Иън Флеминг
От Русия с любов (11)

Глава 10
Фитилът е запален

Бе утрото на следващия ден.

Полковник Клеб седеше зад бюрото в просторния кабинет, който бе главната й квартира, в подземието на СМЕРШ. Всъщност беше повече дежурна стая, отколкото кабинет. Една от стените бе изцяло покрита с карта на Западното полукълбо. На отсрещната бе Източното. Зад бюрото, в близост до лявата й ръка, дешифровъчната машина изтракваше от време на време по някой сигнал на прост език, повтаряйки действията на друга такава машина в шифровъчния отдел под високите радиоантени на покрива. Понякога, като се сетеше, полковник Клеб откъсваше растящата ивица хартия и прочиташе съобщенията. Правеше го от формалност. Ако имаше нещо наистина важно, щяха да я предупредят по телефона. От тази стая се контролираше всеки агент на СМЕРШ по света, при това зорко и с желязна ръка.

Пълното лице имаше мрачен и недоспал вид. Гъшата кожа под очите бе възпалена, а бялото им бе кървясало.

Единият от трите телефона измърка. Вдигна слушалката.

— Да влезе.

Обърна се към Кронщайн, който седеше във фотьойл до лявата стена, под долния край на Африка и замислено си чоплеше зъбите с разтворен кламер:

— Гранитски.

Кронщайн бавно извърна глава към вратата.

Влезе Ред Грант и тихо затвори след себе си. Приближи се към бюрото и остана прав, загледан надолу — послушно, почти жадно — в очите на своята пряка началничка. На Кронщайн му заприлича на мощен дог в очакване да го нахранят.

Роза Клеб го огледа студено.

— Предполагам, че сте здрав и готов за работа.

— Тъй вярно, другарю полковник.

— Да ви видим. Съблечете се.

Ред Грант не показа да е изненадан. Свали куртката си и след като се огледа къде да я остави, я пусна на пода. След това, без да се притеснява, свали и останалите си дрехи и изхлузи обувките. Могъщото му червеникавокафяво тяло освети стаята със златните си косми. Грант стоеше свободно, с ръце край тялото и едното коляно леко присвито напред, сякаш позираше да го рисуват.

Роза Клеб се изправи и заобиколи бюрото. Заизследва тялото отблизо — ръчкаше тук, опипваше там, като че се канеше да купува кон. Мина откъм гърба му и продължи да го изучава. Преди да се върне отпред, Кронщайн я видя как измъкна нещо от джоба на куртката си и го нагласи в ръка. Мярна му се блясък на метал.

Жената заобиколи и застана близо до лъщящия стомах на мъжа, като държеше дясната ръка зад гърба си. Задържа погледа му.

Изведнъж със страхотна бързина и с цялата си тежест изсвистя с надянатия на десния юмрук бокс и го заби право в слънчевия сплит на мъжа.

Тряс!

Грант изсумтя от изненада и болка. Очите му леко се разфокусираха, но веднага се оправиха. За миг се затвориха в агония, но моментално се отвориха и изгледаха кръвнишки студените жълти изучаващи го очи зад квадратните стъкла. Като се изключи гневното зачервяване на кожата точно под гръдната кост, на Грант дори не му личеше, че е понесъл удар, от който всеки нормален мъж би се строполил на пода.

Роза Клеб се усмихна мрачно. Пусна бокса в джоба си, върна се на бюрото и седна. Хвърли нещо като горд поглед на Кронщайн.

— Поне е здрав — каза.

Кронщайн изсумтя.

Голият се усмихваше с лукаво доволство. Вдигна ръка и поотърка стомаха си.

Роза Клеб се бе облегнала на стола и замислено го наблюдаваше. Накрая рече:

— Другарю Гранитски, имаме работа за вас. Важна задача. По-важна от всичко досега. Задача, която ще ви осигури медал — тук очите на Грант блеснаха, — тъй като става дума за труден и опасен обект. Ще действате в чужбина, при това сам. Ясно ли е?

— Тъй вярно, другарю полковник.

Грант бе развълнуван. Ето го най-после неговия шанс. Какъв ли ще е медалът? Орденът „Ленин“? Заслуша внимателно.

— Обектът е английски шпионин. Желаете ли да убиете английски шпионин?

— С най-голямо удоволствие, другарю полковник.

Ентусиазмът му бе истински. По-хубава задача от тази не можеше да си пожелае. Имаше стари сметки за уреждане с онези копелета.

— Ще са ви необходими доста седмици за обучение и подготовка. При изпълнението на задачата самият вие ще действате като английски агент. Обноските и външният ви вид са недодялани. Трябва да научите поне някои от номерата — тонът й стана презрителен — на „чентълмените“. Ще се поставите на разположение на един от англичаните тук. Бивш чентълмен от лондонското външно министерство. Той ще има задачата да ви докара на вид като английски шпионин. Те използват какви ли не. Така че няма да е трудно. Но ще трябва да научите и много други неща. Операцията е предвидена за края на август, но обучението следва да започне незабавно. Предстои ви много работа. Облечете се и се явете отново при адютанта. Ясно ли е?

— Тъй вярно, другарю полковник.

Роза Клеб вече пишеше записката си за разговора. Нито му отвърна, нито го погледна, а Грант излезе и тихо затвори вратата след себе си.

Жената захвърли писалката и се облегна назад.

— Е, другарю Кронщайн. Има ли нещо за доизясняване, преди да пуснем целия механизъм в ход? Длъжна съм да ви уведомя, че Президиумът вече одобри целта и потвърди смъртната присъда. Докладвах в основни линии плана ви пред другаря генерал Грубозабойшчиков. Той одобрява. Подробностите по екзекуцията са оставени изцяло в мои ръце. Съвместният екип по планирането и операцията е сформиран и очаква началото на работата. Имате ли някакви последни съображения, другарю?

Кронщайн седеше загледан в тавана, опрял пръстите на двете си ръце пред себе си. Не обърна внимание на снизхождението в гласа й. Слепоочията му пулсираха от умствено напрежение.

— Този Гранитски надежден ли е? Бихте ли му се доверили в чужда страна? Да не стане „частник“?

— Изпитван е в продължение на близо десет години. Имал е много възможности да избяга. Следели са го да не го засърбят краката. Не е дал и най-малкия повод да го заподозрат. Той е нещо като наркоман. Би изоставил Съветския съюз точно толкова, колкото един наркоман би се отказал от източника на кокаина си. Той е най-добрият ми палач. Няма равен на себе си.

— А момичето — Романова? Отговаря ли на изискванията?

Жената отвърна с неохота:

— Много е красива. Ще свърши работа. Не е девствена, но е срамежлива и сексуално непросветена. Ще бъде обучена. Английският й е безупречен. Запознах я с някои страни на задачата и с целите, които преследва. Има желанието да сътрудничи. Ако се появят признаци на колебание, сдобила съм се с адресите на някои роднини, включително и на деца. Ще се сдобия и с имената на бившите й интимни приятели. При необходимост ще й се разясни, че тези хора ще са нещо като заложници, докато не изпълни задачата. Тя е човек, който силно се привързва. Подобен намек ще й бъде достатъчен. Но поначало не очаквам да ни създава неприятности.

— Романова. „Бившее“ име — на човек от миналото. Малко странно е да се използва точно Романов за такава тънка работа.

— Родителите й са далечни роднини на царското семейство. Но тя самата не контактува с кръгове на „бившие“. Пък и на всички нас родителите ни са хора с минало. Нищо не можем да направим.

— И все пак дедите ни не са се казвали Романови — сухо отсече Кронщайн. — Но щом вас това не ви притеснява. — Замисли се за миг. — Ами онзи човек — Бонд. Узнахме ли къде се намира?

— Да. Английската агентура на МГБ долага, че е в Лондон. През деня ходи в управлението. Нощем спи в апартамента си в лондонския квартал Челси.

— Това е добре. Да се надяваме, че ще остане там и през идните седмици. Това ще означава, че не е ангажиран с никаква операция. Ще може да се хване на примамката, щом я подушат. Междувременно — тъмните замислени очи на Кронщайн продължаваха да изследват конкретна точка на тавана — проучих доколко центровете ни зад граница са подходящи. За първия контакт избрах Истанбул. Там имаме добър апарат, а „Сикрет сървис“ поддържа малък екип. За шефа на екипа е докладвано, че го бива. Ще бъде ликвидиран. Като център е разположен удобно — с къси линии за връзка с България и Черно море. Сравнително отдалечен е от Лондон. Разработвам подробностите по покушението и по това, как да накараме този Бонд да отиде там, след като се установи връзката с момичето. Това ще стане във Франция или в близост до тази страна. Имаме прекрасни възможности да оказваме влияние на френския печат. Там подобна история ще се експлоатира докрай, с всичките му сензационни разкрития за секс и шпионаж. Остава, освен това да решим точно кога в картината ще се появи Гранитски. Но това са дребни подробности. Трябва да подберем кинооператора и другите помощници и да ги вкараме незабележимо в Истанбул. Нашият апарат там не трябва да показва признаци на нарастване, на пренаселване, на необичайна активност. Ще предупредим всички ведомства да поддържат съвсем нормален радиопоток с Турция както преди, така и по време на самата операция. Не бива английските подслушвателни станции да подушат нещо гнило. Отделът ни по шифровки вече даде съгласие, че предаването на външната кутия на една от машините „Спектор“ няма да представлява нарушение на държавната тайна. Това ще е доста примамливо. Машината ще бъде предадена на отдела по специални устройства. Те ще я подготвят.

Кронщайн млъкна. Погледът му бавно слезе от тавана. Замислен се изправи. Погледна в неотклонно следящите го очи на жената.

— За нищо друго не се сещам в момента, другарю полковник. Ще възникнат много подробности, които ще се решават ден за ден. Но смятам, че спокойно можем да започнем операцията.

— Съгласна съм. Работата може да се задвижи. Ще издам необходимите разпореждания. — Строгият й властен глас се отпусна. — И ви благодаря за сътрудничеството.

Кронщайн леко кимна в знак на признателност. Извърна се и тихо напусна стаята.

В тишината се чу предупредителният звън на дешифровъчната машина и механичното и тракане се възобнови. Роза Клеб се намести на стола и вдигна единия телефон. Набра някакъв номер.

— Дежурният слуша — отзова се мъжки глас.

Загледани през стаята, бледите очи на Роза Клеб се спряха върху розовото петно на стенната карта, което представляваше Англия. Влажните й устни се разтвориха.

— Полковник Клеб на телефона. Конспирацията срещу английския шпионин Бонд. Давам ход на операцията.