Кит Далтон
Опасния Деринджър (11)

Глава 11

За Бъкскин нощта мина бързо. Легна си рано, заспа веднага и се събуди чак на другата сутрин. Нямаше никаква представа къде е Тили, а и беше доволен, че е успял да се наспи.

Когато направи опит да стане, левият му крак така се беше вдървил, че той извика от болка. Намръщи се и пет минути правеше опити да го раздвижи. Когато след половин час слизаше по стълбите, накуцваше.

Посещението при доктор Ралстън се оказа полезно. Хирургът сложи нова превръзка на раните и пак ги пристегна. После сложи една гореща тухла във вълнена торбичка и я намести върху крака на Бъкскин по-горе и долу на раните. Вдървяването и болезненото дразнене изчезнаха почти веднага.

— Как го направи? — попита Бъкскин.

Докторът му показа тухлите и се ухили.

— Стар индиански трик, който научих едно лято, когато се сприятелих с едни червенокожи в резервата им. Научих много неща за тези два месеца.

Бъкскин пристигна в хотелската стая на съдията петнайсет минути по-рано, но получи покана да влезе.

— Добре го изработихме вчера шерифа — каза съдията Освалд. — На хартия той вече те беше обесил. Откъде, по дяволите, се сети за кървенето?

— Много мъртви тела съм виждал през живота си, ваша чест. Но без експертното освидетелстване на доктор Ралстън сигурно щяха да ме обесят.

— Ралстън е добър човек. Сега искаш да си поговорим за Бейнс. Заседавах с шерифа преди две седмици. Той каза, че нямал каквито и да било доказателства, които да го насочат към заподозрян, който да бъде осъден по убийството на Бейнс.

— Адлер Пикъринг е човекът, който е прострелял Бейнс в главата — каза Бъкскин. — Призна ми го вчера и аз исках да го върна в града, за да го изправя пред съда и да изясня причините за смъртта на Бейнс, но той се паникьоса, опита се да избяга и тогава настъпи гърмящата змия. Ако това ще помогне да се изясни въпросът, ще напиша подробно изложение на самопризнанията му.

— Може и да помогне, но няма да го приключи.

— Още две неща, ваша чест. Доктор Ралстън каза, че освен че е бил застрелян, Бейнс е бил и отровен. На следващата сутрин устните му са посинели и докторът смята, че е било стрихнин. Той е убеден, че дори пистолетът да не е бил използван, Бейнс е щял да умре.

— И така, въпросът, млади човече е кое всъщност е убило Бейнс, изстрелът или отровата. Мога веднага да те насоча. Ако жертвата все още е била жива в момента на застрелването, убил я е този куршум. Вероятно отровата е щяла да свърши същата работа след половин час, но отровителят може да се осъди само за опит за убийство.

— Съдията Освалд впери поглед в Бъкскин. — Изглежда, че знаеш доста по този случай. Знаеш ли кой е отровил Бейнс?

— Не, сър. Но имам заподозрян. Ако вината му се докаже, какво да правя тогава?

— Ще те оставя сам да отсъдиш, Морган. Ако смяташ, че това лице трябва да бъде осъдено за опит за убийство, направи необходимото донесение до областния прокурор. Но ако смяташ, че с посочването на адвоката като убиец този случай е приключен, би могъл да оставиш нещата така. Ти не си член на съда, така че от теб не се изисква тази стриктност. Ако аз знаех кое е лицето, щях да съм длъжен да предприема мерки.

— Същото ли се отнася и до прострелването на Бейнс?

— Точно както вече ти обясних. Раните също са могли да станат причина за смъртта му. Бил е убит с куршум от деринджър, както преди малко ми каза. Следователно прострелването може да бъде разглеждано като покушение със смъртоносно оръжие или като опит за убийство. И за двете престъпления се дават по десет години затвор.

— Съдията направи пауза и погледна през прозореца. — Животът в тези гранични градове е достатъчно суров, така че, когато се натрупат много заподозрени и мотивите за убийството се умножат, това значи, че е дошъл моментът да се разположим удобно и да сведем случая до най-обикновено престъпление, да се споразумеем и да се оттеглим в заслужена почивка. Когато получа самопризнанията на Пикъринг, ще обявя делото по убийството на Бейнс за приключено.

Бъкскин благодари на съдията, слезе по стълбите и тръгна по главната улица към градската къща, собственост на мисис Бейнс. Видя, че едно от пердетата на прозореца на първия етаж се раздвижи, но не успя да различи кой беше. Запъти се небрежно по пътечката към входната врата и дръпна два пъти звънчето на вратата.

Тя бавно се отвори, докато не хлътна цялата навътре.

— Мистър Морган, защо идвате да ме видите? Вероятно за да си получите вашите пет хиляди долара, след като разкрихте убиеца на съпруга ми.

— Много бих се радвал, мисис Бейнс. Говорих със съдията Освалд и той ме увери, че самопризнанието на Адлер Пикъринг приключва случая.

Мис Бейнс грейна. Той забеляза, че тя е с празнична рокля, ниско изрязана отпред, така че голяма част от гърдите й оставаше открита. Косата й беше прибрана на тила. Върху бузите й имаше руменина.

— Оттук, моля, за банковия чек. Покритието му е за много пари, затова ще кажа на банкера, че още днес ще сте там.

Влязоха в едно помещение, където на едната стена имаше дъбова библиотека, а на другата — препарирана глава на елен. Мисис Бейнс седна зад бюрото, извади един плик под книжата и го подаде на Бъкскин.

— Искам да го погледнете, да проверите чека и се уверите, че е подписан и че всичко е наред.

Бъкскин отвори плика, погледна чека и видя, че на негово име трябва да се изплати сумата от пет хиляди долара.

— Да, мадам, всичко е точно. Благодаря ви.

— Това са напълно заслужени пари, защото сега знам със сигурност кой е убил съпруга ми.

— Мисис Бейнс, доколкото разбирам, той само се е водел ваш съпруг. Вие ли го изритахте от леглото си?

Тя изтръпна, после стана, хвана го за ръката и го поведе към всекидневната. Отпусна се върху кушетката и го притегли до себе си.

— Това е толкова стара и пълна с болка история. Не искам да си спомням.

— Защо го изхвърлихте от брачното ложе, мисис Бейнс?

— О, по дяволите! Ако ви кажа, ще задоволя ли любопитството ви, за да можем да се отдадем на по-интересни неща?

— Да, аз наистина трябва да знам. Да не би да е бил лош любовник?

Ракел Бейнс се разсмя.

— Не, в никакъв случай. Елууд беше страстен и нежен любовник. Знаеше много точно какво да направи, за да ме накара да го поискам. В крайна сметка точно оттук дойде проблемът. Родих две деца. Не исках повече. Единственият начин, който знаех за предпазване от забременяване, беше въздържанието от полови сношения. Казах му го, а той ми отговори, че има и други методи. Но не ми каза нито един, а и аз не съм чувала за някой ефикасен. И така, заявих му, че повече няма да правим секс. За известно време той се примири, а после започна да ходи в града при проститутки. В началото побеснях, но после осъзнах, че искам твърде много, и реших, че няма да воювам с него. Това, което беше едно обикновено средство да се предотврати появата на други деца, скоро се превърна в навик и ние заживяхме под един покрив, но в отделни спални и без предишната близост. — Тя се изправи и се обърна с жест към него. — Хайде да отидем в кухнята и да си направим нещо за пиене. Аз съм кафеджийка, но ти може да пиеш чай или каквото решиш.

Отидоха в кухнята и тя сложи кафеника върху заредената печка, сипа кафе и седнаха на масата, за да го изчакат, докато заври.

— Не ревнуваше ли малко, като си знаела, че съпругът ти ходи при жени в града?

— Нямаше за какво. Поне не четири или пет години. После научих някои неща за периодите, в които можеш да спиш с някого, без да забременяваш. Поисках го отново, но пропастта между нас беше станала толкова дълбока, че той вече не ме искаше. Бог ми е свидетел какво ли не опитвах. Каза ми, че мога да остана и да помагам за израстването на децата, но че за него това е краят.

— И какво направи тогава?

— Свих се в черупката си. Дори не излизах. Не исках да виждам как жените ме наблюдават, да ги слушам как си шушукат. Просто си седях вкъщи, грижех се за децата си и отдавах цялото си внимание за поддържането на къщата.

Провери кафето.

— След малко ще е готово. Дали да не се върнем в дневната, там е по-удобно?

Така и направиха. Поговориха още малко и тя скочи.

— О, кафето сигурно е готово. Изчакай ме тук, веднага се връщам. Искаш ли бисквита към кафето?

Каза й, че иска, и тя се отправи забързана към кухнята. Скоро се върна с един поднос, на който имаше кафеник, две чаши и чиния с бисквити. Наля на двамата и го опита. Дали точно това беше направила и в онази вечер? Бъкскин я наблюдаваше, без да се издава. Отхапа крайчето на една бисквита и се престори, че пие от кафето.

Кафе? Щеше ли да отрови и него? Не беше ли смесено със стрихнин?

— Когато те повиках предния път, бях решила да ти покажа, че не съм от жените, които не харесват секса. Ти си тръгна много скоро, но аз и сега съм готова да ти го покажа, при това веднага.

Премести се по-близо до него и повдигна полите си, докато те не се надиплиха около талията й и му откриха високите чорапи и розовите крака от пръстите до леките сини гащи.

— Имам хубави крака, не мислиш ли?

— Мисис Бейнс, не е нужно да ми доказвате каквото и да било.

— О, да, но аз ще го направя. Трябва да ви накарам да разберете, че не съм нито студена, нито фригидна и че имам чувства.

Смъкна настрани рамото на роклята си и я плъзна, за да му покаже едната си гърда и мекото розово кръгче със зърното.

— Възбужда ли ви тялото ми, Дий Морган?

— Вие знаете, че ме възбужда.

Тя хвана ръката му и я сложи на гърдата си.

— Хайде, насърчи ме, кажи ми, че харесваш гърдите ми. — Ръката й се плъзна надолу, откри нарастващия член и го потърка. Разкопча копчетата и го извади. — Мм, какъв хубавец. Искам го в мене. Още сега, Морган. Тук, на кушетката. — Тя развърза и смъкна бельото си и легна по гръб с единия крак на земята, а другият върху облегалката на кушетката. — Веднага, Морган. Още сега!

Той вече беше готов. Легна върху нея, остави я да го поведе, а после се плъзна навътре. Тя изписка от болка и ярост, от удоволствие и захлас едновременно. Влажният член проникна само веднъж, тя го посрещна и бедрата й се затресоха.

Бъкскин все по-силно и по-силно удряше в жената, без да я чака, без да мисли за нея, воден само от своето собствено удоволствие.

Тя изригна в оргазъм, преди той да е свършил. Това го накара да ускори темпото. Миг след това избухна и той, като с всяко навлизане я изтласкваше все по-нагоре върху кушетката. След последния тласък се отпусна върху нея и си отдъхна.

Ръцете й бяха на раменете му.

— О, господи, ето това е! Колко време ми е липсвало! По дяволите, вече бих могла да имам всеки свободен мъж в града. На кой му стиска да ми откаже? Мога да флиртувам с тях, да ги съблазнявам и да се радвам на услугите им като наемни жребци. Дяволска работа, но на мен ми харесва.

След двайсет минути те облякоха дрехите си и седнаха отново на кушетката. Мисис Бейнс се престори, че отпива от кафето си, но той забеляза, че то не намалява. Дий стана и отиде до прозореца.

— Защо ми се стори, че видях някой да поглежда вътре?

— Мили боже! Дано да не си прав! Ще отида да погледна.

След като тя излезе навън, той изля кафето си в пролуката между възглавниците и края на кушетката. Чашата остана почти празна.

Когато се върна с думите, че не е видяла никой, той свали чашата от устата си и й я показа.

— Може ли още една чаша? — попита Бъкскин. — Ожаднях от толкова чукане.

Намръщи се, после повдигна вежди.

— Не, мисля, че една чаша ти е достатъчна. Искам да се увериш, че не съм студена като айсберг. Искам също да знаеш, че открих кого е чукал той в града. Знаех за Ирен, за Патси, за още три или четири. Всичките все млади момичета. Млади и зелени, сигурно ги е обучавал как да се чукат точно както му харесва на него. Търпях го, докато можех. Когато онази вечер ми каза, че отива в града, реших, че моментът е настъпил. Приготвих му както винаги вечерята и кафето, но в него имаше една подправка.

— Отровила си го? — изрече Бъкскин почти на един дъх.

Тя се усмихна.

— Точно така направих. С отрова за мишки. Действа за около двайсет и пет минути. Аз казах, че вместо кафе ще пия чай. Мидж никога не пие кафе, така че за нея не беше опасно. Той изпи двете чаши, а аз си взех с него сбогом с ясната мисъл, че повече няма да го видя жив. О, не си прави труда да казваш на който и да било какво съм ти казала. Кафето, което изпи, беше достатъчно за двама мъже с твоите размери. Да, исках Елууд да умре и го отрових. После някой го застреля. Застреляли са го двама души, но този проклет адвокат си е признал, че той е допрял неговия деринджър в главата му и го е пратил в ада, преди моята отрова да си е свършила работата. Ето защо ми беше необходимо да зная кой е другият убиец на Елууд.

— А сега? — каза Бъкскин, а думите му излязоха, толкова тихи, че самият той се чу едвам.

— Сега ли? Ти, естествено, ще умреш. Ще изчакам да се стъмни, ще те сложа в каруцата и ще те хвърля в някой каньон. Ще минат седмици, докато те открие някой. Жалко, добре се чукаше. Хареса ми. Имала съм няколко каубои, но те нямат твоя тласък, твоята стихийна сила. Сбогом, скъпи. Мразя да гледам умиращи мъже.

Бъкскин стоеше прав и се усмихваше.

— Не се притеснявайте за моето умиране, мисис Бейнс. Далеч съм от този момент. И не се опитвай да се докопаш до деринджъра, който сигурно си скрила под възглавниците. Не ми се иска да намокриш ръката си с излятото кафе. Тази отрова беше толкова силна, че успях да я надуша, докато я наливаше в чашите. Но ти можеш да сръбнеш няколко глътки от кафето си просто за да му опиташ вкуса.

— Не! — толкова бързо го изстреля, че Бъкскин се изхили.

— Съдът няма да ти се размине. Съдията Освалд предостави това на мен. Ще напиша донесение срещу теб за опит за убийство. Ще оставя на прокурора да реши как да постъпи. Може би трябва да влезеш за десет години в затвора. Синът ти и дъщеря ти ще се грижат за ранчото. Може би ще си вършат работата по-добре, отколкото ти.

Той тръгна към входната врата и махна резето.

— Ти сигурно ще решиш да останеш в града, докато те разпита областният прокурор. Може пък за него нещата да изглеждат по-другояче, кой знае? А, и не се опитвай да замразиш изплащането на този чек. Сега отивам направо в банката, за да си взема парите. Изкарал съм си ги.

Обърна се, прекрачи прага по пътечката, излезе на улицата, а после се запъти към банката, където показа чека и банковият служител му брои пет хиляди долара. Когато се върна в хотелската си стая, той измъкна парите от пачката и ги пъхна под колана си, така че отникъде да не стърчат. После се отправи към областния прокурор в сградата на съда.

Човекът на закона поклати глава, когато чу историята на Бъкскин.

— Хорацио Уевер, погребалният агент, ще потвърди, че устните на убития са били сини, а и доктор Ралстън ще свидетелства за отравяне със стрихнин. Той също е видял тялото и е отбелязал цвета при съставянето на смъртния акт.

— Какво, по дяволите, се иска от мен в такъв случай?

Да изправя пред съда най-богатата жена в града с обвинение в опит за убийство?

— Тя се е опитала да убие човек. Ако искате, аз ще присъствам на делото. Имате моите свидетелски показания и компетентното мнение на доктор Ралстън. Какво повече ви е нужно?

Прокурорът беше средно висок, на вид благ и плах, с дълга кафява коса, която му влизаше в очите. Беше я присвил с една ръка, а с другата се опитваше да пише в един бележник.

Казваше се Хенсхол и изпълняваше втория си четиригодишен мандат. Според хората, с които Бъкскин беше говорил, той беше почтен и съзнателен човек.

— Имаш ли изобщо представа колко трудно ще бъде да се намерят в този град дванайсет безпристрастни съдебни заседатели? Половината от тях работят в града или в магазините, които са нейна собственост. А дори да успея да ги намеря, те могат веднага да кажат, че на всеки мъртвец устните могат да посинеят, че ти не си тукашен и че си дошъл в града, за да откриеш убиеца, а ти самият си убил човек. Ей сега мога да ти нахвърля хиляда и едно основания, заради които не бих могъл да изискам съдебно решение от заседателите, което да осъди мисис Бейнс.

Бъкскин се изправи и изгледа мъжа.

— И какво ще правиш сега? Знаеш, че тя щеше да е убиецът, ако Пикъринг не беше решил да излее гнева си върху своя клиент същата вечер.

— Разбирам, че ти трябва да мислиш за справедливостта. Чудесно. Предлагам да поговориш днес със съдията Освалд преди или след съдебното му заседание и да поискаш неговия съвет по този въпрос. Направи ми впечатление на честен човек, с развито чувство за справедливост. Кажи ми после какво е станало. Направих това, което счетох за нужно. Сега всичко зависи от теб. Ако искаш да остана за делото, мога да си позволя една, дори две седмици допълнителен престой. Ти решаваш.

Бъкскин се обърна и излезе навън. Завари Джош Бейнс да се подготвя за обедната навалица в кафенето „Големите тетони“. Бъкскин си поръча чаша кафе и отпи критично една глътка, после реши, че става, и отпи посмело.

През следващия един час той разказа на Бейнс всичко, което беше открил по случая, включително и историята на Ирен и Ракел Бейнс.

Джош кимна.

— Що се отнася до Ракел, никога не съм я разбирал. Дори не смятам, че Елууд я разбираше. Тя винаги си е била малко странна. Но това, което ме изненадва, са връзките на Елууд с момичетата. По дяволите, никога не бих се сетил!

Разпредели няколко сандвича и две пържоли по чиниите и ги плъзна по плота към единствената келнерка, за да ги сервира.

— Колко каза, че е щял да спечели Елууд, ако прекараше жп линията до града?

— Петдесет хиляди в брой и двеста акра земя по продължение на жп линията.

— Е, това са доста пари. Поне достатъчно, за да те убият заради тях. Горкото копеле! Ако не беше играл така грубо и не си беше създал толкова смъртни врагове, днес щеше все още да е жив.

Джош избърса ръце в омазнената престилка.

— О кей, ти откри убиеца, както се искаше от теб. Колко ти дължа?

Бъкскин се почеса по главата и присви очи.

— Ти ми плати обяда, когато бях толкова зле, че нямах и цент. Освен това, тук се храних безплатно няколко седмици. Бих казал, че сме квит. — Джош го изгледа и се ухили накриво.

— Да те вземат мътните, ти сигурно си успял да изстискаш пари от онази откачената, моята снаха.

Бъкскин отпи една голяма глътка от кафето си, после кимна.

— Да, добри ми човече, така стана. Тя самата ми ги предложи, не съм я карал. Но не й отказах зелените гущерчета, дори и след като пипнах убиеца.

Джош отново се захили и почисти мазнината от скарата с една дървена лопатка.

— По дяволите, няма да те обиждам да те питам колко ти е платила. Но се хващам на бас, за каквото щеш, че си получил повече, отколкото поиска от мен.

Бъкскин се изсмя и кимна.

— Е, да, значителна сума, но ми се струва, че тя може да си я позволи.

— И така, значи напускаш Джаксън и затънтените пущинаци на Уайоминг.

— Не съвсем. Трябва да проведа още някои разговори. След това районният прокурор може да поиска да остана за едно дело, още не мога да кажа със сигурност. Мисля, че до утре той вече ще е решил.

— Какво ще правиш с тези трудно изкарани пари? На хазарт ли ще ги проиграеш?

— За нищо на света. Искам да знам кой е най-добрият рибар в града и да го накарам да ме заведе до Змийската река, за да се пробвам да уловя от оная пъстърва, за която казват, че е най-вкусната на света. Доколкото разбрах, тя се лови с въдица, нали?

— Най-добрият рибар в града ли?

— Да, някой, който да ми покаже къде трябва да застана, за да хвана рибата, който може да ми даде лодка и няколко въдици и да ми каже кои от тях са най-подходящи за този сезон.

— Най-добрият рибар с лодка и екипировка, който знае най-добрите места за риболов!

Бъкскин се ухили и му протегна ръката си.

— Какво ще кажеш да тръгнем утре заран, по светло. Намери някой, който да те замести в кухнята, а ние ще донесем наниза с пъстървите.