Виктор Суворов
Ледоразбивачът (5)

2

Сметката на Ленин излязла точна: изтощената от войната Германска империя не издържала напрежението на бойните действия. Войната завършва с рухване на империята и с революция. Ленин незабавно анулира договора. В разорената от войната Европа върху развалините на империите възникват комунистически държави, които поразително приличат на Лениновия болшевишки режим. Ленин ликува: „Намираме се пред прага на световната революция!“ По това време Ленин е отхвърлил своята програма минимум. Той вече не говори за необходимостта от втора световна война, защото вярва, че световната революция ще може да се осъществи още в резултат на Първата световна война.

Ленин създава Коминтерна, който сам определя себе си като Световна комунистическа партия и си поставя за цел създаването на Световна съветска социалистическа република.

Но световна революция не последвала. Комунистическите режими в Бавария, Бремен, Словакия и Унгария се оказали хилави и нежизнеспособни, левите партии в западните страни проявили слабост и нерешителност в заграбването и удържането на властта, а Ленин по онова време можел да ги подкрепя само морално: всички сили на болшевиките били хвърлени на вътрешните фронтове, за борба срещу народите на Русия, които не искали да приемат комунизма.

Едва през 1920 година Ленин достатъчно укрепил позициите си в самата Русия и незабавно хвърлил огромни сили в Европа, за да даде тласък на революцията.

Благоприятният момент в Германия вече е изтърван, но все пак Германия през 1920 година е напълно подходящ терен за класови битки. Германия е разоръжена и унижена. Всички идеали са поругани и оплюти. В страната се шири изключително жестока икономическа криза: през март 1920 година Германия била разтърсена от всеобща стачка, в която според някои източници участвали над 12 милиона души. Германия е буре с барут и е достатъчна само една искра… Официалният марш на Червената армия (маршът на Будьони)^[1] съдържа думите: „Ще превземем Варшава, ще превземем Берлин!“ Теоретикът на съветските комунисти Николай Бухарин издига във вестник „Правда“ още по-решителен лозунг: „Непосредствено към стените на Париж и Лондон!“

Но пътят на червените легиони се прегражда от Полша. Между Съветска Русия и Германия няма обща граница. За да бъде разпален пожарът на революцията, трябва да се срине разделителната бариера — свободна, независима Полша. За зла участ на комунистите начело на съветските войски се бил озовал командир, който не разбирал същината на стратегията — М. Н. Тухачевски. Армиите на Тухачевски били разгромени край Варшава и побягнали позорно. В критичния момент Тухачевски останал без стратегически резерви и това решило участта на грандиозното сражение. Поражението на Тухачевски не било случайно: половин година преди началото на съветския „освободителен поход“ към Варшава и Берлин Тухачевски теоретично обосновал ненужността на стратегическите резерви във войната.

В стратегията съществуват прости, но неумолими закони. Главният принцип на стратегията е концентрацията. Най-важното изискване на стратегията е в решаващия момент, в решаващата точка да съсредоточиш съкрушаваща мощ срещу най-уязвимото място на противника. За да съсредоточиш мощ, трябва да я имаш в резерв. Тухачевски не разбирал това и неговото неразбиране му струвало скъпо. Наложило се революцията в Германия да бъде отсрочена за 1923 година…