Кит Далтон
Опасния Деринджър (10)

Глава 10

Доктор Ралстън почисти внимателно мръсотията от раните в крака на Бъкскин и ги проми с нещо, от което го заболя силно. Превърза бедрото и сложи малка превръзка на ръката и дланта на Бъкскин, след което го изпрати да си върви.

Бъкскин не беше върнал коня, с който беше сутринта, и сега го яхна и се отправи към ранчото „Бокс Б“. Беше почти сигурен, че Мидж си е вкъщи. Сега, когато майка й беше в града, цялата къща беше на нейно разположение.

Когато почука, Мидж му отвори вратата. Край плевнята и корала не се виждаше никой. Бъкскин реши, че всички са си свършили работата и са някъде извън ранчото.

Мидж отвори широко вратата и прихна.

— Добре, значи ти се завърна! Помислих си, че съм те изплашила оня ден!

— Какво точно трябва да ме е уплашило? Мога ли да вляза?

Покани го в кухнята.

— Тук ли искаш да поговорим или горе в спалнята?

— Тук е добре. Има ли готово кафе?

Кафето беше студено, тя разпали печката и премести чайника над огъня.

— Исках да поговоря с теб за баща ти и за едно момиче от града. Познаваш ли Ирен Чайнинг?

— Естествено, че я познавам, тя е с две години по-голяма от мен. Виждам я понякога в училище. — Мидж се намръщи. — Ирен и баща ми. Ето каква била работата. Разбира се, че я знам. Тя не знаеше, че има цици, дори година след като й бяха пораснали. А когато й дойде цикълът, си помисли, че е настъпил краят на света. Съвсем искрено си вярваше, че ще кърви, докато умре.

— Ирен днес напуска града. Отива в Омаха, за да продължи обучението си. Ще живее с леля си.

Мидж се изсмя и хвърли още една съчка в готварската печка.

— Без съмнение, да даде възможност на малкото копеле да й издуе корема, и да се научи как се става майка. Всички сме ги чували тези истории за момичета, които заминават да се учат. Пълна смешка. Чух, че някой й е посял семенце в корема. Беше кръгла нула в училище. Дадоха й една година повече от останалите, за да се научи да чете. Така и не успя. По дяволите, просто не мога да си ги представя двамата с татко — голи в градската къща и той да я мушка в дребните мършави форми. По дяволите, това ми звучи като зла орисия.

— Говорих вчера с Ирен. Каза ми, че случайно се е забъркала с баща ти, а после са започнали да се срещат редовно.

— О, да. Татко обичаше да се чука поне два пъти в седмицата.

— Ирен каза, че все още го обича. Той бил добър с нея.

— И защо не? Чукаше се на поразия, с която си поискаше. Сигурно е била очарована. Татко обичаше да взема всичко, което искаше.

— Ирен каза, че баща ти е идвал при нея, след като е бил при друга. Тя каза също, че е опитвал с градските проститутки, но е издържал само една седмица.

— Ирен е казала, че друга жена се е чукала с баща ми и тя не е имала нищо против?

— Така ми каза.

Мидж се почувства някак неловко. Провери дали кафето е готово, изскимтя, понеже си изгори пръста, и го наля в две чаши, които сложи на кухненската маса. Плъзна се върху дървената пейка и впери поглед в Бъкскин.

— Каза ли ти Ирен коя е била жената, която е чукал татко, за да си изпразва топките?

— Да, каза ми. Каза, че си ти.

Мидж повдигна вежди и кимна.

— Ами добре, Ирен е права.

— Колко дълго, Мидж?

— По дяволите, от тринайсетгодишна. Развих се рано. На дванайсет и половина имах големи цици. Преди да стана на тринайсет, ми дойде цикълът, но вместо да се опознавам с момчета или с мъже, поех тази тежка орис. Веднъж чух от хола скърцане на легло и внимателно се качих да разбера какво става. Вратата на свободната спалня беше отворена и когато я бутнах, видях две голи тела, които се извиваха като луди върху леглото. Беше татко и готвачката, която имахме известно време. Гледах ги известно време, а после се измъкнах и залостих вратата на стаята си. Свалих си дрехите и зяпнах голото си тяло. Исках някой да направи същото и с мен.

— Но не е имало никой подходящ.

— Естествено, че не. Бях само на тринайсет. Страхувах се дори да отида сама до банката. Добре де, веднъж, когато бях в банята и тъкмо си вземах кърпата, татко се вмъкна вътре. Беше с гръб към мен, а тежкият му поглед бе вперен в бялата спалня. Така се изненадах, че изтървах кърпата. Татко се обърна, видя ме и извика леко. После се приближи до мен и се опули. Когато аз не помръднах, той започна да ме пипа навсякъде и преди да разбера, че дишам тежко, вече исках повече от всичко на света да почувствам неговото голямо нещо вътре в мен.

И така, това беше първият път, там, в банята. Две нощи по-късно той влезе в моята стая и ми показа всичко по тялото си, каза ми какво се е случило и че не трябва да се боя и ние отново го направихме. Бях уплашена до смърт. Каза на никого да не казвам. Това трябваше да си остане нашата тайна до гроб.

— Но преди около шест месеца ти си я нарушила, нали?

— Да. Казах му, че се боя да не забременея. Бях твърде млада, за да се омъжа, а и нямах никакви приятели. Той се съгласи и ние повече не го правихме. Всяка вечер, когато излизаше за града, той ме поглеждаше, но аз тръсвах глава, без мама да ме види, и той изхвърчаваше от къщи. После се успокои и разбрах, че си е намерил нещо сигурно. Започнах да ревнувам. Щом аз не можех да го използвам, защо трябваше да го има някаква повлекана в града? Просто бях бясна от ревност.

— Мидж, има още нещо, което трябва да знаеш. Преди баща ти да умре, проповедникът Чайнинг го е хванал и го е кастрирал, защото Ирен е забременяла от него.

Мидж поклати глава.

— Никой не би направил такова нещо на татко ми! Няма да позволя! Мразя те, че ми го казваш!

Мидж изтича до тоалетната, близо до входната врата на кухнята, измъкна от там една малка двуцевка и провери дали и двете цеви са заредени. После насочи оръжието към Бъкскин.

— Никой не може да говори по този начин за татко!

— Ей, по-спокойно! Просто ти казвам какво е направил Дюи Чайнинг. Към него трябва да насочиш тази пушка, не към мен. Разбираш ли?

За секунда очите й се изцъклиха и тя отпусна оръжието, отстъпи крачка назад, поклати глава и го изгледа. Сниши още пушката и се намръщи.

— Съжалявам.

— Същото ли си направила и в нощта, когато баща ти бе убит? Взела си пушката. Ти ли си стреляла по баща си, за да не излиза повече от къщи?

— Не, разбира се, че не съм. Защо ще го правя?

Бъкскин тръгна бавно към нея, без по никакъв начин да показва, че е ядосан или неспокоен. Когато я доближи, взе пушката от ръцете й.

— Каза, че си го ревнувала от жената, с която е бил в града. Кажи ми какво се случи през онази нощ. Знаела си, че той отива в града, за да се чука, нали? — Мидж кимна. — Това те е ядосало, нали?

Мидж го погледна.

— Да, това страшно ме ядоса.

— Тогава какво направи, когато разбра, че баща ти отива в града, за да се види с друга жена?

— Взех пушката си и отидох стотина ярда надолу по краткия път, в горичката при реката. Изчаках го. Вечерта беше гореща, така че свалих блузата и долната риза и зачаках. Вече беше почти тъмно, когато той наближи с каруцата. Излязох на пътя, за да ме види, той се приближи и спря.

Изхили се, слезе от каруцата и тръгна към мен. Държах пушката, скрита в ризата си, и я вдигнах, а той продължаваше да се хили. Каза ми, че за нищо на света няма да натисна спусъка. Това почти ме влуди, и аз натиснах спусъка. Но не съм много добра с пушката. Прицелих се много ниско и повечето сачми отидоха в земята, но много от тях се забиха в краката му и го покосиха. Исках да използвам и другия патрон, за да свърша с него, но в последния момент той изскимтя от болка и аз не можах. Видях го да се изправя и да се олюлява към каруцата, а аз се затичах към къщи и оставих пушката на мястото й.

Мидж се облегна на Бъкскин, а той я прегърна с една ръка.

Погледна го и избърса сълзите от очите си.

— Аз ли съм убила баща си?

Той й обясни, че причината за смъртта на баща й не са изстрелите в краката. Това я накара да се почувства малко по-добре. След малко се оправи и сръбна от кафето си, а после се втренчи в Дий.

— Ще останеш ли с мен тази нощ? Имам нужда от някого. Имам нужда някой да ме прегърне и да ме обича и да ми казва, че не съм толкова лоша. В този свят сигурно има някой, който е определен за мен. Ще го направиш ли? Винаги ще ти бъда признателна.

— Бих искал, Мидж, но не мога. Трябва да се върна в града и да поговоря с още няколко души. Открих един от убийците на баща ти. Искаш ли да разбереш кой е?

— Да, искам.

— Адвокатът му, Адлер Пикъринг. Убил го е заради парите, които човекът от жп управлението е щял да плати на баща ти. Убеди ли се сега, че не ти си убила баща си?

— Да, сега съм сигурна.

— А, още един въпрос. Тук ли вечеря баща ти онази вечер, преди да тръгне за града?

— Да.

— Пи ли кафе вечерта?

— Той винаги пие две чаши кафе, след като свърши с вечерята. Аз не обичам кафе, а майка ми каза, че тази вечер за разнообразие ще пие чай.

— Благодаря ти, Мидж. А сега искам да си вземеш една топла баня и да си отпочинеш. Почети някоя хубава книга, докато заспиш. Ще го направиш, нали?

Мидж му обеща и го целуна по бузата. Бъкскин излезе от кухнята, яхна коня си и се върна в Джаксън. Очакваше го интересна среща с вдовицата на Бейнс, на която тя трябваше да каже какво се е случило по време на последната вечеря на Елууд Бейнс.

Детективът завърза коня си в задния двор на шерифския офис. Искаше да напише изложението за смъртта на адвоката Адлер Пикъринг, да изясни нещата и да приключи. После щеше да се заеме с вдовицата на Бейнс. Когато влезе в стаята, чу учестено дишане и видя, че двамата шерифи са насочили към него пушки.

— Добър ден, господа. Тренирате употреба на оръжие при банкови кражби?

Шериф Филмор Джеферсън тръгна към него.

— Боя се, че не сме на обучение, Морган. Вдигни бавно ръцете си и ги сложи върху касата, после се облегни и се изпъни колкото можеш. Арестуван си за убийството на Адлер Пикъринг.

— Не е вярно — каза Бъкскин. — Аз само го прострелях в крака, а след това го ухапа гърмяща змия.

— Да, точно така ми каза. Само че моите помощници разкриха други неща, когато отидоха там следобед. Намериха Пикъринг с два куршума в главата — единият странично, а другият в тила. А сега просто дръж ръцете си горе, докато те освободя от това желязо, и ще получиш един мек дюшек в нашата тъмнична килия.

Бъкскин остана с ръце във въздуха.

— Кой е намерил тялото? Доведете ми този лъжлив кучи син тук. Искам да говоря с него.

Една цев фрасна Бъкскин в десния бъбрек и той се присви, като се опитваше да държи горе ръцете си.

— Аз го намерих, многознайко — каза помощник-шерифът Коунтрил Нортън зад Бъкскин. Точно той беше развъртял револвера си. — Намерих го с два куршума в главата. Ти призна, че си бил там, че си го преследвал и че си го прострелял. Значи си убиец и ние ще го докажем в съда. А сега, мисля, че можеш и сам да стигнеш до карцера или да те нашаря едно хубаво.

Бъкскин направи усилие да се съсредоточи. Хвърли поглед на мъжа зад себе си. Помощник-шерифът, който вече беше виждал в офиса, беше едър и висок, имаше гъста брада.

— Мога да вървя — каза Бъкскин, макар че не бе наясно как успя да го изрече, без да повърне. Дотътри се до килията и се свлече върху голото дърво на пейката, до каменната стена. Трябваше да мине половин час, докато си възвърне способността да говори.

Как да се измъкне от тази каша? Нямаше да му е лесно. Без съмнение помощник-шерифът беше вкарал два куршума в главата на Пикъринг. Но защо? По чия заповед?

Мисли върху това, докато главата не започна да го боли. Накрая стигна до извода, че най-вероятно цялата работа да е била нагласена. Удря по решетките, докато един от помощниците не се показа.

— Трябва да повикате доктор Ралстън. Раната на крака ми кърви.

Той се намръщи.

— Ще говоря с шерифа.

След десетина минути докторът пристигна с помощник-шерифа, който отключи железните решетки.

Докторът го изгледа озадачен.

— Раната ли ти се е отворила?

Бъкскин кимна и лекарят му каза да си свали панталоните, за да я види. Надзирателят се помота и ги остави насаме.

Бъкскин зашепна на лекаря, докато той го преглеждаше.

— Шерифът иска да ме изкара виновен за убийството на Пикъринг. Не знам точно защо, но трябва да има някакъв начин да се докаже, че не съм бил аз. Слушай сега. Имаш ли някакво влияние върху шерифа?

— Помогнах му да го изберат.

— Добре. Само ти можеш да докажеш невинността ми, ти си единственият човек в града, който може да ме измъкне от тази каша. Не ги оставяй да погребат тялото на Пикъринг и се добери до него по някакъв начин. Искам да го огледаш. За тебе няма да е трудно, защото и без това вършиш работата на градски следовател. — Лекарят кимна. — Докторе, кажи ми защо едно тяло кърви?

— Много просто, кръвта в тялото е под налягане. Кръвно налягане, както се нарича. Мога да ти го измеря. Когато куршум перфорира вена, артерия или капиляр, кръвното налягане изтласква навън кръвта.

— А при мъртво тяло?

— И това е ясно. Мъртвото тяло не кърви. Да речем, че разпориш на някого корема. Ще кърви обилно. Но след като умре, кръвта престава да тече. Няма пулс, сърцето не работи, за да я изтласква.

— Можеш ли да кажеш дали едно тяло е било простреляно след смъртта му?

— О, сто процента. Много проста работа е, само трябва да те провери дали раната е кървяла.

Бъкскин кимна.

— Това се отнася и за изстрел в главата, нали?

— Да, без съмнение.

— О’кей, доктор Ралстън. Те твърдят, че аз съм убил Пикъринг с два изстрела в главата. В действителност той умря след ухапванията от гърмящата змия. Моят живот е поставен на карта, ако не се докаже, че онези два изстрела в главата са дошли три или четири часа след като Пикъринг вече е бил мъртъв.

Лекарят кимна.

— Хм, ако го е нагласил Джеферсън, значи е хванал някаква голяма сделка. Той би подхлъзнал абсолютно всеки.

Какво ще кажеш за мъжете от жп управлението в града? Бейнс беше първият, който се зае да им помогне. Беше убит. Пикъринг призна, че го е убил, за да му отнеме пълномощията на техен помощник. После умира и Пикъринг, а аз съм единственият, който го е видял, че умира, но аз разбирам какво иска да направи шерифът. Да вземе работата на Пикъринг по жп линията.

— Мислиш ли? Тази проклета жп линия ще навлече на града повече беди, отколкото полза. След като изляза оттук, ще отида да видя тялото, после ще ида направо при околийския съдия Освалд, който пристигна този следобед в града. Той е честен човек. Това може да ми отнеме някой и друг час, но до довечера ти ще си на свобода.

Доктор Ралстън си прибра нещата в черната чанта и потропа на решетките, за да извика помощник-шерифа. Той дойде бързо, пусна лекаря и се намръщи на Бъкскин, който се беше изтегнал на дървената пейка.

След половин час брадатият помощник-шериф пристигна отново, отключи решетката и извика на Бъкскин да излезе.

— Първо ще те изслуша съдията Освалд — каза човекът на закона. — Ще назначи делото ги за утре сутринта, за да даде на адвоката достатъчно време да ти подготви защитата. Хайде, убиецо. Вече две години, откакто по божията воля управляваме този град, и сега за пръв път изглежда, че сме заловили един истински убиец.

Бъкскин се зачуди дали лекарят ще е там.

Съдията седеше на бюрото в офиса на шерифа и гледаше в един лист.

— Млади човече, вие ли сте Дий Морган?

— Да, сър.

— Обвинен сте в убийството на Адлер Пикъринг, член на местния съд в Джаксън. Обвинен сте, че сте го простреляли два пъти в главата, а сте казали, че е умрял от ухапвания на гърмяща змия. Какво ще кажете в своя защита?

Бъкскин разказа за нападението край конюшнята, как е взел коня и след това е започнал преследването и как накрая адвокатът умрял от шок, когато гърмящата змия го захапала.

— И така, ще се закълнеш ли, че не си убивал мъжа?

— Без съмнение, ваша чест, и мога да го докажа. Все още не съм съвсем готов да ви представя моето доказателство, но няма да се бавя.

— Имате ли револвер?

— Взеха ми го при арестуването.

— Чух за един нов начин да се видят под микроскоп тънките линии върху изстреляния от пушката патрон. Най-напред със същата пушка се стреля в някакъв мек материал като бала с памук, после се взема изстреляния патрон и се сравняват малките драскотини по него с тези от патрона в жертвата. Искаш ли да направим този тест с твоя револвер?

— Да, сър. Същият тест трябва да се направи и на оръжието, което носи помощник-шериф Куонтрил Нортън, човекът, който е прострелял жертвата в главата.

— Много добре. Проблемът ни, млади човече е в това, че не разполагаме с такова оборудване. Това все още се изпробва и не зная дали да уважа подобно доказателство, дори да го получим. Все още няма установен прецедент. И така, след тази клетва пред служители на закона аз ще изискам явяването ти пред съда. Делото ти е след една седмица, считано от днес.

Доктор Ралстън беше застанал близо в дъното на стаята. След като съдията свърши, той се приближи и каза:

— Ваша чест, мога ли да прегледам затворника? Както знаете, бил е прострелян. Ще ми отнеме не повече от минута-две.

— Добре, Нютън. Имаш го. Мисля, че обясних, че ще се срещнем в същия състав в шест, на трийсети.

Доктор Ралстън тръгна след Бъкскин, когато той се запъти към килията. Веднага щом ги заключиха вътре и помощникът се отдалечи по коридора, лекарят прихна.

— Направих обстоен преглед на мъртвия. Няма никакво съмнение, че дупките от куршуми в главата на Пикъринг са направени часове след смъртта му. Това се потвърждава от липсата на кървене от раните и от състоянието на тялото. Няма да е трудно да убедя съдията Освалд, че не ти си убил мъжа. Практикувах в Рок Спрингс, докато той беше адвокат там.

— Надявам се, че можеш да го направиш, докторе. Ти си ми единствената надежда. Защото обстоятелствата покрай смъртта могат да бъдат достатъчно доказателство, за да убедят съдебните заседатели.

— Няма да се стигне до дело. — Докторът се изправи. — Е, сега по-добре да се омитам от тук, за да разчистя пациентите в моята чакалня, така че да не закъснея за вечерята със съдията.

Бъкскин изяде храната, която му донесоха: една паница с яхния, два резена хляб и чаша кафе. Беше по-добра от очакваното.

Джобният му часовник показваше около седем и половина, когато чу да се говори на висок глас във външните стаи в офиса на шерифа. След една или две минути помощник-шерифът връхлетя в коридорчето между килиите и се забърза към килията на Бъкскин.

— Хайде — каза помощникът, без да го докосва или да го побутне. Изглеждаше блед.

В офиса на шерифа държавният служител и помощник-шериф Куонтрил Нортън бяха застанали чинно пред съдията Освалд, който сега седеше в стола на шерифа. Той огледа Бъкскин при влизането му в стаята.

— А, Морган. Свободен сте да си вървите. Всички обвинения срещу вас са оттеглени.

Погледна пак шерифа.

— Джеферсън, освободен сте от длъжност, както и помощниците ви, докато не приключи цялото разследване. Вие с помощник-шериф Куонтрил Нортън получавате най-строго мъмрене. Обвиненията в престъпление ще ви бъдат отправени веднага щом успея да говоря с областния прокурор. Няма да бъдете задържани, ако дадете гаранции. Съветвам и двама ви да не напускате района. Ако ви спипам само на една стъпка извън границите на града, ще ви гоня до Рок Спрингс и ще ви хвърля в най-лошите килии. Ясен ли съм?

Двамата мъже кимнаха.

— Ваша чест, мога ли да си получа обратно оръжието? После бих искал да обсъдя с вас някои неща около смъртта на Елууд Бейнс — каза Лий.

Съдията кимна.

— Утре ще имаме достатъчно време. За тази вечер съм си уредил една страхотна игра на карти. Утре, в хотелската ми стая, точно в десет часа.

Бъкскин кимна и пое към кафенето на Джош Бейнс, за да го запознае с новините.