Иън Флеминг
От Русия с любов (24)

Глава 23
На излизане от Гърция

След горещото кафе в скромното бюфетче на Питион (вагон-ресторантът щеше да отвори чак за обяд) и безболезненото посещение на гръцкия митнически и паспортен контрол, леглата бяха сгънати и влакът пое забързан на юг, към залива Енез в началото на Егейско море. Навън светлината и цветовете станаха по-силни. Въздухът бе по-сух. Хората по гаричките и в нивята бяха по-красиви. Окъпани от слънцето зрееха слънчогледи, царевица, лозя и нанизи тютюн. Както бе предсказал Дарко, дошъл бе нов ден.

Бонд се изми и избръсна под любопитния поглед на Татяна. Тя одобри навика му да не използва брилянтин.

— Гадно е, а съм чула, че много европейци го правят. В Русия на никой и през ум не би му минало. Ужасно се цапат възглавниците. От друга страна, вие пък не ползвате одеколон. А у нас всички мъже си слагат.

— Ние се къпем — отвърна Бонд сухо.

В разгара на възраженията й на вратата се почука. Беше Керим. Бонд му отвори и Керим се поклони към момичето.

— Каква очарователна битова сценка — изкоментира весело, докато наместваше огромното си тяло в ъгъла до вратата. — Рядко съм срещал по-очарователна двойка шпиони.

— Не съм свикнала със западните шеги — озъби му се Татяна.

Смехът на Керим бе обезоръжаващ.

— Ще свикнеш, мила. В Англия умират да се шегуват. Там е прието всичко да се взема на шега. И аз се научих. Шегите действат като смазка. Тази сутрин например голям смях падна. С онези двамата в Узункьопрю. Жалко, че не можех да присъствам, когато от полицията са се обадили в германското консулство в Истанбул. Това е най-лошото на фалшивите паспорти. Не е трудно да се изработят, но е почти невъзможно да се подправи и актът за раждане в архива на страната, която уж е издала тези документни. Боя се, че кариерата на двамата ти другари приключи, мисис Съмърсет.

— Как го постигна? — попита Бонд, докато правеше възела на вратовръзката си.

— Пари и влияние. Петстотин долара на кондуктора. Приказки на едро пред полицията. Имахме късмет, че другарчето предложи подкуп. И жалко, че коварният ни съсед Бенц — посочи стената — остана незамесен. Не можех два пъти да пробутам един и същ номер с паспорта. Ще трябва да му погодим друг. Онзи с циреите лесно го оправих. Не знае въобще немски, а пътуването без билет не е дреболия. Та, както и да е, денят започна благоприятно. Спечелихме първия рунд, но приятелчето до нас ще стане много предпазливо. Знае с кого си има работа. Но това може да е и за добро. Щеше да е досадно да се криете по цял ден. Сега вече можем да се движим насам-натам — дори да обядваме заедно, стига да вземете със себе си семейните скъпоценности. Трябва да следим дали няма да се обади по телефона от някоя гара. Макар да се съмнявам, че ще успее да се пребори с гръцките телефонистки. По-вероятно е да изчака да стигнем Югославия. А там имам собствена машина. Ако се налага, ще получим подкрепление. Пътуването се очертава като изключително интересно. „Ориент експрес“ винаги предлага вълнения — Керим се изправи и отвори вратата, — и романтика. — Огря купето с усмивката си. — Ще ви се обадя за обяд! Гръцката храна е по-отвратителна и от турската, но дори стомахът ми служи на нейно величество.

Бонд стана и заключи вратата. Татяна изсъска:

— Приятелят ти е некультурный! Не може един поданик да говори така за своята кралица.

Бонд седна до нея.

— Таня — каза успокояващо, — това е един прекрасен човек. И мой добър приятел. В този смисъл може да говори каквото си иска. Завижда ми. Иска и той да си има момиче като теб. Затова те дразни. Един вид флиртува. Приеми го като комплимент.

— Така ли мислиш? — обърна тя огромните си сини очи към неговите. — Но онова нещо за стомаха му и за вашия държавен глава. То беше обидно за кралицата ви. В Русия такива приказки се смятат за крайно неприлични.

Все още спореха, когато влакът спря на изпечената от слънцето и налетяна от мухите гара Александруполис. Бонд отвори вратата към коридора и слънцето се вля иззад бледото огледално море, което се свързваше почти без хоризонт с небе с цвета на гръцкото знаме.

Докато обядваха, Бонд държеше тежката чанта с машината между краката си под масата. Керим бързо се сприятели с момичето. Човекът от МГБ на име Бенц избягваше вагон-ресторанта. Видяха го на перона да си купува сандвичи и бира от някаква количка. Керим предложи да го поканят за четвърти на бридж. Изведнъж Бонд се почувства страшно уморен, а умората му го подсети, че превръщат това опасно пътуване в излет. Татяна забеляза как той се умълча. Стана и каза, че има нужда да си почине. На излизане от вагон-ресторанта чуха как Керим весело поръчва на висок глас бренди и пури.

В купето Татяна каза с нетърпящ възражение тон:

— Сега е твой ред да спиш.

Дръпна щората и прогони силната следобедна светлина заедно с безкрайните изсъхнали нивя от царевица, тютюн и оклюмали слънчогледи. Купето се превърна в тъмнозелена подземна пещера. Бонд заклини вратите, даде й пистолета си, положи глава в скута й и заспа на мига.

Дългият влак се заизвива като змия през Северна Гърция под полите на Родопите. Минаха Ксанти, после Драма и Серай, а когато стигнаха македонските възвишения, линията се люшна право на юг към Солун.

Докато Бонд се събуди в меката люлка на скута й, вече се здрачаваше. И веднага, сякаш само този миг бе чакала, Татяна взе лицето му между дланите си, погледна го в очите и настоятелно попита:

— Джеймс, колко дълго още ще трае това?

— Дълго.

Мислите на Бонд бяха още в обятията на съня.

— Но колко?

Бонд се взря в красивите разтревожени очи. Прогони съня от ума си. Невъзможно бе да се погледне в бъдещето дори с три дни напред — времето, което им оставаше да прекарат във влака, — да не говорим за онова, което щеше да последва след пристигането им в Лондон. Фактът, че тя е руска разузнавачка, не можеше да се избегне. За онези, които ще я разпитват от собствената му служба и от министерството, личните му чувства няма да представляват никакъв интерес. И други разузнавателни служби ще искат да чуят какво може да им каже момичето за машината, с която е работило. Вероятно още от Довър ще я заведат в „Клетката“ — добре охраняваната частна къща в близост до Гилфърд, където ще я настанят в удобна, но прекрасно оборудвана с микрофони стая. При нея един по един ще идват за разговори делови мъже в цивилни дрехи, а в стаята под нейната ще се върти магнетофонът. Записите ще се дешифрират и пресяват за зрънца нови факти а, естествено, и за противоречията, в които ще се опитат да я хванат. Могат да й подхвърлят и провокаторка — някое приятно руско момиче, което да съчувства на Татяна за начина, по който се отнасят с нея, и да й подсказва как да се измъкне, да стане двоен агент, и да изпраща „безопасна“ информация на родителите си. Това може да трае седмици, дори месеци. Междувременно тактично ще държат Бонд далеч от нея, освен ако не решат, че ще може с помощта на взаимните им чувства да измъкне още тайни. А после? Смяна на името, предложение за нов живот в Канада с хиляда лири стерлинги годишно, които ще й се изплащат от тайните фондове? А къде ще е самият той, когато тя се измъкне от цялата тази процедура? Може би на другия край на света. А дори и да е в Лондон, колко от чувствата й към него ще са преживели мелачката, на която ще я подложат разпитващите? След всичко преживяно колко ли ще мрази и ненавижда англичаните? А пък и от собствения му плам колко ще е останало?

— Колко, Джеймс? — повтори Татяна с нетърпение.

— Колкото се може повече. Ще зависи от самите нас. Много хора ще ни пречат. Ще ни разделят. Няма винаги да е като сега, в тази стаичка. След няколко дни ще трябва да излезем на бял свят. Няма да е лесно. Безсмислено е да се лъжем.

Лицето на Татяна се проясни. Усмихна се на лицето в скута си.

— Прав си. Няма да задавам повече глупави въпроси. Но не трябва да губим нито един от оставащите ни дни.

Повдигна главата му, измъкна се изпод нея и легна до него.

Час по-късно, докато Бонд стоеше в коридора, изведнъж до него изникна Дарко Керим. Огледа лицето на Бонд. После каза лукаво:

— Не бива да спиш толкова дълго. Пропусна историческия пейзаж на Северна Гърция. А и стана време за вечеря.

— Само за ядене мислиш — отвърна Бонд. Посочи с глава зад себе си: — Какво става с приятелчето?

— Не е шукнал. Кондукторът го наблюдава вместо мен. Помни думата ми: този човек ще стане най-богатият кондуктор в цялата фирма, обслужваща спалните вагони. Петстотин долара за документите на Голдфарб, а сега по сто долара на ден предварителен хонорар до края на пътуването. — Керим се засмя под мустак. — Казах му, че за заслуги към Турция може и медал да получи. Внуших му, че преследваме банда контрабандисти. Винаги използват този маршрут за вкарване на турски опиум в Париж. Не е изненадан, а само се радва, че е така добре платен. А ти там вътре успя ли да научиш нещо повече от руската си принцеса? Аз все още се безпокоя. Прекалено мирно и тихо е всичко. Онези двамата, дето останаха зад нас, може да са пътували съвсем невинно за Берлин, така, както каза момичето. Третият, Бенц, е възможно да не излиза от страх от нас. Пътуването върви добре. И все пак, все пак… — Керим тръсна глава. — Руснаците са прочути шахматисти. Когато се заемат да прилагат някакъв план — прилагат го по блестящ начин. Играта се планира предварително до най-малката подробност, като се предвиждат евентуалните гамбити на противника и се подготвят контрамерки. Някъде отзад в мозъка ми — отражението на лицето му в прозореца бе мрачно, — имам чувството, че ние с теб и момичето сме пионки на някаква огромна шахматна дъска и че не пречат на ходовете ни, защото не объркваме играта на руснаците.

— Но каква може да е целта на подобен план? — Бонд се вгледа в мрака навън. Говореше на собственото си отражение в стъклото: — Какво могат да целят? Все до този въпрос опираме. Разбира се, всички подушваме, че става дума за някаква конспирация. Татяна може и да не знае, че участва. Усещам, че крие нещо, но смятам, че е някаква дребна тайна, която на нея й се струва маловажна. Твърди, че щяла да ми разкаже всичко, след като стигнем Лондон. Всичко ли? Какво означава това за нея? Тя все повтаря, че трябвало да й вярвам и че нямало никаква опасност. Трябва да признаеш, Дарко — и Бонд потърси потвърждение в бавните, хитри очи, — че дотук всичко, което ни е казала, се потвърждава.

В погледа на Керим нямаше ентусиазъм. Не отвърна нищо.

Бонд сви рамене.

— Съзнавам, че се влюбих. Но не съм глупак, Дарко. Отварям очите си и за най-малката улика, за нещо, което може да е полезно. Знаеш, че много неща си проличават след падането на определени бариери. В нашия случай те вече паднаха, а аз се убедих, че тя говори истината. Или поне деветдесет на сто. И усещам, че според нея останалите десет са без значение. Ако ни мами, значи и самата нея я мамят. Според шахматната ти аналогия, това не е изключено. Но в крайна сметка пак се връщаме на въпроса: До какво води всичко това? — Гласът на Бонд стана твърд. — И ако искаш да знаеш, единственото ми желание е да продължа играта, докато разберем.

Керим се усмихна на упорития поглед на Бонд. Внезапно се изсмя на глас:

— На твое място, приятелю, щях да изчезна от влака в Солун — с машината, пък ако щеш, и с момичето, макар това да не е толкова важно. Ще наема кола до Атина и оттам ще взема първия самолет за Лондон. Но не съм възпитан като „спортсмен“. — В думите на Керим се усещаше ирония. — За мен това не е игра, а работа. За теб е друго. Ти си комарджия. М. също. Това е очевидно, иначе нямаше да ти даде пълна свобода на действие. И той се интересува от отговора на загадката. Така да бъде. Аз самият обичам да играя на сигурно, да разчитам колкото се може по-малко на късмета. Значи, смяташ, че шансовете са добри, че са в твоя полза? — Дарко Керим се извърна и застана с лице срещу Бонд. Тонът му стана настоятелен: — Слушай, приятелю — постави лапа на рамото на Бонд. — Представи си маса за билярд. Една лесна, плоска, зелена маса за билярд. Ударил си бялата топка и тя се носи тихо и елегантно към червената. До нея е джобът. Неизбежно е, че ще удариш червената, а тя ще падне в джоба. Такъв е законът на масата за билярд, законът на билярдната зала. Но извън орбитата на тези неща е припаднал летецът на реактивен самолет и машината му пада право към билярдната зала или в този миг избухва тръба от газопровода, или пада гръм. Сградата се срутва върху теб и масата за билярд. Какво става тогава с бялата топка, която неминуемо щеше да удари червената, и с червената, която неизбежно щеше да попадне в джоба? По законите на билярдната маса е било изключено бялата топка да не улучи. Но законите на билярдната маса не са единствените на този свят, както и законите, които управляват движението на този влак и твоето придвижване към крайната точка на пътуването ти, не са единствените закони в конкретната игра.

Керим млъкна. Вдигна рамене и се отказа от словоизлиянието си.

— Тези неща са ти известни, приятелю — рече с извинителен тон. — А пък аз ожаднях от дрънкане на баналности. Подкани момичето и да вървим да ядем. Но, моля те, внимавай да не те изненадат. — Прекръсти се с един пръст върху центъра на сакото си. — Не правя кръст върху сърцето си. Това е прекалено сериозно. Но прекръствам стомаха си, което за мен е важен обет. И двамата ни очакват изненади. Циганинът рече да внимаваме. И аз ти го казвам същото. Можем да играем върху билярдната маса, но трябва да се пазим от света извън нея. Носът ми ми го казва — и той го почука.

Стомахът на Керим издаде възмутен звук, като забравена отворена телефонна слушалка с ядосан човек от другия край.

— Ето — рече загрижено. — Нали ти казах? Време е за ядене.

С привършването на вечерята им влакът влезе в отвратително модерния солунски жп възел. Върнаха се по коридорите на влака — Бонд — понесъл малкото тежко куфарче в ръка — и си пожелаха лека нощ.

— Скоро пак ще ни безпокоят — предупреди Керим. — В един часа минаваме границата. Гърците не представляват проблем, но югославяните изпитват удоволствие да будят всеки, който пътува удобно. Ако ви досаждат, прати да ме повикат. Дори в тяхната страна има имена, които мога да им спомена. Аз съм във второто купе в съседния вагон. Сам съм в него. Утре ще се преместя на леглото на приятеля Голдфарб в номер 12. Засега и първа класа върши добра работа.

Бонд придремваше на пресекулки, докато влакът пъшкаше по осветената от луната долина на Вардар към извивката на Югославия. Татяна пак спа с глава в скута му. Той размишляваше върху думите на Дарко. Чудеше се дали да не изпрати гиганта обратно в Истанбул, след като минеха безопасно през Белград. Нямаше да е честно да го влачи през цяла Европа в авантюра, която бе извън собствената му територия и към която не изпитваше топли чувства. Очевидно Дарко подозираше, че Бонд се е влюбил в момичето и вече не гледа на операцията обективно. Е, в това имаше зрънце истина. Естествено, щеше да е по-безопасно да слязат от влака и да хванат друг път към дома. Но, призна Бонд на себе си, не му понасяше идеята да бяга от заговора, ако такъв наистина съществуваше. Ако пък нямаше такъв, не по-малко не му понасяше идеята да пожертва оставащите им три дни с Татяна. А и М. бе оставил решението в неговите ръце. Както бе отбелязал Дарко, и на М. му беше любопитно да изкара играта докрай. Своенравният М. сам искаше да разбере за какво е целият този шум. Бонд се отказа да разсъждава по въпроса. Пътуването вървеше добре. В края на краищата за какво да се паникьосва?

Десет минути след пристигането им на гръцката гранична гара Идомени на вратата се почука тревожно. Татяна се събуди. Бонд се измъкна изпод главата й. Долепи ухо до вратата:

— Да?

— Кондукторът, мосю. Стана нещастие. С приятеля ви Керим бей.

— Чакайте — каза Бонд напрегнато. Пъхна беретата в кобура и облече сакото си. Рязко отвори вратата.

— Какво има?

Лицето на кондуктора жълтееше под лампата в коридора.

— Елате.

Затича се по коридора към първа класа.

Около отворената врата на второто купе се бяха скупчили униформени служители — смълчани и втренчени.

Кондукторът проправи път на Бонд. Бонд се добра до вратата и надникна вътре.

Косата на главата му леко се изправи. Върху дясната седалка имаше две тела. Застинали бяха в мъртвешка хватка, сякаш позираха за филм.

Отдолу бе Керим, със сгънати колене, в последен опит да се изправи. От врата му, близо до яремната вена, стърчеше обвитата с лейкопласт дръжка на кама. Главата му бе отметната назад и празните кървясали очи се бяха втренчили в нощта. Устата бе озъбена. Към брадата се стичаше тънка струйка кръв.

Наполовина върху него се бе проснало туловището на човека от МГБ, наричащ се Бенц, заковано в тази поза от хваналата го през врата лява ръка на Керим. От мястото си Бонд виждаше част от сталинския мустак и страната на почернялото му лице. Дясната ръка на Керим бе прехвърлена, почти небрежно, върху гърба на мъжа. Ръката завършваше със свит юмрук и топката на дръжката на нож, а върху сакото под ръката имаше голямо петно.

Бонд се заслуша във въображението си. Сякаш виждаше всичко на филм. Спящият Дарко, промъкващият се през вратата мъж, двете крачки напред и бързият замах към шията. След това последен спазъм на умиращия, докато протяга ръка и притегля своя убиец към себе си, за да забие ножа под петото ребро.

Този прекрасен мъж, който носеше слънцето със себе си. Бяха го угасили — мъртвец.

Бонд се извърна рязко и се отдалечи от гледката на човека, загинал за него.

Започна да отговаря на въпросите — внимателно, уклончиво.