Иън Флеминг
От Русия с любов (7)

Глава 6
Смъртна присъда

— Е… мать! — изрече генерал Г. любимата си псувня. Дланта му удари по бюрото. — Другари, какво е това „имат там един на име Бонд“, както се изразихте! — Тонът му бе саркастичен. — Жемс Бонд. А нито вие, нито аз се сетихме за него! Много разсеяни сме станали. Нищо чудно, че разузнавателният апарат е подложен на критика.

Генерал Воздвиженски се почувства длъжен да защити себе си и своето ведомство.

— Другарю генерал, враговете на Съветския съюз са безчет — възрази той. — Когато ми трябват имената им, обръщам се към Централна картотека. Разбира се, че ми е известен този Бонд. По различно време ни е създавал куп неприятности. Но днес главата ми е пълна с други имена — на хора, които вредят днес, сега. И от футбол се интересувам, но не мота да помня името на всеки чужденец, вкарал гол на „Динамо“.

— Ваша работа си е да се шегувате, другарю генерал — рече генерал Г., за да подчертае неуместността на изявлението. — Става дума за нещо сериозно. Самият аз признавам, че сгреших, като не се сетих за този агент с лоша слава. Другарят полковник Никитин без съмнение ще опресни още паметта ни, но лично аз си спомням, че този Бонд най-малко на два пъти провали операции на СМЕРШ. Имам предвид — добави, — преди да поема ръководството на ведомството. Имаше един случай във Франция, в оня град с казиното. С човека, наричан Льо Шифр. Прекрасен френски партиен водач. Закъсал по глупав начин с пари. Но щеше да се оправи, ако не се бе намесил този Бонд. Спомням си, че на ведомството ни се наложи да действа бързо и да ликвидира французина. Убиецът е трябвало да очисти едновременно с това и англичанина, но не го е сторил. След това — историята с нашия негър в Харлем. Голям човек — един от най-добрите ни агенти чужденци за всички времена, при това с обширна агентура. Ставаше дума за някакво съкровище в Карибско море — забравил съм подробностите. „Сикрет сървис“ изпрати въпросния англичанин, който разби цялата организация и уби нашия човек. Голям провал беше. А моят предшественик и този път не се отнесъл безмилостно към английския шпионин.

Полковник Никитин го прекъсна:

— Ако си спомняте, имахме подобен случай с немеца Дракс и ракетата, другарю генерал. Беше изключително важна конспирация, с активното участие на Генералния щаб. Ставаше дума за висша политика, която можеше да донесе плодове от решаващо естество. И пак този Бонд провали цялата операция. Немецът бе убит. Държавата понесе най-тежки последствия. Изключително трудно се оказа излизането от последвалия период на сериозно неудобство.

Генерал Славин от ГРУ реши, че е редно да се намеси. Това с ракетата си бе операция на Въоръжените сили и за провала си бе виновно ГРУ. Никитин много добре го знаеше, но както винаги, МГБ се мъчеше да натопи ГРУ, като рови из старите истории.

— Нали помолихме вашето ведомство да се заеме с този човек, другарю полковник — каза той с леден тон. — Но не си спомням след молбата ни да е последвало някакво действие. Ако го бяхте сторили, сега нямаше да се занимаваме с него.

Слепоочията на полковник Никитин запулсираха от бяс. Но успя да се овладее.

— При цялото ми уважение, другарю генерал — каза той високо и саркастично, — молбата на ГРУ не бе потвърдена от висшестояща инстанция. Всякакви по-нататъшни затруднения с Англия се оказаха нежелателни. Вероятно сте забравили тази малка подробност. Във всеки случай, ако подобна молба е стигнала до МГБ, тя щеше да се отнесе към СМЕРШ за действие.

— Ведомството ми не е получавало подобна молба — отвърна рязко генерал Г. — Иначе много скоро след това щяхме да екзекутираме този човек. Както и да е — сега не е време за исторически изследвания. Случаят с ракетата бе преди три години. В състояние ли е МГБ да ни разкаже за по-наскорошните действия на този човек?

Полковник Никитин взе да си шепне трескаво със своя адютант. След това се обърна към масата.

— Допълнителната ни информация е много оскъдна, другарю генерал — каза предпазливо. — Доколкото ни е известно, бил е замесен в някаква история с контрабанда на диаманти. Миналата година. От Африка за Америка. Случаят не ни засягаше. Оттогава нищо не сме чули за него. Възможно е в досието му да има по-прясна информация.

Генерал Г. кимна. Вдигна слушалката на най-близкия до себе си телефон — така наречения „комендантски телефон“ на МГБ. Всички линии по него бяха преки, без да минават през централа. Набра някакъв номер.

— Централна картотека? На телефона е генерал Грубозабойшчиков. Досието „Бонд“ — английски шпионин. Спешно. — Чу незабавното „Слушам, другарю генерал“ и остави слушалката. Изгледа присъстващите с властен вид. — Другари, от много гледни точки този шпионин ми се вижда подходяща мишена. Изглежда опасен враг на държавата. Ликвидацията му ще е от полза за всички ведомства на разузнавателния ни апарат. Прав ли съм?

Присъстващите на съвещанието изсумтяха.

— Загубата му ще се почувства и от „Сикрет сървис“. Но какво друго ще постигнем? Сериозно ли ще ги уязвим? Ще спомогнем ли за разрушаване на мита, за който стана дума? Герой ли е този човек за своята организация и страна?

Генерал Воздвиженски реши, че въпросът е адресиран към него.

— За англичаните герои са само футболистите, състезателите по крикет и жокеите. Човек, изкачил връх или бягащ много бързо, също е герой за някои хора, но не и за широките маси. Английската кралица и Чърчил също са герои. Но англичаните не се интересуват от военни герои. Този Бонд никой не го знае. Дори да го знаеха, пак нямаше да е герой. В Англия нито явната, нито тайната война се смятат за героизъм. Не обичат да мислят за война, а след всяка война забравят имената на героите си колкото могат по-бързо. Вътре в „Сикрет сървис“ този човек може да е своего рода герой, а може и да не е. Зависи от външния му вид и от личните му качества. За тях не знам нищо. Може да е дебел, тлъст и неприятен. Никой не смята такива хора за герои, независимо от успехите им.

Никитин се намеси:

— Заловените от нас английски шпиони говорят за него с голямо уважение. Няма две мнения, че в службата му го ценят високо. Казват, че бил вълк единак, но и красавец.

Вътрешният телефон избръмча тихо. Генерал Г. вдигна слушалката, изслуша краткото донесение и нареди: „Донесете го“. На вратата се почука. Влезе адютант с обемисто досие в твърда папка. Прекоси залата и постави папката на бюрото пред генерала, след което излезе, като безшумно затвори вратата след себе си.

Папката беше с лъскави черни корици. От горния десен до долния ляв ъгъл минаваше тънка бяла лента. Отгоре вляво бяха изписани с бяло буквите „С. С.“, а под тях — „Съвършено секретно“. В средата с бели букви бе изписано ясно: „Джеймс Бонд“, а отдолу — „Английски шпионин“.

Генерал Г. отвори папката и извади голям плик със снимки, които изсипа върху стъклената повърхност на бюрото. Заразглежда ги една по една — внимателно, понякога с извадената от чекмеджето лупа, след което ги подаде през бюрото на Никитин, който им хвърли един поглед и ги предаде по-нататък.

Първата бе от 1946 г. На маса пред обляно в слънце кафене седеше млад мургав мъж. До него на масата имаше висока чаша и сифон. Дясната му ръка лежеше върху масата, а цигарата между пръстите й бе отпусната небрежно от ръба на масата. Прехвърлил бе крак връз крак в онази типично английска поза — десният глезен върху лявото коляно, стиснат с лявата ръка. Нехайна поза. Мъжът явно не подозираше, че го снимат от около седем метра.

Следващата бе от 1950 г. — лице и рамене — размазани, но на същия човек. Направена бе от непосредствена близост и Бонд гледаше към нещо — вероятно лицето на фотографа — току над обектива, с внимателно присвити очи. Миниатюрен фотоапарат в ревера, реши генерал Г.

Третата бе от 1951 г. Същият мъж, в тъмен костюм, гологлав, вървеше по широка безлюдна улица и бе сниман отляво, съвсем отблизо. Минаваше покрай магазин със спуснати кепенци и с табела „Charcuterie“^[1]. Изглеждаше забързан. Ясно очертаният профил сочеше право напред, а по чупката на десния лакът можеше да се предположи, че дясната му ръка е в джоба на палтото. Генерал Г. си помисли, че вероятно е направена от автомобил. Решителният поглед на мъжа, целенасочеността на крачещата фигура му се сториха опасни, сякаш се бе забързал към нещо лошо, ставащо по-нататък по улицата.

Четвъртата, последна снимка бе обозначена „Пасп. 1953“. В долния десен ъгъл се виждаше крайче от кралския герб и буквите „…ШНИТЕ РАБОТИ“ в сегмент от кръг. Снимката, увеличена до кабинетен формат, вероятно бе правена на граничен пункт или от администратора на някой хотел, където Бонд е предал паспорта си. Генерал Г. разгледа лицето внимателно през лупата.

Беше смугло, гладко обръснато, с белеещ се десетсантиметров белег върху загорялата от слънце кожа на дясната буза. Очите под правите, доста дълги черни вежди бяха раздалечени. Косата — черна, с път отляво, бе сресана небрежно така, че над дясната вежда падаше дебела черна запетайка. Удълженият прав нос се спускаше към късата горна устна, под която имаше широка и фино очертана, но жестока уста. Линията на челюстта бе права и решителна. Картината се дооформяше от отрязъка от тъмен костюм, бялата риза и черната плетена вратовръзка.

Генерал Г. отдалечи снимката от очите си. Решителност, властност, безмилостност — тези качества бяха видими. Какво друго ставаше в душата на мъжа, не го интересуваше. Пусна и тази снимка по масата и се залови с досието, като хвърляше бърз поглед надолу по страницата и рязко обръщаше на следващата.

Снимките се върнаха при него. Отбеляза с пръст докъде е стигнал и за миг вдигна очи.

— Опасна личност — рече мрачно. — И от биографията си личи. Ще ви зачета извадки. След това ще трябва да решим. Времето напредва.

Върна се на първата страница и започна бързо да цитира нещата, които го впечатляваха.

Малко име: ДЖЕЙМС. Ръст: 183 сантиметра, тегло: 76 килограма; строен; очи: сини; коса: черна; отвесен белег на дясната буза и на лявото рамо; следи от пластична операция върху лявата ръка (вж. Приложение „А“); всестранно развит спортист; майстор в стрелбата с пистолет, бокса и хвърлянето на нож; не използва дегизация. Езици: френски и немски. Интензивен пушач (заб.: специални цигари с три златни пръстена); пороци: пие, макар и умерено, и жени. Минава за неподкупен.

Генерал Г. прескочи една страница, след което продължи:

Този човек не се разделя с автоматичния си пистолет „Берета“ .25, който носи в кобур под лявата мишница. Пълнителят съдържа осем патрона. Понякога носи прикрепен към лявата ръка нож; използвал е обувки със стоманени носове; познава основните хватки на джудото. По принцип се сражава упорито и издържа на силна болка (вж. Приложение „Б“).

Генерал Г. прехвърли още няколко страници с откъси от агентурните донесения, от които бяха взети данните. Стигна до последната страница преди приложенията, в които се разглеждаха подробно случаите с участието на Бонд. Плъзна поглед до края и прочете:

Извод. Този човек е опасен професионален терорист и шпионин. Работи за британския „Сикрет сървис“ от 1938 г., като в момента (вж. досие „Хайсмит“ от декември 1950 г.) носи таен служебен номер „007“. Двете нули означават агент, отнел човешки живот и имащ привилегията да убива при изпълнение на служебни задачи. Смята се, че само още двама британски агенти имат това право. Показателен за стойността му като агент е фактът, че още през 1953 г. е удостоен с ордена „Св. св. Михаил и Георги“, който обикновено се присъжда на служители на „Сикрет сървис“ при пенсионирането им. Всяка среща с него в бойна обстановка задължително да се докладва в пълни подробности на ръководството (вж. Правилниците на СМЕРШ, МГБ и ГРУ след 1951 г.).

Генерал Г. затвори папката и решително удари с длан по нея.

— Е, другари. Съгласни ли сте?

— Да — каза полковник Никитин, и то гръмко.

— Да — отвърна генерал Славин с уморен глас.

Генерал Воздвиженски си разглеждаше ноктите. От убийства му беше дошло до гуша. Животът в Англия му бе харесал.

— Ами, да — рече. — Предполагам.

Ръката на генерал Г. вдигна вътрешния телефон. Обади се адютантът.

— Смъртна присъда — каза строго генералът. — Издадена на името на „Джеймс Бонд“. — Повтори името буква по буква. — Описание: английски шпионин. Престъпление: държавен враг. — Остави слушалката и се облегна на стола. — Сега остава да замислим подходяща конспирация. И то такава, която в никакъв случай да не се провали! — Мрачно се усмихна. — Не можем да си позволим нов „случай Хохлов“.

Вратата се отвори. Влезе адютантът с яркожълт лист хартия. Постави го пред генерал Г. и излезе. Генералът плъзна поглед по страницата и в началото на празното пространство най-отдолу написа: „Да се унищожи. Грубозабойшчиков.“ Подаде листа на човека от МГБ, който го прочете и допълни: „Да бъде убит. Никитин“, след което го побутна към началника на ГРУ, който от своя страна резолира: „Да бъде убит. Славин.“ Един от адютантите подаде листа на цивилния, седнал до представителя на РУМИД. Мъжът го сложи пред генерал Воздвиженски и му протегна писалка.

Генерал Воздвиженски внимателно прочете листа. Бавно вдигна поглед към генерал Г., който не го изпускаше от очи, и без да поглежда надолу, надраска „Да бъде убит“ — някъде под останалите парафи, след което, се подписа. Отдръпна ръце от листа и се изправи.

— Това ли е всичко, другарю генерал?

Бутна стола си назад. Генерал Г. бе доволен. Инстинктът му за този човек излезе верен. Ще нареди да го държат под око и ще сподели съмненията си с генерал Серов.

— Един момент, другарю генерал — отвърна. — Искам да добавя нещо към присъдата.

Върнаха му листа. Извади писалка и задраска онова, което бе написал. Започна да пише отново, като бавно произнасяше на глас:

— Да бъде убит ПО УНИЗИТЕЛЕН НАЧИН. Грубозабойшчиков.

Вдигна поглед и се усмихна приятно на компанията.

— Благодаря, другари. Това е всичко. Ще ви уведомя за решението на Президиума по нашето предложение. Лека нощ.

След като съвещаващите се си тръгнаха, генерал Г. стана, протегна се и шумно се прозя, но без да отваря докрай уста. После отново седна зад бюрото, изключи магнетофона и позвъни на адютанта си. Той влезе и застана до бюрото.

Генерал Г. му подаде жълтия лист.

— Незабавно го изпратете на генерал Серов. Открийте къде е Кронщайн и наредете да го докарат с кола. Дори ако си е легнал вече. Незабавно да дойде. От Втори отдел знаят къде да го търсят. А след десет минути искам да се срещна с полковник Клеб.

— Слушам, другарю генерал.

Адютантът излезе.

Генерал Г. вдигна слушалката на ВЧ-уредбата и поиска да го свържат с генерал Серов. Говори тихо в продължение на пет минути. Накрая завърши:

— Предстои ми да възложа задачата на полковник Клеб и на плановика Кронщайн. Ще набележим подходяща конспирация, а утре ще ми докладват подробни предложения. Одобрявате ли, другарю генерал?

— Да — чу се тихият глас на члена на Върховния съвет генерал Серов. — Убийте го. Но да се получи едно прекрасно изпълнение. Президиумът ще одобри решението утре сутринта.

Връзката се прекъсна. Иззвъня вътрешният телефон. Генерал Г. вдигна слушалката, каза „да“ и я остави.

След миг адютантът отвори голямата врата, застана в рамката й и обяви:

— Полковник Клеб.

В залата влезе жабешка фигура в маслиненозелена униформа с една-единствена червена лентичка — ордена „Ленин“ — и отривисто се приближи към бюрото.

Генерал Г. вдигна очи и посочи най-близкия стол до заседателната маса.

— Здравейте, другарю полковник.

Дундестото лице се размаза в захаросана усмивка:

— Здраве желаем, другарю генерал.

Началникът на Втори отдел, отговарящ в СМЕРШ за операциите и екзекуциите, подръпна нагоре полата си и седна.