Виктор Суворов
Ледоразбивачът (46)

2

Могат да ми възразят, че милионите съветски парашутисти в навечерието на Втората световна война са само материал за създаване на бойни подразделения. Подразделенията трябва да се формират и да се тренират интензивно. Помни ли за това Сталин? Помни.

През 30-те години западните райони на страната многократно били раздрусвани от огромни маневри. Всеки път се отработвала само една тема — „Дълбока операция“ — внезапен удар на гигантски танкови маси на огромна дълбочина.

Сценарият винаги бил прост, но страховит.

Внезапният удар на сухопътните войски в процеса на всяко от ученията се предхождал от не по-малко внезапен и не по-малко съкрушителен удар на съветската авиация по аеродрумите на „противника“, след което се извършвало хвърляне на парашутен десант за завземане на аеродрумите и подир вълната на парашутистите на завзетите аеродруми кацат транспортните самолети с втората вълна десантници с тежко оръжие.

През 1935 година на прочутите киевски маневри по време на грандиозна операция бил хвърлен парашутен десант от 1200 души, а веднага след него със самолети бил стоварен десант от 2500 души с тежко въоръжение, включващо артилерия, бронирани коли и танкове.

През 1936 година в Белорусия при отработването на същата настъпателна тема бил хвърлен парашутен десант от 1800 души, последван от самолетен десант на 5700 души с тежко оръжие. Същата година по време на настъпателните маневри на Московския военен окръг 84-та стрелкова дивизия в пълен състав била десантирана със самолети.

През 1938 година, предвиждайки „освободителните походи“, Сталин създава допълнително шест въздушнодесантни бригади с численост 18 000 парашутисти. През 1939 година Сталин унищожава партизанските бази и формирования, предназначени за действия на своя територия, а вместо това се създават нови десантни подразделения: полкове и самостоятелни батальони.

В Московския военен окръг например се създавали три полка с трибатальонен състав и няколко самостоятелни батальона с 500–700 парашутисти във всеки батальон („Ордена Ленина Московский военный округ“, с. 177).

През 1940 година Сталин съкрушил всички неутрални държави от разделителната бариера и навсякъде, където можело, стигнал до самите граници на Германия. След това Сталин според нас би трябвало да съкрати количеството на въздушнодесантните си подразделения: по-нататък на запад оставали Германия и съюзните й държави, а с Германия бил подписан пакт.

Но Сталин не разформира своите въздушнодесантни подразделения. Напротив, през април 1941 година в Съветския съюз тайно са разгърнати ПЕТ ВЪЗДУШНОДЕСАНТНИ КОРПУСА. Всички корпуси се създават в западните райони на Съветския съюз.

За да оценим този факт, трябва да си припомним, че в края на XX век на нашата планета не съществува нито едно формирование, което да има пълното право да носи наименованието въздушнодесантен корпус. Корпусът е нещо твърде голямо и твърде скъпо, за да бъде издържано в мирно време.

Въздушнодесантните корпуси освен обикновената десантна пехота имали доста мощна артилерия и дори батальони леки плаващи танкове. Всички десантни корпуси се създавали на такова разстояние от границите, че да могат да бъдат хвърляни на териториите на противника без допълнително пребазиране. Всички корпуси били съсредоточени в горите далеч от чужди погледи. При това 4-ти и 5-и корпус можели без пребазиране да бъдат използвани срещу Германия, 3-ти — срещу Румъния, 1-ви и 2-ри можели без пребазиране да бъдат използвани както срещу Германия, така и срещу Румъния, а освен това срещу Чехословакия или Австрия, за да се прекъснат в планините нефтените магистрали от Румъния за Германия.

На 12 юни 1941 година в Червената армия се създава Управление на въздушнодесантните войски, а през август — още пет въздушнодесантни корпуса. Редно е да отбележим, че втората серия десантни корпуси не представлявала отговор на германското нахлуване.

В отбранителна война използването на десантници в такива маси е невъзможно. От всички корпуси от втората серия нито един не е взел участие във войната по прякото си предназначение. От първата серия по пряко предназначение бил използван един корпус само веднъж в хода на контранастъплението край Москва. Трябва да кажем, че съществувала и трета серия десантни корпуси, един от които се десантирал през 1943 година.

Петте корпуса от втората серия се дължат на това, че Червената армия се развивала по инерция: решението за разгръщане на корпусите било взето преди германското нахлуване, а после, след Хитлеровото нападение, всички били толкова улисани, че просто забравили да отменят решението. Във всеки случай парашутите, въоръжението и самите десантници за втората серия десантни корпуси били подготвени ПРЕДИ германското нахлуване.

Освен въздушнодесантните корпуси, бригади и полкове в състава на обикновената съветска пехота се формирал доста голям брой самостоятелни парашутнодесантни батальони. Маршалът на Съветския съюз И. Х. Баграмян съобщава например, че в 55-и стрелкови корпус непосредствено на румънската граница в началото на 1941 година се извършвала интензивна подготовка на няколко парашутнодесантни батальона. От описанието на Баграмян и от други извори следва, че 55-и стрелкови корпус (общо в Червената армия в онзи момент имало шейсет и два стрелкови корпуса) е бил не изключение, а правило.

А освен чисто парашутните подразделения за прехвърляне по въздуха и десантиране с транспортни самолети на територията на противника се подготвяли някои наглед обикновени стрелкови дивизии. Пример: на 21 юни 1941 година по време на ученията в Сибирския военен окръг цяла стрелкова дивизия се стоварвала със самолети в тила на условния противник. Веднага възниква въпросът: защо дотогава подобни експерименти и учения се провеждали само в европейската част на страната, а сега изведнъж се провеждат в Сибир? В това няма нищо загадъчно. Войските от Сибирския окръг вече тайно са превърнати в 24-та армия и се готвят за прехвърляне към германската граница. Преди да се натовари на влаковете, 24-та армия, провежда заключителни маневри на войските. Ако 24-та армия се подготвя за отбрана, няма смисъл да се тренира дивизията за стоварване в тила на противника. В отбранителната война не е проблем да прехвърлиш войски в тила на противника и обратното: танковите клинове на настъпващия противник са се устремили напред и отрязват десетки и стотици хиляди наши войници от главните сили, затова грижата на отбраняващия се не е как да прехвърли в тила на противника още една дивизия, а как криво-ляво да евакуира поне някои свои генерали и знамена на дивизии от завзетата от противника територия.

Но на 21 юни 1941 година командващите съветските армии не си мислели за отбранителна война, те били подготвили дивизиите си на грандиозните маневри за съвсем друга война.

Комунистите историци прахосват стотици хиляди тонове хартия за историческите си книги, но защо Сталин е създал през 41-ва година десет въздушнодесантни корпуса, нито една комунистическа книга не обяснява.