Виктор Суворов
Ледоразбивачът (109)

1

Терминът „фронт“ на съветския военен език означава преди всичко войскова формация, която се състои от неколкостотин хиляди до милион, че дори и повече войници, фронтът се състои от управление, щаб, няколко армии, няколко авиационни съединения, части на ПВО, части и съединения за подкрепление, фронтови тилове. Само в състава на тиловите части и учреждения, подчинени непосредствено на управлението на всеки фронт, би трябвало да има не по-малко от 200 000 войници, по данни отпреди войната. В мирно време фронтове няма, има военни окръзи, фронтове се създават при възникване на война (СВЭ, т. 8, с. 332).

През 1938 година отношенията с Япония са изострени до такава степен, че в състава на РККА е създаден Далекоизточният фронт. Във фронта отначало са били включени две армии, а по-късно, след две години — още една. На 13 април 1941 година с Япония е подписан договор за ненападение, но Далекоизточният фронт не е разформирован.

През 1939–1940 година на съветските граници за кратко време се създават фронтове за „освободителни походи“ в Полша, Румъния, Финландия. Но след края на походите фронтовете незабавно са били разформирани и вместо тях са били създадени военни окръзи. Историците упрекват Сталин: с Германия е сключен пакт, с Япония — също, но срещу Япония има фронт, а срещу Германия — няма.

На пръв поглед не е логично. Но какво прави Хитлер? Хитлер проявява хитрост. В първата половина на 1941 година фюрерът създава щабове, насочени срещу Великобритания, които носят гръмки имена, но нямат войски, а срещу Съветския съюз разгръща почти цялата си войска, само че без гръмогласни наименования на щабовете. На пръв поглед би ни се сторило, че срещу Великобритания са насочени мощни сили, на ако се вгледаме по-внимателно, ще открием, че Хитлер тайно събира близо до границите със Съветския съюз елитните си войски и най-добрите си генерали. Така се подготвя внезапен удар. И Сталин обаче постъпва по същия начин: в Далечния изток е създаден фронт, но генералите и войските тайно го напущат. Покрай западните граници продължават все още да съществуват само военни окръзи, но тук е мястото, където се извършва съсредоточаване на войски. Сравнението между Далекоизточния фронт и всеки от западните военни окръзи никак не е в полза на фронта. Пример: Далекоизточният фронт има три армии, и трите — обикновени; а в Западния специален военен окръг армиите са четири, като трите са ударни, а четвъртата е свръхударна. Освен това на територията на тоя окръг пристигат още три армии от Втори стратегически ешелон. На Далекоизточния фронт никой не идва, войските не се увеличават, напротив, изтеглят се цели корпуси и дивизии. В Далекоизточния фронт има един механизиран корпус, в Западния окръг те са шест. В Далекоизточния фронт няма въздушнодесантни части, в Западния окръг има цял корпус. Сравненията могат да продължат. Но да не забравяме, че Западният специален военен окръг не е най-силният; Киевският е далеч по-мощен. Ако той бъде сравнен с Далекоизточния фронт, последният напълно ще ни разочарова. Далекоизточният фронт е параван, за да се демонстрира пред цял свят, че тук може да има война. Но и петте западни окръга са също параван, за да се демонстрира, че тук изобщо не се предвижда да има война. А всъщност петте западни гранични окръга отдавна са се превърнали в нещо съвсем необикновено. Те са били обикновени до 1939 година. А след подписването на пакта в тях е съсредоточена такава ударна мощ, каквато рядко е имал който и да е от съветските фронтове в хода на най-ожесточените военни сражения.

В Далечния изток фронтът е бил създаден така, че всички да научат за него. На запад са създадени цели пет фронта, не един, но така, че никой да не научи за тях. В предишните глави говорих за Северен, Северозападен, Западен, Югозападен, Южен фронт и това не е грешка. Официално тези фронтове са създадени след нахлуването на Германия в Съветския съюз като реакция срещу това нахлуване. Но ако надникнем в архивите, ще останем поразени: от февруари 1941 година тия названия вече фигурират в документите, които тогава са били строго секретни. Част от тези документи вече са разсекретени и пуснати в оборот сред научните кръгове. Цитирам: „През февруари 1941 година военните съвети на граничните окръзи бяха изпратили… указания за незабавно оборудване на фронтовите командни пунктове“ (ВИЖ, 1978, №4, с. 86).

Официално на западните граници има пет военни окръга. Неофициално всеки военен окръг вече подготвя фронтови командни пунктове, т.е. създава не военнотериториални структури, а чисто военни, които възникват само по време на война и само за ръководене на войски по време на война.

Комунистическите историци ни уверяват, че преди 22 юни 1941 година между Съветския съюз и Германия е имало мир, който на 22 юни бил нарушен от Германия. Тази смела хипотеза не е потвърдена от факти, фактите говорят обратното. След като през февруари 1941 година Съветският съюз е създал командни фронтови пунктове, той фактически е влязъл във война с Германия, макар че не го е заявил официално.