Нора Робъртс
Относно Кейт (13)

Епилог

— Тате? Колко още?

— Само още няколко минути. Дай да оправя това — той вдигна Джак на стола и му нагласи папийонката. Имаше червена роза на ревера си. — Ръцете ми са потни — каза Броуди и се засмя.

— Изплашен ли си? Дядо каза, как понякога мъжете се разколебават в деня на сватбата си.

— Не. Не се колебая изобщо. Обичам Кейт и искам да се оженя за нея — каза той.

— И аз. Ти ще си младоженеца, а аз кума — заяви Джак.

— Точно така — той отстъпи назад и огледа сина си. Шестгодишен в смокинг, помисли си Броуди. — Много си елегантен, Джак.

— И двамата сме красиви. Така каза баба и се разплака. Макс ми каза, че момичетата плачат на сватби. Защо става така?

— Не знам. Най-сетне си намерихме момиче и ще можеш да я попиташ — каза Броуди.

Той завъртя момчето така, че и двамата да могат да се погледнат в огледалото.

— Днес е важен ден. Тримата ще станем семейство.

— Ще получа майка и още баби и дядовци, чичовци и лели, братовчеди и всичко. След като целунеш булката ще има празненство и ще ядем торта. Така каза нана — майката на Кейт му бе казала, че може да я нарича „нана“. На Джак му хареса.

— Точно така — потвърди Броуди.

— После заминавате на меден месец, за да може да се целувате още повече — продължи момчето.

— Така плануваме. Ще се обаждаме, Джак. Ще ти изпращаме картички — добави той, като се опита да не изпитва угризения, че заминава без момчето си.

— Аха и когато се върнете, всички ще живеем заедно. Род каза, че вие с Кейт ще си направите бебе на медения месец. Вярно ли е? — Джак не спираше да любопитства.

О, Боже, започваше се.

— Кейт и аз ще трябва да си поговорим за това.

— Сега мога да я наричам мамо, нали?

Броуди отмести поглед от огледалото и погледна към Джак:

— Да. Тя те обича много, Джак.

— Знам — Джак завъртя очи. — Нали точно за това се омъжва за нас.

Брендън отвори вратата и видя младоженеца и кума да се усмихват един на друг.

— Готови ли сте, момчета?

— Да! Тръгвай, тате. Време е да се женим.

Кейт пристъпваше бавно, като държеше баща си за ръка.

— Толкова си красива — Спенсър вдигна ръката й към устните си — бебчето ми.

— Не ме разплаквай отново. Тъкмо се стегнах след разговора с мама — тя заглади нервно ревера му. — Толкова съм щастлива, тате. Но няма да стигна до олтара с мокри страни и зачервени очи.

— Има ли жаби в стомаха? — подкачи я той.

— Май играят полка. Обичам те, тате.

— И аз те обичам, Кейти.

— Добре, всичко е наред — тя чу музиката и кимна с глава. — Това е за нас.

Тя изчака, хванала баща си под ръка, докато сестра й и братовчедките й, които бяха шаферки, тръгнаха към олтара. Малката й племенница разпръскваше розови листенца пред тях.

Щом пристъпи в залата, в пищната си бяла рокля и ефирен воал, цялото й притеснение се изпари и се превърна в чиста радост.

— Погледни ги, тате. Не са ли прекрасни? — каза тя.

Отиде до тях, чувствайки само музиката. Когато баща й положи ръката й в тази на Броуди, беше спокойна и уверена.

— Кейт — Броуди вдигна ръката й към устните си, точно както бе сторил баща й преди малко. — Ще я направя щастлива — каза той на Спенсър. Погледна Кейт в очите и добави: — Както ти ме правиш щастлив.

— Много си красива — провикна се Джак и заподскача с новите си обувки. Гласът му се разнесе из църквата. — Наистина си много красива, мамо.

Сърцето й, и без друго пълно, щеше да се пръсне от щастие. Наведе се и го целуна.

— Обичам те Джак. Сега си мой — каза му тя, изправи се и срещна погледа на Броуди: — Ти също.

Тя подаде букета на сестра си, за да може да хване и Джак за ръка и се омъжи за двамата.