Виктор Суворов
Ледоразбивачът (63)

4

Основа на съветската стратегия била теорията за „дълбока операция“. Образно казано — това е теория за нанасяне на внезапни, много дълбоки удари по най-уязвимото място на противника. Заедно с теорията за „дълбоката операция“ се родила и теорията за „ударната армия“ — инструмента, с който се нанасят такива удари. Ударните армии се създавали за решаване само на настъпателни задачи (СВЭ, т. I, с. 256). Те включвали в състава си значително количество артилерия и пехота, за да пробият отбраната на противника, и мощен танков юмрук — 1–2 механизирани корпуса с по 500 танка във всеки — за нанасяне на свръхмощен удар в дълбочина.

Германската теория за „светкавичната война“ и съветската „дълбока операция“ поразително си приличат не само по дух, а и в подробностите. За осъществяването на „светкавичната война“ също бил създаден специален инструмент — танковите групи. За нахлуването във Франция се използвали три такива групи, за нахлуването в СССР — четири. Всяка от тях имала 600–1000 танка, понякога до 1250 танка и значително количество пехота и артилерия за осигуряване на проход за танковете.

Разликата между съветския и германския военен механизъм се състояла в това, че в Германия наричали всяко нещо със собственото му име, при което танковите групи имали една номерация, а полевите армии — друга. В Съветския съюз ударните армии съществували в теорията, а след това били създадени и на практика, но формално не се титулували „ударни армии“. Това наименование официално било въведено едва след германското нахлуване. Дотогава всички съветски армии имали обща номерация и наименованията им не ги различавали една от друга. Това вкарвало в заблуда и тогава, и сега: в Германия виждаме ярко изразени механизми за агресия — танковите групи. В Червената армия не ги виждаме толкова отчетливо. Но това говори не за по-голямо миролюбие, а за по-голяма потайност.

Съветските армии на пръв поглед са като строени войници — приличат си, сякаш една майка ги е раждала. Но щом се повгледаме в тях, много бързо ще установим разликите. Например за „освобождаването“ на Финландия няколко месеца преди „финландската агресия“ на съветска територия са разгърнати няколко армии. Ето състава им през декември 1939-а (изреждането на армиите върви от север на юг):

14-а армия — корпуси няма, две стрелкови дивизии;

9-а армия — корпуси няма, три стрелкови дивизии;

8-а армия — корпуси няма, четири стрелкови дивизии;

7-а армия — 10-и танков корпус (600 танка); три танкови бригади (по 300 танка във всяка); 10-и, 19-и, 34-ти и 50-и стрелкови корпус (по три стрелкови дивизии във всяка); самостоятелна бригада; единайсет самостоятелни артилерийски полка освен влизащите в състава на корпусите и дивизиите от тази армия; няколко самостоятелни танкови батальони и артилерийски дивизиони; авиацията на армията.

Виждаме, че 7-а армия, макар и да не се различавала по наименованието си от своите съседи, по количеството на танковете и артилерията неколкократно превъзхожда другите три армии, взети заедно. Освен това 7-а армия се командва от К. А. Мерецков — Сталинов любимец и командващ Ленинградския военен окръг. В най-скоро време той ще бъде назначен за началник на Генералния щаб, а после ще получи званието маршал на Съветския съюз. В 7-а армия той не е сам. Армията е комплектувана с най-перспективни командири, които вече са заемали високи постове, а след време ще се изкачат още по-нагоре, например щабът на артилерията на 7-а армия се ръководел от Л. А. Говоров — бъдещ маршал на Съветския съюз. А другите армии се командвали от командири, които с нищо не се били изявили в миналото и нямало да се изявят след време.

Интересно е разположението на 7-а (ударна) армия. Там, където съветското командване разгърнало тази армия, „финландските милитаристи“ след няколко месеца започнали „въоръжени провокации“ и получили „ответен удар“. А там, където били разгърнати слабите съветски армии (всъщност не армии, а просто корпуси), „финландските милитаристи“, кой знае защо, не извършвали провокации.

Съветската организация се отличавала с изключителна гъвкавост. С просто добавяне на корпуси всяка армия по всяко време можела да бъде превърната в ударна и също толкова бързо — върната в първоначалното си положение. Ярък пример е същата тази 7-а армия. След като била най-силна през 1940 година, станала най-слаба през 1941 година — без корпуси, с четири дивизии — всичките стрелкови.

За да разберем смисъла на събитията, които ставали по съветско-германската граница, трябва ясно да определим кои армии са ударни и кои — обикновени, формално всички армии са еднакви и никоя от тях не носи наименованието „ударна“. Но в състава на някои армии почти няма танкове, а в други армии те са стотици. За да открием ударните армии, ще използваме елементарното сравняване на ударната мощ на съветските армии с германските танкови групи и със съветските предвоенни стандарти, определящи какво представлява ударната армия. Елементът, който превръща една обикновена армия в ударна, е механизираният корпус, който според новата организация трябва да има по щат 1031 танка. Включваш един такъв корпус в обикновена армия и тя ще се изравни по ударна мощ с която и да било германска танкова група.

И тук правим неочаквано за себе си откритие: на 21 юни 1941 година ВСИЧКИ съветски армии по германската и румънската граница, както и 23-та армия на финландската граница, напълно отговаряли на стандартите на ударна армия, макар че, повтарям, формално нямали такова наименование. Изброявам ги от север на юг: 23-та, 8-а, 11-а, 3-та, 10-а, 4-та, 5-а, 6-а, 26-а, 12-а, 18-а и 9-а. Към тях се присъединявала докараната с влакови композиции 16-а армия — типично ударна, имаща в състава си над 1000 танка (Центральный архив Министерства обороны СССР; фонд 208, опис 2511, папка 20, с. 128). На този стандарт напълно съответствали тайно прехвърляните към германските граници 19-а, 20-а и 21-ва армия.

Германия притежавала мощни механизми за агресия — танковите групи, Съветският съюз притежавал същите по принцип механизми за агресия. Разликата е в наименованията и в количеството: Хитлер имал четири танкови групи, Сталин — шестнайсет ударни армии.

Не всички ударни армии били докрай комплектувани с танкове. Това е вярно. Но за да оценим правилно намеренията на Сталин, трябва да вземаме под внимание не само онова, което той бил свършил, а и онова, което не му позволили да свърши.

Германското нахлуване заварило Съветския съюз в процес на създаване на небивало количество ударни армии. Били създадени кофражите на тези чудовищни механизми и се извършвало тяхното доизграждане, доизпипване и дотъкмяване. Не всички армии били докарани до планираното равнище, но работата вървяла. И Хитлер я осуетил, защото бил достатъчно благоразумен да не изчаква, докато всички тези механизми за агресия бъдат достроени и дотъкмени.