Иън Флеминг
От Русия с любов (6)

Глава 5
Конспирацията

Мужиците стояха като шибнати с камшик. Генерал Г. ги остави няколко минути да поближат раните си и да се възстановят от шока, причинен от официалното бичуване.

Никой не посмя да пледира за обвиняемите. Никой не защити ведомството си, нито спомена безбройните победи на съветското разузнаване, пред които шепата грешки бледнееха. И никой не оспори правото на ръководителя на СМЕРШ, който също имаше дял във вината им, да произнесе това заклеймително слово. „Думата“ идваше „свише“, от Трона, а на генерал Г. се бе паднала честта да я сведе до тях. Самият избор бе огромен комплимент за генерала — знак на благоволение и намек, че скоро ще го предпочетат пред други. Присъстващите си отбелязаха старателно, че генерал Г., зад когото стои СМЕРШ, е стигнал върха на разузнавателната йерархия.

В края на масата, загледан във виещия се дим от дългата папироса „Казбек“, представителят на Външното министерство — генерал-лейтенант Воздвиженски от РУМИД си спомни как след смъртта на Берия Молотов насаме с него бе предсказал бляскава кариера за генерал Г. Затова не му е била нужна кой знае каква далновидност, рече си Воздвиженски. Берия не обичаше Г. и все пречеше на повишението му, като го отклоняваше от главната стълбица на властта към някой от маловажните отдели на тогавашното Министерство на държавната сигурност, което Берия понижи в ранг след смъртта на Сталин. До 1952 г. генерал Г. служеше като заместник на един от ръководителите на министерството. След като съкратиха длъжността, посвети цялата си енергия на свалянето на Берия, като действаше по тайна заповед от непоклатимия генерал Серов, срещу чиито заслуги дори Берия бе безсилен.

Серов — „Герой на Съветския съюз“ и ветеран на прославените предшественици на МГБ — Чека, ОГПУ, НКВД и МВД във всяко едно отношение по-голяма личност от Берия. Участвал бе пряко в масовите репресии през трийсетте години, които взеха един милион жертви, явил се бе като главния режисьор на повечето видни политически процеси в Москва, организирал бе кръвопролитния геноцид в Централен Кавказ през февруари на 44-та и сам бе вдъхновил масовото преселване на прибалтийските републики, а така също и отвличането на германските атомни и други учени, които осигуриха на Русия големия следвоенен технически скок.

В крайна сметка Берия и свитата му увиснаха на бесилото, а генерал Г. получи за награда СМЕРШ. А самият армейски генерал Серов управляваше Русия съвместно с Булганин и Хрушчов. Един ден можеше да се озове и съвсем сам на върха. И генерал Г. няма да е далеч зад него, предположи генерал Воздвиженски, загледан през масата в лъщящия като билярдна топка череп.

Черепът се вдигна, а твърдите му изпъкнали кафяви очи се забиха в погледа на генерал Воздвиженски. Последният успя да запази спокоен и дори леко въпросителен израз.

Коварен е, помисли си генерал Г. Сега ще го набутам под прожектора, да го видя как ще звучи на запис.

— Другари — устните му се разтегнаха в председателска усмивка, та и от двата й края блесна злато, — нека не се тревожим излишно. И най-високото дърво го чака брадва. Никога не сме смятали, че ведомствата ни са толкова успешни, че да са извън всякаква критика. Това, което ми е наредено да ви съобщя, не би трябвало да изненада никого от нас. Така че да приемем предизвикателството добронамерено и да се заловим за работа.

Присъстващите не отвърнаха с усмивка на баналностите му. Не че генерал Г. очакваше подобно нещо. Запали папироса и продължи.

— Вече казах, че от нас се иска да препоръчаме незабавно някакъв терористичен акт в областта на разузнаването, който ще се възложи за изпълнение на едно от нашите ведомства — без съмнение — моето.

Около масата се отрониха нечути въздишки на облекчение. Е, поне отговорността щеше да е на СМЕРШ! Все е нещо.

— Но никак няма да е лесно да се набележи целта, а на нас ще легне тежката колективна отговорност за правилността на този избор.

Меко-твърдо, меко-твърдо. Топката отново бе в полето на заседаващите.

— И дума не става за взривяване на сграда или за покушение срещу някой министър-председател. Няма се предвид подобни буржоазни лудории. Нашата операция трябва да е деликатна, изтънчена и насочена към самото сърце на разузнавателния апарат на Запад. Вражеският апарат трябва да понесе жестоко поражение — скрито поражение, което може никога да не стане обществено достояние, но ще е тема на много тайни разговори в правителствените кръгове. Но същевременно трябва да породи и обществен скандал, при това с такава сила, че светът да се заоблизва и да се подиграе със срама и глупостта на противника. Естествено, правителствата ще са наясно, че става дума за съветска конспирация. Така и трябва да бъде. Тя ще е част от „твърдата“ политика. Западните агенти и шпиони също ще го знаят, ще се чудят на хитростта ни и ще треперят. Предателите и всички потенциални изменници ще се откажат от намеренията си. Собствената ни агентура ще добие нова смелост. Демонстрацията на сила и гениалност от наша страна ще ги подтикне към повече старание. Ние, разбира се, ще отричаме да имаме нещо общо с делото, каквото и да е то, като е желателно съветските маси да са в пълно неведение относно участието ни.

Генерал Г. направи пауза и изгледа през масата представителя на РУМИД, който отново безизразно задържа погледа му.

— А сега да определим организацията, която ще ударим, и да конкретизираме целта вътре в нея. Другарю генерал-лейтенант Воздвиженски, тъй като именно вие наблюдавате задграничните разузнавания от неутрална гледна точка (намекът му бе за прословутата неприязън между военните разузнавачи на ГРУ и тайната служба на МГБ), може би ще пожелаете да направите разбор на положението. Да чуем вашето мнение за относителната важност на западните разузнавания. След това ще изберем най-опасното от тях, което именно желаем да уязвим най-силно.

Генерал Г. се облегна на високия стол. Подпря се на лакти и подложи под брадата си сплетените пръсти на събраните си ръце като учител в очакване на дълъг граматически разбор.

Задачата не смути генерал Воздвиженски. Служил бе в разузнаването, предимно в чужбина, цели тридесет години. Работил бе като „портиер“ на съветското посолство в Лондон при Литвинов. Работил бе за ТАСС в Ню Йорк, а след това отново в Лондон — към Амторг, съветското търговско представителство. Пет години прослужи като военен аташе при бляскавата мадам Колонтай в посолството в Стокхолм. Участвал бе в подготовката на Зорге преди изпращането му в Токио. През войната за известно време бе резидент в Швейцария, известна сред шпионите като „Шмитландия“, където бе посял кълновете на сензационно успешната, но трагично експлоатираната агентурна мрежа „Люси“. Дори в Германия бе ходил на няколко пъти, като куриер на „Червения Оркестър“, и едва отърва кожата да не го очистят заедно с тях. След войната, командирован към външното министерство, бе участвал в аферата с Бърджис и Мъклейн и в ред други замисли за проникване в западните външни министерства. Бе професионален разузнавач до мозъка на костите си и нямаше нищо против да изрази своето мнение за съперници, с които цял живот бе кръстосвал шпаги.

Адютантът му обаче не изпитваше подобна увереност. Притесняваше го начинът, по който поставяха на мушката РУМИД, и то без предварителна подготовка вътре във ведомството им. Изхвърли всякакви мисли от главата си и наостри уши да не пропусне и дума.

— По този въпрос — внимателно подхвана генерал Воздвиженски — не бива да бъркаме човека със службата му. Всяка страна има добри шпиони и не е задължително най-добрите да са в най-големите страни. Но поддържането на една тайна служба изисква много средства, а малките страни не могат да си позволят онези координирани усилия, които правят доброто разузнаване — отдели за подправяне на документи, радиомрежи, архиви, аналитичен апарат, който да оценява и сравнява донесенията от агентурата. Някои отделни агенти, работещи за Норвегия, Холандия, Белгия, та дори и Португалия, биха ни създали големи неприятности, ако страните им съзнаваха колко ценни са техните донесения и как могат да се използват. Но те не знаят. И вместо да предадат сведенията на по-големите сили, предпочитат да си ги пазят и да се правят на важни. Така че тези малки страни не бива да ни вълнуват — направи пауза, — с изключение на Швеция. Тя ни шпионира от векове. Винаги е знаела по-добре дори от финландците и немците какво става в Прибалтика. Разузнаването й е опасно. Бих желал да сложим край на дейността им.

Генерал Г. го прекъсна.

— Другарю генерал, в Швеция постоянно стават шпионски скандали. Един повече или по-малко няма да учуди света. Продължете, моля.

— Италия е без значение — продължи генерал Воздвиженски, сякаш не го бяха прекъснали. — Хитри са, активни са, но не ни пречат. Интересуват се единствено от собствения си двор, Средиземноморието. Същото може да се каже и за Испания, макар че там контраразузнаването поставя големи пречки пред Партията. Много жертви дадохме на тези фашисти. Но една операция срещу тях ще отнеме още човешки живот. А ще постигнем много малко. Още не са дозрели за революция. Във Франция, макар да сме проникнали в повечето от службите им, „Дьозием бюро“^[1] си остава коварно и опасно. Ръководи го човек на име Матис. Назначен навремето от Мендез-Франс. Като мишена представлява известно изкушение, а и във Франция лесно бихме си свършили работата.

— Франция се грижи за себе си — отбеляза генерал Г.

— С Англия работите стоят съвсем различно. Смятам, че всички изпитваме уважение към техния „Интелиджънс сървис“ — генерал Воздвиженски огледа присъстващите. Всички, освен генерал Г. кимнаха неохотно. — Службата им за сигурност е отлична. Понеже е остров, Англия се радва на големи предимства по отношение на сигурността, а за тяхната MI5 работят добре образовани и мислещи хора. А разузнаването им — „Сикрет сървис“ — е дори още по-добро. Постигат забележителни успехи. При някои видове операции постоянно установяваме, че са ни изпреварили. Агентите им са добри. Зле са платени — не повече от хиляда до две хиляди рубли на месец, — но са предани. И въпреки това тези агенти не се ползват от никакви привилегии в Англия: никакви данъчни облекчения, нито пък специални магазини като нашите, откъдето да пазаруват евтино. В чужбина нямат висок статут, а на съпругите им се налага да се представят за съпруги на секретари към посолствата. Много рядко получават ордени, преди да се пенсионират. И въпреки това всички те вършат такава опасна работа. Интересно защо? Обяснението донякъде се корени в традицията на частните училища и университетите. Приключенческият дух. Но все пак странно е, че играят играта тъй добре, след като по природа не са конспиративна нация. — Генерал Воздвиженски се притесни, да не би да е прекалил с хвалебствията. Веднага направи уговорка: — Основната им сила, разбира се, е в създадения мит — мита за „Скотлънд ярд“, за Шерлок Холмс, за „Сикрет сървис“. Ние в никакъв случай няма защо да се боим от тях. И все пак митът е пречка, която следва да премахнем.

— А американците? — постара се генерал Г. да прекъсне опитите на Воздвиженски да смекчи своята похвала за британското разузнаване. Онова за традицията на частните училища и университетите щеше някой ден да прозвучи добре в съда. Още малко, каза си генерал Г. с надежда, и ще вземе да заяви, че Пентагонът е по-силен от Кремъл.

— Сред враговете ни американците имат най-голямото и най-богато разузнаване. В техническо отношение — радио, въоръжение, оборудване — нямат равни. Но не разбират същността на работата. Изпадат във възторг, щом някой се обяви за балкански шпионин със своя тайна армия в Украйна. Натъпкват го с пари, да купел ботуши за войската си. А той, разбира се, веднага заминава за Париж и ги пръска по жени. Американците смятат, че всичко се върши само с пари. Но добрите шпиони не работят само за пари — правят го единствено лошите, а от тях американците имат няколко дивизии.

— Все пак бележат успехи, другарю генерал — мазно подхвърли генерал Г. — Не ги подценявайте.

Генерал Воздвиженски сви рамене.

— Длъжни са да бележат успехи, другарю генерал. Не може да посеете милион семена, без да приберете поне един картоф. Моето лично мнение обаче е, че американците не следва да ангажират вниманието на нашето съвещание.

Началникът на РУМИД се облегна на стола си и извади с безразличие табакера.

— Изключително интересно изложение — каза генерал Г. студено. Какво ще каже другарят генерал Славин?

Генерал Славин от ГРУ не възнамеряваше да се обвързва от името на Генералния щаб на Въоръжените сили.

— Изслушах с интерес другаря генерал Воздвиженски. Нямам какво да добавя.

Полковникът от Държавна сигурност на МГБ Никитин реши, че няма да навреди, ако подчертае колко глупави са онези в ГРУ, щом нямат никакви идеи, като същевременно направи и някое скромно предложение, което вероятно би съвпаднало със скритите мисли на присъстващите — и което със сигурност бе на езика на генерал Г. Полковник Никитин съзнаваше, освен това, че щом работата е задвижена от Президиума, съветската тайна служба ще го подкрепи.

— За цел на терористичния акт предлагам английския „Сикрет сървис“ — заяви решително той. — Бог ми е свидетел, че отделът ми изобщо не ги смята за достоен противник, но на фона на общата сивота изпъкват.

Генерал Г. се подразни от властния тон на полковника, от това, че му отнеха инициативата, тъй като собственото му съобщение щеше да е в полза на операция срещу англичаните.

— В такъв случай да се договорим, другари? Терористичен акт срещу британския „Сикрет сървис“?

Мъжете около масата кимнаха бавно, предпазливо.

— Съгласен съм. А сега — коя ще е целта вътре в самата организация? Ако не се лъжа, другарят генерал Воздвиженски спомена за някакъв мит, върху който се градяла цялата сила на този „Сикрет сървис“. Как можем да допринесем за разбиването на въпросния мит, като по този начин поразим и самата движеща сила на цялата организация? На какво почива техният мит? Не можем с един удар да очистим целия им кадър. Техният шеф ли го олицетворява? Кой ръководи британския „Сикрет сървис“?

Адютантът на полковник Никитин пошепна нещо в ухото му. Полковник Никитин реши, че може, а вероятно и трябва да отговори на въпроса.

— Адмирал е, обозначен с буквата „М“. Имаме досие за него, но е много кратко. Не пие много. Прекалено стар е за жени. Обществеността и не подозира за съществуването му. Трудно ще е да сътворим някакъв скандал около смъртта му. А и няма да е лесно да бъде убит. Рядко пътува в чужбина. Няма да е никак изискано да го застреляме на някоя лондонска улица.

— Има нещо много вярно в думите ви, другарю полковник — каза генерал Г. — Но ние именно затова сме тук — да намерим цел, която да отговаря на нашите изисквания. Нямат ли си нещо като герой на организацията? Някой, от когото се възхищават и чиято безславна кончина би ги вцепенила? Митове се градят върху геройски дела и героични хора. Нима няма такива?

Около масата настъпи тишина, докато всички ровеха в паметта си. Толкова имена, толкова досиета, толкова операции всеки ден по цял свят. Не се ли сещат за някой от британския „Сикрет сървис“? Как се казваше онзи, дето…?

Неудобната тишина бе нарушена от полковник Никитин. Той колебливо каза:

— Има при тях един на име Бонд.