Кит Далтон
Опасния Деринджър (12)

Глава 12

В техния риболовен план за следващата сутрин трябваше да се направи само една промяна. Тили си взе почивен ден и настоя да отиде с тях. Каза, че е ходила на риболов десетки пъти и може да хвърля въдица по-добре, отколкото повечето мъже.

Беше облякла дънки, риза на карета и боти, а усмивката й беше по-широка и от небето над Уайоминг.

Джош я изгледа и сви рамене. Щяха да се спуснат надолу по Змийската река, да спрат близо до брега и да наловят много риба. Джош впрегна два коня в една кола, която щеше да ги откара заедно с триметровата лодка до реката. Той беше вързал отзад една петниста кобила, на която явно не й се хареса много, но се примири. С тях дойде и един колар, който щеше да ги свали до реката, на три мили западно от брега, а после да слезе по течението до южния път и да ги чака на мястото, което някои наричаха кръстовището Хобак. Това беше близо до устието на река Тетон при вливането й в пълноводната Змийска река.

Джош беше взел четири въдици с дълги тънки пръчки, достатъчно гъвкави, за да издържат на няколко хвърляния, докато рибарят нацели желания бързей или вир.

— Ходила ли си досега на риболов? — Джош запита Тили.

Тя се усмихна и докосна рамото му.

— Да, Джош Бейнс, ходила съм. Всъщност мисля, че целия си живот съм прекарала в риболов. Въдицата е само едно от средствата, с които си хващам рибата.

Избраха едно вирче близо до брега, пуснаха лодката и се качиха в нея. Джош поработи с греблата, а после пусна двойката железни тежести във водата, вместо котва, на около десет стъпки от брега, встрани от течението. После прибра греблата и извади една от въдиците.

— Не е трудно човек да си служи с тези неща — каза той.

Размаха напред-назад въдицата, докато макарата не отпусна още трийсет стъпки от кордата и жълто-бялата плувка със свистене попадна в края на един бързей и се понесе по водата.

— По това време на годината рибата плува срещу течението, така че храната трябва да се остави да стигне до тях — каза Джош. После се изхили. Върхът на въдицата му се наведе рязко надолу и той бързо я вдигна, засмя се и започна да дърпа рибата към лодката.

Последва кратка и бурна битка, но Джош успя да изтегли пъстървата и да я прибере в лодката.

— Ето ви една единайсетинчова пъстърва — каза Джош. — Едро парче. А сега искам да се поупражнявате с тези въдици, така че да успеете да направите нещо, щом навлезем в бързеите.

Двамата започнаха да мятат напред и назад въдиците. Оказа се, че Тили не е излъгала. Тя боравеше с въдицата толкова добре, колкото и Джош, и успя да я метне чак в края на бързея, но не хвана нищо. Прибра кордата и опита пак.

Бъкскин беше по-несръчен с хвърлянето и опита с двайсетфутова корда. За негова изненада, щом докосна водата, плувката се скри с плясък отдолу и макарата започна да се развива.

— Добро парче пипна — извика Джош.

Бъкскин беше ходил на риболов и преди. Сега, когато на въдицата му имаше риба, той знаеше какво трябва да направи. Придърпа я към лодката и докато навиваше светкавично макарата, движеше въдицата нагоре-надолу.

— Парче и половина — изрева Джош. — Тежи повече от килограм. Внимавай да не го изтървеш.

Бъкскин издърпа нагоре въдицата и усети как тънката кожа, на която се държеше куката, се изпъна, а после внезапно се отпусна.

— Изтърва я — каза Джош. — Не бързай толкова. Имаме цял ден.

Придвижиха се надолу по реката и хванаха по няколко малки риби. После Джош загреба към брега. Изтегли лодката и нагази във водата.

— И така, вие двамата можете да си прекарате един приятен ден в риболов. Аз трябва да се връщам на работа. Наех готвач само за четири часа. Докато открия коня, който Чарли ми остави, за да се върна в града, вече ще е време да се захвана с работата си.

— Мислех, че ще ни покажеш най-добрите места за риболов — каза Бъкскин.

— Вие май нямате нужда от такива наставления. Чарли ще ви откара в града, когато и да стигнете до кръстовището. Ще ви видя, като минете на връщане през кафенето.

Той им махна с ръка, обърна се и закрачи нагоре по течението към мястото, откъдето бяха тръгнали с лодката.

Бъкскин седеше при греблата. Оттласна се от брега и пое по течението. После пусна котва близо до брега и двамата метнаха въдиците в бързея. Почти едновременно на въдиците им се закачиха пъстърви и двамата се разсмяха и се развикаха, дърпайки съпротивляващите се риби към лодката, за да ги прехвърлят през борда.

— Татко винаги използваше мрежа, за да хване рибата, когато вече я беше придърпал към лодката или до брега — каза Тили.

Бъкскин хвърли още веднъж, но нищо не хвана. Продължиха още петдесет ярда надолу’. Лодката беше на двайсет ярда от брега, когато пуснаха котвата. Тук беше дълбоко, сигурно десет стъпки, прецени Бъкскин.

Той беше свалил патрондаша, беше го увил в жилетката и го беше сложил на носа на лодката.

Тъкмо се беше приготвил да метне въдицата, когато чу изстрел от пушка от брега. Куршумът профуча на една стъпка от него и той изрева на Тили:

— Легни на дъното на лодката!

Самият той залегна по корем и протегна ръка за оръжието си. В момента, в който го извади, нов изстрел проби стената на лодката, но не успя да го улучи. Той надникна иззад борда и видя как зад един храст на брега се вдигна лек бял дим. Стреля два пъти в тази посока.

Беше твърде далече, за да се уцели точно с пушка, но това сигурно щеше да е само временно забавяне. Лий измъкна ножа си и отряза въжето на котвата, която се заби в реката и плавателният съд се понесе надолу. Още един изстрел дойде от същото място на брега, но и той не улучи.

— Кой, по дяволите, стреля по нас? — изкрещя Тили.

— Много бих искал да знам. Трябва да се доберем до брега, за да не се окажем в един момент мишени. Стой ниско долу.

Той вдигна едно от греблата и го сложи върху кърмата за кормило, за да насочи лодката към брега. Чу свистене на куршуми от револвер, но те не успяха да стигнат до лодката.

След малко вече щяха да са достатъчно близко до брега, за да виждат дъното. Все още беше дълбоко за ходене. Той застана на колене в лодката, за да направлява греблото.

Чу се един пушечен изстрел и почти 8 същия момент той усети, че рамото му пламва. Изтърва греблото и падна на дъното на лодката. Лявото му рамо се обля в кръв. Тили изписка и допълзя до него. Притисна носната си кърпичка по кървавата диря на куршума.

Бъкскин тръсна глава и погледна раната си. Нищо страшно. Едрокалибреният куршум беше оставил кървава диря, без да засегне костта, но беше разкъсал мускулчета. За няколко дена нямаше да може да използва ръката си.

Почувства се защитен на дъното на лодката и погледна Тили. Зареди още три патрона в оръжието си, за да ги допълни до шест. После пак се обърна към момичето.

— Като ти кажа тръгвай, ще се плъзнеш покрай борда във водата и ще хукнеш презглава към дърветата. Ще стрелям шест пъти в гората и ще се оттласна по течението, за да им отвлека вниманието от теб. Готова ли си?

Тили кимна. Беше прехапала устна и той видя в очите й ярост и решителност.

— Зад борда, сега!

Тя се показа и един куршум веднага профуча, но не я улучи.

— Придвижвай се към носа на лодката, но така, че да не се показваш. Когато стрелям, хукваш като луда към храстите.

Бъкскин се надигна и опря дулото на револвера си на борда. Видя на двайсет ярда пред себе си нещо да се движи и стреля. Стреля отново и отново, изчака няколко секунди и видя ново раздвижване в храстите. Изстреля четвъртия, после петия куршум. Направи една пауза и видя една фигура да притичва от храстите към едно дърво. Проследи го, взе го на мушка и стреля. Тежкият куршум изненада беглеца в гърдите и го спря като товарен влак, стигнал до края на релсите.

Стори му се, че чу вик. Зареди с една ръка и се преметна отвъд борда на лодката, както беше направила Тили, и цопна в леденостудената вода. Спря се, после се втурна напред и се огледа. Стреля два пъти по мърдащите храсти, където бяха израснали двуметрови памукови дървета и няколко трепетлики. Извика тихичко Тили и тя му отговори иззад едно клонесто дърво.

Бъкскин хукна натам. Първо видя бледото й лице, след това кървавото петно високо отляво на гърдите й.

— Улучи ме — каза тя и припадна.

Той зареди отново и коленичи до нея, за известно време бяха в безопасност. Беше тежко ранена. Не знаеше дали няма да се окаже фатално, но той трябваше да спре кървенето. Сигурно имаше и вътрешен кръвоизлив.

Примъкна я до едно дърво и погледна гърба й. Кървавото петно върху ризата й беше широко шест инча и показваше мястото, откъдето беше излязъл куршумът.

— О, по дяволите!

Състоянието й беше критично. Ако доктор Ралстън беше тук, може би щеше да я спаси. Вдигна револвера си и огледа дърветата на нивото на земята. Видя към него да се приближава един брадат мъж, с пушка в ръце. Имаше червено шалче на врата и беше облечен в зелени панталони и зелена риза. Излезе на откритото. Дебнеше го. Защо?

Десет крачки, мислеше си Бъкскин. Още шест. Хайде, ела насам. Мъжът спря и огледа земята пред себе си. Коленичи, изследва терена, очевидно търсеше някакъв знак, движение. После се изправи, явно доволен, и тръгна с насочена пушка и с пръст върху спусъка.

Бъкскин Лий Морган толкова бързо изстреля два куршума, че вторият патрон се вряза в гърдите на мъжа още преди първият да го бе убил. Той се сгромоляса по гръб от силата на тежките куршуми и издъхна.

Бъкскин се върна обратно при дървото. Тили го гледаше втренчено и той не беше сигурен дали още е жива.

— Улучи ли го? — прошепна тя.

Пак се огледа. Нещо помръдна наоколо. Изглежда, някой все още го дебнеше. Ослуша се. Единственото нещо, което успя да чуе, беше хриптящото дишане на Тили. Опита се да не мисли за него.

Тя изпъшка и главата й се наведе леко към гърдите. Вдигна едната си ръка и покри малката смъртоносна рана.

Лий се огледа встрани, после назад. На това място бяха изложени на риск. Дали имаше още някой, който да ги дебне в засада? Хвърли още един поглед напред.

За част от секундата главата му се подаде над памуковия храст и един стрелец изпразни цевта си срещу него. Направи опит да се изтегли, но летящите сачми бяха рикоширали от дървото и го одраскаха по челото. Провери барабана на колта си: все още бяха шест и може би му оставаха петнайсет куршума в патрондаша.

Двама стрелци с пушка и един с двуцевка. Кой желаеше толкова силно смъртта му? Не можеше да се сети за някой друг, освен за една жена: Ракел Бейнс. Тя трябваше да стои зад това. Просто е наела стрелци и ги е накарала да го проследят. Щеше да им е все едно, ако загинеше и едно невинно момиче.

Колко ли бяха? Трима? Четирима? Чу пред себе си звук и отправи поглед натам. Нищо не помръдна. Течението на Змийската река тук беше по-тихо, на повърхността водата се плискаше малко по-светла, а няколко скали се подаваха отгоре.

Бъкскин пак се ослуша. Да, пак дочу шум откъм реката. Някой напредваше към него в тази посока. Той изследва внимателно зелената растителност наоколо. Спря погледа си по-дълго на високото памуково дърво. После отново огледа целия терен. Забеляза леко движение в гъсталака на трийсет ярда от него, по посока на течението. Едно старо памуково дърво беше скършено и беше повалено на земята само на няколко метра от него. Той примъкна Тили към по-удобната позиция и я намести два метра по-нагоре, така че да е зад стъблото на памуковото дърво.

Течението.

Този път огледа отляво на памуковото дърво. Нищо не помръдна. Пушекът от куршума се разсейваше, докато се стопи напълно в зелените клони. Там имаше някой. Още един убиец го приближаваше дебнешком от друга страна.

Отново огледа мястото, където беше забелязал раздвижване. Беше далеч от неговия обсег, но на един изстрел с пушка. Трябваше да отиде до дънера, за да препречи посоката откъм реката. Или да се справи най-напред със стрелеца нагоре от течението?

Решението дойде само, когато мъжът отдолу се изправи й стреля три пъти с пушка с най-голямата бързина, която изобщо беше възможна. Един куршум се заби в дървото над Бъкскин. Вторият перфорира панталона му, но не го засегна, а третият отиде във въздуха. Бъкскин вдигна револвера си и стреля четири пъти в стрелеца.

Един от куршумите го улучи в лявото око и го просна на тревата. Бъкскин коленичи, презареди и отново погледна нагоре.

От храстите дойде продължителен стон. Когато стонът се изви в писък, изскочи една фигура с пушка, облечена в прекалено дълги дрехи, и се втурна право към дървото, където беше залегнал Бъкскин. Стреля, но напосоки. Лий се огледа и стреля. Едрокалибреният куршум уцели другия в лявото бедро и той падна, претърколи се и изстреля куршума от втората цев на пушката си.

Бъкскин се върна обратно зад дървото. Когато погледна отново, стрелецът трескаво се опитваше да презареди празното оръжие.

Лий разбра, че шансът е на негова страна.

— Стой там, където си. Пусни пушката и ще живееш.

Човекът с пушката не му обърна внимание. Бъкскин го взе на мушка и стреля. Куршумът го уцели високо в гърдите и той отпусна пушката. Пръстът му на спусъка се сви и сачмите се набиха в земята.

Бъкскин излезе от прикритието си. Ритна настрана пушката и повдигна голямата шапка върху главата на стрелеца.

Не беше мъж.

— Здравей, Ракел. Не знаех, че си толкова добра с пушката. Боя се, че дълго време няма да можеш да я използваш.

Рязко я изправи ма крака и я прихвана с дясната си ръка през кръста. Тръгна с нея надолу към памуковото дърво, което му беше спасило живота.

Пусна я на земята и коленичи до Тили. Тя вдигна леко клепачи и се взря в него за минута.

— Прекрасен сън — каза тя. Думите излязоха от устата й бавно и провлачено. — Прекрасен сън, Бъкскин. Благодаря ти за съня.

Тя изплака от ужасната болка и се опита да седне, но потрепери и отново се отпусна. Протегна ръката си и я вплете отчаяно в неговата. Гърдите й мъчително хриптяха.

Бъкскин се извърна и удари с опакото на ръката си Ракел Бейнс и я блъсна на земята.

— Вече четирима души са мъртви заради тебе. Кажи ми поне една причина да не те застрелям, да дотътря безполезното ти тяло до Змийската река и да те оставя насаме с нея.

Жената го изгледа свирепо и той видя в очите й, че тя много добре знае, че той никога няма да го направи. Ракел тихичко се изсмя.

— Нищо не можеш да докажеш.

Някой изохка в храста по-нагоре.

— Напротив, мисля, че всичко може да бъде доказано. Съвсем близо до нас се намира свидетел, който ще издрънка всичко, което знае, само и само да не го обесят с теб.

— Не знаеш колко дълго ще живее. — Ракел с мъка успя да се надигне и да седне.

— Още една дума и ще свършиш във водите на Змийската река. Ставай! Отиваме при свидетеля, който ще ни разкаже как си наела трима убийци, за да ме очистят.

На следващия ден в Джаксън Бъкскин направи изложение до съдията Освалд по трите отделни случая.

— А сега, Морган, искам да те помоля да останеш на делото на Бейнс. То ще бъде забележително събитие. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да видя тази жена на бесилото. Тя е заплаха за града ни.

— Колко време остава до началото на процеса?

— Дадох на адвоката от Рок Спрингс три дни, за да подготви защитата си. Ще има достатъчно време. Областният прокурор ще се заеме с вдовицата на Бейнс, за да не остане в града човек, който да пледира срещу нейното обесване.

— Досега не съм виждал обесена жена, ваша чест.

— Нито пък аз, но мисис Бейнс ще е първата. Тя не само се опита да убие съпруга си, но нае трима души да те убият и причини смъртта на Тили Вандерсън.

Бъкскин се изхили.

— Винаги съм си мислил, че съдията е призван да бъде обективен, да се придържа строго към буквата на закона без пристрастия към някоя от страните.

— Така е. Но проклет да съм, ако мога да си седя спокойно и да гледам как тази жена се измъква само със затворническа присъда. Жените на тази територия имат същото право на глас, както и мъжете. Значи трябва да се научат как да носят същата гражданска отговорност. Ако са извършили престъпление, те трябва да влизат в затвора или да бъдат обесвани като мъжете. Искам това обесване да бъде предупреждение към всяка жена на Уайоминг, че ако прибегне до убийство, ще трябва да плати с живота си.

— Няма начин да не бъдете разбран, ваша чест. А сега, извинете ме, но закъснявам за обяд. Джош е приготвил една специална риба, един особен вид пъстърва.

След час Бъкскин се беше отпуснал на един стол в кафенето „Големите тетони“ и се поглаждаше по корема.

— Не бих могъл да ги приготвя по-добре, Джош, дори ако бях сготвил само за себе си тези пъстърви. Не те попитах дали намери лодката си и въдиците.

— Чарли ми помогна. Намерихме ги чак надолу по реката. Лодката се беше забила в брега на четвърт миля от устието. Не съм плащал екипировката, така че няма да ти искам пари за лодката.

— Добре. Ако заплащането ми беше останало толкова ниско, сега щях да съм ти задлъжнял сума ти пари.

Джош седна срещу Бъкскин.

— Съжалявам за Тили. Ако имах някаква представа какво ще стане, щях да остана с вас. Може би те нямаше да стрелят, ако имаше и трети човек.

— Не, щяха. Ракел Бейнс е злобно животно, което щеше да направи всичко възможно, за да ме убие. Е, вече всичко приключи. След процеса другата седмица ще мога да си тръгна.

— Къде?

— Имам достатъчно пари. Може да се отправя към Айдахо, да видя как е старото домашно огнище. Може пък шерифът, който осъди баща ми, да се е оттеглил от длъжност, да е бил застрелян или нещо да му се е случило. Чудя се дали ранчото „Спейд Бит“ все още съществува.

— Защо не отидеш да провериш?

— Сигурно ще го направя. Оттук до Айдахо сигурно има някакъв път. Знаеш ли как мога да стигна до Боиз?

— В централния магазин се продават карти, на които сигурно са отбелязани Айдахо, Вашингтон и Орегон. Нямам престава дали са точни.

Бъкскин се ухили.

— Хей, това ми звучи добре. Да си взема една карта и да предприема едно малко пътуване до любимото си родно място.

Беше започнал да забравя как изглежда. Беше отдавна, много отдавна. Как е могъл да забрави нещо толкова важно като ранчото, в което беше израснал?

Да, време беше да се прибира обратно у дома. Нямаше никаква представа, какво ще завари там или с какво ще се занимава. Но идеята да се върне там, откъдето бе тръгнал, започна да се оформя в главата му. Да, крайно време беше да се върне у дома. Веднага след процеса щеше да яхне най-силния кон и да поеме на запад по пътя към Айдахо.

Почакай само да видиш, Боиз. Бъкскин се връща у дома.