел с явното намерение за морски десант. По същото време Дунавската военна флотилия започва десантни операции в делтата на Дунав.

На 22 юни гарнизон от съветската военноморска база Ханко, разположена на финландска територия, вместо да мине в глуха защита, започва интензивни десантни операции, превземайки за няколко дни 19 финландски острова. На 25 юни въпреки огромните загуби на съветската авиация в първите минути и часове на войната 487 самолета от Балтийския и Северния флот нанасят внезапен удар по летищата на Финландия. Въпреки огромните загуби съветската авиация се държи дръзко и агресивно. На 22 юни 1-ви авиационен корпус нанася масиран удар по военни обекти на Кьонигсберг. Това не е импровизация. На 22 юни сутринта в 6,44 ч. съветската авиация получава заповед да действа според плановете. Няколко дни тя се опитва да прави това. На 26 юни 1941 година 4-ти авиационен корпус започва да бомбардира петролните находища в Плоещ. За няколко дни добивът на петрол в Румъния спада двойно. Дори при това положение, когато цялата съветска авиация фактически е разбита още на летищата, тя намира достатъчно сили да нанесе огромна вреда на петролната промишленост на Румъния. При всяка друга ситуация съветската авиация би била още по-опасна и с действията си в петролните райони напълно би парализирала цялата германска военна, индустриална и транспортна мощ, Хитлер много добре е разбирал заплахата и е считал, че нахлуването в Съветския съюз е единствената възможна защита. Само че и това не го спаси…