Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Станисласки (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Considering Kate, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 130 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2012)

История

  1. — Добавяне

Седма глава

Стените в стаята му бяха недовършени. Върху обърната пластмасова кофа бе поставил намотан кабел. Прозорците нямаха пердета. Вратите на вградените гардероби бяха откачени и чакаха за пребоядисване в работилницата му. Подът беше дюшеме от дъб, покрито с потъмнял от времето лак. Да го изцикли и лакира наново, беше много назад в списъка му. Личеше си, че леглото му бе импулсивна покупка. Явно старата табла с тънки железни пръчки бе привлякла вниманието му. Отгоре бе метнал по навик завивка, която не подхождаше много на десена на чаршафите и бе сметнал, че така е добре.

Едва ли бе това, което Кейт очакваше. Броуди се опита да погледне стаята си през нейните очи и направи гримаса.

— Е, не е Тадж махал, но…

— Още един етап от израстването, може би? — Кейт обиколи стаята и се възползва от времето, за да се поуспокои. Изобщо не очакваше, че ще се чувства напрегната. — Чудесно местенце — тя прокара пръсти по небоядисания чамов перваз на прозореца. — Мога да разпозная къде има потенциал и знам, че ще довършиш работата — каза тя и се обърна към него.

— Исках първо да довърша стаята на Джак. После ми се видя по-разумно, да се заема с кухнята и всекидневната. В тази стая не съм правил нищо друго, освен да спя. Досега.

Леко вълнение премина през тялото й. Беше първата жена, която водеше тук, в леглото си.

— Ще бъде чудесно — тя се отправи към него докато говореше, пулсът й биеше лудо. — Ще използваш ли камината?

— Използвам я по принцип. Добра работа върши през зимата. Смятах да правя въздушна риза, за да е по-ефикасно, но… — какво по дяволите правеше? Говореше за отопление и подобрения, когато най-красивата жена на света беше в спалнята му?!

— Няма да е толкова очарователно — тя довърши изречението му и без да отмести поглед от него започна да разкопчава ризата му.

— Не. Искаш ли да запаля огъня? — попита той.

— Мисля, че би било прекрасно, но по-късно. Засега смятам, че и сами ще можем да се стоплим добре.

— Кейт — той обви китките й с пръстите си и се надяваше топлината, която го изгаряше, да не прогори плътта й. — Ако ти се сторя непохватен, да знаеш, че е заради това, става ли? — и вдигна превързаната си ръка, за да поясни.

И той беше изнервен, осъзна тя. Това беше добре. Така бяха поставени на една стартова линия.

— Обзалагам се, че сръчен човек като теб ще се справи с един цип, въпреки че е наранен — тя се обърна и вдигна косата си. — Защо не проверим?

— Да, нека опитаме — съгласи се той.

Броуди смъкна бавно ципа, разкривайки златистата й кожа сантиметър по сантиметър. Не устоя на извивката на врата и раменете й и се наведе, като леко докосна с устни гърба й. Тя потръпна, изви се и той си позволи да продължи по гръбнака и раменете й.

Завъртя я с лице към себе си и усети учестеното й дишане.

Устните му се впиха в нейните. Силен, невероятен вкус, който втечняваше костите му. И докато му се наслаждаваше, нежно докосваше с ръце лицето й, косите й, плъзгаше ги по гърба й, сякаш тя беше някакъв екзотичен деликатес, който трябваше да се вкусва бавно и с наслада.

Тя очакваше бурната страст, избухнала между тях в кухнята на майка й да се повтори. Но нежността му едва не я погуби.

— Кажи ми… — той обсипваше с целувки лицето й, — ако има нещо, което не ти харесва…

Кейт изви глава назад, приканвайки го към оголената си шия.

— Не смятам, че ще имаме такъв проблем.

Силните му, търпеливи ръце се плъзнаха по раменете й и смъкнаха роклята.

— Представях си как те докосвам. Полудявах само при мисълта за това.

— И ти успяваш да ме подлудиш доста добре в момента — тя избута меката му риза настрани и започна да издърпва долната му блуза от дънките, като плъзгаше ръка по твърдите мускули на стомаха.

Той я отмести леко назад. Беше минало доста време, откакто се бе любил с жена. Нямаше намерение да бърза. Сложи ръцете й върху устните си и целуна дланите й. Усети забързания й пулс.

— Нека аз — прошепна той. Бутна роклята от раменете й и проследи с поглед как се плъзна по тялото й и се свлича на пода.

Тя беше толкова стройна и фино сложена, че беше лесно да забравиш за стегнатите мускули под златната копринена кожа. Изящните извивки на тялото й, елегантната й женственост омайваха и сякаш очакваха допира му.

Броуди прокара пръсти по извивката на гърдите й, нагоре по презрамката на сутиена, после под него, сякаш искаше да запамети формата им, и дъхът секна в гърлото й. Твърдата кожа на ръцете му докосна леко зърното й и накара коленете й да омекнат.

Възбуден от трепета й, той вдигна очи и я погледна в лицето, докато ръцете му обхождаха тялото й, талията, ханша.

— Често си мисля за краката ти — каза той и плъзна пръсти по дантелата на чорапите й. — Крака на балерина, нали знаеш…

— Само не гледай ходилата ми. Танцьорите имат ужасно непривлекателни стъпала — сподели тя.

— Силни — поправи я той, — което намирам за много секси. Може би по-късно ще ми покажеш някои от нещата, които можеш да правиш. Както направи пред Род онзи ден. Едва не си глътнах езика тогава.

Въпреки че се разсмя, ръцете й потрепваха, когато изхлузи тениската през главата му и позволи на пръстите си да опипат твърдата маса мускули.

— Разбира се. Мога да правя още по-интересни неща.

Той я вдигна и я понесе към леглото и двамата трепереха от вълнение.

Ако беше танц, щеше да го определи като валс. Бавни, въртеливи стъпки в подходящ ритъм. Целувката беше дълга и дълбока, затопляща тялото отвътре. Тя отрони тиха въздишка и го обгърна с ръце. Това, помисли си замечтано, беше нещо, по-скоро някой, който искаше да задържи задълго. Любовта бе деликатно чудо, което разцъфтя в нея като роза. Бе готова да го сподели.

Устата му следваше извивката на гърдата й, потърка я о дантелата на сутиена. Беше възбуждащо, подстрекаващо, разпалващо първите пламъчета преди страстта да избухне. Тя изстена, когато езикът му се плъзна по заоблената плът и докосна зърното й през тънката бариера на материята. Изви ханша си и вплете пръсти в неговите.

Валсът премина в танго, бавно, разгорещено и страстно. Умът му бе изпълнен с нея, с аромата й, с плътта й, със звуците. Всичко сякаш се въртеше в главата му, замайваше го и го опияняваше. Тя беше изваяна като статуя, от която лъхаше еротика. Искаше да я докосва и да вкуси от всичко.

Напълно погълнат от нея, той следваше желанията си докато тя се надигаше, въртеше и потръпваше под него. Когато я взе в ръце за първи път, тръпката да усети как това прекрасно тяло се напряга и дъхът й се превръща в ридание, го прониза като наркотик.

Още и още. По-жадно, по-бързо. Той махна дантелената бариера. Искаше само плът. Гореща, мокра и мека.

Тя се движеше в синхрон с него, стъпка след стъпка, следваше го, тръпнеше в очакване. Докато падаха върху леглото, устните й намериха неговите и потънаха в лудешки целувки, а ръцете й не спираха да доставят удоволствие и на двамата. Отчаяният й копнеж по него нарасна, тя откопча яростно дънките и ги свлече нетърпеливо по бедрата му.

— Обожавам тялото ти. Харесвам всичко, което правиш с моето. Побързай, побързай. Искам…

Кръвта й закипя, мисълта й се замъгли. Дори и когато се отпусна изтощена, пръстите му не преставаха да я галят.

— Искам още.

Той използва устата си. Заспуска се надолу по тялото й, по гърдите и корема й. Тя се размърда и заизвива отново, щом усети в себе си сблъсъка на удоволствие и желание. Когато той се изправи над нея, очите й бяха премрежени, а тялото й потрепваше.

С разтуптяно сърце и изпълнен с мисълта за нея, той я облада със силен тласък. Простена от наслада и се задържа така, за да улови момента и да позволи на тръпката да премине през цялото му тяло.

Тя повдигна таза си, после се отдръпна назад, за да го повлече със себе си. Движеха се в синхрон, тласък след тласък, вперили поглед един в друг, дишаха накъсано, неравномерно. Ръцете й търсеха неговите пипнешком, вкопчваха се. Плътта се плъзгаше бавно по копринена плът, сърце биеше до сърце, силно и истинско.

Когато вълната се надигна, за да ги залее, той се наведе, доближи устните си до нейните и двамата се сляха в едно цяло.

 

 

Тя лежеше изтощена и разтопена като восък. Бе затворила очи, извила устни в доволна усмивка, като се наслаждаваше на усещането от тялото на Броуди, което се бе отпуснало тежко върху нейното. Сърцето му продължи да бие лудо, със силни удари, сигурен знак, че и той като нея бе покосен от същата наслада.

Чудесен начин да открият, че си подхождат в леглото.

Беше очарователно да си влюбен. Наистина влюбен. Не както няколкото пъти, когато беше омаяна от идеята за любов. Това сега бе толкова неочаквано. Толкова силно.

Удовлетворена, тя си пое дълбока глътка въздух и си каза, че ще обмисли всичко много внимателно, включително и последствията, но по-късно. Засега щеше само да се наслади на момента. И на Броуди.

Никой никога не я бе карал да се чувства така. Никой не бе успял да я накара да изпита толкова много чувства. Съдба, помисли си тя. Той беше неин. Дълбоко в себе си го усети още от първия миг, в който го зърна. Щеше да се погрижи да разбере, че и тя е негова, когато му дойдеше времето.

Бе го открила, помисли си, докато прокарваше пръсти по гърба му. Бе твърдо убедена в това. И щеше да го задържи.

— За мъж, който твърди, че е изгубил тренинг, си доста добър.

Той се опитваше да разбере дали са му останали мозъчни клетки и ако да, кога ще започнат да функционират отново.

Успя да изсумти. Този отговор явно й се стори забавен, тъй като тя се изсмя и го обгърна с ръце.

Той успя да намери сили да завърти главата си и лицето му се озова заровено в косата й.

— Искаш ли да се отместя? — попита я.

— Не.

— Добре. Сръчкай ме с лакът, ако започна да хъркам.

— О’Конъл!

— Шегувам се — той вдигна глава и се подпря на лакът, като отне малко от тежестта си. Зелените му очи бяха замъглени от задоволство. — Невероятно приятна гледка си.

— Ти също — каза тя и се заигра с косата му. Не е точно руса, помисли си лениво, но не е и кафява. Чудна смесица от тонове и плътност. Точно като мъжа, на когото принадлежеше.

— Знаеш ли, пожелах те от момента, в който те видях — тя повдигна главата си леко, което бе достатъчно, за да достигне брадичката му и да я гризне закачливо. — Похот от пръв поглед, нетипично за мен.

— Моята реакция беше почти същата. Ти събуди за живот част от мен, която бе в летаргия. Заинтригува ме.

— Знам — усмихна се тя. — Хареса ми как се мръщеше, а в същото време беше заинтересован. Много секси и предизвикателно.

— Е, стана както си искала — той наведе глава, за да я целуне. — Благодаря.

— Удоволствието е мое — отвърна тя.

— И тъй като вече съм тук… — той отмести устните си към врата й.

Звънкият й смях премина в стенание, щом усети твърдата му мъжественост в себе си.

— Надявам се да нямаш нищо против. Имам много за наваксване — прошепна той.

— Никак даже — тялото й се събуди и запулсира.

 

 

Броуди установи, че не беше лесно да поддържаш интимна връзка с жена, когато имаш дете. Не, че то щеше да промени нещо, но бе необходима значителна изобретателност, за да успееш да жонглираш с нуждите на мъжа и задълженията на бащата.

Беше благодарен, че Кейт се радваше на Джак и нямаше нищо против да е край момчето. Нито бе против това, че той посвещава много от времето си на детето. Всъщност, ако тя не приемаше факта, че в пакет с него, вървяха Джак и всички отговорности покрай него, то връзката между тях нямаше да просъществува дълго.

Той предполагаше, че има любовна връзка. Не му се беше случвало преди. Никога не бе смятал това между него и Кони за афера. На двадесет и една не става дума за любовна афера, а за романс. Трябваше да си напомня, за да не изпада в такива сантименталности с Кейт.

Харесваха се, искаха се, наслаждаваха се един на друг. Нито един от двамата не беше показал нещо повече от топли чувства и похот. Той реши, че така е най-добре.

Броуди се възприемаше най-вече като баща. Не си представяше как повечето от младите жени, и то такива, с потенциал за успешна кариера, ще предпочетат да се задомят с мъж, който има шестгодишен син.

Тъй или иначе, той не търсеше нищо повече от това, което имаха в момента. Ако искаше други отношения, трябваше да се съобразява с едни неща, да промени други и да направи много компромиси. Звучеше доста сложно.

Мъж на неговите години имаше право на такава връзка с жена, която мислеше по същия начин, без да се затормозява с планове за бъдещето.

Всички бяха щастливи за момента.

Броуди отстъпи назад и огледа перваза в офиса на Кейт, който накова току-що. Придаваше елегантен вид на помещението, реши той. Изискан. Беше подходящ за жена като нея.

Зачуди се къде ли беше тя, и какво правеше в момента. Дали щяха да успеят да си откраднат един час, преди да се прибере в къщи и да се заеме с училищните задачи на Джак? Трябваше да правят плакат с динозаври.

Секс, строителство и първолак, мислеше си, като се запъти към прозореца, за да продължи с первазите. Човек никога не знаеше какво щеше да му дойде до главата.

 

 

— Много ще му хареса — Кейт огледа свирепата паст на пластмасовия хищник.

— Динозаврите винаги са добър избор — Ани подреждаше някакви играчки и погледна към Кейт. — Джак О’Конъл е много сладко хлапе.

— Мхм — съгласи се Кейт.

— И баща му не е за изхвърляне — продължи Ани.

— Не е. И двамата печелят конкурса за сладури. И да, все още се срещаме с него — усмихна се Кейт.

— Нищо не съм казала — Ани сви устни. — Не си пъхам носа никъде.

— О не, само леко надничаш — тя сложи динозавъра подмишница. — Това ми харесва най-много у теб. Отивам в офиса за да видя мама, преди да си тръгна.

— Да опаковам ли този звяр? — попита Ани.

— Не. Опакован ще прилича на подарък, а така ще го занеса, все едно просто е помагало за училищния му проект.

— Винаги си била голяма умница, Кейт — съгласи се Ани.

Достатъчно умна, помисли си Кейт, за да знае какво иска и как да го получи. Бяха минали две седмици, откакто се любиха за първи път с Боруди. Оттогава бяха успели да си осигурят още една вечер насаме и да си откраднат по няколко часа тук и там.

Тя искаше много повече от това.

Водиха Джак на кино, ядоха заедно няколко пъти. Миналата седмица, когато наваля и натрупа много сняг, си организираха страхотен бой със снежни топки.

Искаше да направи много повече от това и за Джак.

Почука на вратата на офиса и надникна вътре.

Наташа седеше зад бюрото си и говореше по телефона. Прикани я с пръст да влезе.

— Да, благодаря ви. Ще очаквам доставката идната седмица — написа нещо на компютъра си, приключи с телефона и въздъхна. — Точно на време — каза тя. — Имах нужда от чаша чай и разговор, който не включва кукли.

— С удоволствие ще ти услужа. Дори ще направя чая — Кейт остави динозавъра на бюрото и грабна чайника.

Наташа погледна към играчката, после към дъщеря си.

— За Джак ли е?

— Аха. Има да прави проект за училище. Реших, че това може да му донесе допълнителни точки, а и ще е забавно.

— Той е възхитително момче — каза майка й.

— Да, така мисля и аз — Кейт наля гореща вода в чашите. — Броуди е свършил чудесна работа с отглеждането му.

— Съгласна съм, въпреки че никак не е лесно да отглеждаш дете сам.

— Не смятам да го оставя да завърши делото си сам — Кейт сложи една чаша на бюрото за майка си и седна на стола до нея, държейки своята в ръка. — Влюбена съм в Боруди, мамо и ще се омъжа за него.

— О, Кейт! — очите на Наташа се насълзиха и тя скочи, за да прегърне дъщеря си. — Това е чудесно. Толкова се радвам за теб. За всички ни. Малкото ми момиченце ще се омъжва.

Тя се наведе и целуна дъщеря си по бузата.

— Ще бъдеш най-красивата булка. Избра ли дата? Ще трябва да планираме толкова неща. Само трябва да съобщя на баща ти.

— Чакай, чакай, чакай — Кейт се смееше с глас, остави чая си и грабна Наташа за ръка. — Не сме избрали датата, тъй като още не съм убедила Броуди да ми предложи.

— Но…

— Убедена съм, че мъж като Броуди, който си е традиционалист, ще иска да направи предложение. Просто трябва да го подбутна към този етап, да ме попита и после ще се заемем с останалото.

Тревогата задуши вълнението и Наташа отстъпи назад.

— Кейти, Броуди не е някакъв план, който се състои от етапи.

— Не исках да прозвучи така. Но все пак, връзките си имат етапи, нали така мамо? И участниците в тази връзка преминават през тях.

— Скъпа — Наташа поседна на ръба на бюрото. — Винаги съм се възхищавала на логиката, практичността и решителността ти за постигане на целите. Но мила, любовта, бракът, семейството — тези неща невинаги следват пътя на логиката. Всъщност, почти никога не го правят.

— Мамо, аз го обичам — просто й заяви Кейт и очите на Наташа отново се насълзиха.

— Да, знам. Виждам го. Повярвай ми, ако го искаш, то и аз искам да се случи. Но…

— Искам да съм майка на Джак — гласът на Кейт стана по-плътен. — Не си давах сметка, че го искам толкова силно. В началото той беше просто едно очарователно дете, както се изрази ти. Радвах му се, но аз обичам деца по принцип. Мамо, обиквам и него. Загубвам си ума и по момчето.

Наташа взе динозавъра и се усмихна.

— Знам какво означава да обикнеш дете, което не е твое. Отгледано дете, което изведнъж се оказва част от живота ти и го променя значително. Не се и съмнявам, че ще го обичаш като собствено, Кейт.

— Защо тогава си разтревожена?

— Защото си ми дете — каза Наташа и остави играчката настрана. — Не искам да бъдеш наранена. Готова си да им посветиш сърцето и живота си. Но това не означава, че и Броуди е готов.

— Той е внимателен с мен — Кейт бе убедена в това. Едва ли грешеше. Но нещо я гризеше отвътре. — Просто е предпазлив, не иска да избързва.

— Броуди е добър мъж и не се съмнявам, че е загрижен за теб. Но Кейти, не казваш, че те обича.

— Не знам дали ме обича — разстроена, Кейт скочи на крака. — Дори и да е така, не знам дали си дава сметка. Точно за това се старая да съм търпелива. Да съм практична. Но аз изгарям от копнеж за него, мамо.

— Мила — Наташа прегърна дъщеря си и погали косите й. — Любовта е непредвидима. Дори и за теб ще бъде такава.

— Аз имам търпение. Поне засега — добави тя, като се засмя през сълзи. — Ще подредя нещата — тя стисна очи и повтори. — Мога да го направя.

 

 

Беше трудно да не се отбие през обекта. Поне пет пъти си наложи да не минава от там и да види напредъка и най-вече Броуди. Улесни си положението, като прекара следобеда в телефонни обаждания, във връзка с обявата за училището, която беше публикувала.

„Школа за танци Кимбъл“ щеше да отвори врати през април и вече имаше шест потенциални ученика. Беше насрочила интервю за местния вестник през следващата седмица. Това щеше да предизвика по-голям интерес, повече обаждания и повече ученици, евентуално.

Само още няколко седмици, помисли си тя докато паркираше зад пикапа на Боруди, и новия етап от професионалния й живот щеше да започне. По никакъв начин не възнамеряваше да изостава от плана на личния си живот, обаче.

 

 

Той отвори вратата, беше бос и миришеше на пастели. Фактът, че намери всичко това за много мило и секси, показваше колко бе запленена.

— Здравей. Извинявай, че се отбивам без да се обадя, но имам нещо за Джак.

— Няма нищо — той се опита да позачисти изцапаните си пръсти. — В кухнята сме, заели сме се с… — посочи с ръка към стаята. — Доста е разхвърляно.

— Винаги е така, когато се захванеш с училищен проект — успокои го тя.

Той се изненада, че тя бе запомнила за проекта изобщо. Толкова ли много бе говорил за него? — зачуди се Броуди, докато я следваше. Беше сигурен, че само бе споменал за това.

Тя влезе в кухнята и огледа обстановката.

Джак беше коленичил на един стол, надвесен над голямо парче картон и оцветяваше с пастел нещо, което наподобяваше прасе, нарисувано от Салвадор Дали.

Книги с динозаври стояха отворени на масата, както и няколко снимки, изпринтирани от компютъра. Също така имаше разхвърляни няколко пластмасови играчки, както и множество пастели, флумастери и моливи.

Чифт големи работни обувки и детски маратонки бяха захвърлени в ъгъла. Голяма кана, пълна със зловещо червена течност, бе оставена на плота. Устата на Джак бе омацана в същия цвят и Кейт предположи, че е сок, а не боя.

Тя пристъпи напред и обувката й заседна в локвичка.

— Имахме малък инцидент със сок — обясни Броуди, когато тя погледна надолу. — Явно съм пропуснал петното, докато съм чистил.

— Здравей, Кейт — момчето я погледна и подскочи. — Рисувам динозаври.

— Виждам. Тези от кои са? — поинтересува се тя.

— Сте-го-за-вър. Виждаш ли? Ето тук, в книгата. Ние с тате не го нарисувахме много добре.

— Но оцветяваш чудесно — каза тя, като се възхити от светло зелената глава, която момчето оцветяваше в момента.

— Трябва да не излиза от очертанията — поясни Джак. — За това сме ги направили по-дебели.

— Много разумно решение — тя се подпря на лакти и изучи плаката подробно.

Различи тънките линии на буквите, които Броуди бе написал. Джак ги бе повторил разкривено. Парад на динозаври, помисли си тя. Стори й се подходящо название за плакат, на който хищниците сякаш танцуваха в дълга, криволичеща линия.

— Справяш се чудесно. Май няма да имаш нужда от помощното пособие, което ти донесох — каза Кейт.

— Чук ли е? — попита детето.

— Опасявам се, че не е чук — тя бръкна в чантата си и извади играчката. — Смъртоносен хищник.

— Тиранозавър! Виж, тате! Те ядат всички.

Много е страшен — съгласи се Броуди и положи ръка на рамото на сина си.

— Може ли да го занеса в училище? ’Щото виж, ръцете и краката му се движат, устата му също. Може ли? — настоя Джак. — Смятам, че ще помогне много за проекта ми, нали тате? Има и малка книжка, в която обясняват кога и къде е живял и как е ял всичко наред.

— Да Джак, ще е от полза. Няма ли да благодариш на Кейт?

— Благодаря, Кейт — Джак се заигра с динозавъра. — Много ти благодаря. Страхотен е.

— Моля, пак заповядай. Ще ми дадеш ли една целувка? — попита тя.

Той се ухили и покри устата си с ръка.

— Мнеее.

— Добре, тогава ще целуна баща ти — тя завъртя глава и преди Броуди да успее да реагира, залепи устните си върху неговите.

Той избягваше да я целува и докосва, когато Джак бе наоколо. Това трябваше да се промени, реши Кейт и бавно плъзна ръцете си по раменете на Броуди.

Джак взе да се преструва, че повръща, но ги наблюдаваше внимателно.

— Една жена трябва да си взима целувките, когато й се удаде възможност — заяви Кейт, като се отпусна назад, докато Броуди стоеше стъписан. — Така, изпълних си задачите, сега трябва да тръгвам.

— Не можеш ли да останеш? Ще помогнеш да дооцветим динозаврите. Ще си правим бургери за вечеря — предложи Броуди.

— Колкото и примамливо да звучи, няма да мога да остана. Имам уговорка в града — което беше истина. Смяташе, че засадата, така де, ненадейното отбиване у Броуди, ще бъде с по-голям ефект, ако беше кратко. — Ако не сте заети, можем пак да отидем на кино тези дни.

— Добре!

— Ще се видим утре, Броуди. Няма нужда да ме изпращаш. Продължавайте да работите върху динозаврите.

— Благодаря, че се отби — каза той и след малко чу как входната врата се затвори.

— Тате?

— Мда…

— Харесва ли ти да се целуваш с Кейт? — попита момчето.

— Да, искам да кажа… — започва се, помисли си Броуди. Тъй като Джак го гледаше съсредоточено, той седна. — Трудно е да ти обясня, но когато пораснеш… Повечето момчета харесват да целуват момичета.

— Само хубавите момичета ли? — попита Джак.

— Е, поне тези, които ти харесваш.

— Ние харесваме Кейт, нали така? — малчуганът не се отказваше.

— Разбира се — Броуди въздъхна, успокоен, че все още не се налагаше да води дискусия за половото образование. Поне не засега, помисли си той.

— Татее?

— Даа.

— Ти ще се ожениш ли за Кейт?

— Амии, аз… — щеше да бъде също толкова шокиран и, ако Джак внезапно ритнеше стола, на който седеше. — За Бога, Джак, това пък откъде ти хрумна?

— Ами, защото я харесваш, харесва ти да я целуваш, а и нямаш жена. Майката и бащата на Род се целуват в кухнята понякога.

— Понякога хората се целуват без да се женят — о, Боже, накъде отиваше този разговор. — Бракът е много важно нещо. Трябва да познаваш човека много добре, да го разбираш и харесваш — заобяснява той.

— Ти познаваш Кейт и я харесваш.

Броуди почувства как тънка струя пот се стече по гръбнака му.

— Да, така е, но познавам и много други хора, Джак — чувстваше се като в капан, стана от стола и взе две чисти чаши, — и не се женя за тях. Трябва да обичаш някой, за да се ожениш за него.

— Не обичаш ли Кейт?

Той отвори уста и понечи да каже нещо, но я затвори. Странно, помисли си, колко по-трудно бе да заблуждаваш сина си, отколкото себе си. Простият отговор се състоеше в това, че и той самия не знаеше. Не беше сигурен, какво назряваше в него станеше ли дума за Кейт Кимбъл.

— Сложно е, Джак.

— Как така? — недоумяваше детето.

Въпросите за секса май щяха да се окажат по-лесни, реши Броуди. Постави чашите на плота и седна отново до сина си.

— Обичах майка ти, знаеш това, нали?

— Аха. И тя беше красива. Вие се грижехте един за друг и за мен, докато тя не отиде на небето. Искаше ми се, да си бе останала с нас.

— Знам. И на мен ми се искаше. Става дума за това, че след като тя си отиде, ми бе достатъчно да обичам само теб. Дори предостатъчно. Справяме си се чудесно двамата, нали?

— Да, ние сме екип — потвърди Джак.

— Разбира се — Броуди вдигна ръка за да плеснат дланите си една о друга, в знак на съгласие. — Сега да видим какво можем да направим, за да довършим динозаврите.

— Добре — Джак взе един пастел. Погледна баща си още веднъж. Харесваше му, че бяха екип, но му се искаше и Кейт да беше част от него.