Иън Флеминг
От Русия с любов (2)

Глава 1
Земята на розите

Голият мъж, проснат по корем на ръба на басейна, като нищо можеше да е мъртъв.

Можеше да е удавник, измъкнат от басейна и проснат да съхне на тревата до идването на полицията или на близките му. Нищо не пречеше купчинката предмети в тревата до главата му да са негови лични вещи, събрани на видно място, та никой да не си помисли, че спасителите са задигнали нещо. Ако можеше да се съди по блясъка на купчинката, мъжът трябва да е бил — или беше — богат. Сред вещите се виждаха отличителните белези на богаташкото общество — щипка за пари, изработена от мексиканска петдесетдоларова монета и притискаща внушителна пачка банкноти, доста поотъркана златна запалка „Дънхил“, овална златна табакера, чиято вълниста повърхност и дискретна тюркоазена закопчалка подсказваха, че е дело на Фаберже, а така също „Малката бучка злато“ на П. Г. Удхаус — един от онези романи, които богатите мъже издърпват наслуки от библиотеката си на път за градината. Имаше и солиден часовник с износена кафява каишка от крокодилска кожа — един от моделите на „Жерар-Перего“, създадени за любителите на сложни механизми — със стрелка за секундите и две малки прозорчета върху циферблата да показват датата, месеца и фазите на Луната. В момента според часовника часът бе 2,30, датата — 10 юни, а Луната бе във фаза три четвърти.

Изсред розовите храсти в дъното на градината блесна синьо-зелено водно конче и се застоя във въздуха на сантиметри от гърба на мъжа. Привлякло го бе златистото блещукане на юнското слънце върху гребенчето фини руси косми над опашната кост. Откъм морето лъхна лек повей. Косъмчета се залюляха. Водното конче подплашено отскочи встрани, увисна над лявото рамо на мъжа и го загледа отвисоко. Младата трева под отворената уста на легналия се раздвижи. Отстрани по носа му се оттече едра капка пот и остана да блещука в тревата. Това се оказа прекалено — водното конче се отдалечи светкавично през розовите храсти, прелитайки и над натрошеното стъкло върху високата градинска ограда. Можеше и да става за ядене, но мърдаше.

Морето не се виждаше от градината нищо не се виждаше, освен небето и облаците над четириметровата стена. Всъщност единственото място, от което можеше да се зърне какво става извън имението, бяха двете спални на горния етаж на вилата, която затваряше от четвъртата страна това уединено пространство. Оттам се виждаше безкрайна шир от синя вода отпред, а от двете страни — горните прозорци на съседните вили и върхарите на дърветата в дворовете им вечнозелени средиземноморски дъбове, пинии, казуарини и тук-там по някоя палма.

Във вилата имаше две средно големи спални на горния етаж, а на долния — дневна и кухня, част от която бе преградена за тоалетна. Баня нямаше.

Дремливата луксозна тишина на ранния следобед се наруши от шума на приближаваща се по пътя кола. Тя спря пред вилата. Чу се металното тракане на затваряща се врата, след което колата отмина. Входният звънец иззвъня два пъти. Голият мъж до басейна не помръдна, но при шума от звънеца и от отдалечаващата се кола очите му за миг се отвориха широко. Сякаш клепачите му се наостриха като уши на животно. Мъжът веднага си спомни къде е, кой ден от седмицата е и колко е часът. Определен бе и произходът на шумовете. Клепачите, поръбени с къси пясъчножълти мигли, се отпуснаха мързеливо върху чифт изумително светлосини, непроницаеми, вглъбени очи. Малките жестоки устни се разчекнаха до ушите от прозявка, от която устата му се напълни със слюнка. Мъжът я изплю в тревата и зачака.

През стъклената врата се появи млада жена с пазарска мрежа, облечена в бяла памучна риза и къса, неелегантна синя пола. Прекоси с мъжка крачка плочките и тревната площ, които я деляха от голия мъж. На няколко метра от него пусна мрежата на тревата, седна и свали евтините си и доста прашни обувки. Сетне се изправи, разкопча блузата, съблече я и я сгъна внимателно до мрежата.

Под блузата не носеше нищо. Кожата й имаше приятен загар, а раменете и стегнатите гърди излъчваха здраве. Когато се изви, за да разкопчае копчетата отстрани на полата, под мишниците се показаха кичурчета косми. Общото впечатление за здрава и проста селска мома се допълваше от якия ханш в трикотажните бански гащета и от дебелите къси бедра и прасци, които се разголиха при събличането.

Момичето положи полата старателно до блузата, разтвори мрежата, извади стара бутилка от газирана вода, пълна с някаква тежка и безцветна течност, и коленичи в тревата до мъжа. Отля от течността — светъл зехтин с аромата на роза, както всичко друго по тези краища на света, след това задвижи пръсти като пианист и се зае да масажира гръдния кош и трапецовидните мускули на врата му.

Не беше лесна работа. Мъжът бе неимоверно силен и издутите мускули в основата на врата почти не се поддаваха на натиска на палците й дори когато се облягаше с цялата си тежест върху тях. Докато приключеше с мъжа, щеше да е обляна в пот и така изтощена, че да се отпусне в басейна, а след това да се просне на сянка и да спи, докато колата дойде да я вземе. Но не това я притесняваше, докато ръцете й се движеха машинално по мъжкия гръб. Изпитваше инстинктивен ужас от най-красивото тяло, което някога бе виждала.

Ужасът изобщо не личеше върху плоското, безизразно лице на масажистката, а черните, изтеглени встрани очи под кичура къса, четинеста, черна коса бяха безлични като нефтени петна, но вътре в нея животното скимтеше и се гушеше и ако се бе сетила да си премери пулса, щеше да установи, че е учестен.

Отново, както й се бе случвало нерядко през последните две години, тя се запита защо ненавижда толкова това прекрасно тяло и направи смътен опит да анализира неприятното си усещане. Дано успееше този път да се отърве от чувствата, за които признаваше пред себе си със срам, че са по-непрофесионални от сексуалните желания, предизвиквани у нея от някои клиенти.

Да започне от най-дребното — косата му. Погледна към кръглата и не особено голяма глава над жилестия врат. Покрита бе с гъсти, златисточервени къдрици, които трябваше да й напомнят приятно за условно изобразените коси от снимките на класически статуи, които бе виждала. Но неговите бяха някак си прекалено сбити, сякаш се притискаха една о друга към черепа. От вида им човек настръхваше като от допира с мъха на праскова. Освен това златистите къдрици се спускаха прекалено ниско по врата му, почти (казано на професионален език) до петия вратен прешлен. А там спираха внезапно в права линия от къси твърди косъмчета.

Момичето поспря да й отпочинат ръцете и се отпусна на хълбоци. Красивата горна част на тялото й вече блестеше от пот. Отри чело с ръка и се пресегна за шишето. Опипа колкото една лъжица върху малкото окосмено плато в основата на гръбнака му, раздвижи пръсти и отново се наведе напред.

Ето и тази ембрионална опашка със златен мъх точно над цепката на задника му — ако беше на някой любовник, щеше да я развеселява и възбужда, а на него му придаваше нещо животинско. Не змийско. Да, но змиите не са окосмени. Е, какво да прави, като й напомняше именно за змия. Смъкна ръце към възвишенията, образувани от двата седалищни мускула. Ето, точно в тези моменти много от пациентите й, особено по-младите футболисти, започваха да се занасят. И ако не внимаваше, започваха да й се предлагат. Понякога ги принуждаваше да млъкнат, като забиваше пръсти в седалищния нерв. Друг път, особено ако мъжът й се стореше привлекателен, започваха спорове, придружени с кикот, кратка схватка и накрая бързо и прелестно отдаване.

Но с този мъж нещата стояха различно — и то обезпокоително различно. Още от самото начало се държеше като къс неодушевено месо. Когато приключеше с гърба му и дойдеше ред да се обърне, нито веднъж не бе проявил и най-слабия интерес към нея, било с очи или пък с тяло. Чукнеше ли го по гърба, той просто се обръщаше и се втренчваше в небето през полупритворени клепачи, и само от време на време пускаше по една дълга разтърсваща го прозявка — единствен признак за човешка реакция у него.

Момичето смени позата и започна да придвижва бавно пръсти по десния му крак към ахилесовото сухожилие. Като стигна там, хвърли поглед назад по хубавото тяло. Всъщност само физическо отвращение ли изпитваше? От зачервената от слънцето естествено млечнобяла кожа, която му придаваше вид на печено месо? Или пък текстурата на самата кожа, с дълбоки редки пори по сатенената повърхност? Може би посипаните с оранжеви лунички рамене? Самата сексуалност у мъжа? Безразличието, излъчвано от тези прекрасни и нагло издути мускули? Или беше нещо душевно — някакъв животински инстинкт, който й подсказваше, че в това чудесно тяло се крие зъл човек?

Масажистката се изправи и раздвижи бавно глава наляво-надясно, стягайки раменните си мускули. Протегна ръце встрани, после ги вдигна и ги задържа, та да им се стече кръвта. Отиде до мрежата, извади кърпа и отри потта от лицето и тялото си.

Докато се обърне отново към мъжа, той се бе извъртял и сега лежеше, втренчен безизразно в небето, с глава положена върху отворената длан. Свободната му ръка бе просната в тревата и я чакаше. Отиде до него и коленичи в тревата зад главата му. Втри малко зехтин в дланите си, вдигна отпуснатата полуотворена ръка и започна да мачка късите дебели пръсти.

Хвърли нервен поглед към черенокафявото лице под короната от гъсти златни къдрици. От пръв поглед не изглеждаше никак лошо — красив като касапско дете, с розови пълни бузи, чип нос и закръглена брадичка. Но от по-близо тънките стиснати устни излъчваха жестокост, в широките ноздри на вирнатия нос имаше нещо свинско, а празнотата, която забулваше изключително бледите сини очи, се предаваше на цялото лице и го караше да прилича на удавник или на труп в моргата. Като че ли някой е взел порцеланова кукла и й е нарисувал страховито лице.

Масажистката се зае с ръката и постепенно стигна до огромния бицепс. Откъде имаше този човек такива невероятни мускули? Да не беше боксьор? Какво правеше с това страхотно тяло? Слуховете мълвяха, че вилата е на полицията. Двамата слуги бяха явно и пазачи, макар да се грижеха за домакинството и готвенето. Всеки месец мъжът изчезваше за няколко дни, а на нея й нареждаха да не идва. Понякога и казваха да не се появява цяла седмица, че и две, дори по цял месец. Веднъж след едно подобно отсъствие вратът и горната част на тялото му бяха покрити със синини. В друг случай червеното ръбче на полузараснала рана се подаваше изпод трийсетсантиметровата превръзка около ребрата над сърцето му. Така и не посмя да разпитва за него в болницата или из града. Когато за пръв път я изпратиха в къщата, един от слугите я предупреди, че ако спомене и дума за това, което е видяла, ще я пратят в затвора. После в болницата главният лекар, който дотогава не забелязваше присъствието й, я повика да я уведоми за същото. Чакал я затвор. Яките пръсти на момичето се впиха нервно в големия делтовиден мускул на върха на рамото му. Абе, тя си знаеше, че е нещо свързано с Държавна сигурност. Явно затова толкова се отвращаваше от това прекрасно тяло. Или може би просто я беше страх от организацията, която имаше власт над него. Стисна очи при мисълта кой може да е той или какво може да заповяда да й сторят. Но бързо ги отвори. Можеше да забележи. Ала очите му продължаваха да гледат безизразно небето.

Сега — пресегна се тя за зехтина, идваше ред на лицето.

Палците й едва натиснаха ябълките на затворените му очи, когато телефонът в къщата иззвъня. Звукът наруши нетърпеливо тишината на градината. В миг мъжът се изправи на коляно, като бегач в очакване на стартовия изстрел. Но не тръгна. Телефонът замлъкна. Чу се приглушен глас. Момичето не успя да отдели думите, но тонът бе смирен, сякаш приемаше заповед. Настъпи мълчание, след което един от слугите се появи за миг на вратата, махна с ръка и се прибра. Ръката му беше още във въздуха, когато мъжът се затича. Тя успя да мерне кафявия му гръб през отворената стъклена врата. По-добре да не я завари тук, като излезе — без работа, а може би дори подслушваща. Изправи се, с две крачки стигна бетонния ръб на басейна и се гмурна грациозно.

Макар че подозренията й за мъжа, когото масажираше, щяха да се потвърдят, за личното й душевно спокойствие бе по-полезно, че не знаеше кой е той. Истинското му име бе Донован Грант, по прякор „Ред^[1]“. Но през последните десет години го наричаха Красно Гранитски, с кодово название „Гранит“.

Беше главният палач на СМЕРШ наказателния апарат на МГБ — и в момента получаваше заповед по пряката линия на МГБ от Москва.