Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бъкскин (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Derringer Danger, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
vens (2011)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2011)

Издание:

Кит Далтон. Опасния Деринджър

 

Превод: Лора Димитрова

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Юлия Бързакова

Издателство „Калпазанов“ — Габрово

Оформление на корицата: PolyPress — гр. Габрово

PRINTED BY ABAGAR OOD — V. TARNOVO

ISBN 954–19–0024–0

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Ирен бе облечена в плътна сива рокля, която напълно скриваше формите й.

— Аз знам кой си. Не те харесвам, но мисля, че трябва да ти кажа какво се случи. Баща ми не е убил Елууд. Елууд беше добър с мен. Караше ме да се чувствам особено. Моят собствен баща само ми се караше. След като си говорил с него, той ме би три пъти.

— Мислех, че си заминала за Омаха вчера.

— Не, аз отидох на спирката на дилижанса, качих се, но им казах да ме оставят в края на града. Татко уреди да замина. Искаше да ме скрие за известно време, за да не се разбере, че съм бременна, защото това може да стане причина да го изгонят от църквата и града.

Бъкскин се увери, че вратата беше затворена и че Тили не беше влязла след него. След това седна на стола и показа с жест на ръката на Ирен да седне на леглото.

— Вие щяхте да ми кажете какво се е случило между вас с Елууд.

— Елууд беше добър човек. Отнасяше се с мен като с лейди. Караше ме да се чувствам като жена. Беше моят първи мъж. Случи се един ден, когато аз занесох някакви писма от баща ми. Занесох ги в неговата градска къща. Елууд ме покани и ме почерпи с лимонада. После ми каза, че съм много красива. По-късно този следобед спахме заедно, на мен ми хареса и той каза, че можем да го направим пак. Доста скоро започнахме да го правим два пъти в седмицата и на мен все повече ми харесваше. Той каза, че няма нищо лошо да се забавляваме по този начин. Но един ден каза, че не можем да се срещаме повече, защото имал нова приятелка — Еми-Лу Хендерсън. Тя бе само на тринайсет години. Аз я познавам. Отвърнах, че е по-добре да не я докосва, иначе ще кажа на баща й и той ще го застреля. Елууд само се усмихна и го направи два пъти този ден. Каза, че не ми вярва. Когато вече беше съвсем изморен след втория път, аз докопах револвера му и се опитах да го застрелям, но дръпнах спусъка рязко и улучих леглото до него. Той го взе от ръцете ми и ми извъртя гърдите до болка. Никога не се опитах да го застрелям отново, но и той не се опита да съблече Еми-Лу.

— Защо те избра? Имаше ли друго момиче преди тебе?

— Предполагах, че е така. Когато наистина беше възбуден, ме нарече няколко пъти с друго име. Аз му казах, но той само се засмя. Другата трябва да го е отрязала. Да, сигурно се е страхувала да не забременее. Аз също трябваше да го отрежа.

— Какво име изрече?

Ирен погледна с разширени от страх очи. После те се успокоиха и тя поклати глава.

— Не мога да ти кажа.

— Защо не? Той е мъртъв. Не можеш да го обидиш.

— Но момичето не е мъртво. Не искам да го нараня.

— Тя бременна ли е?

— Не, мисля, че не.

— Но ти не знаеш със сигурност.

— Да, знам. Не е бременна, видях я преди няколко дена.

— Доволна ли си, че Елууд е мъртъв?

— О, господи, не. Аз го обичах. Той ме научи на всичко. Аз все още го обичам.

— Искаш ли да се разбере кой е убиецът?

Очите й се разшириха и тя кимна енергично.

— О, да! Това е важно за мен. Затова помолих Тили да ме доведе при теб.

Бъкскин почака минута. Момичето го погледна.

— Искам да ти помогна да намериш убиеца.

— Само с тебе и с другото момиче ли спеше Елууд?

— Елууд обичаше да бъде с млади момичета. Казваше, че възрастните жени имат бръчки, дебели са и са отвратителни. Можеше да учи момичетата да правят секс както на него му харесваше.

— Може би бащата на някое от тях е искал да го убие.

— Със сигурност не е бащата на момичето преди мен. Може би на някое от другите.

— Аз не познавам никое от тях.

— Знам само името на момичето преди мен.

— Ирен, ще съм ти много благодарен, ако ми го кажеш. Това може да даде възможност за нови открития, да ми позволи да открия нещо ново.

— О! — Тя стана и се приближи до прозореца. Върна се и застана до стола, на който седеше той.

— Ти имаш оръжие. Убивал ли си с него?

— Да, Ирен. Страхувам се, че съм.

— О, как се чувства човек тогава?

— Не добре. Дори ако човекът, срещу когото стреляш, заслужава да умре. Воли, ако знаеш, че си прекъснал живота на друго човешко същество.

— Тогава защо носиш оръжие?

— За да се защитавам. Някои изпитват удоволствие да убиват, да демонстрират силата си. Ако аз срещна един от тези хора, бих искал поне да се защитя.

Ирен се върна до прозореца и погледна към улицата.

— Много хора има тук долу. Аз ще родя още едно човешко същество. Един съвсем нов живот. Не мога да надмогна тръпката от това. Бих искала да имам съпруг, той да има добра работа, да си имаме къща и…

— Ирен, ще ми бъде от голяма полза да знам с кого Елууд е имал сексуални връзки преди теб.

Тя въздъхна и се обърна.

— Това ще хвърли лоша светлина върху паметта му, ако излезе наяве. Трябва да ми обещаеш, че няма да казваш на никого.

— Обещавам.

Тя го доближи и се втренчи в очите му.

— Елууд Бейнс беше чудесен човек. Жена му според мен беше луда. Имаше нужда от жена, защото Ребека не го допускаше в спалнята. Каза, че известно време е ходил в публичния дом, но проститутките не го задоволявали напълно. Преди мене е, имал секс с дъщеря си Мидж.

— Боже мой! Тогава ето защо… — Бе поразен. Един мъж да се възползва от своята петнайсетгодишна дъщеря? Може да е бил с нея дори когато е била тринайсет или четиринайсетгодишна. Боже мой! Как може един баща да направи това на собствената си дъщеря? — Сигурна ли си, че е била Мидж? Може да е момиче, чието име е звучало почти като нейното.

— О, не, беше Мидж. Ние дори разговаряхме за това. Той ме закле да пазя тайна. Каза, че е станало случайно, а после никой от двамата не е могъл да го спре.

— Кой, в края на краищата, е спрял първи?

— Мидж.

— Съжалявам, че си забъркана в тази трагедия, Ирен.

Тя помисли за момент.

— Но аз не съжалявам чак толкова. Бих желала да не бях забременяла, но не знаех как да се предпазя. Не можех да попитам никого. Но това бяха най-хубавите дни, които някога съм имала. Очаквах с нетърпение вторник и четвъртък.

— Какво ще правиш сега?

— О, ще отида в Омаха, но не за да ходя на училище. Моята леля Марта не е добър човек. Ще трябва да си отработя престоя при нея. Ще родя бебето и ще го дам на някого. Тогава ще се върна вкъщи. А може да остана в Омаха и да си намеря работа. Има много неща, които могат да вършат момичетата в Омаха, за да се издържат сами.

Бъкскин се ухили.

— В края на краищата, ти си намерила разрешение.

— Да, ще се оправя.

— Ирен, аз мисля, че наистина ще се справиш. Благодаря ти за помощта. Сега знам още нещо за Бейнс.

— Добре. Аз трябва да вървя. Не трябва да ме виждат тук. Баща ми ме изпрати сутринта на станцията на дилижанса.

Бъкскин отвори вратата. Тя погледна, видя, че коридорът беше чист, и се запъти към задните стълби. Когато изчезна надолу по тях, Тили излезе иззад ъгъла.

— Е, и? — попита тя още на прага.

— Наистина, ти беше права. Тя искаше да ме види.

— Хей, какво ти каза тя? От Бейнс ли е забременяла? Трябва да й е харесало. Колко често са го правили: два пъти седмично, всеки ден?

Двамата влязоха в стаята. Тили затвори вратата и завъртя ключа. Върна се до Бъкскин и се ухили.

— Хайде, кажи ми всички сочни подробности или няма да ти позволя да ме докоснеш отново.

— Наистина ли?

Бъкскин я прегърна и я целуна по устата, която Тили му поднесе полуотворена.

Уталожиха страстта си едва към два часа сутринта. Бъкскин вече мислеше за следващия ден. Трябваше да отиде в ранчото и да се срещне с Мидж, за да я разпита за сексуалната връзка с баща й. Имаше закони срещу такива връзки. Но прилагането им сега, след смъртта на Бейнс, би било безсмислено. Щеше ли да има полза за някого, ако това поведение се разобличи публично?

Дий се сети за писмото, което Тили му беше дала предната вечер. Беше уморен, но стана и го прочете. Беше от Гретхен — мадам от публичния дом. „Морган, знам кой е мъжът, който каза, че Елууд е бил кастриран. Гробарят Уейвер. Надявам се това да ти помогне. Ела да ни гостуваш.“

— Важно ли е? — попита Тили сънливо.

Той я целуна и каза, че не е чак толкова важно, и тя кимна и заспа. Никаква помощ от проститутките.

Въздъхна и погали Тили по гърдите, която се усмихна, заспивайки. Той затвори очи и позволи на съня да го завладее.