Иън Флеминг
От Русия с любов (19)

Глава 18
Силни усещания

Над главите им изплющя гласът на главатаря. Двете неохотно се пуснаха и застанаха пред него. Циганинът им заговори с остър осъдителен тон.

Керим сложи длан пред устата си и зашепна на Бонд:

— Вавра им казва, че техният цигански род е велик, а те са внесли в него разцепление. Казва, че сред тях няма място за омраза помежду им, а само към тези, които са извън рода. Омразата, която са породили, трябва да се пречисти, така че племето да заживее отново в мир. Трябва да се бият. Ако победената не бъде убита, ще я прогонят завинаги. Това е равносилно на смърт. Прогонени, тези хора залиняват и умират. Неспособни са да живеят в нашия свят. Все едно да накараш диво животно да живее в клетка.

Докато Керим говореше, Бонд разгледа двете красиви, напрегнати и мрачни животни в средата на кръга. И двете бяха черни като циганки, с груби черни коси до раменете, облечени в съчетание от парцали, каквото обикновено човек свързва с негрите от бордеите — опърпани кафяви ризи, покрити с кръпки. Едната бе с по-едри кости от другата и очевидно по-силната, но имаше тъп и муден вид и краката й сигурно бяха бавни. В красотата й имаше нещо лъвско, а докато стоеше и слушаше главатаря, изпод тежките й клепачи струеше бавен червен огън. Би трябвало тя да победи, рече си Бонд. По-висока е с близо два сантиметра, а е и по-силна.

Но докато това момиче бе лъвица, другото бе пантера — жилава и бърза, с коварни пронизващи очи, които не гледаха говорещия, а се плъзгаха встрани и измерваха сантиметрите, докато отпуснатите покрай тялото ръце бяха свити като орлови нокти. Мускулите на хубавите й крака изглеждаха твърди като на мъж. Гърдите й бяха дребни — за разлика от едрата гръд на другото момиче почти не издуваха парцаливата й риза. Опасна кучка е все пак, помисли си Бонд. Няма начин да не нанесе първия удар. Прекалено бърза ще е за другата.

Но изведнъж получи доказателство, че греши. В мига, в който Вавра произнесе последната си дума, по-едрото момиче — Зора, както му бе прошепнал Керим — ритна силно встрани, без да се прицелва, улучи другото момиче в стомаха и докато то се прегъваше, замахна с юмрук и му нанесе втори удар, в главата, с което го просна на земята.

— Ой, Вида — зарида една от скупчилите се жени. Но тревогата й бе излишна. Дори на Бонд беше ясно, че гърчещата се уж без въздух Вида се преструва. Видя как очите й блеснаха под свитата ръка, докато кракът на Зора летеше светкавично към главата й.

Ръцете на Вида се стрелнаха едновременно. Сграбчиха крака, а главата й се стрелна като змийска към стъпалото. Зора изпищя от болка и задърпа яростно пленения си крайник. Но беше късно. Другото момиче се изправи на коляно, а след това с цял ръст, но без да изпуска крака. Направи рязко движение нагоре, при което и другият крак на Зора се отдели от земята и тя се просна.

Ударът на тялото й разтърси площадката. За миг остана неподвижна. А Вида се нахвърли върху й с животинско ръмжене, дращейки и късайки.

Божичко, каква фурия, рече си Бонд. До него дъхът на Керим изсвистя през зъбите му.

Но голямото момиче се защити с лакти и колене, докато накрая успя с ритници да отхвърли Вида. Успя да се изправи и да се отдръпне с оголени зъби и разкъсана риза върху прекрасното тяло. И веднага се хвърли в нова атака, с ръце, търсещи да докопат нещо. И тъй като по-дребното момиче отскочи настрани, ръката на Зора успя да сграбчи единствено отвора на ризата му, с което я разпра до долу. В този миг Вида се гмурна под протегнатите ръце и с юмруци и колене налетя върху нападателката.

Направи грешка, че влезе в близък бой. Яките ръце я сграбчиха и сковаха нейните долу покрай тялото, така че да не може да достигне очите на Зора. А самата Зора започна постепенно да я притиска като в менгеме, докато Вида размахваше безпомощно ръце и крака.

Бонд реши, че по-едрото момиче вече печели. Стигаше му само да се тръшне върху противничката. Главата на Вида щеше да тресне върху каменния под, след което Зора можеше да прави каквото си иска. Но внезапно се разнесе писък, и то от голямото момиче. Бонд видя, че Вида е заровила глава дълбоко сред гърдите на другата. Зъбите й бяха заработили. Зора я пусна и посегна да я сграбчи за косите, за да дръпне главата й назад. Но с това освободи ръцете на Вида и те започнаха да дращят тялото на голямото момиче.

Двете се разделиха и започнаха да се дебнат като котки; лъскавите им тела блестяха през дрипите, останали от ризите им, а от разголените гърди на по-едрото момиче течеше кръв.

Кръжаха уморено — и двете доволни, че са се отървали, а същевременно смъкнаха и последните парцали и ги хвърлиха в публиката.

От гледката на двете лъскави голи тела на Бонд му спря дъхът, а до себе си усети как Керим се напрегна. Пръстенът от цигани сякаш се сви около двете биещи се. Луната проблясваше в искрящи очи и се чуваше горещо тежко дишане.

Момичетата продължаваха да кръжат бавно, с оголени зъби и свистящо дишане. Светлината се отразяваше от повдигащите се гърди и стомаси и от стегнатите момчешки ханшове. Краката им оставяха тъмни петна от пот върху белите камъни.

И отново голямото момиче, Зора, нападна първо с внезапен скок напред и протегнати като на борец ръце. Но Вида не отстъпи. С десния си крак нанесе злобен ритник, който изпляска като пистолетен изстрел. Зора изрева от болка и стисна удареното място. В същия миг Вида ритна с другия крак корема й, а после се хвърли напред.

Когато Зора се свлече на колене, тълпата издаде притаен стон. Зора вдигна ръце да защити лицето си, но бе късно. По-дребното момиче вече я бе яхнало, а ръцете му стискаха китките на съперничката, докато с цялото си тяло я натискаше към земята. Оголените бели зъби се приближаваха към разкрилия се врат.

ТРЯС!

Експлозията пръсна напрежението като орех! Тъмнината зад дансинга се освети от святкащ пламък, а покрай ухото на Бонд пропищя парче мазилка. Изведнъж градината се изпълни с бягащи мъже, докато главатарят, снижен, се прокрадваше към зида с извитата кама в ръка. Зад него бе Керим, с изваден пистолет. Минавайки покрай двете момичета, застанали разтреперани, с подивели погледи, циганинът им извика нещо, а те хукнаха към дърветата, където вече изчезваха в сенките и последните жени и деца.

Бонд, стиснал несигурно беретата, последва бавно Керим към зейналата в зида дупка, чудейки се какво, по дяволите, става.

Тревната площ между дупката и дансинга представляваше каша от биещи се и бягащи фигури. Едва когато Бонд се приближи, успя да разпознае късокраките, облечени в обикновени дрехи, българи от виещите се цигански носии. Безликите като че бяха повече на брой от циганите, почти двама към един. Докато Бонд се взираше в кипящата маса, от нея изхвърча млад циганин, сграбчил се за корема. Приближи се, олюлявайки се към Бонд, като кашляше ужасно. След него притичаха двама дребни тъмни мъже с извадени ножове.

Бонд инстинктивно направи крачка встрани, така че тълпата да не се пада зад двамата мъже. Прицели се в краката им над коленете и пистолетът в ръката му изплющя два пъти. И двамата безмълвно се строполиха по лице в тревата.

Два патрона по-малко. Оставаха само шест. Бонд постепенно се приближи към битката.

Покрай главата му изсъска нож и падна с дрънчене на дансинга.

Насочен бе към Керим, който изскочи на бегом от сянката с двама по петите си. Вторият спря и се прицели с ножа си, а Бонд стреля от кръста, без да се прицелва и видя как онзи падна. Другият се обърна и хукна към дърветата, а Керим падна на коляно до Бонд, борейки се с пистолета си.

— Прикривай ме — извика. — Засече на първия изстрел. Проклети да са тия българи. Бог знае какво си мислят, че правят.

Някаква ръка сграбчи Бонд през устата и дръпна главата му назад. Падайки, надуши мириса на карболов сапун и никотин. Усети ритник в тила си. Премятайки се настрани в тревата, очакваше да го прониже прогарящото острие на нож. Но мъжете, а те бяха трима, всъщност преследваха Керим и докато Бонд се изправяше на едно коляно, видя как набитите фигури се нахвърлиха върху клекналия гигант, който замахна веднъж нагоре с безполезния си пистолет, после се изгуби под тях.

В същия миг, в който Бонд скочи и стовари ръкохватката на пистолета си върху една кръгла обръсната глава, нещо блесна край очите му, а от нечий тежко дишащ гръб поникна извитата кама на циганския главатар. Секунда след това Керим бе на крака, третият нападател бягаше, в отвора на стената стоеше друг мъж и повтаряше, крещейки, някаква дума, а нападателите един по един прекъсваха битките си и на бегом се изнизваха покрай него на пътя.

— Стреляй, Джеймс, стреляй! — изрева Керим. — Този е Криленку.

Затича се напред. Оръжието на Бонд се изплю веднъж. Но човекът бе свърнал зад зида, а трийсет метра са прекалено много за нощна стрелба с автоматичен пистолет. Докато Бонд сваляше нагорещения пистолет, се чу стакатото на ескадрон от палещи ламбрети и Бонд остана заслушан в рояка оси, спускащи се по хълма.

Настъпи тишина, нарушавана единствено от стоновете на ранените. Бонд изгледа равнодушно завръщащите се през дупката в зида Керим и Вавра, които закрачиха сред телата, като обръщаха някои от тях с крак. От пътя се изнизаха и останалите цигани, а по-възрастните жени изникнаха от сенките, за да се погрижат за мъжете си.

Бонд тръсна глава да се опомни. Какво, по дяволите, ставаше? Убити бяха десетина, че и повече души. За какво? Кой беше истинската им цел? Не и той, във всеки случай. След като го повалиха и можеше лесно да бъде убит, бяха го оставили и се нахвърлиха върху Керим. Това бе вторият им опит да убият Керим. Възможно ли е да има нещо общо с историята с Романова? Ако да, каква може да е връзката?

Бонд замръзна. Пистолетът до бедрото му проговори на два пъти. Ножът издрънча безсилно от гърба на Керим.

Възкръсналият се изви бавно като балетист и се строполи по лице. Бонд изтича напред. Намесата му се бе оказала съвсем навременна. Луната бе блеснала върху острието, а и полето се бе оказало свободно за стрелба. Керим изгледа гърчещото се тяло. Обърна се да посрещне Бонд.

Бонд се закова на място.

— Глупак такъв! — възкликна гневно. — Защо, по дяволите, не се пазиш! Нужна ти е гувернантка.

Но основно гневът на Бонд произтичаше от усещането му, че именно той бе хвърлил сянката на смъртта върху Керим.

Дарко Керим се усмихна засрамено:

— Сега вече не е добре, Джеймс. Прекалено много пъти ми спаси живота. Можеше да сме приятели. Но разстоянието между двама ни стана огромно. Прости ми, но никога няма да успея да ти се отплатя.

Протегна ръка. Бонд я бутна настрана.

— Не се прави на идиот, Дарко — рече грубо. — Просто пистолетът ми работеше, нищо повече. А твоят засече. Но, за бога, обясни ми за какво беше всичко това? Цяла вечер се лее излишна кръв. Писна ми. Искам да пия. Хайде да довършим онази ракия.

И хвана огромния мъж под ръка. В мига, в който стигнаха до масата, обсипана с останките от вечерята, от глъбините на градината се донесе пронизителен, ужасяващ писък. Бонд хвана пистолета, но Керим поклати глава.

— Скоро ще разберем кой е бил целта на безликите — рече мрачно. — Приятелите ми извършват разследване. Досещам се какво ще научат. И си мисля, че никога няма да ми простят за присъствието ми тук тази вечер. Петима от техните хора са мъртви.

— Щеше да има и мъртва жена — каза Бонд без капка съчувствие. — Успя да спасиш поне нейния живот. Не бъди глупак, Дарко. Тези цигани са били наясно какъв риск поемат, когато са започнали да шпионират в твоя полза срещу българите. Беше битка между две банди.

Плисна малко вода в двете чаши ракия. И двамата ги гаврътнаха на един дъх. Приближи се главатарят, бършейки върха на извитата кама с шепа трева. Седна и прие чаша ракия от Бонд. Имаше доста доволен вид. Бонд остана с впечатлението, че за него битката е траяла прекалено кратко. Циганинът рече нещо — с лукава нотка в гласа.

Керим се изсмя.

— Казва, че правилно те е преценил. Умееш да убиваш. Сега иска да се заемеш с двете жени.

— Кажи му, че и една от тях ще ми дойде множко. Но че и двете са добри. Ще се радвам, ако ми направи услугата да обяви боя за равен. Достатъчно убити имаше тази вечер. Тези две момичета ще са му нужни да раждат деца за рода.

Керим преведе. Циганинът изгледа кисело Бонд и изрече няколко горчиви слова.

— Казва, че не бивало да искаш от него такава непосилна услуга. И че сърцето ти е прекалено меко, за да си добър боец. Но ще изпълни желанието ти.

Циганинът пренебрегна благодарната усмивка на Бонд. Заприказва бързо на Керим, който слушаше внимателно, като само от време на време прекъсваше потока от думи с някой въпрос. Често споменаваха името на Криленку. Керим взе думата с тон на дълбоко разкаяние, като през цялото време не позволяваше на събеседника си да го прекъсне и опровергае. За последен път бе споменат Криленку. Керим се обърна към Бонд.

— Приятелю — рече сухо, — получава се нещо любопитно. Излиза, че на българите е било заповядано да убият Вавра и колкото се може повече от хората му. Това е ясно. Знаеха, че циганинът работи за мен. Може би е малко прекалено. Но в убийствата руснаците не се отличават с особена изисканост. Вавра е бил една от главните мишени. Втората съм бил аз. Това, че и на мен лично ми е обявена война, също мога да го проумея. Но излиза, че е трябвало ти да останеш невредим. Описали са те е най-големи подробности, така че да не стане грешка. И точно това е странното. Може би са искали да избегнат, дипломатическите последствия. Кой знае. Нападението им бе добре планирано. Качили са се на хълма по заобиколен път и се спуснали надолу по инерция, така че да не чуем моторите им. Това място тук е изолирано и на цели километри няма полиция. Аз съм виновен, че така лекомислено се отнесох към тях. — Керим имаше озадачен и нещастен вид. В един момент сякаш взе решение какво да прави. Каза: — Вече е почти полунощ. Ролсът ще пристигне. Има една дребна работа, която ще трябва да свършим, преди да се приберем да спим. А и време е да оставим тези хора. Много неща им предстои да свършат, преди да съмне. Куп тела, които трябва да отидат в Босфора, и дупка в зида, която да се поправи. Докато разсъмне, от тези неща не трябва да има и следа. Нашият приятел ти пожелава всичко хубаво. Казва, че трябва да се върнеш и че Зора и Вида са твои, докато им провиснат гърдите. Отказва да приеме, че аз съм виновен за случилото се. Казва да продължа да му пращам българи. Тази вечер убили десет. Искат му се още. А сега да се ръкуваме с него и да тръгваме. Само това иска от нас. Макар да сме му добри приятели, все пак сме „гайо“. Предполагам, че не желае да гледаме как жените му оплакват умрелите.

Керим протегна огромната си лапа. Вавра я задържа в своята и го изгледа в очите. За един миг пламенният му поглед като че стана непрозрачен. След това циганинът пусна ръката и се обърна към Бонд. Дланта му бе суха и груба, с възглавнички, като лапата на голямо животно. Погледът му отново помътня. Пусна ръката на Бонд. Заговори бързо и настоятелно на Керим, след което им обърна гръб и се отдалечи към дърветата.

Когато Керим и Бонд се изкатериха по камъните на разрушения зид, никой не вдигна глава от работата си. Ролсът чакаше, блеснал на лунната светлина, няколко метра по-надолу по пътя, срещу входа на кафенето. До шофьора седеше млад мъж. Керим го посочи.

— Този е десетият ми син. Казва се Борис. Реших, че може да ми потрябва. И се оказах прав.

Младежът се обърна и каза:

— Добър вечер, сър.

Бонд позна в него един от чиновниците от склада. И той бе мургав и слаб като старшия чиновник, а очите му също бяха сини.

Колата се заспуска по пътя. Керим рече на шофьора на английски:

— Това е една малка уличка до площад „Хиподрума“. Когато стигнем, намали скоростта. Ще ти кажа кога да спреш. Носиш ли униформите и оборудването?

— Да, Керим бей.

— Добре. Карай бързо. За всички ни е време за лягане.

Керим се отпусна на седалката. Извади цигара. Седяха и пушеха. Бонд гледаше сивите улици и си мислеше, че слабото осветление е сигурен признак за бедността на един град.

Мина доста време, преди Керим да проговори:

— Циганинът каза, че и над двама ни витаели крилете на смъртта. Аз да съм се пазел от син на снеговете, а ти от човек, подвластен на луната. — Изсмя се грубо. — Все дрънкат такива врели-некипели. Но рече, че и в двата случая не ставало дума за Криленку. Това поне е добре.

— Защо?

— Защото няма да мога да заспя, докато не го убия. Не знам дали случилото се тази вечер има нещо общо с теб и със задачата ти. И не ме интересува. По неизвестна причина срещу мен е обявена война. Ако аз не убия Криленку, той със сигурност ще успее да ме пречука при третия опит. Ето затова сега отиваме на неговата среща със смъртта.