Кит Далтон
Опасния Деринджър (5)

Глава 5

На следващата сутрин, когато Бъкскин слезе до рецепцията, намери в кутията си две съобщения. Едното беше в плик, а другото беше от Тили и той го изчете набързо.

„Тази вечер в десет, в твоята стая. Не закъснявай. Тили.“

Другото съобщение беше по-дълго и беше от Ракел Бейнс. В съобщението на вдовицата пишеше: „Изглежда, съм ви подценила, мистър Морган. Получих някои писма от Чикаго, които моят съпруг е трябвало да вземе в деня, когато беше убит. Моля ви, елате да ги видите и ми помогнете да взема решение какво да правя с тях. Ще ви чакам тази сутрин около десет.“

Бъкскин прецени ситуацията, докато закусваше. Писмата от Чикаго. Да, те биха могли да бъдат безкрайно важни. Нямаше смисъл да чака до десет, щеше да тръгне веднага след закуската. Дамата сигурно не спеше до късно. Щеше да е там в девет и половина.

Преди да тръгне, Бъкскин разгледа краткия списък на имотите и търговските фирми, които Елууд Бейнс беше притежавал в Джаксън. Бяха дванайсет, близо половината от тях бяха в града, включително централният магазин, обществената конюшня, дилижансът, една от кръчмите и един вертеп. Всички най-важни части от оживения, разрастващ се западен град. Бейнс, изглежда, е умеел да мисли в перспектива.

Бъкскин реши да се срещне с главния управител, джентълмен на име Онли Кериган. Беше тъмноок и риж мъж, който поздрави сърдечно детектива.

— Очаквах тази среща, мистър Морган. Доколкото разбирам, искаш да разпънеш кожата на убиеца на мистър Бейнс пред вратите на градския съд. Аз съм доброволец да помагам при одирането, когато хванеш това копеле.

Бъкскин се ухили.

— Недей още да вадиш ножовете. Току-що започвам. Чудех се как би могъл да ми помогнеш.

— По дяволите, стига да мога — всякак.

Две клиентки влязоха вътре и една крехка, хубава жена тръгна от пердето към стаята в дъното и се забърза, за да ги посрещне.

— Чувам, че Бейнс съвсем не е бил щедър с хората си. Ти си работил за него. Как се отнасяше той с теб?

— Без грешка, откъдето и да го погледнеш. Възложи ми работата по управлението на търговията и ми каза, че всичко, което трябва да правя, е да задоволявам нуждите на хората на Джаксън и да печеля от това. Досега жена ми Нели и аз сме се съобразявали. Но не знам какво да очаквам от мисис Бейнс, когато тя започне да управлява. Може да реши да разпродава и бог ми е свидетел, че няма да съм в състояние да извадя парите, за да купя това огромно място.

— Това не би трябвало да те тревожи поне за известно време. Сега сигурно е затрупана от цял куп неща, за които трябва да мисли. Да й дадем малко време. Изглежда много свястна и приятна дама. Разбира се, случва се, когато хората получат неочаквано власт, да не знаят какво да я правят, как да управляват своята собственост. Може би семейният адвокат ще й помогне — каза Бъкскин.

Кериган само се засмя и поклати глава.

— Не чакай помощ от дявола. За мен Пикъринг съвсем не е идеалният адвокат. Той дърпаше конците на някои безкрайно съмнителни сделки тук в града.

Бъкскин повдигна вежди.

— Така ли? Какви?

— О, нищо, заради което да го тикнат в пандиза, малко фалшификации и връзки наляво-надясно, едно издействано обещание, една сделка след ръкостискане, чиято сила ще изветрее след края на процеса. Нищо от по-голям мащаб.

— Можеш ли да ми посочиш сред съмнителните лица в града някой, който би могъл да бъде евентуалният убиец на твоя шеф.

Кериган само скърши вежда, затвори очи и потри с една ръка лицето си. Когато вдигна очи към Бъкскин, поклати глава.

— Не мога да ти помогна. Познавам много хора, които не харесваха мистър Бейнс, но нито един, който да е способен да убие.

Бъкскин му подаде ръката си.

— Беше ми приятно да си поговорим, Кериган. Може би ще имам нужда от малко подкрепа тези дни. Опитай се да се сетиш за всеки човек в града, който е бил ощетяван от Бейнс. Ще го оценя.

Бъкскин излезе навън и се спря за малко с лице към магазина. Беше на ъгъл и на едно от най-възловите места в града. Обърна се и тръгна по отсрещната улица. Беше направил няколко крачки, когато една жена се появи от страната на магазина и се насочи към него, като му махна с ръка.

Той я изгледа и разпозна слабата, хубава продавачка в светлосиня рокля. Отиде до нея, а тя го поведе към задната част на магазина и застана до струпан на камара дървен материал.

— Мистър Морган, чух какво си говорихте с Онли. Аз… аз не съм сигурна дали трябва да ви казвам това, но все пак реших, че е добре да го знаете. Питахте за някой, който да е достатъчно ядосан на мистър Бейнс, за да го убие. Има един такъв човек. Преди шест месеца бях сама в магазина. Онли беше отишъл до банката. Мистър Бейнс влезе и ме заговори — той винаги е бил любезен с мен. Този път попита за Онли и аз му казах, че току-що е тръгнал към банката и че ще се върне след половин час. Той кимна и ме помоли да му покажа склада.

Веднага след като се озовахме в задната част на магазина, той ме сграби. Притисна ме до стената и разкъса блузата ми. — Тя отмести поглед встрани. — Досега на никого не съм казвала за това, мистър Морган. За мен е мъчително, но реших, че трябва да го знаете. Понякога мистър Бейнс не се държеше като джентълмен.

— Причини ли ви болка?

— Не, не стигна чак толкова далеч. Хвана блузата ми и я разкъса, а аз… Бях гола до кръста. Ръцете му ме бяха обвили, а той целуваше гърдите ми. Точно тогава влезе Онли. Беше забравил част от сумата и налетя на мистър Бейнс. Удари го три или четири пъти, и го повали на земята. Мистър Бейнс извади един деринджър и стреля в тавана, а Онли се отдръпна. Мистър Бейнс каза, че ако само някой от нас се осмели да спомене нещо за това, ще ни натопи за злоупотреби и ще ни прати и двамата в затвора.

Бъкскин докосна рамото на жената.

— Това, което ми казвате, е важно за разследването. Зная, че не ви е лесно. Не е нужно вашият съпруг да узнава, че сте ми казали. Мислите ли, че Онли е бил толкова ядосан на мистър Бейнс, че да е в състояние да го убие?

Жената вдигна очи, хубавото й лице беше забулено от страх и безпокойство. Бавно кимна.

— Аз… аз просто не мога да кажа нито да, нито не. Няколко дена не беше на себе си. Не ми даваше да споменавам за случилото се, един месец не ме докосна. Но постепенно започна да го преодолява. Никога преди не съм го виждала толкова ядосан. Когато повали мистър Морган на земята, беше толкова бесен, че си помислих, че може да го убие. Да го планира, да го обмисли и после да го направи… — Изтри сълзите от очите си. — От години живееш с един мъж, случва се нещо такова и ти чак тогава осъзнаваш, че той толкова много те е обичал. — Тя се върна обратно и влезе в магазина.

Бъкскин остана на мястото си. Това беше първият заподозрян в убийство. Както каза жена му, Онли Кериган спокойно би могъл да е един от мъжете, които биха имали смелостта да убият собственика на ранчото. Но по кой от четирите начина го е сторил?

Бъкскин погледна джобния си часовник. Беше време да наеме един кон и да поеме към ранчото на Бейнс. За втори път от два дена насам. Това щеше да е най-краткото му пътуване днес. Какви ли бяха тези писма от Чикаго? Възлагаше големи надежди на това, че в тях би могло да има имена на хора, върху които да падне сериозно подозрение. Нали му трябваха четирима заподозрени?

Колкото повече обмисляше всичко, толкова повече му се струваше, че четирите покушения са били направени от четири различни лица. Но кое от нападенията е причинило смъртта?

Този път, когато влезе в обсега на двора на ранчото „Бокс Б“, един каубой пое поводите на коня му, а мисис Бейнс го чакаше близо до кухненската врата.

— Радвам се, че успяхте да дойдете, мистър Морган. Има нещо, което се надявам вие да ми обясните. От Чикаго дойдоха две писма. От Мидж зная, че баща й, й бил казал, че отива същата тази вечер в града, за да ги вземе. Дошли са с обикновената поща и пощальонът ги сложил при останалата ни кореспонденция. Не мога да ги проумея.

Влязоха в стая, вътре с широко бюро, върху което имаше разхвърляни писма.

— Погледнете — каза тя.

Бъкскин вдигна първата страница от писмото и я прочете. Отнасяше се до жп линията, за която молеха от Рок Спрингс, и за задълженията на Джаксън. Прочете отново писмото и се спря на последния абзац: „По тази причина, мистър Бейнс, аз разчитам на вас да доставите разрешителното за извършване на тази рискована работа. Тя все още не е изцяло финансирана, но най-късно до две седмици ще бъде. В такъв случай ще са ни необходими права върху пътя и жп връзката до Джаксън заради дървения материал. Разчитаме вие да вземете тези права, както и всички други разрешителни, които са ни необходими.“

Сега Бъкскин започна да проумява ситуацията.

— Имате ли в Джаксън градски съвет или кмет?

— Имахме кмет — каза мисис Бейнс. — Елууд купи една къща в града, за да може да се кандидатира за кмет, и беше избиран през последните два мандата.

— В такъв случай той би могъл да ускори прокарването на жп линия.

— Предполагам, че да. Но какво щеше да спечели той от това? Елууд по-скоро си навлече беля, защото в замяна не получи еквивалентното дялово участие.

Бъкскин прегледа и второто писмо. И в него нямаше нищо за акции за продаване или предоставяне за ползване, които Елууд би могъл да получи в замяна на своите услуги.

— Може да е имало някакви устни уговорки.

Мисис Бейнс тръсна глава.

— Не и с Елууд. Той искаше да има всичко черно на бяло, в два екземпляра, всеки от които да е подписан и от двете страни, и то пред двама свидетели.

— Чувам, че в града има хора, които са против жп линията.

— Да. Но са малко. Не мога да се сетя за никой сред тях, който да е влиятелен. Ако жп линията стигнеше до тук, повечето хора щяха да са доволни.

Бъкскин прочете отново писмата, после ги подаде на мисис Бейнс.

— Не виждам нищо необичайно или пък от изключителна важност. Всеки знае, че вашият съпруг работеше по прекарването на жп линията дотук. Това просто го потвърждава.

Беше застанал на едно място и само й кимаше в знак на съгласие.

— Благодаря ви за информацията. Кой знае, това може и да се окаже важно по-нататък. Имам още малко работа в града, затова ще трябва да се връщам обратно.

— О, помислих си дали не бихте изпили една чаша кафе с кифличка?

— Благодаря, но по-добре е да вървя.

След пет минути той вече беше яхнал коня си и яздеше надолу покрай пълноводната Змийска река в посока към града. Едва беше подминал един завой на реката, когато насреща си видя ездач, спрял край пътя.

Когато се приближи, разбра, че човекът на коня е момиче. Беше Мидж. Бъкскин я доближи и спря.

Носеше тясна блуза и скъсени отдолу дънки и яздеше по мъжки.

— И така, сигурно добре сте си поговорили с майка ми. Не мислех, че отново ще се върнете тук. Нещо важно?

— Не, просто си поговорихме за писмата от Чикаго. Те, изглежда, не са толкова важни, колкото е смятал баща ви.

— Стори ми се така още когато дойдоха. — Тя се приближи до него. — Дойдох до тук, за да ви покажа нещо. — Тя слезе от коня. — На кон не може да се стигне до мястото, където искам да ви заведа. Обзалагам се, че гледката ще ви очарова.

— За какво говорите?

— За една боброва колония. Те не могат да си построят бент, защото има много вода покрай насипа. Ще трябва здраво да поработят, за да си направят стабилна къща. — Тя прихна. — Елате да погледнете. От насипа е на около двайсет ярда.

Лий я последва. Срязаните дънки така плътно прилепваха, че очертаваха малкото й кръгло дупе. Тя спря и му посочи десетина крачки напред. Два бобъра се трудеха върху една къща с подводен вход.

— Мислех, че тук всички бобри са избити.

— Да, преди четирийсет години. Сега те са се размножили отново.

Тя седна на едно тревисто местенце върху насипа и се загледа в бобрите.

— Ти си идвала тук и без мен, нали Мидж?

Обърна се за момент и го изгледа сериозно, после се засмя.

— Да, съвсем ясно е, че те примамих. Не се безпокой, не съм някоя малка и невинна девственица.

Тя откопча горните четири копченца на блузата си, така че той да може да види едрите й голи гърди. Под блузата не носеше нищо.

— Не съм те стреснала, нали Бъкскин? — Разкопча и останалите копчета и извади предницата на блузата, за да му покаже гърдите си. Все още бяха високо на гръдния й кош, леко насочени нагоре, вече оформени, но не много добре закръглени.

Тръгна към него на четири крака. Гърдите й се залюляха. Това плени Бъкскин.

— Не си мисли, че ще ми избягаш. Аз… аз правя секс от тринайсетгодишна. Харесва ми, наистина си струва. — Изпълзя до него, надигна се и го целуна по устните. После пак. Езикът й залудува в устата му. Тя намери ръката му и я сложи на младите си гърди.

— По дяволите, ти си била голяма лудетина, Мидж. Аз не съм като момчетата на твоята възраст. Те сигурно веднага ще си изпразнят товара в гащите. Ще трябва да си поиграеш малко с мен, трябва ми нещо повече.

— Ще имаш всичко, което искаш, Бъкскин. Не съм се цапала с момчета на моята възраст. Харесват ми по-възрастни мъже.

Пръстите й напипаха нарастващия член и тя започна да го дразни, докато Лий не изстена леко, грабна я и жадно я целуна. Повали я по гръб на тревата и легна върху нея.

— Да, да, да, Бъкскин! Искам те в мен! Остави ме да сваля тези проклети панталони. С ризата е много по-лесно. По дяволите, помогни ми!

Той свали ботушите й, после тесните джинси. Под тях нямаше нищо. Мидж беше добре гледана и още съвсем млада. Толкова здрава, с такава гладка кожа, че дъхът му спря. Беше по-вироглава от майка си, по-закръглена, с гладко бяло коремче.

Той я погали и тя изхленчи. Насочи се към гърдите й, започна да ги ближе и да ги целува, докато тя не започна да се гърчи под него. Захапа зърната й и когато те се втвърдиха, той разтвори краката й, а през това време разкопча копчетата си.

— Сега, Бъкскин! Направи го сега, преди да съм умряла. Искам те вътре в мен, твърд и бърз. Направи го сега, Бъкскин, иначе ще умра. Чукай ме силно!

Той вдигна бедрата си и тя го насочи. Малко по-късно вече стенеше от удоволствие, което й доставяше хлъзгавият му член. Пое го целия и се надигна нагоре за още. Тогава започна да движи спираловидно ханша си и малко по-късно почувства, че достига кулминацията. Не успя да му покаже, че е свършила.

Бъкскин не можеше да чака повече. Вкара й го отново и отново, като я тласкаше нагоре по меката трева, без да го е грижа, че коленете му позеленяват.

Когато се осъзна, погледна към нея и видя, че по лицето й се стичат сълзи.

— Не си го правила преди — каза той.

— Не съм, не можех. Само съм се надявала, че този път може би ще стане.

— Тогава защо продължаваш да опитваш? Живей си спокойно, нека тялото ти да порасне. Имаш много време.

— Не, искам да започна да се чукам и да стигам до оргазъм също както останалите жени. Чувала съм ги да си говорят. Казват, че полудявали. Били готови да дадат всичко, за да го почувстват отново. Аз не изпитвам такова нещо. Само първият тласък е фантастичен, но от него не следва нищо кой знае какво.

Той й помогна да се облече.

— Не бързай да порастваш. Дете си за много кратко време, а после идва безпощадната действителност на живота. Запомни, че всяко нещо си идва с времето. Просто се опитай да го уловиш.

— Хайде пак. Може би този път да мога.

Тя докосна с пръсти устните му.

— Не. В ранчото ще усетят, че те няма, а и аз трябва да тръгвам към града. Няма да е добре да ни намерят: мъж на моята възраст и момиче на твоята.

— Възрастта тук няма значение.

— Не е нужно да ми го напомняш. Сега се омитам от тук, преди брат ти да ни е заварил. — Той се ухили. — Мидж, беше фантастична. Ти толкова бързо ме запали и ме накара така силно да те пожелая, че забравих, че не си достатъчно голяма. Беше чудесно. А след пет години…

Смръщена, тя продължи да навлича ботушите си.

— Казваш го само защото ме изчука.

— Така е, но е вярно и това, което казах: ти ще бъдеш красива, сексапилна жена. Просто изчакай поне още три години.

Тя се притисна плътно до него за сбогом. После препусна през дърветата на север, така че да успее да се върне в ранчото, преди да са усетили, че я няма.

Бъкскин се качи на пътя и измина половин миля към града, след което се смъкна от коня и измина пеша остатъка от пътя. Мидж беше стигнала до края. По дяволите! Ама пък какво щеше да стане от нея след три или четири годи ни!…

На връщане в хотела провери кутията на стаята си. Никакви съобщения. Като се качи по стълбите, откри Тили, която чистеше една стая до неговата. Тя му се ухили, а той се намръщи!

Тя дойде до стаята му и побърза да влезе вътре, докато той проверяваше дали някой не я е видял. Затвори вратата и го целуна.

— Ей, усещам, че си бил с друга жена.

— Това е от току-що купения одеколон и розова вода за след бръснене — каза Бъкскин. — Разбра ли още нещо за нашата малка кучка?

— О, да. Тръгна със сутрешния дилижанс към Рок Спрингс и от там — към Омаха. Най-добрата й приятелка разбрала каква е работата и ни каза. Малкото котенце се е заигравало твърде често в неподходящия цикъл на месеца. Бременна е трети месец и вече й личи.

— Говорих с баща й.

— Не си го питал дали някой не е надул корема на малката му дъщеря, нали?

Бъкскин се изхили. Не беше чувал по такъв начин да се казва за една жена, че е бременна.

— Не, разбира се. Просто исках да го чуя какво ще ми каже. Държа се малко странно. Ако е имал нещо общо с убийството, успя добре да го прикрие. Ще трябва отново да отида при него.

— Но не тази вечер. Свършвам в десет и ще искам да се срещнем в твоето легло.

— Не мога. Имам една среща късно, а утре трябва да ставам рано.

Тя се начумери, сви малките си ръце в юмруци, сложи ги на кръста и се изправи лице с лице срещу него.

— Не ми отказвай, Бъкскин.

— Не ти отказвам, просто тази нощ не мога да бъда с теб.

— Ти се виждаш с друга жена.

— Да бе, ударил съм кьоравото при Гретхен в публичния дом.

Тили се изкикоти.

— Просто не те виждам как ще се ориентираш в нея под всичките пластове мазнина.

— Не ставай нагла. Ще видиш как ще изглеждаш на четирийсет.

— По дяволите, не! Не искам да живея толкова дълго. Ще остарея и ще заприличам на сушена слива. По-добре да съм мършава. — Изгледа го начумерено и подозрително. — О, извинявай, но ти си по-близо от мен до четирийсетте, а си далеч от изтощението и смъртта.

— Благодаря. А сега трябва да поговоря с още някои собственици на магазини. Някъде тук има двама или трима мъже, които знаят съвсем точно какво се е случило през нощта, в която е бил убит Бейнс. Моята работа е да разбера кои са и да ги накарам да го признаят пред шерифа.

Целия следобед обикаля магазините, на които Елууд Бейнс е бил собственик, и задава въпроси. Не откри нищо, което да е в състояние да предизвика достатъчно озлобление и да бъде причина за убийство. Беше минал два пъти покрай лекарския кабинет.

На третия път спря и прочете табелата: „Доктор Нюон Ралстън, обща медицина, хирургия“.

Беше добре да има още едно мнение за състоянието на трупа.