Виктор Суворов
Ледоразбивачът (118)

3

Освен политическата и стратегическата обстановка трябва да се има предвид и атмосферата, в която Чърчил е пишел, а Сталин е чел посланията му.

На 21 юни 1940 година пада Франция. Пиратските действия на германските подводници по морските пътища рязко се засилват. Над островната държава Великобритания, свързана с целия свят с най-тесни търговски връзки, е надвиснала заплахата от морска блокада, от изключително остра търговска, индустриална и финансова криза. Нещо по-лошо, германската военна машина, която в този момент на мнозина им се струва непобедима, вече интензивно се готви да стъпи на Британските острови.

В тази обстановка на 25 юни Чърчил пише писмо на Сталин. На 30 юни германските въоръжени сили превземат британския остров Гърнси. В хилядолетната история на Британия не са много случаите, когато противник е дебаркирал на Британските острови. Какво ще последва? Дебаркиране в самата Англия? Гърнси е паднал без съпротива. Колко дълго ще се съпротивлява Британия?

Точно на другия ден след като Германия е превзела Гърнси, Сталин получава послание от Чърчил.

Хайде да си зададем въпроса: какви са интересите на Чърчил? Какво иска той? Да спаси комунистическата диктатура в Съветския съюз или Британската империя? Мисля, че тъкмо британските интереси принуждават Чърчил да напише писмото. Щом като ние разбираме това, да не би Сталин да не го е разбирал? За него Чърчил не е неутрален наблюдател, който от приятелски чувства посочва опасността, а човек, изпаднал в тежко положение, на когото е нужна помощ, нужни са съюзници в борбата срещу страшния враг. Затова Сталин се отнася към писмата на Чърчил много, много предпазливо.

Чърчил е писал няколко писма на Сталин. Но за нещастие те всички са получавани в моменти, когато самият Чърчил е бил в много тежко положение. Ето например най-известното писмо от тази серия, получено от Сталин на 19 април 1941 година. Всички съветски и други историци са единодушни, че тъкмо това писмо е най-важното предупреждение към Сталин. Писмото е доста цитирано от много историци. Но нека първо да обърнем внимание не на текста, а на положението, в което се е намирал Чърчил. На 12 април германската армия е превзела Белград. На 13 април Ромел е стигнал до границите на Египет. На 14 април Югославия капитулира. На 16 април Лондон е бомбардиран, засегната е катедралата „Св. Павел“. През април Гърция е пред капитулация, а британските войски там са в катастрофално положение. Въпросът е — ще успеят ли да се евакуират или не. В тая обстановка Сталин получава най-важното писмо на Чърчил.

Естествено е Сталин да има подозрения не само относно мотивите на Чърчил, но и относно източниците на информация. Чърчил е писал писма на Сталин и през юни 1940 година. Но защо същият тоя Чърчил не е писал подобни писма до правителството на Франция и до британските войски на континента през май същата година?

Чърчил пише писмото на Сталин през април 1941 година, а след месец германските въоръжени сили провеждат блестяща операция и превземат Крит. Защо британското разузнаване, би могъл да си помисли Сталин, така добре работи за интересите на Съветския съюз, но нищо не прави за интересите на Великобритания?